Семейство Цецка и Гроздан Караджови са едни от най-големите приятели на каузата на ИСКАМ БЕБЕ – да се раждат желани деца в България. През 2017 г., съвместно с МБАЛ „Надежда“ стартирахме проекта „НАДЕЖДА ПЪТУВА“, като Цецка и Гроздан дариха средства за безплатни прегледи и изследвания на над 30 двойки с репродуктивни проблеми от Северозападна България. Към момента има родени вече над 20 деца. През изминалата 2019 г. семейство Караджови станаха носители на Годишната награда на фондация „Искам бебе“ – АНГЕЛСКО СЪРЦЕ.
Цеци, Гроздане, какви са спомените от детството ви? Какви ценности формираха у вас родителите ви?
Детските ми спомени са свързани с летата, които прекарвах при баба ми и дядо ми и свободата, която имах. Да се учиш сама да караш колело, да плуваш, да късаш зеленчуците и плодовете от градината, да изядеш половината топъл хляб на връщане от фурната – това са фрагменти от детството, които ми носят радост, когато мисля за тях.
Ценностите на моето детство бяха емоциите и преживяванията, а не материалните неща. За майка ми основната ценност бяха книгите и доброто образование и най-големият подарък, който имам от нея, е любовта към книгите.
Гроздан: Детството ми е като на всяко дете през 70-те и 80-те години на ХХ-и век – оскъдица и недоимък, а семейството ми живееше на квартира и спестяваше за собствено жилище. В контраст, в игрите бях буен и палав – непрекъснато имаше рани за промиване, шевове и гипс, а в най добрия случай – наказания и назидания от родителите.
Бихте ли ни разказали накратко за себе си – за годините в университета, професионалната кариера?
Аз съм завършила „Английска филология“ в Софийския университет и няколко години след като се дипломирах, създадох преводаческа агенция „Интерланг“, с която е свързана професионалната ми кариера вече повече от 23 години. По-късно с двама дългогодишни приятели създадохме фирма за организация на събития, а преди 8 години заедно със съпруга ми учредихме фондация „Светът на Мария“. Мисията на фондацията е да подобри качеството на живот на хората с интелектуални затруднения и техните семейства, както и да им осигурява достъп до качествени услуги, развиващо обучение и подходяща трудова заетост.
Гроздан: Завършил съм английска езикова гимназия в София и „Право“ в Софийския университет. Участвах активно в студентските протести през 90-те години – съпредседател съм на Федерацията на независимите студентски дружества и съосновател и национален координатор на Българско сдружение за честни избори. През 1997 г. станах главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, а през 1999 г. – на Министерството на транспорта и съобщенията. В следващите години създадох и развих редица успешни бизнес начинания. Учредител съм на фондация „Светът на Мария“. На парламентарните избори през 2014 г. станах народен представител и председател на постоянната комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения при Народно събрание на Република България.
Как се запознахте? Любов от пръв поглед ли беше?
Запознахме се в работна среда и дълго време общувахме само за неща, свързани с работа. След това някак изведнъж общуването се промени и се появи и привличане. Със сигурност не беше любов от пръв поглед, по-скоро беше привличане през думите.
И двамата сте имали вече по едно голямо дете. Как се решихте да имате още деца – много хора биха посветили времето си на пътуване, хобита… И какво беше чувството, когато разбрахте, че ще имате близнаци?
Винаги сме искали повече деца и никога пред нас не е стоял въпросът да избираме между децата и хобитата. Осъзнатото родителство започва в момента, когато една двойка пожелае да има дете. Когато заедно вземат решение, обмисляйки трудностите, които ще трябва да преодолеят, да осъзнаят какво означава да се възпитава едно дете, как всеки дава личен пример – волно или неволно. И ставайки родители, ние всъщност цял живот сме на изпит. Децата преценяват нашите предимства, слабости и пороци, и избират кое да следват, или срещу кое да се разбунтуват.
Гроздан беше сигурен, че ще имаме близнаци, дори преди да разберем, че очакваме деца. На мен това ми се струваше смешно. Никога няма да забравя първия преглед, когато докторът ми каза, че бебетата са две. Прозвуча ми сюрреалистично и от този момент започнаха тревогите ми дали всичко е наред и с двете деца.
С какво е различно родителството преди 20 години и днес – с близначките?
