Рубрика: Майките с много сърца
Да сбъднеш мечта за рожба с частица от себе си
Представете се с няколко думи.
Казвам се Габриела Георгиева. На 31 години съм, живея в град Перник. Работя в сферата на образованието – детски учител съм. Да стана учител е една моя сбъдната мечта, която за мое огромно щастие успях да реализирам.
Колко деца имате?
Имам две прекрасни момчета – Николай (на 7 г.) и Иван (на 4 г.)
Защо решихте да станете донор?
Това е доста деликатна за мен тема. Преди години имах гинекологични проблеми. От една, на пръв поглед, безобидна настинка се стигна до сериозни възпаления, вследствие на които лекарите ми обясниха, че е много вероятно да не мога да имам деца. Известно време живеех с тази мисъл, докато не забременях с големия ми син. В момента, в който разбрах,че съм бременна, реших, че един ден ще стана донор. Просто защото съм била от двете страни – знам какво е чувството да видиш двете чертички, но и знам какво е да живееш с мисълта, че няма да можеш да имаш дете. Така в продължение на няколко години идеята за донорството живееше в мен, докато не дойде моментът, в който случайно се запознах с прекрасната Еми Христозова, която ми помогна да стартирам процедурата.
Как приеха идеята Вашите близки?
Близките ми ме подкрепиха на 100%. В началото, може би, имаше лека нотка на притеснение от тяхна страна дали самата процедура ще е безопасна за здравето ми, но след като разбраха, че не крие никакви рискове, се успокоиха. Като цяло всички приеха доста добре решението ми.
Колко време ви отне цялата процедура?
Около две седмици – на 22 март стартирахме процедурата, на 2 април беше пункцията. Като преди това, разбира се, бяха направени всички необходими изследвания.
Болезнена ли беше процедурата?
Не бих казала, че беше болезнена. Имах, разбира се, известен дискомфорт, но не беше нещо кой знае какво. Но дори да беше болезнена, пак щеше да си заслужава.
Какво бихте казали на хората, които се страхуват да станат донори?
Бих им казала, че няма от какво да се страхуват, даже напротив. Нека всеки, който има желание и възможност да стане донор, да го направи, защото чувството да помогнеш на някого да сбъдне мечтата си с частица от себе си не може да се опише с думи.
Сблъсквали ли сте се с критика или неразбиране относно Вашето решение да станете донор?
Разбира се. Все пак хората сме различни и всеки си има своите разбирания за нещата. Чух доста и различни коментари и мнения на странични за мен хора, но това по никакъв начин не повлия на решението ми. Все пак всеки има право на мнение. Пък и хората, които ме подкрепиха, бяха в пъти повече от тези, които не одобряваха решението ми.
Какво е чувството да сте помогнали на някого да сбъдне своята мечта за дете?
Чувството е меко казано вълнуващо… неописуемо. Никога няма да забравя емоциите, които изпитах след края на процедурата. Рядко се разплаквам от вълнение. Като цяло това е едно от най-смислените неща, които съм правила през живота си.
Кой Ви съдейства по този път?
Еми Христозова е човекът, който ми съдейства да стана донор. Тя е координатор във фондация „Искам бебе” и се радвам, че се запознах точно с нея. През цялото време беше неотлъчно до мен, чувахме се постоянно по телефона и отговаряше на всеки един мой въпрос. Тя ме свърза и с д-р Райков от болница „Токуда” в София, който всъщност проведе самата процедура и с целия си екип ми помогнаха да осъществя това, което исках от години. Съпругът ми също много помогна – освен че беше до мен през цялото време, ми съдействаше ежедневно и със самата хормонална стимулация.
Имахте ли период на обмисляне дали да станете донор?
Категорично не! Не съм се колебала и за секунда. Както споменах вече, това е нещо, което в продължение на години исках да направя, но нямах достатъчно информация за самата процедура, или по-скоро не беше дошъл правилният момент за нея.
Как се информирахте относно самата процедура за донорството?
Всички отговори на въпросите, които ме интересуваха, получих от Еми Христозова. Най-странното е, в продължение на доста години търсех човек, който може да ми даде компетентна информация, а с нея се запознахме съвсем случайно. В една фейсбук група попаднах на въпрос, свързан с донорството (една жена търсеше информация), включих се в публикацията и Еми ми писа на лично съобщение. Разменихме си телефоните и така започна всичко. Също така доста полезна за мен информация получих от д-р Райков, който също беше отворен към всеки един мой въпрос.
Имаше ли разлика между предварителните Ви нагласи и финала на процедурата?
Да, но само в положителен аспект – когато започнах процедурата, не знаех, че чувството на финала е толкова велико!