Коя е Мария?
Казвам се Мария Дичева, на 41 г. Кординатор съм на фондация „Искам бебе“ за град Тутракан от 2014 г. Щастива майка съм на три деца: голяма дъщеря Пепи (както я наричат всички) на 24 години и близнаците Георги и София на 6 месеца. Родена съм в Ловеч. Там завърших средното си образование, но по стечение на обстоятелствата от близо 20 години живея и работя в Тутракан. Сега съм по майчинство и се наслаждавам на всеки миг, прекаран с близнаците.
Какво дете беше, Мария ? Какви са ярките спомени от детството и какво наследство от ценности ти завещаха твоите родители?
Имах много щастливо детство. Имам трима братя, по-големи от мен, и аз като най-малка бях обгрижвана с много любов. Обичах да играя на фунийки, на ръбче, на народна топка, на ластик. Но тези игри вече се позабравени. Общо взето, не бях много кратко дете. Спомням си, че бях срязала булчинската рокля на майка ми, за да си направя дрехи на куклта.
Родителите ми бяха обикновени хора с големи сърца. Бях на 14 години, когато баща ми почина, а майка ми се спомина няколко дни, преди да родя.
Как протича един твой ден днес – след хилядите изпитания по пътя, който вървиш?
Всеки мой ден е различен от другите. Децата са в такава възраст, че всеки ден показват по нещо ново – постоянно сме заедно. Нямам много време за себе си, но и имам разбиране и подкрепа от съпруга ми, който всяка свободна минутна е неотлъчно до децата. А работата му е такава, че невинаги има свободно време. Правят ме много щастлива.
Кога и как срещна Георги и как се разпознахте като двойка?
Запознахме се с Георги в края на януари 2010 г. – на работното ми място. Тогава работех на бензиностанция. След няколко срещи решихме да заживеем заедно, а по-късно същата година сключихме брак. Не ни беше нужна дълга връзка, за да разберем, че се допълваме.
Разкажи ни за пътя ви към децата?
С голямата си дъщеря забременях много бързо(тя ми е от първия брак). Но когато решихме да имаме други деца, не очаквах, че това ще ми отнеме 10 години. Забременях спонтанно през 2010 г., но се оказа извънматочна бременност и се наложи да се отстрани едната ми маточна тръба. И така започнаха мъките ни и борбата за дете. Веднага подадохме документи в ЦАР. Одобриха ни и започнахме процедурата стимулация, пункция и след това трансфер, но резултатът беше 0.00. Канидатствахме отново, одобриха ни и пак нула. Държавният фонд се изчерпа – тогава беше до три опита. Ние твърдо бяхме решили да се борим до край и започнахме да теглим заеми за ин витро процедура. Сменихме лекари и клиники, но нямаше успех.
Сила и надежда
Вече бях на прага на силите си (психически и финансови) и започнах да търся информация за общински програми, с цел финансиране на двойки с репродуктивни проблеми. Така през 2014 г.се запознах с момичетата от „Искам бебе“, които ми дадоха много сила и надежда. И до ден днешен е така. Станах доброволец във фондацията, започнах да организирам различни събития, сработихме се отлично с кмета на нашия град – д-р Димитър Стефанов, и заедно помагаме на много хора.
Никога няма да забравя един JULY MORNING през 2018 г., когато посветихме празника на нашата кауза и много хора научиха за дейността ни и се престрашиха да ме потърсят. За съжаление градът ни е малък и тук семействата все още трудно излизат от анонимността си, притесняват се да споделят за проблема, сочат ги с пръст. Аз не само че не се притеснявам, но съм като един глашатай в любимия ми Тутракан. Майчината ми сила е толкова голяма, че някак си успявам да накарам много жени да споделят с мен, да говорят. Знаете ли, че понякога е достатъчно само да поговориш с някого и ти олеква, усещаш, че имаш криле да продължиш да се бориш. Ето това правим ние в „Искам бебе“ – даваме надежда на всеки, който ни се довери.
