Рубрика: Обичаните личности на България за „Искам бебе“
Гергана Симеонова:
„Божията майка чува искрените молби на жените да имат дете“
Мирела Костадинова е родена на 21 май 1976 г. в Габрово. Завършва философия във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2006 г. защититава докторат по теория на познанието. Работила е за различни издания. Първата й книга е в областта на философията и документалистиката. През 2010 г. излиза от печат “Спомен за камбани”, с която печели Априловска награда за литература. Следват и други “Справедливостта на невестулката”, детската книга с приказки „Червените мишки“.
Заедно с литературния историк Румяна Пенчева са съставители на книгите “Гозбите на старите българи”(2016) и “Приказник” (2017). Интересите ѝ са областта на документалистиката, публицистиката и есеистиката.
В нашето списание тя ще води новата рубрика ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ, която ще ни разказва за вижданията на известни творци по въпросите на репродуктивното здраве и създаването на човешки живот. В този брой ви срещаме с Гергана Симеонова.
Гергана Симеонова е иконописка и е родена в Дряново през 1977 г. Първата си икона е нарисувала, когато е осемнадесетгодишна в дома на Лоте Раденкова. С нея се запознава в ателието на големия български резбар Петър Кушлев. По това време прави и два резбовани кръста с нарисувано разпятие. Постепенно изписването на икони и стенописи за нея се превръща в житейски път и съдба. Но и работа, която върши вече двадесет години.
Завършила е „Иконография“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Нейното творчество може да се види в следните манастири и храмове: Манастир „Света Троица“ до В. Търново (икони и стенописи), Духовно православно средище „Успение Богородично“, Кърджали (външни стенописи), храм „Св. Троица“, Габрово (икони), храм „Св. Йоан Предтеча“, Габрово (стенописи и икони), параклис „Св. Пророк Илия“ село Извор, Бургаско (стенописи, параклис), „Св. Марина“, село Маринка, Бургаско (стенописи), храм „Св. Димитрий“, Добрич (стенописи и икони), храм „Въведение Богородично“, Дряново (стенописи), храм „Св. Петка“, село Богатово, Севлиево (патронно изображение), храм „Св. Петка“, село Буря, Севлиево (патронно изображение), храм „Св. Георги“, Каварна (патронно изображение), храм „Св. Никола“, село Ново село, В. Търново (патронно изображение) и параклис „Св. Пророк Илия“, село Търговище (стенописи).
Г-жо Симеонова, през Възраждането ни съществуват само няколко жени иконописки. Какъв е онзи порив, който Ви кара да рисувате стенописи и икони?
От дете бях завладяна от рисуването. То е много важна част от моя живот. Привлича ме всичко красиво, хармонично и изящно. Първият ми учител е моята майка, която отвори сетивата ми за красивото, доброто и истината, които се преливат и сливат в едно цяло.
В художественото училище в София завърших специалност „Дърворезба“, но усещах, че искам да се занимавам и с друг вид изкуство. Около година работих в ателието на резбаря Петър Кушлев. Майсторът, както всички го наричахме, имаше много ученици. Там се запознах и с Лоте Раденкова, която ми показа как да направя първата си икона с резбована рамка. Тази икона ми е скъп спомен. По това време получих поръчка за два резбовани кръста, на които да изпиша разпънатия Христос. Така постепенно започнах да навлизам в църковната тематика. Вярвах в Бог, но исках да науча повече за Православието, за Бог, за светците. Започнах да чета православна литература и да посещавам по-често храма, благодарение на други мои приятели. Вече знаех, че искам да уча и да се занимавам с иконопис. През 1996 г. започнах да уча „Иконография“ във Великотърновския университет с голямо желание и отдаденост.
Двигател
Мисля, че вярата в Бог и желанието да го прославя, като използвам дарбата си, е основният двигател, който ме води в тази посока – да рисувам икони и стенописи.
