Тревожността като враг
Велислава Господинова е магистър психолог, завършила е Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“, със следдипломна квалификация по ориентирана към решения терапия в Русенски университет „Ангел Кънчев“. Учила е психоанализа в Българска школа за психоанализа – Варна, психотерапевт под супервизия към Дружеството по позитивна психотерапия в България. Има частна практика в град Търговище.
Копнеж по дете
На първо място искам да отбележа, че освен като психолог, се обръщам към вас и като жена с репродуктивни проблеми, която в момента се радва на своите три прекрасни деца, първите две от които близначета, заченати чрез инвитро процедура. Трудно бих могла да разглеждам въпроса за копнежа по дете изцяло в професионални рамки, тъй като ми е твърде познат в житейски план. При мен лично се получи от първия опит, но непосредствено преди него имах една неуспешна инсеминация, която чисто емоционално ме запозна с усещането за неуспех и с оглед на толкова скорошната повторна стимулация, бях предварително приела неблагоприятния развой на самото инвитро и не се пренавивах от очакване. И точно тогава стана. А третото ми дете е естествено заченато, непланирано и неочаквано огромно щастие, напук на всички лекарски прогнози, че шанс няма.
Пренапрежение
Години по-късно, след много прекарани обучения и срещнати човешки съдби, имам възможност да направя анализ на факторите, които, докато си в емоцията, е трудно да контролираш. Прекомерното намерение в логотерапията, наричано още хиперинтенция, обяснява процеса на преживяното от нас по време на инвитро процедурата. Това е една много силна концентрация на мисли в определена посока, което автоматично не позволява на желаното да се случи. Принципът е подобен на следното – когато трябва да говорим пред публика и толкова силно искаме да направим добро впечатление, ние блокираме своята спонтанна мозъчна дейност от пренапрежение. По същия начин, чрез прекомерното намерение, по време на инвитро процедурите, ние правим зачеването невъзможно, блокирайки способността на тялото ни да приеме ембриона.
Несигурност
Психологическият фактор е не по-малко значим от биологичния, защото нашето тяло се превръща в една неблагоприятна среда за новия живот, въпреки че целим точно обратното. Тревожността се увеличава винаги от фактора несигурност за развитието на дадена ситуация. В случая несигурността идва от прекомерното намерение, превърнало се във фиксидея, и едновременно неясния развой, който очакваме с напрежение.
Самосаботаж
При това самата инвитро процедура е разделена на етапи и подетапи (подетапи наричам всяко изследване, на което се молим да имаме добри резултати). Хиперинтенцията расте с напредването на етапите и колкото по-напред в инвитро процедурата сме, толкова надеждата и очакването се завишават. Това превръща тялото ни в тревожно и негостоприемно убежище на новия живот и така се самосаботираме.
Спомням си думите на една медицинска сестра: „За инвитро, моето момиче, трябва да имаш здрава психика!“. Като съвет звучи добре, но как се постига, когато си „хвърлен“ някъде, във високите нива на емоциите?! Освен че е постижимо, е и желателно, защото съвременната психобиология започва психодиагностиката на децата с въпроси към родителите за случвалото се непосредствено преди и по време на бременността. Фактът, че преживяванията ни са основите, които полагаме, и са в развитието на новия и така желан живот, е мотивиращ да ги осмислим, и колкото и да е трудно, да опитаме да ги превърнем целенасочено в положителни.
Дерефлексия
Като методика лично аз определям дерефлексията като най-ефективна. Дерефлексия представлява изместване на фокуса на вниманието от себе си и от конкретната проблематика, с която към момента сме натоварени към външния свят. Като логотерапевтичен подход, тя често се използва при сексуални затруднения и дефицити и е приложима към всякакви форми на прекомерно намерение. Конкретно в областта на репродуктивните проблеми дерефлексията е полезна на всеки етап – когато чакате някакви важни резултати, излезте и се разходете, подишайте въздух, прочетете нещо интересно или отидете на кино. Различни терапевтични техники за релаксация, както и автоимунен тренинг, могат да бъдат полезни практики за целта. Най-важно е да не се фиксирате върху очакването. Направете всичко възможно да се разсеете от мислите си за него. Себерефлексията – самонаблюдението – да познаваме себе си, е полезна практика, но не и по време на инвитро процедура. Тогава тялото ни е достатъчно ангажирано с медикаментозните интервенции и не е нужно да го изтощаваме допълнително с непрестанни тревожни мисли.
Психологически фактор
В практиката си наблюдавам много на брой случаи, при които зачеването става точно след фаталната диагноза, че шансът за дете е минимален. И след като родителите са спрели да правят целенасочени опити, съобразени с овулационни календари и предполагаемото състояние на фоликулите в момента на половия контакт. Причината е изцяло в психологическия фактор, който е дълбоко подценен в процеса. Сексуалният акт е интимен контакт, в който се обменят дълбоки емоции и нежност. И който, ако се практикува планирано с цел осеменяване, ни връща на чисто биологично ниво, до което като мислещи същества не сме способни да се върнем.
Изводът, който може да бъде направен, е: Сексът е за удоволствие. Създаването на нов живот е негова естествена последица, която не бива да се превръща в самоцел. А ако имаме нужда от помощни репродуктивни процедури – те ще бъдат успешни. Трябва да го приемем като дълбоко убеждение, че ще ни доведат до най-висшето женско щастие – да държим целият си живот в ръце и той да ни гледа с малките си невинни очички. Но първо трябва да прогоним тревожността и да я отстраним като враг, застанал на пътя ни.