Когато говорим за репродуктивна медицина, тя би била невъзможна без работата на ембриолозите – специалистите, които подбират най-добрите ембриони и следят човешкия зародиш по време на неговото вътреутробно развитие. Съвременните асистирани репродуктивни технологии достигнаха до изключително високи нива на прецизност и ни се струва, че тази наука е създадена съвсем скоро. Но всъщност, началото на изследването на ембриона датира отпреди много векове.
Кой е „бащата“ на ембриологията?
Първите, макар и примитивни изследвания, се правят столетия пр.н.е. в Индия, Китай, Древен Египет и Древна Гърция. С въпроса за развитието на човека и животните в зародиш се занимават прочути учени, като Хипократ и Аристотел. Дискутира се кой може да се нарече откривател на тази бъдеща наука. В различни изследвания за историята на ембриологията се завъртат имената на Марчело Малпиги, Каспар Фридрих Волф и дори Леонардо да Винчи. И все пак, повечето мнения се обединяват около това, че ако не „баща“, то със сигурност един от основоположниците на ембриологията е италианският учен Джироламо Фабрицио (1533-1619 г.), известен още и като Йеронимус Фабрициус или Фабрициус Аквапенденте (по името на градчето, в което е роден).
Кариера
Италианецът е един от учениците на прочутия учен Габриеле Фалопио (описал първи фалопиевите тръби и редица други органи на човешкото тяло, за когото ви разказахме в един от предишните броеве), който преподава в университета в Падуа. Именно този университет става люлката на бъдещата европейска медицинска наука. През 1559 г. Фабрицио получава титлата „доктор по медицина“, а няколко години по-късно вече е професор и наследява своя преподавател начело на катедрата.
Модерният преподавател
Джироламо е силно увлечен от идеята да опознае по-добре анатомията. С огромни усилия, през 1594 г. успява да издейства построяването на нова, усъвършенствана зала за анатомии в източното крило на университета, известна като „Анатомически театър“. Нарича се „театър“, защото напредничавият учен започва за първи път да извършва дисекции на животни пред публика. Залата е в конусообразна форма, с възможност да побира до 200 зрители, разположени на 6 реда и оформени като галерии. Сред зрителите в „Анатомическия театър“ са негови студенти, някои от които, като Уилям Харви и Адриан ван дер Шпигел*, след това също ще запишат имената си със златни букви в историята на медицината.
*За тези учени ще ви разкажем в следващите броеве.
Но дисекциите на Фабрицио привличат и много други посетители. Първият ред е запазен за ректора на университета, професори, членове на медицинското ръководство и дори аристократи. Интересното е, че в залата няма предвидени седящи места, така че дори знатните персони, проявяващи интерес към демонстрациите на Фабрицио, се налага часове наред да наблюдават прави. „Анатомическият театър“ е използван по първоначалното си предназначение чак до 1872 г., когато излиза закон, забраняващ дисекциите.
Ученият
Италианецът прави редица открития в областта на анатомията и ембриологията, които описва в редица свои съчинения, най-известните от които са „Opera chirurgica“, „Tabulae Pictae“ и др. Сред откритията на Джироламо Фабрицио е фабрициевата жлеза при птиците. Той прави и открития, свързани с мозъка, кръвоносните съдове и трахеята. Разбира се, средновековният учен не успява да установи редица взаимовръзки между органите на тялото, но неговите описания и преподавателският му пример стават основа за бъдещото развитие на тази наука.