Още в гимназията попаднах в паралелка „Дърворезба“, една по-скоро мъжка специалност. Сега се занимавам с иконопис и стенопис – също нелека работа, но явно това е пътят ми. Когато обичаш това, което правиш, не се замисляш за трудностите, работният процес те увлича и радостта от създаденото ти дава сили да продължаваш. Когато реших да тръгна в тази посока и кандидатствах в Богословския факултет на Великотърновския университет, нямаше изискване кандидатите да са само мъже. Преподаваха ни специалисти от различни дисциплини, като богословие, изобразително изкуство и други, и никога не са ни разделяли в отношението си по полов признак. Вярвам, че с каквото и да се занимава човек, независимо от пола, важни са качествата, които притежава, продуктът, който дава, и неговият морал.
Кой е онзи светец/светица, който помага на жените да имат дете?
Божията майка стои на първо място. Тя е покровителка на всички жени и майки, като им дава надежда и утеха, тя е крепост в стремежите и неволите, защитник и застъпник пред Господа. Молитвата пред образа на Божията майка никога не остава незабелязана. Божията майка винаги чува искрените молби на тези, които идват при нея с надежда и дълбока вяра в сърцето.
Светци
Сред онези, които от незапомнени времена помагат на жените да намерят семейно щастие и да познаят радостите на майчинството, са:
• Света Ана (майката на Св. Богородица) е приета като покровител на брака, на майчинството, на семейството, на бременните и родилките.
• Още Св. Матрона Московска, Св. Ксения Петербургска, Св. Николай Чудотворец, Св. Лука, Св. Мина, Св. Стилиян Детепазител и др.
Важно е да не забравяме, че най-важното за жената, която иска да забременее и роди, е да има дълбока вяра в душата, за да се случи чудото.
Какво ще ни разкажете за светците и светиците, които помагат, за да има една жена дете? Какви са техните чудеса?
Ще ви разкажа поразителната история на Йоаким и Ана, които 50 години нямали деца, и може да вдъхне надежда на много хора. Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария, а по- късно и на Иисус Христос – нашия Спасител.
Праведните Йоаким и Анна живеели в градчето Назарет. Били добри, много щедри и милосърдни. Живеели скромно и помагали на бедните. Имали само една тревога – нямали деца. Според тогавашните разбирания, това означавало, че имат скрити грехове и нямали Божието благословение. Въпреки че живеели благочестиво, били отхвърлени от обществото.
С голяма мъка в сърцето Йоаким се оттеглил в пустинята и там прекарал 40 дни в молитва и пост с надежда, Господ да извърши чудо.
Радостна вест
Анна също горещо се молела за така желаната рожба. И ето – появил се ангел Господен и казал: „Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария“.
Анна дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Ангелът се явил и на Йоаким с радостната вест. Тогава праведните Йоаким и Анна прославили Бога, Който им сторил такава велика милост и след като Му се поклонили в светия храм, се върнали в дома си. Когато Мария се родила, Свети Йоаким принесъл на Бога богати дарове, жертви и всесъжения. Той получил благословение от първосвещеника, свещениците, левитите и от всички човеци за това, че се сподобил с Божието благословение.
Йоаким и Анна я обичали не само като своя дъщеря, която толкова дълго очаквали, но я почитали и като своя господарка, като помнели думите, които ангелът казал за нея, и като предвиждали духом какво ще се извърши над нея. А тя, изпълнена с Божията благодат, тайнствено обогатявала с нея и своите родители. Подобно на това, както слънцето осиява с лъчите си небесните звезди, отделяйки за тях частици от своята светлина, така и богоизбраната Мария, като слънце, озарявала Йоаким и Ана с лъчите на дадената ù благодат, така че и те били изпълнени с Божия Дух и твърдо вярвали в изпълнението на ангелските думи.
Когато Мария станала на три години, родителите и я въвели тържествено в Господния храм, съпровождайки я със запалени светилници, и я посветили на служение Богу, както били обещали. Няколко години след въвеждането ù в храма свети Йоаким починал на осемдесетгодишна възраст. Останала вдовица, света Ана оставила Назарет и дошла в Йерусалим, където живеела близо до своята Пресвята Дъщеря, непрестанно молейки се в Божия храм.
Знаете ли ритуал, чрез който може да се измоли рожба от Бог?
Често отчаяни жени, с надеждата, че поне една молитва за забременяване и раждане ще им помогне да се сдобият с дете, търсят определени текстове, чудотворни икони и са готови на всякакви ритуали за да постигнат заветната цел. Всичко това е напразно и свидетелства за определена истерия, паника е обзела душата.
