Рубрика: Добрите примери
Към настоящия момент „Биопрограма“ е водещ производител на чай и е сред основните производители на пакетирани билки за аптечната мрежа в България. Фирмата предлага на пазара и серия от хранителни добавки „Биопрограма live“. Освен това, фирмата е един от най-големите български износители на билки, сушени плодове, подправки и лечебни растения за фармацевтичната, козметичната и хранително-вкусовата промишленост в Западна Европа и САЩ. Неин създател и собственик е Десислав Дионисиев.
Стъпвайки във фирмата, нямаш чувството, че влизаш в обикновена корпорация. Посрещат те топло, а уникалният вкус на собственика към изкуството се вижда навсякъде по стените. По времето на социализма в рамките на пет години той става директор и управлява билките за цяла България в рамките на няколко години. Отказва се след настъпването на демокрацията, защото смята „че всякаква организация, която не е направена чрез рационалността на частния производител, не може да бъде успешна“. Предстои ви да се запознаете с един наистина интелигентен човек, който държи на честността, както и повече на действията, а не на говоренето.
С какво се заминавате и какво Ви вдъхновява да го правите?
Занимавам с неща, с които съм се занимавал като малък – с билки. Като малък събирах билки, продавах ги и си купувах кифла. Занимавам се с нещо, което е относително различно от образованието ми, защото съм завършил „Международни икономически отношения“.
Цел или късмет беше бизнесът с билки?
Не, не е било цел, а решение на някой горе. Няколко пъти съм си мислел да спра да се занимавам с билки, но така или иначе те останаха основната част от работата ми.
Каква е стойността на доброто име?
Много висока, особено когато трябва да го поддържаш. То е в две посоки. Едната посока е към доставчик. Трябва максимално да се стремиш да се напаснете и да намираш компромиси с доставчика, да можеш да отговаряш на неговите проблеми. А втората – клиентът, което е не по-малко важно. Клиентът трябва да бъде удовлетворен. Тогава, когато има рекламации, трябва да му се откликва, което изисква постоянство, доверие и много качество.
Корпоративна социална отговорност (КСО) може да означава различни неща за различните хора. Какво означава за Вас? Какво е Вашето разбиране за нея и как оценявате важността й за компаниите и обществото?
Ние разглеждаме КСО като една част социален ангажимент, а от друга страна – като начин да се покаже, че всъщност фирмата не стои безучастна. Няма случаи, когато към нас са се обърнали с някакъв призив, ние да не сме отговорили. Като започнем със спорта: „Биопрограма“ имаше футболен отбор; съдействали сме на организации, които помагат на хора със зависимости; исторически паметници и основно, когато някои наши колеги имат проблем, защото в България здравеопазването е „относително“ безплатно, се стремим да ги подпомогнем всячески. Посоките се най-различни. Непрекъснато отделяме средства за деца, които се учат в училища, свързани с нашата работа. Помагаме със средства и продукти.
Вие, предполагам, имате поглед по въпросната тема – как стоят нещата в САЩ и Европа? Как се възприема там Корпоративната социална отговорност? Социалната отговорност въпрос на мода ли е или въпрос на ценност?
Не, не е мода. Това е постоянно положение в Европа. Например фирмата ни в Полша също е ангажирана със спорта. Там традиция за подпомагане е заложена от години, като, разбира се, за това има заслуги тяхната църква. Тя е тази, която организира процеса. Това по отношение на Европа. В Америка нещата са много социални. Въпреки че тя е, както обичайно се казва – „трудов лагер“, защото хората там много се трудят. Колективното начало в нея е много силно. В Америка социалната политика е много силна и навсякъде става дума за подпомагане. Обществото мисли и се развива чрез благотворителни мероприятия във всяка една област. Често при закупуването на продукт ти предлагат възможност да направиш дарение. В България този принцип също започна леко да се прокарва.
Как се изгражда такава култура? Смятате ли, че корпоративната социална отговорност все още „прохожда” в България? В тази връзка как големи корпорации/ фирми като Вашата избира да направи дарение след ситуацията с „Хелп карма“?
Доверието към определена кампания се гради предимно на изключителната честност. Отчетността също част от проблема. Често наблюдаваме как пускаме смс, но не получаваме отчетност какво се е случило по-натам със събраните средства. Следващото нещо, за да се стимулира дарителството, е съдействието на държавата. В Америка, когато направя дарение, ми дават възможност с него да редуцирам личните си данъци. Нашата осигурителна система работи не като такава, а като данъчна система. Начинът на разпределението на данъците, които всички плащаме, е част от начина да се изгради добра социална политика в България. Ако трябва да обобщим, необходимо е да се работи още в посока честността, прозрачността и възможности за данъчно облекчение при даренията. Защото, давайки пари по дадени въпроси, ние помагаме на държавата, а е нейна отговорност да се справя с проблемите на народа си.
