Вени, разкажи ни за себе си – къде и как премина детството ти? Какво дете беше? Какви бяха твоите родители и какви ценности формираха у теб?
Детството ми беше прекрасно и истинско! С игри на криеница, сляпа баба, дама, шах и други забавни занимания. Не съм ходила на детска градина и ясла. Имах прекрасна баба, която не ходеше на работа, а отглеждаше внуците си. Тя ме научи да бъда грижовна и ми даде пример за трудолюбие. Бях послушно дете за пример. Така ме възпитаха родителите ми. Научиха ме на уважение, на честност и да обичам. Мама ми даде пример и модел на истинската всеотдайна майка. Татко много е искал да има син, но по-късно винаги ми казваше, че се гордее с мен и е щастлив, че има истинско мъжко момиче.
Кои бяха най-сериозните трудности, с които трябваше да се пребориш в най-младите си години?
Най-сериозната ми трудност беше да взема решение да се омъжа на много крехка възраст. На 17 реших,че искам деца, семейство и „свобода“. Бях възпитана на морал и спазих всички норми на времето. Тогава момичета подаряваха своята девственост на съпруга си. Сега това е отживелица.
Кога стана майка за първи път и с какво започна да те променя майчинството? Кога се появиха второто и третото дете и как се справяше, какво те крепеше?
На 18 родих Мирела. Толкова нежна и красива. Добричка и много отговорна. На 21 се роди Виктор. Единственият ми син. Послушен и съвършен. Той притежава уникално сърце. На 31 родих Синтия. Мъничка и сладичка. Истинско щастие, олицетворение на всеотдайност към хората. Всичките ми бременности бяха планирани и желани. Чакани с много любов. Тогава приятелките ми казваха,че е лудост да имам три деца и защо не си гледам живота, а се занимавам с хлапета. Вярвах, че съм направила правилния избор. Животът ми предложи поредното изпитание и се наложи сама да отглеждам децата си. Справих се. Пораснаха. Сега са вече големи, добри, възпитани и образовани. Прекрасни и отговорни родители. Останаха да живеят в България, за да сме заедно .За тях семейството е на първо място.
Разкажи ни за срещата си с Йото и как той промени живота ти драстично?
Съдба. Беше драснато и за двамата. Срещнах го в момент, в който вече бях решила да поживея малко и за себе си, а той беше решил да продължи ергенския си живот, защото няма подходяща жена за него. Господ беше решил да ни срещне и да си помогнем взаимно. Всичко стана много бързо. Запознахме се в събота по телефона. В неделя излязохме да вечеряме заедно и не се разделихме. Йотето ме накара да се почувствам жена. Бях се изморила от ролята на баща и майка. Научи ме да бъда по-смирена и послушна. А аз му върнах вярата в жените и той поиска да има пристан, на който да отседне. Връзката ни се изгради на основите на доверието.
Как трите ти деца приеха идеята да имате дете с Йото? Подкрепиха ли те?
Месец след като се запознахме, беше първата ни Коледа заедно и Йотето сподели с децата за сериозните си намерения към мен и за нашето желание за дете. Каза им,че това може да се случи, само ако те са съгласни. Реагираха много интелигентно. Казаха, че искат само тяхната майка да бъде щастлива, и ако детето би допринесло за това , те нямат нищо против. Споделиха, че се притесняват само да няма опасност за здравето ми, имайки предвид възрастта, на която бях тогава. Дори казаха, че ако един ден нещо се случи с нас, те ще отгледат нашето дете. Подкрепиха ни истински.
След като никога преди това не си имала проблем със забременяването, какво се случваше в душата ти покрай безуспешните опити да имате деца с Йото? Какво си казваше? Какво те караше да продължиш борбата за рожба?