За да бъде чута молитвата, се изисква само едно нещо – дълбока и искрена вяра в Господната сила, чистота в сърцето и отсъствие на скрити мисли и егоистични мотиви.
Молитва за зачеване и раждане може да се произнася със собствени думи, на глас или мълчаливо, в храм или у дома, пред изображение или без него. Молитвата за помощ трябва да бъде искрена, с присъствието на надежда в нея и абсолютна вяра в Господнята сила.
Какво ще кажете за онези малки оброчни фигурки, наречени вотиви, които в миналото са слагани на иконите с надежда, че може да бъде измолено покровителството на Бог и светците? Някои от тях са свързани с надеждата човек да има дете и представляват бременни жени или пеленачета. Дали днес те биха направили чудото?
Вотивите са вид предметно изображение на това, за което мирянинът моли – здраве, благополучие, добиване на рожба, споделена любов и други копнежи, и което се поднася в църкви, параклиси.
Независимо от качествата на изработката и от вида на материала, вотивите са интересно свидетелство за вярата в силата на Бога и на светците да носят изцеление и да изпълняват съкровени желания. От стари времена хората жертват по нещо (поднасят дар) в знак на благодарност за проявена милост.
Дълго време вотивните практики сред новопокръстените са осъждани, а впоследствие църквата ги приема и им придава християнски характер. Така вотивите се превръщат в част от християнската традиция в Европа, като си остават част и от битовите практики и фолклора на населението.
Поставят се на свети места, най-често върху икони в храмовете. Днес пред иконите в някои църкви могат да се видят висящи синджирчета, на които са окачени разнообразни предмети (пръстени, гривни, медали и т.н.), натоварени със символиката на оброка, тъй като вотиви вече не се произвеждат. Те са висели на червен конец, който е бил закачван на иконата или директно с восък са били залепвани върху нея. Фигурките изобразяват хора, животни и човешки органи.
Оброчните практики покриват районите на Централния Балкан, Североизточна България, Странджанско, Хасковско, Югозападна България.
Вяра
Самите фигурки нямат никаква сила. Единствено Бог може да изцелява и да извършва чудеса. Фигурките са материален израз на вярата, молитвата, надеждата, на благодарността и преклонението пред всемогъщия Господ.
Върху някои икони се поставя и метален обков, здраво закрепен. Това се правело на много стари, повредени, но много ценни и чудотворни икони. Обковите са дарение от богомолци, чиято молба е била изпълнена. Обковът може да покрива ореола на светеца или да покрива дланта и китката на ръката му. Има и вариант цялата икона да е покрита с обков, като се показват само лицата и ръцете на светците.
Къде в България има икони, пред които една жена може да се поклони и измоли бебе?
Голяма надежда за всички бездетни семейства е манастирът „Златната ябълка“, Горни Воден до Асеновград. Там се намира чудотворната икона на Света Богородица. Многобройни са случаите, в които „Златната ябълка” е помогнала на жени да се сдобият с дете. Много от родителите идват след това с подаръци в знак на благодарност към Божията майка или кръщават тук децата, които са родени с нейната чудодейна помощ.
„Света Богородица Умиление“ – една от най-чудотворните икони в България и се намира в Бачковския манастир. Легендата разказва, че чрез знамения иконата сама показала, че иска да стои от дясната страна на портата на храма, за да вижда кой с каква душа влиза в него. Иконата лекува тежко болни и безплодие.
Чудотворната икона на Света Богородица, която се намира в Пазарджишкия православен храм „Св.Богородица“, е прочута с помощта, която дава на вярващите. Тя помага на хора, които се молят за дете, лекува болните и пази тези, които са я избрали за покровителка.
В храма „Света Неделя“ в Араповския манастир също стават чудеса. В този храм се намира чудотворната икона на Богородица, за която хората разказват, че дарява с дете жените, които имат проблеми да заченат.
Рибната църква в Асеновград. Храмът в Асеновград – „Св. Богородица – Благовещение“ е пазител на една от най-известните чудотворни икони на Божията майка –„Св. Богородица Умиление“. На Благовещение храмът се пълни с бездетни жени, които пренощуват вътре с надеждата, че ще се сдобият с рожба.
