Лили Бойчева е на 24 години, родом от Тутракан. Завършва езикова гимназия във Варна, владее френски и английски език. В момента е стажант-лекар. Към медицината, и по-специално към асистираната репродукция, се насочва благодарение на баща си – д-р Богомил Бойчев, който е един от най-успешните акушер-гинеколози в България.
Лили, в какво състояние на духа и обучението си днес?
Като стажант-лекар в последната година от моето обучение по медицина, усещам вече вълнението от прехода – от дни, запълнени с лекции, клинични случаи и 30-минутен контакт с пациенти, към реалната отговорност за живота на хората. Към това да съм не един обикновен студент, лек досадник дори, за пациентите в болницата, а лекар, на когото те вярват. Очаквам с нетърпение, а може би и лек трепет, този нов етап от живота ми, в който ще бъда наричана „доктор“.
Къде завърши средното си образование?
Средното си образование завърших в 4-та езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна, с френски език като първи чужд език и английски – като втори. Обучението ми там допринесе за допълнителното ми развитие в сферата на медицината. Добрата ми езикова подготовка спомогна да осъществя два много полезни и обогатяващи стажа по програма „Еразъм“. Първият се състоя в болницата в Храдец Кралове, Чехия, за 2 месеца, а вторият – в болниците в Бордо, Франция, за 5 месеца. Доброто владеене на тези два езика ми е от полза също така в използването на чуждестранна литература в подготовката ми по медицина.
Кога реши, че ще учиш медицина?
Откакто се помня, медицината ме е теглила към себе си. Като дете имах собствени въображаеми пациенти, на които поставях диагнози и предписвах лечение. След време започнах да наблюдавам операции в болницата и да помагам в кабинетите на родителите ми. Винаги съм знаела, че именно с това искам да се занимавам и аз. Смятам, че да лекувам и помагам на хората е моя мисия в живота.
Интересна ли е репродуктивната медицина за теб и защо?
Новият живот се свързва с надежда, любов и щастие. Репродуктивната медицина асоциирам именно с тези чувства. Тя е способна да осъществи една от най-съкровените мечти на много семейства. Изгражда се силна и здрава връзка между лекаря и пациента, която съпровожда целия процес. Именно тази чистота на желанията на пациентите и вяра във взаимоотношенията им с лекарите ме кара да обичам репродуктивната медицина.
Можеш ли да кажеш какви са ценностите и приоритетите на младите хора днес? С какво си съгласна и какво би искала да промениш?
Един от най-водещите приоритети на младите хора днес е прогресът в професионален план. Убеждението, че до определена възраст любовта и семейството нямат място в техния живот, дори биха натоварили допълнително тяхното така или иначе тежко и забързано ежедневие. Смятам, че амбициите за кариерно развитие и прогрес са необходими. Именно това желание за успех е направило възможно и асистираната репродукция. Но бих искала да променя мисленето, че професионалните успехи са несъвместими с личните. Семейството и любовта дават спокойствие, сигурност и уют, и мисля, че задоволяването на тези нужди може само да стимулира по-добрия резултат в професионален план.
Готови ли са твоите връстници, които са около 25-годишни, да станат родители? Колко от твоите приятелки днес са майки?
Именно поради причините, които поясних в предния отговор, смятам, че по-голямата част от тях все още не са готови да станат родители. Специално в сферата на медицината, върху която имам пряк поглед, смятам, че също това, което възпира връстниците ми, е липсата на сигурно бъдеще – възможността партньорите да бъдат приети за специализация в различни градове и други въпроси от този характер. Поради тези проблеми имам не повече от 3-4 приятелки, които са майки.
Ти като бъдещ лекар, какво би казала на младите жени, които смятат, че е твърде рано на 25 години да станат майки – какво казва биологичният часовник за репродуктивната възраст?
Съвременната поп култура ни внушава че е напълно във възможностите ни, а и в реда на нещата, да създаваме поколение след 35-40-годишна възраст. Медицината обаче е на друго мнение. След 35 репродуктивната ни способност намалява съществено, а след 40 – драстично. Освен това, е доказано, че рисковете от усложнения, като спонтанни аборти, хромозомни аномалии, усложнения по време на раждането, са по-високи при жени над 35-годишна възраст. Затова вярвам, че е необходимо жените да вземат това предвид, когато подреждат приоритетите си през годините на техния живот.
Често работиш заедно с баща си – д-р Богомил Бойчев – в кабинета? Как преживяваш съдбите на семействата с репродуктивни проблеми? Какво би им казала ти, за да продължите напред, въпреки временните неуспехи?
От много години постепенно се включвам във все по-голяма степен в работата на баща ми в кабинета и с всяка една година ми харесва все повече и повече. Наблюдавам, че всяка двойка извървява свой собствен път. Изключително дълбоко изживявам всяко едно препятствие, което имат по него, както и всеки един момент на щастие. Дълго време след срещата с всяка двойка с репродуктивни проблеми аз мисля за тях и силно се надявам да сбъднат мечтата си. По мои наблюдения неуспехите, които преживяват семействата, ги правят по-силни, по-сплотени. Винаги има вариант те да достигнат до своето щастие. Бих им казала да не губят надежда и да знаят, че щастието ще ги застигне, и че то има много лица.
На какво те научи твоето семейство?
Семейството е най-ценният дар, който имаме. То ме научи винаги да бъда най-добрата версия на себе си. Да се развивам, да се уча, да задавам въпроси. Винаги да поглеждам една ситуация от всички възможни страни и да се опитвам да разбера начина, по който мисли отсрещният. Най-важното, на което ме научи, е, че на първо място трябва да сме добри хора.
Ще останеш ли да живееш и работиш в Тутракан? Кое е голямото на малкия град?
Да, смятам, че в Тутракан бих придобила уменията и познанията, за да стана добър лекар, и по-конкретно – добър акушер-гинеколог. Началото на това, което продължава да се гради там, е положено още от моя дядо – д-р Петър Бойчев. Аз, като трето поколение лекар, бих дала всичко от себе си, за да поддържам и развивам вече започнатото.
В малкия град се елиминират елементарните стресови фактори от големия град и на тяхно място се появяват енергия и време за по-стойностни занимания. Тази възможност за култивиране на личността и за по-лесно създаване на вътрешна и външна хармония са незаменими.
Как ти би убедила младите успешни хора да се върнат в България, или да останат тук, като завършат образованието си?
След като прекарах повече от половин година в чужди държави и видях различни начини на работа, различен тип философия на живот, това, което в мен се породи като мисъл и желание, е да се върна в България и да приложа наученото тук. Не виждам смисъл цял живот да бъда определяна като чужденец, далеч от семейство и приятели, заради идеята за по-спокоен живот. От всеки един от нас зависи дали България ще се развие или затъне, дали ще продължи да съществува. Вече като по-информирани и по-мислещи хора трябва да преборим ригидността и безумието и отворим място на разума, справедливостта и успеха на наша, майчина земя.
Какво ти предстои през 2020 година?
2020-а година ми поднася, както може би и на всички ни, много предизвикателства, с които трябва да се справя. Предстои ми успешно, надявам се, преминаване на държавните изпити през последната, 6-а година от обучението ми по медицина, последвано от дългоочакваното дипломиране и придобиване на титлата „лекар“. Това е година, която очаквам с нетърпение отдавна и съм готова да отгърна следващата страница от моя живот.