Може да звучи парадоксално, но сега ми е доста по-трудно. Когато си млад, не се замисляш върху много неща, а и информацията тогава беше доста по-оскъдна. Разчитах повече на собствения си инстинкт и на опита на по-възрастните около мен. Даже имам чувството, че голямата ми дъщеря сама се отгледа. Сега сме залети с информация, която често е подвеждаща, объркваща или направо невярна. И е много по-трудно да вземеш решение, особено ако искаш да прецениш всички плюсове и минуси и знаеш колко голяма е отговорността ти. Наскоро осъзнах, че до някаква степен съм пренесла своята несигурност с малките ми дъщери и върху голямата – всеки път, когато ми каже плановете си, започвам да мисля какви препятствия могат да й се изпречат, с какви неприятности може да се сблъска, дали ще се справи и как аз бих могла да се намеся и да й помогна. Слава богу, тя е напълно самостоятелна и приема с усмивка моите страхове.
С нови очи
Днес технологиите все повече навлизат в нашия живот и ще са важни за бъдещето на нашите деца. Те като че ли общуват повече с електрониката, отколкото с връстниците и родителите си. Това, което ние се опитваме да правим, е да не позволим напълно да изместят човешкото общуване. Много е изкушаващо след напрегнат ден, когато си уморен и изцеден, да не трябва да се занимаваш с капризите на децата. Но също така е вярно, че общуването с тях действа релаксиращо и ободряващо. Може да те зареди с енергия и да те накара да погледнеш на света с нови очи.
Как се случи срещата ви с каузата на ИСКАМ БЕБЕ и защо вече толкова години подпомагате семействата в пътя им към мечтаната рожба?
Имаме чувството, че винаги сме познавали ИСКАМ БЕБЕ. Мисля, че ние ги потърсихме с въпрос как можем да им помогнем. Така се запознахме с Радина, основател и двигател на фондацията, с която вече ни свързва и близко приятелство.
Прекрасно е чувството да подкрепиш семейство, което иска да има дете. Това ни носи голяма радост. Изпитваме и огромно доверие към екипа на фондацията за начина, по който разпределя средствата и подпомага двойките.
Как вие лично разбирате дарителството и как мотивирате хората около вас да даряват?
За нас дарителството е изключително личен акт и освен работата за фондацията, която създадохме, не сме спирали да подкрепяме много други каузи, които са близки до нас. Щастливи сме да имаме приятели, които нямат нужда от допълнителна мотивация да даряват. Много от тях са активни дарители, подкрепящи различни каузи и организации.
Промени ли се дарителската среда в България и как, според вас, трябва да работят неправителствените организации, за да получат доверието на обществото и дарителите?
Сега сме свидетели на безпрецедентна солидарност в борбата срещу COVID-19. Бизнес, неправителствен сектор, доброволци са обединили усилията си в десетки дарителски кампании, доброволчество, корпоративна социална отговорност в подкрепа на лечебни заведения, уязвими групи хора и общности.
Надеждата ни е, че тази тенденция ще продължи и след като преодолеем кризата и се върнем към обичайното си ежедневие.
Вярвате ли, че поколението на нашите деца ще гради една по-добра България и от какво зависи това?
Ние искаме простички неща за нашите деца – те да бъдат личности, които знаят как да преследват мечтите си. Личности, които ги е грижа за хората и природата около тях. Които са готови да пожертват собствения си комфорт, за благото на другите. Може да звучи високопарно, но човек не може да бъде щастлив сам за себе си. Той е истински щастлив, когато е обграден с щастливи хора. А това не може да се постигне, ако всеки един от нас не положи усилия и не се лиши от неща, без които може.
Вашите страхове?
Страхът е част от чувството ни за самосъхранение и в далечното минало е бил необходим, за да оцеляваме. В детството си всички сме се страхували от тъмнината. Не сме ходили там, където според нас ни е чакала опасност. Днес като всеки човек и ние преживяваме ирационални страхове. Те са свързани основно със здравето на семейството и близките ни и с бъдещето на децата ни.
Вашите лични лечители?
Срещите с приятели, пътуванията, дните, в които се събираме у дома с малките и големитe ни деца.
Кратката формула за щастието?
Няма кратка или единствена формула за щастието. Това може да е грижа за човек в нужда, близост с любим човек, любопитство към непознатото, преодоляване на трудност, постиженията на децата ти.