Панагия, Портариса, Портарница, Дверопазителка, Пазителка – това са само част от имената на прочутата чудотворна икона, намираща се в Роженския манастир „Рождество Богородично“. Това са само една малка част от Чудотворните икони и свети места в България.
Има ли молитва за това свещенодействие?
Молитвата може да бъде такава: „Света Богородице! Наша грижовна застъпница пред Небесния престол, която чуваш нашите молби и неволи. Приеми моята молитва, не пренебрегвай моята мъка, но ми дай утеха! Чуй, Божия майко, от небесните висини, вслушай се в молитвата ми! Не позволявай на душата ми да се отчайва, укрепи вярата ми и ми дай търпение! Изчисти мисълта ми от съмнение и ходатайствай в моите стремежи пред Господа! Моля се да бъде Божията воля. Моля се да дадеш на Божията слугиня (името на жената) радостта от познаването на великата радост! Майчинството да вкуся, да зачена и родя здраво дете. Моля те, дай ми да изпитам чудото на раждането, за да отгледам и възпитам детето си за славата на Господа! Света Богородице, чуй моите скърби и стремежи! Вярвам в теб, нашия ходатай, Царицата на Небето! Не позволявай да изпадна в меланхолия и пощади ума ми от зли мисли и от лукавия! Не позволявай да се наруши мирът в сърцето ми, не позволявай на душата ми да се изпълни с грях! Моля те, Свята Божия Майко, да благословиш душата ми и да утешиш сърцето ми! Амин!.“.
Молитви при съпружеско безплодие:
„Господи Боже, Създателю на всяко видимо и невидимо естество, Който от човеколюбие превърна реброто на праотеца Адама в жена и ги благослови да раждат деца за продължение на човешкия род; Който развърза Сарината утроба и благослови роденото от нея дете; Който благослови безродната жена на Маноя и й дари чедо – силния Сампсон; Който послуша безмълвния молитвен глас на Елкановата жена – неплодната Анна, и я удостои с родения от нея пророк Самуила; Който прие молитвата на безродните Захарий и Елисавета и им дари чедо – Йоан Предтеча; Който по Своя божествен промисъл отхвърли укора на безчадието от праведните Йоаким и Анна и им предизвести раждането на пресветата девица Мария, от която се въплъти и роди Спасител за спасението на човешкия род – Който поради Своята голяма милост благослови сватбата в Кана Галилейска за потвърждение, че законното съпружество и раждането на чада в него са съгласни с Твоята божествена воля!
Сам и сега, Господи, послушай молитвените въздишки на грешните твои раби, които изнемогваме под тежестта на безчадието!
Ако ние като човеци, носещи плът и живеещи в тяло, Ти съгрешихме с тяло или душа и престъпихме Твоя закон и Твоите заповеди денем или нощем, с дума, с дело или помисъл, или попаднахме под бащина или майчина клетва, или по някакъв начин повредихме телесните си членове, или другояче се отдалечихме от Твоята божествена воля, Ти като милостив и човеколюбив Бог, прости ни, освободи ни от безчадието и ни дай плод от утробата – добри чада!
Скръбта, плачът и риданията на Своите раби (имената) обърни на радост, развесели сърцата ни, както каза и чрез пророка: „Развесели се неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки.“
Смили се и сега, Господи, и покажи милостта си към Твоята рабиня (имената), развържи утробата ми/й, направи ме/я лоза плодовита и ми/й дай плод на чадорождение.
Господи, милостив бъди и не оставяй в безплодие своя раб (имената) и не ме/го лишавай от рожба, но ми/му дай семе за изкласяване, та с твоята благословия да видим и чада от чадата си като маслинени клонки около трапезата си, за да се прослави и в тях пресвятото и величествено Твое име – на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!“.
Разбира се, възможно е да се молим на Божията майка за зачеване и със собствени думи. Това е още по-предпочитано, тъй като жената, която не използва готовия текст, няма да започне да мисли за изговорените думи, а ще се концентрира изцяло върху същността на молитвата.
Вие самата сте били бременна, докато сте зографисвали храм. Кой беше той и какво си спомняте от това време?