Какво е Вашето мнение за демографската криза в България? С какво може ние като общество да допринесем за нейното намаляване? Истината е, че това е много сериозен фактор за страната ни. Гледането на дете, когато жената има същите права и задължения като мъжа, е много сложна задача. Когато една жена иска да прави кариера, а й е вменено, че трябва да стои две години вкъщи, за да гледа децата, тогава нещата са много сложни. Условията за гледане на деца в България са значително добри по отношение на детски, майчинство. В много европейски страни, както и в Америка, майчинството е по-кратко. По отношение на гледане, политиката в България не е лоша. Не се работи обаче достатъчно по въпроса как семействата виждат бъдещето на държавата.
Дар
Трябва да се работи по процеса на уверение на бъдещите родители да вярват, че, раждайки дете в България, то ще получи необходимото образование, ще има необходимите възможности и ще бъде щастливо в тази държава. Тази държава заслужава да им дадеш детето си, защото децата в края на краищата в даден момент се дават на държавата. Те започват тук да се трудят, да плащат данъци, да правят пари. Стават самата държава в един момент. Често несигурността е пречка пред създаването на деца, а хората трябва да бъдат убедени, че децата са дар, който държавата заслужава.
Вие сте баща на три деца. В какво се стараете да ги възпитате?
И трите ги възпитавам по един и същ начин, но те се самовъзпитават различно. Възпитанието е сложна смесица от семейство, обществена среда, бит и култура. Децата наблюдават случващото се около тях, какво е отношението ни към различни неща в живота, слушат как се говори и те си изграждат свой мироглед. Този мироглед може да бъде повлиян от семейството в сериозна част, но може и да не може да бъде повлиян, защото простите и глупавите неща се учат много бързо. Разбира се, говорим за човешките ценности. Те и добродетелите са най- важното нещо, но тези човешки ценности не са само задължение на семейството. Виждайки лъжата, детето ще се приучи на нея. В приучването към човешките ценности трябва да помагат семейството, обществото, религиите, защото няма религии, които да учат нещо лошо.
Една част от бизнеса Ви е в Америка и Западна Европа. Сигурно сте имали възможност да напуснете страната, но сте избрали да останете тук. Определяте ли себе си като родолюбец?
Естествено, че се определям като родолюбец. Дори сега мога да отида да работя в чужбина, но камъкът си тежи на мястото. Налагало се е да стоя в чужбина по няколко месеца, но не съм за там. Не си прекарал детството си с тези хора и за тях ние сме различни, както и те за нас. Но не това сме спира. Просто вярвам, че когато не си тук, нямаш право на критикуване. Ако искаш нещо да промениш, трябва да си в страната си.
Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един бизнес лидер? А основните предизвикателства пред лидерството днес?
Най-важните лидерски качества са първо свързани с това как се прави икономика, но това качество се придобива. Има качества, които не могат да се придобиват, и това е да имаш хъс, да имаш желание да направиш нещо, да се бориш за него, да имаш визия и да посмееш тази визия да се опиташ да я сложиш в действителността, а после да си кажеш: „Ето, аз го направих“. Можеш да направиш един продукт, но да го произвеждаш години наред е много различно. Едното е да си го измислиш, а другото – да имаш амбицията да го направиш.
Има ли лидери, от които Вие бихте взели примери или следвате техния мироглед?
Думата лидерство е много често използвана в днешно време. Познавам хора, които учиха за лидери, но доколкото знам – не са станали. Един лидер, който трябва да бъде посочен в учебниците за научаване? Вероятно ще се учудите, че няма да кажа някой милиардер. Лидер за мен е Уолт Дисни. Той е имал идея, която показва, позволява си да мисли за нея, да я претвори и да я направи съвършена. Идея, свързана с децата и тяхното възпитание. Той не прави самолети или ракети, прави просто анимации и паркове за деца, което, погледнато отстрани, не е нищо сериозно. Тази идея работи страхотно години наред. Малка идея, която е направена, завършена, сътворена и работи.
Лидери
Има една книга „Води като Исус“. Хората, които изучават лидерството, смятат, че такива лидери като Христос, които са били религиозни лидери, са най-успешните, защото успяват чрез своето държание и поведение качествено да останат в света години наред. По същия начин е Мохамед или Мартин Лутър Кинг. Те са хората, които не са имали пари, не са имали други средства освен самите средства на убеждаването.
Какво ще пожелаете на хората, които ще прочетат интервюто?Пожелавам никога да не се задоволяват с нещата около тях, защото само това ще изкара страната ни към по-добро, ще вдигне нивото. Ще им пожелая да осъзнаят, че колкото и много пари да направиш, ако не ги вложиш правилно, те нямат никаква себестойност. И ще им пожелая да разглеждат парите като средства, а не като цел. Не да се трупат и да си мислиш, че си много богат. Не, не си много богат. Богат е този, който има идеи, който е направил нещо. Независимо дали имаш идеи или нямаш, богатството идва с това, че ти можеш да възпиташ поколение, което да наследи твоите разбирания, разбиранията на твоите предци за това какво е България, какви хора са живели тук. За да не загубим идентичността си, защото тя трябва да бъде запазена със своите обичаи, хора, чудатости, природа – такава, каквато е.