Душата ми се пръскаше от безсилие. В началото правехме опити за нормално забременяване, но не се случваше. Всеки месец отрицателният ми тест ме сриваше. Започна едно тежко обикаляне по клиниките. С хормоналните терапии отключих аденом на хипофизата,който започна да расте. Неврохирургът ни беше категоричен, че трябва да спрем всякакви опити,защото животът ми е по-важен и трябва да си гледаме децата, които имаме. Йотко твърдо застана зад мнението на лекаря и ми каза,че приключваме всичко и продължаваме напред. Категорично ми заяви,че не желае да има деца, а иска аз да съм жива и здрава.
Аз обаче не се отказах. За миг не си и помислих,че има сила, която може да ме спре. След много спорове му заявих,че ако не пробваме инвитро процедура, ще го напусна. Всеки мъж трябва да чуе думата „тати“ и всяка жена трябва да чуе думата „мама“.
Прегледи, лечения, операции и подготовка за процедура. Не отговаряхме на условията за финансиране от държавния фонд. Изтеглихме първия кредит и зачакахме обаждане от клиниката. Чудото се случи и аз забременях. Щастливи зачакахме своята рожба. Коремчето растеше, а Йотето му се радваше и го целуваше. В началото на петия месец, за наше нещастие ми изтекоха околоплодните води и загубихме бебенцето. Това беше най голямата травма в живота ми. Сринах се. Не исках да виждам никого. Не исках да работя. Само плачех. Йотето ми заяви, че вече ще бъде безкомпромисен и не желае повече да се говори за инвитро процедури. Наложи се да проверим и тумора. Беше пораснал двойно и беше за операция, но решихме,че няма да я направим. Оставихме всичко на съдбата. Господ беше с нас и от медикаментите започнаха да намаляват размерите.
Няколко месеца аз се молех да пробваме отново. След много сълзи и молби, започнахме нова процедура. Нов кредит. Една година загубихме и на финала – отрицателен резултат. Излизайки от клиниката, обляна в сълзи, исках да умра. Не можех повече да издържа. Мисълта за децата ме спаси отново. Само те и Йотко успяваха да ме изправят. Отново исках да си тръгна, но той не ме пусна. Решихме да осиновим дете. Подадохме документи и бяхме одобрени за осиновители. Така, малко по-спокойни, зачакахме нашето ангелче, на което да подарим любов и дом. Отношението на Йотко ме амбицираше, защото винаги казваше, че ако един ден има дете, аз ще бъда неговата майка, независимо от това дали ще го родя, или ще го осиновим.
Разкажи ни за срещата си с „ИСКАМ БЕБЕ“? Какво ти даде това приятелство? С какво те промени?
Господ ми изпрати тези ангели, благодарение на които се появи Йована. Стана случайно. След неуспешния ми опит, се лутах, изгубена в мъката си, отчаяна, обляна в сълзи и в очакване да се обадят от социалните служби и да ни съобщят, че се е появил нашият ангел. Тогава се появиха ангелът Ваня Христова, координатор на фондацията за Бургас, и ангелът Радина Велчева, създател на „ИСКАМ БЕБЕ“. Те решиха и ме взеха под крилото си и ми изградиха стълба, по която да изляза от дупката. Първата ми среща с другите ангели на фондацията беше в сградата на Народното събрание на рождения ден на „ИСКАМ БЕБЕ“. Беше много вълнуващо. Усетих много топлина и положителни емоции. Промених се. Започнах да раздавам любов на хората. Да помагам, да творя. Вече имах още едно семейство и бях щастлива.
Какъв беше пътят ти до желаните две чертички на теста за бременност? Какви мисли те връщат отново и отново в първите дни от успешния резултат?
Четири години се борехме да имаме дете, а ни се сториха като цяла вечност. Минахме през различни емоции и преживявания. Благодарение на фондация „ИСКАМ БЕБЕ“, емоционално и финансово, направихме трети опит в МБАЛ „Надежда“ при д-р Стаменов. Беше ме страх да си видя резултата и Ради ми го провери. Никога няма да забравя. Трепереща от страх, получих най-хубавото съобщение: „Много си бременна“. Дишането ми се учести, разплаках се, прекръстих се, погледнах нагоре и казах: „Благодаря“. Знаех, че съм на най-доброто място и в най-добрите ръце – това ме караше да вярвам в щастливия финал.