Да. Това се случи по време на втората ми бременност, която беше планирана и желана. А до самото изографисване се стигна някак неочаквано за мен. Става въпрос за храм „Св. Йоан Предтеча“ в гр. Габрово. През лятото на 2004 г. разговаряхме с отец Христо, който отговаряше за този храм. Стените и таваните на църквата бяха изцяло бели. Иконостасът с красивите икони от тревненски майстори красеше интериора и привличаше погледа на посетителите. Отецът сподели, че има желание храмът да бъде изографисан и ще търси дарители, за да се осъществи тази идея. Не беше ясно дали това ще се случи и кога. Не помня в момента на разговора ни дали вече съм била бременна, но ми се струваше, че има доста време, докато се стигне до самата работа.
Но, отец Христо скоро ми съобщи, че е намерил дарител и е необходимо бързо да подготвя проект за изписването на купола. Направих проекта. Дарителят и църковното настоятелство го приеха. Остана да бъде одобрен от Великотърновската митрополия. Това скоро стана факт. Желанието на отец Христо и спомоществувателя беше този първи етап да е тотов за Йордановден – Богоявление (6.01.2005г.)
Вече беше ноември. Бях бременна в шестия месец. Никой, освен семейството ми, не знаеше това. Бях изправена пред труден избор. Да приема предизвикателството за изографисване, макар и в това положение, или да се откажа. Вероятно, ако бях споделила за обстоятелствата, този проект щеше да се отложи във времето и пак щеше да се осъществи. Не зная.
Подкрепа
Нямах проблеми с бременността. Всичко се развиваше нормално. Получих голяма подкрепа от семейството ми и увереност, че всичко ще завърши благополучно. Имах страхове и притеснения, но подкрепата ми вдъхна увереност. Стенописите изпълнихме с Калина Йончева, с която сме работили и в други проекти. До мен почти неотлъчно беше и моят съпруг.
След като започнахме работа по купола, моята тайна беше разгадана, но нямаше какво да се направи и продължихме с Божията помощ напред. Мисля, че започнахме в края на ноември и приключихме преди Йордановден. Скелето беше свалено и на Богоявление имаше тържествена служба в храма. Работата беше изпълнена в срок. Всички бяхме щастливи и доволни. Сама нямаше да се справя. Изографисването не е само моя заслуга. Аз бях само една малка част от всички, които помогнаха за осъществяването му. Слава на Бога, че всичко мина благополучно! Остана ми да чакам появяването на бебето, което стана на 21 февруари 2005 г. Роди се хубаво, здраво момиченце. Нарекохме го Божина, защото беше заедно с мен високо горе под купола, съвсем близо до изображението на Вседържителя.
Вярвате ли, че силното желание и вяра в Бог могат да измолят от Него рожба?
Вярвам. Случвало се е много пъти, има много примери за това. Вярвам, че Господ запази и нашето дете, въпреки трудностите като скеле, височина и умора.
Имате две деца. Какво научихте Вие от майчинството?
Имам две прекрасни дъщери и съм една щастлива жена и майка. Майчинството е голяма радост и благодат, но и голяма отговорност. Никой не е 100 процента готов за това. Учиш се в движение. Често сърцето и разумът те дърпат в две противоположни посоки. Понякога си смъртно уморен, а друг път сълзите ти напират от радост. Редуват се страх, безпокойство, несигурност, щастие и така до безкрай. Майчинството ме научи на любов, отговорност, дисциплина, научи ме да мисля с няколко стъпки напред, научи ме на смирение, че моята воля не е най- важната, и на уважение към личността на детето. Научи ме и да съм по-добра съпруга, надявам се, научи ме, че съм по- силна, отколкото си мисля. Научи ме да вярвам и да се надявам.
Знаете, че нашето списание е за семейства с репродуктивни проблеми. Понякога се води битка, която трае години. Това не е ли изпитанието на Бог за търпението и вярата?
За съжаление доста семейства и двойки имат такъв проблем. Децата дават много голям смисъл на живота и повечето хора желаят това. Понякога децата не се появяват дълго време, хората търсят причината, понякога я откриват и намират начин, за да осъществят мечтата си.