София и Георги
През 2016 г. с Георги решихме, че вече сме готови, и подновихме опитите за бебе. Четири години посещавахме клиниката на д-р Стаменов. В началото се страхувах много. За тези четири години при д-р Стаменов нито веднъж не се усъмних в думите, които ми каза на първия преглед – че ще се борим докрай. Винаги ще му бъда благодарна за това, че се бори заедно с нас и ни даваше надежда. Благодарение на него и д-р Л. Бойчев (който следеше бременността ми, а тя не беше лека), имаме две ангелчета София и Георги. БЛАГОДАРИМ ви! Бъдете здрави и благословени.
Как се преживяват толкова отрицателни тестове за бременност? Някой, който помниш до днес?
С мъка се връщам назад, когато се сетя как след всеки трансфер чаках да минат дните до теста. И когато виждах, че резултатът е отрицателен, се сривах. Спомням си как след поредния отрицателен тест се почувствах изгубена, безполезна, безсмислена и непотребна. Затварях се в себе си, плачех и се самообвинявах.
Трудно и болезнено се преодолява всеки отрицателен тест. Благодаря на съпруга ми, който след всеки неуспех ми даваше кураж и ми казваше, че следващият опит ще е нашият. Така на 29 юни 2019 г. имаше молебен за чадородие в Троянския манастир. Фондация „Искам бебе“ бяха там и аз много исках да отида, но бях в поредната процедура (която се оказа последната), и помолих момичетата да се прочетат и нашите имена. И така след десетина дни на 8 юли беше моят трансфер, който десетина дни по-късно се оказа много положителен. Сега вечер, когато си легна и погледна към детските кошарки, си мисля, че всяка сълза, всяка инжекция, всичката болка и мъка си заслужаваха. Благодаря на Господ, че ги имам.
Какъв е най-важният урок, който научи за тези трудни 10 години?
През тези 10 години борба се научих на много неща. Едно от тях е, че и една прегръдка може да направи човек щастлив. Една добра дума, казана в правилния момент, и протегната ръка са много повече от някои материални неща. Най-вече се научих да прощавам.
Губеше ли надежда и как се справяше със страховете си?
Преди две години една жена ми каза: „Отвори сърцето си и направи нещо с ръцете си“. Така започнах да изработвам цветя от хартия за фондация „Искам бебе“ в полза на някоя двойка с репродуктивни проблеми, като всяко беше наречено и си имаше послание. И това наистина ме кара да се чувствам удовлетворена. Година по-късно аз вече бях бременна и щастлива. Мисля, че цветята много ми помогнаха. С най-голямо удоволствие ще продължавам да правя цветя, за да се раждат деца.
Има ли нещо, което не можеш да простиш към днешна дата?
Научих се да прощавам. Всеки сам си носи кръста, както казват старите хора.
Към какво си непримирима?
Не харесвам злобата и завистта.
Повече мечтател или повече реалист си в живота?
Човек трябва да е и двете – реалистично да подхождаш към мечтите си. Но аз съм повече мечтател.
Как презареждаш батериите?
Понякога ми е много трудно, уморена и изтощена съм. Но видя ли усмивките на децата ми, се зареждам с енергия.
Уроците, на които искаш да научиш трите си деца?
Да обичат, защото омразата не води до нищо добро. Да са честни и отговорни. Голямата ми дъщеря е вече самостоятелна – живее и работи в чужбина. Тя също е мой учител, винаги споделям с нея грижите и радостите си. Днес, като я гледам, изпитвам огромна майчина гордост, защото тя наистина стана стойностен, достоен и почтен човек.
Какво казваш на двойките с репродуктивни проблеми, които се обръщат към теб за помощ?
На всички давам моя пример. Казвам им да не губят надежда, да се борят и най-вече да вярват в доктора, който са си избрали. Нямат ли му доверие, нишката се губи. А ние от „Искам бебе“ вече 13 години правим всичко по силите си да помагаме на двойките с репродуктивни проблеми.
Твоите 3 правила да запазя вярата и надеждата си?
Аз съм много доверчив човек, вярвам в доброто. То съществува. Надеждата ме е крепяла винаги. Раздавам се много и вярвам в чудеса. Те се случват винаги в правилния момент и на правилното място. Не губете надежда и вярвайте, че и вашето чудо ще се случи по един или друг начин.