Как премина бременността ти на 48? Какво беше различното? Активна ли беше в този период, или предпочиташе да си стоиш повече у дома? Трите ти деца подкрепяха ли те?
Бременността ми беше много спокойна, но изпълнена с известна доза страх от загуба. Във всеки етап от живота си преживяваме страхове. Някои са осъзнати, други – не. Страхът е необятна тема. Оставя отпечатъците си навсякъде, в различни нюанси и наситеност. Различното с първата ми бременност, когато бях на 18, е, че само си почивах и почти не мърдах от леглото, без да имам никакъв проблем, а сега на 48 почивах само в родилното отделение в клиниката. Не съм спирала да работя, да шофирам. Дори шофирах от Плевен до София, когато отидох да раждам, и обратно, когато ни изписаха с Йована. Интензивно пътувах, за да се грижа за двамата си внуци в София и Велико Търново.
Имах моменти, в които се нуждаех от почивка, но начинът ми на живот не го позволяваше. Децата ми винаги са били до мен и са ме подкрепяли, а сега бяха доста по-внимателни. Те се грижеха за цялата подготовка за посрещането на своята сестричка. Децата ми напазаруваха всичко – количката, креватчето, столчето, дрешките. И организираха всички изненади по изписването и посрещането в дома ни. Идваха с мен на консултация, гледаха я на монитора и се вълнуваха заедно с нас. Обичаха я, още преди да се роди.
Кога се роди бебето? Нормално ли протече всичко? Имаше ли усещане за следродилна депресия и как се справяше в първите месеци след раждането?
Йована се роди на 17.06.2019 г. Православната църква на този ден празнува Свети Дух. На Петдесетия ден от Господното възкресение, Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове. Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения. Ние не сме избирали датата. Мисля, че нямаме право. На последния доплеров преглед лекарят ми каза, че е време и трябва да излиза вече. Много исках да раждам нормално, но лекарите прецениха, че има прекалено голям риск за бебето и мен. Затова родих секцио. Уникално раждане, уникален екип, уникално внимание в нашата уникална МБАЛ „Надежда“. В първите месеци, както и досега, се справяме перфектно, защото Йована е изключително послушно дете. Не сме имали безсънни нощи. Храни се нормално, има четири зъбчета, пее си нейните песнички, казва „мама“, „баба“и „кака“. Шегуваме се с татко й, че усеща, че сме възрастни, и въобще не ни тормози.
Аз не съм имала следродилна депресия, нямах време за нея. Наложи ми се на шестия ден след раждането да ходя да работя за по няколко часа на ден, за да не загубя клиентите си. Исках да съм с Йована двадесет и четири часа в денонощието, но за съжаление не можех да си го позволя. Съветвам мамите, които подозират,че страдат от следродилна депресия, да потърсят професионална помощ незабавно. Не позволявайте на биохимията в мозъка ви да ви отнеме радостта от началото на най-вълнуващата връзка с друго човешко същество в живота ви, а именно – с вашето дете.
Каква беше и продължава да бъде ролята на партньора ти в живота? С какво ви промени раждането на малката Йована?
Йотко е най-добрият ми приятел. С него заедно извървяхме много труден и дълъг път. Той е отговорен, любящ и забавен,с невероятно чувство за хумор. Появата на Йована внесе слънце в дома ни, връзката и любовта ни станаха още по силни. Идилична семейна картина! Спомням си, когато се прибрахме вкъщи, не смееше да я докосне, но много бързо се научи да се грижи за нея. За мен детето трябва да се отглежда от двамата родители. Важното е да има подялба на задълженията и уют.