Вярвам, че ако човек е смирен и се остави на Божията воля, рано или късно това, което желае, ще стане. Понякога прекаленото фокусиране върху проблема действа зле. Ако сме доволни, щастливи, благодарни за това, което имаме, за всичките блага, които са около нас, това ни дава спокойствие и хармония. Ние сме в мир със себе си и с околните. Когато сме спокойни и благодарни за всичко, не бързаме прекомерно, не се сравняваме с другите, тогава всичко ще се подреди и ако Бог ни благослови, ще се изпълнят и най-съкровените ни желания. Пожелавам го на всички.
Вашата работа е свързана с прецизност и търпение. Какво Ви е научило на тях?
Може би има една част е наследство от родителите ми, скромни, работливи и точни. От тях съм наследила и стремеж към съвършенство, всяко нещо, което правя, да бъде все по- добро. Но понякога перфекционизмът ми пречи и се опитвам да го укротя, за да не стане като в приказката на Георги Райчев „Циндил-пиндил зад плета, Джаста-праста на хорото“. Рисуването и писането също развиват точност и прецизност, а иконите се пишат, изписват.
Това не е ли мъжка професия? Свързана е с пътувания от град на град, от село на село, отсъствия от дома за дълго.
Така е. Създаването на една икона е дълъг и нелек процес, но пък може да се направи в тихо и спокойно място, като дом или ателие. По друг начин обаче стоят нещата, когато трябва да се изографиса храм или параклис. Повече се пътува, а понякога с месеци се налага да живееш на мястото, където изографисваш. Като прибавиш, това че съм майка и съпруга, която трябва да се грижи за домакинството и децата, задачата доста се усложнява. Имало е периоди, когато всеки ден пътувам до мястото, където работя, и вечер съм със семейството, и други, когато се налага да се разделим за седмици или месеци. Дългите раздели са най-трудни, но благодарение на прекрасните ми помощници – родителите и съпруга ми, успяваме да се справим с тези предизвикателства.
Когато работих в храм „Св. Димитрий“ в Добрич и децата бяха по-малки, през зимата рисувах иконите в Дряново , а през лятото цялото семейство се пренасяше в Добрич. Това продължи около три години и мисля, че всички имаме хубави спомени от това време.
Явно съм по-приключенски настроена, обичам да пътувам, да посещавам места, на които не съм била. Всяко едно пътуване ме обогатява с нови впечатления, знания и емоции. Благодарна съм, че имам тази възможност. Мисля, че това помага и за развитието и културата на децата, разнообразява живота ни и ни вдъхва сила и енергия за творчество.
Коя иконописна школа в България Ви е повлияла най-силно в творчеството?
Иконописта е вид изобразително изкуство, тясно свързано с християнството и разпространена най-вече в източноправославния свят. Византийската империя е тази, която налага иконописното изкуство, създава основните му правила, определя тенденциите му. Разпространявайки православието и налагайки културата си сред околните народи, тя им предава и иконописните си традиции. Българската, сръбската, руската, румънската иконопис са силно повлияни от Византия, което не им пречи да имат свои характерни особености. Византия оказва влияние дори върху средновековното западноевропейско изкуство, особено върху венецианското.
В университета акцентът беше поставен върху Византийското изкуство, неговата история и запознаване с най-добрите му образци. Мога да кажа, че съм работила предимно, черпейки от това изкуство, което се развива от 6 до 14 век.
В епохата на Втората българска държава в иконописта съществуват две основни течения: народностно и дворцово. Първото е свързано с народните традиции, а второто произлиза от живописта на Търновската художествена школа и е повлияно от Палеологовия ренесанс, последния и най-плодотворен период на Византийското изкуство. Сред най-известните образци на българската иконопис от периода са двустранната икона „Богородица Катафиги и свети Йоан Богослов“ („ Погановската икона“) от 1396 г., „Богородица Елеуса“, „Богородица Одигитрия“, от Несебър, с богат сребърен обков.
Изкуство
Но, живеейки и съзерцавайки иконите и стенописите от нашите възрожденски храмове, няма как да не се възхитиш, да разбереш и да заобичаш това наше възрожденско изкуство. Възрожденската икона се разхубавява, Богородиците вече не са така строги, а са милващи, застъпващи, помагащи. Те засияват с одухотворените си лица, с топлината и обичта, която даряват на молещите се.