Днес си щастлива майка на четири деца и двама внуци. През юли ще навършиш 50! Каква е твоята рецепта за справяне?
Аз съм най-щастливата майка и баба на света! Благодарна съм на Господ, че ме е помазал и е толкова щедър към мен! Мисията да бъдеш майка! Да износиш, родиш, възпиташ, научиш – за това отиват много години и сили, но без това не трябва да се живее. Да живееш „за“ и заради някого. Децата винаги остават „деца“ за своите родители – малки дечица с големи очи, меки косички и звънлив смях. Майката винаги остава такава за децата си, независимо колко години са отлетели, и няма по-сладка и прекрасна дума от „мама“. През юли ще помъдрея и, живот и здраве, ще навърша една прекрасна възраст, с която се гордея. Няма да празнувам,защото тази година имаме много по-важни поводи – кръщение на Самуил и Йована, и абитуриентски бал на Синтия. Рецептата за справяне е събрана само в една дума – „всеотдайност“.
Вени, осъзнаваш ли, че си един от героите на днешното ни време? Перфектно съчетаваш майчинството с работата си, винаги изглеждаш прекрасно, помагаш с каквото можеш на толкова много хора. Как се справяш с умората, кога си почиваш?
Сигурно съм герой, защото всички ми го казват, но аз мисля, че просто съм майка. Гордея се, че нищо не ме спираше да сбъдвам мечтите си и да гушкам децата и внуците си! Успявам да организирам времето си и да имам време за всичко, което обичам и харесвам. Имам много хора до себе си, които ми помагат: децата, таткото, баби, дядо, дори понякога не можем да я разделим. Изглеждам прекрасно, защото съм щастлива! Не мисля за умората, дори да съм изморена. Нямам право да се отпускам с толкова много деца, внуци и ангажименти. Почивам си, докато помагам на хората, разговарям с тях, правя сувенири за нашите дарители. Прегръщам много хора, които имат нужда от топлина. Всеки ден казвам на децата си, че ги обичам. Всеки ден казвам на двойките с репродуктивни проблеми, че ще бъда с тях до края, и че ги обичам. Повечето от тях не ги познавам и не съм ги виждала, но изборът е мой. Аз направих своя избор да помагам. Взех пример от ангелите на фондация „ИСКАМ БЕБЕ“ и МБАЛ „Надежда“ и ще продължавам да се боря заедно с тях по трудния им път към мечтаното дете.
Имам и едно място в планината, където успявам да се зареждам, когато се почувствам изтощена. Една много стара къщичка, язовир, въздух и простор. Там събирам разпиляната си душа и се връщам отново в реалността, за да дарявам енергията и любовта си на хората.
Кой е твоят личен лечител?
Вярата в доброто. Научила съм се да се лекувам сама и с лекота, за да не страда душата. Това е съвършенството, което човек може да постигне. Обикновено се случва след четиридесетата година, когато вече е проницателен, знаещ и благоразумен.
Какви са мечтите ти днес?
Мечтите са единственото място, където хората се чувстват свободни. Човек се ражда и има само мечтите си. Някои от тях се превръщат в желания, след това в конкретни цели и накрая в реалност. Мечтая за свят без лъжа и измама! Мечтая всички хора да са здрави! Мечтая голямото ми семейство да е винаги все така сплотено и да се множим! И имам още една мечта, която ще споделя на по-късен етап. Амин!
Твоето послание към хората, които се борят за дете?
Не спирайте да се борите, защото Господ помага! Чудото се случва! Помнете, че ако ви е писано да имате собствено или осиновено дете, това ще се случи точно тогава, когато най-много имате нужда от рожба. А ако това не се случи, е за ваше добро. Пожелавам на всички мечтаещи пухкав финал, детски смях, безсънни сладки нощи с най-съкровеното създание, наречено МОЕТО ДЕТЕ!