Българското възраждане е една от най-ярките епохи в културата ни, епохата на икономически, социален и културен подем на българската народност в Османската империя. Началото на този процес се отнася към средата на XVIII в. и се ознаменува с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1762 г., и завършва с революционното движение и Освобождението през 1878 г.
Прекланям се пред делото на Тревненските зографи Йоаникий папа Витанов и Симеон Цонюв, на Самоковците Захари Зограф, Христо Димитров, на представителите на Банската иконописна школа и нейния основател Тома Вишанов, забележителните зографи от Елена… Не мога да изброя всички, но това, което са направили и са ни оставили като наследство, е колосално и много ценно. Можем много да се учим от тяхната работа, от вярата, отдадеността, трудолюбието и професионализма им.
В иконописта съществуват т. нар. ерминии, които са ръкописни напътствия на техниката на иконографията. Разкажете ни за тях?
Ерминиите са ръкописни напътствени описания на техниката и иконографията на църковното изкуство, зографски наръчници. Гръцката дума „ерминия“ означава „обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“ е приет около 1810 г. от възрожденските български зографи, които първи превеждат прочутата ерминия на гръцкия йеромонах Дионисий от Фурна. Последната е съчинена на Атон през 1730-1733 г. като компилация от по-стари, анонимни произведения. По същото време Христофор Жефарович пише своя оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа. Гръцката ерминия на Дионисий е най-известна в света благодарение на нейния ранен превод на френски (1845 г.).
Тази ерминия се е съхранявала от българския монах Макарий, прославил се като много добър художник на Атон.
Докъм края на ΧVIII и първата половина на XIX в. у нас и в целия православен свят икони и стенописи рисуват по канон само мъже. Те следвали определени ритуали преди и по време на рисуване, които са описани в ерминиите. Тези ръкописи се появяват в период, когато православното изкуство е в опасност: навлизат неконтролируемо западни влияния, традицията запада заради недостатъчното образование на клира и зографите в Османската империя, старите църкви са недостъпни. Водеща в това отношение е ролята на атонския монах Дионисий от Фурна, който проповядва завръщането към моделите на Палеологовата живопис и конкретно към творчеството на Мануил Панселинос. Другите автори на иконографски наръчници са Панайотис Доксарас от Корфу и неговият ученик Христофор Жефарович. Те са по-склонни да заемат от ренесансовата и постренесансовата живопис на Италия. В техните наръчници се появяват и пасажи от „Трактата за живописта“ на Леонардо да Винчи, наставления за работа върху платно с маслени бои и др. Затова от първата половина на XVIII в. задължителен атрибут на зографа стават подобен тип наръчници, които съдържат технология на живописта и иконографска част. До началото на ΧΙΧ в. те са на гръцки език, защото зографите, независимо от произхода си, владеят и езика на Вселенската патриаршия, а от 30-те години на века се появяват и преводи на български.
Класа
В онази епоха зографите са не само едни от най-грамотните и четящи хора, но и най-образованите. Те колекционират книги, събират щампи и рисунки, за да ги използват в творчеството си.
Зограф е първият печатар и фотограф в Самоков. В ерминиите се препоръчва художникът да не е спал с жена предишната вечер, да се облече с чиста бяла риза, да произнесе определена молитва, наречена „Чин за иконописание“ и едва тогава да пристъпи към рисуване. Докато се смесват боите и грундовете, също се произнасят молитви, а времето за съхнене или втвърдяване се измерва с произнасянето на определени молитви. С други думи, това е ритуал, който може да бъде определен като нематериален. На тези зографи се дължи съхранението и обогатяването на православната иконография, което личи от запазените им подготвителни скици, копирки и щампи. Подобни практики са канонично признатите до началото на XX в. поне в българските земи. Именно начинът, по който е нарисувана една икона, и от кого е нарисувана тя, я правят изображение на божественото, а не само нейното освещаване или присъствие в църквата.
Вие живеете в малкото възрожденско градче Дряново, градът на Колю Фичето. Кой храм там Ви дава спокойствие на душата? Каква е историята на този храм?
В Дряново има три храма, по един за всяка от махалите. И трите храма са красиви и интересни. В храм „Св. Троица“ (най-стария храм на града) съм кръстена, от Храм „Въведение Богородично“ имам спомени още като дете, когато придружавах баба ми, но може би най-скъп на сърцето ми е храм „Св. Никола“, който е построен на мястото на по- тар храм от знаменития майстор, роден и израснал в Дряново, Никола Фичев.
Сградата в сегашния си вид е от 1851 г. и впечатлява както с външния си вид, така и с ектериора. Новаторско решение за времето е било решението камбанарията да бъде вписана в самата сграда. Вътрешното пространство завладява с простора си и красивия, дърворезбен иконостас и многобройните икони. Единствено в този храм Колю Фичето прави два балкона за женското отделение, поставени един над друг. Парапетите им са вълнообразно извити, а впоследствие и покрити с изображения на светци и красиви орнаменти. Стенописите в храма са от 1926 г. Дряновци са имали вкус и са държали храмовете им да бъдат на високо художествено ниво. Тази църква е единствената изцяло изографисана в града. Тъй като храмът е с три абсиди, иконостасът е доста дълъг и в него са поместени внушително количество икони. Няколко майстори иконописци са работили по иконите, между които Йоаникий папа Витанов и Станислав Доспевски. Храмът е обявен за за паметник на културата с национално значение през 1971 г., извършена е реставрация на стенописите, иконостаса и иконите и е действащ. Намира се в центъра на града и всеки ден е отворен за посещение.
Имате школа за деца, които рисуват икони. Мислите ли, че трябва да се върне религията в училищата, която изгражда моралните устои в тях?
Вече 10 години ръководя занимания по изобразително изкуство за деца като извънкласна форма. Рисуваме на различни теми, участваме в конкурси, творим и се забавляваме. Важно е да предаваме това, което знаем и можем на децата, за да има приемственост и в тях да се запали пламъчето на творчеството, на опознаването на себе си и на света. Понякога рисуваме и икони или по-скоро рисунки на икони. Децата се опитват да прерисуват различни образци, като аз им помагам, обяснявайки им и показвайки етапите на самия процес. По този начин те се докосват и се запознават със свещените изображения и научават повече за тях. Това е едно начално стъпало, което би могло по-нататък да провокира интерес към естетиката, смисъла и посланията на тези изображения.
Права и задължения
Заниманията с различни изкуства помагат на децата да се развият естетически, да насочат своята енергия към красивото, доброто и истинското.
Категорично подкрепям въвеждането на религия в училище. Има огромна нужда да се говори по-често с подрастващите за нравствените закони и не само да се говори, а да им се дава добър пример. Хубаво е да бъдат подпомагани в осъществяването на различни полезни за обществото кампании, подпомагащи хора и животни. Такива ежедневни дейности са необходими за възпитанието но децата, за да разберат, че освен задоволяването на битовите нужди и усвояването на знания и умения, за да оцелеем като общество е много важна и грижата за другия. Много е важно да не загубим човечността си и свободата да не се превръща в свободия, да знаем правата си, но да не забравяме и за задълженията си.
Трябва да се говори за вярата и религията като за нещо естествено и като част от нашата същност, култура и ежедневие. Много лоша практика е противопоставянето между вяра и наука. Често в обществото се гледа с насмешка и пренебрежение към вярващите хора. Смята се, че са прости и неграмотни, но практиката показва, че сред вярващите има и е имало изтъкнати лекари, философи, писатели, учени, хора, носители на знанието. И както се казва в химна, посветен на солунските братя светите Кирил и Методий: „Духовността не пада там, дето знанието живей“. Знанието и духовността вървят ръка за ръка и не бива да се отделят. Да не забравяме, че сме и духовни същества! Бъдещето на света зависи от това ние днес да възпитаме добри, грижовни и достойни хора, които познават рода и историята, вярата и традициите си.
В живота си как гледате на вярата, надеждата и любовта?
Не мога да си представя човешкия живот, дори само моя живот, без тези три думички, които побират всичко, което е потребно на нас като човешки същества.
Ако ми позволите, ще завърша с емблематичния откъс от Първото послание на св. ап. Павел до коринтяните:
„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат… А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“