Искра Антонова е родена в гр. Горна Оряховица. През 2002 г. завърша бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Биология и Химия“. През 2004 г. завършва магистърска степен със специалност „Клетъчна биология и патология“ към катедра „Цитология, Хистология и Ембриология“ на Биологическия факултет. Още през март същата година започва работа като биолог-специалист във Фармацевтичен факултет към МУ-София, катедра „Фармакогнозия“, секция „Растителна Биотехнология“. От май 2010 г. досега работи като ембриолог в МЦ „РепроБиоМед“.
Продължителна професионална квалификация:
- Почетен знак SIGNUM AUDIS PRO SCIENTIA MERITIS за най-успешна научна разработка в област „Фармация“, финансиран от МУ-София, Грант 2004 и Грант 2005.
- Kурс на обучение Първи Модул на Националната програма „Пациенти и лекари за донорството“, организиран от ИАТ – 2010, София.
- Tеоретичен курс на обучение: „Лабораторни аспекти на ин витро оплождането”, организиран от Б.А.Р.Ч.Е. – 2010 г., София.
- Участие в IV Международен конгрес по фармация, гр. София, 2005 г.
- XII Национален конгрес по стерилитет, контрацепция, хормонозаместителна терапия и гинекологична ендоскопия с международно участие, 17-20 март 2011 г., Боровец, България.
- От 2013 г. досега е член на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE), като е посетила всички предконгресни курсове и ежегодни срещи.
Искра, как се случи така, че започна да се занимаваш с ин витро?
Желанието ми да работя като ембриолог, занимавайки се с ин витро, се зароди още докато учех биология. Като тогава методът все още беше нов, малко лекари се занимаваха с репродуктивна медицина, а виждах, че това е проблем, който е бил, е и ще стои пред хората. Харесвах клетъчната биология и съвършеното устройство на клетката, а още по-впечатляващо бе създаването на живот. Това беше и мотивът ми да завърша магистратура „Клетъчна биология“. Тук е мястото да кажа, че много силно желаех тази работа и макар да беше трудно да се осъществи, тогава не преставах да вярвам, че един ден ще работя като ембриолог.
Разкажи ни с какво точно се занимава ембриологът?
Ембриологът е свързващото звено между лекуващия лекар и пациента. Аз винаги съм твърдяла, че постигането на успех при ин витро процедурите е резултат от екипната работа на лекар, биолог, акушерка и пациент. Специфичната работа, която извършва ембриологът, е: спермален анализ, откриване на яйцеклетки в пунктата и оценяване на качеството им, оплождане чрез класическо ин витро или ИКСИ (интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетка), в зависимост от фактора на стерилитет, култивиране на ембрионите и тяхната оценка, както и трансфер и криоконсервация на репродуктивни клетки. С две думи: извършване на всички етапи на метода „ин витро оплождане“.
Какво точно представлява процедурата „инсеминация“?
Вътрематочната инсеминация е метод на асистирана репродукция, която се прилага при неизяснен стерилитет. Тя може да бъде извършена със семенна течност от партньора или донорска такава. За извършване на „инсеминация“, накратко казано, жената трябва да има пропускливи маточни тръби, а мъжът да е с добри параметри на семенната течност. Тук работата на ембриолога се свежда до обработка на семенната течност по определен метод, селектиране по този начин на най-хубавите и бързи сперматозоиди, зареждане на инсеминационен катетър с определено количество от обработения материал, последващото му впръскване в маточната кухина на жената от лекаря. Тази процедура е доста по-лека и безболезнена за жената, но успеваемостта при нея не е много висока.
А какви са етапите на ин витро, и по-специално – какви са „тайните“, които ембриолозите виждат?
Етапите, през които преминава процесът на ин витро оплождане, са:
- Идентификация или „откриване“ на яйцеклетките във фоликуларната течност и тяхната оценка.
- Обработка на семенната течност от партньора, или ако се налага – използване на такава от анонимен донор.
- Прилагане на метод на оплождане на яйцеклетките:
– Класическо ин витро – накапва се обработената семенна течност в определена концентрация върху яйцеклетките и се оставят за култивиране в инкубатор при определени лабораторни условия. Този метод на оплождане се доближава доста до естествения процес на зачеване, но не е приложим при мъжки стерилитет.
– Интрацитолазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетка (ИКСИ) – метод, въведен за справяне при мъжки фактор на стерилитет, който в наши дни взема превес при прилагане, спрямо класическото оплождане. Това е методът, при който ембриологът създава живота, като сам избира най-хубавия сперматозоид и с помощта на специална игла и апаратура го вкарва в яйцеклетката, за да я оплоди.
- Култивиране на получените ембриони в инкубатор при определени лабораторни условия в продължение на 3-6 дни.
- Оценка на качеството на ембрионите и избор на такива за трансфер, като броят на ембрионите за трансфер е регламентиран от Наредба 28.
- При наличие на повече качествени ембриони и желание на пациентите, те се замразяват за по-нататъшна употреба.
Това е нашата работа в лабораторията. Най-красивото и в същото време много отговорно е, че ние сме преки участници и наблюдатели в случването, създаването на живота.
Според теб, кога и как се случва животът?
От научна гледна точка: когато имаме качествена яйцеклетка и качествен сперматозоид, които заедно създават здрав ембрион. От духовна гледна точка, когато има вяра, вяра в лекаря, доверие в ембриолога, силна воля на пациентите, че заедно ще извървим този път и накрая ще се увенчаем с успех. Има ли силно желание и позитивна енергия, тогава нещата се получават.
Знаете ли, случвало ми се е да се обаждам на пациента и да го информирам за състоянието на ембрионите. Аз лично имам забележки към тях, обяснявам какви са шансовете, какво предполага тяхното развитие. И отсреща чувам отговор: „Аз Ви вярвам и знам, че правите всичко, което знаете и можете. Ще стане!“ Е, това за мен е най-силното оръжие в трудния път към сбъдването на мечтата за дете.
Коя е най-голямата ти награда?
Както казах, най-голямата награда за мен е доверието, вярата на пациентите, че правим всичко възможно да сбъднем мечтата им. Благодарността при успешен завършек, раждането на живо и здраво дете, когато дойдат с децата и кажат: „Ама как го направи толкова красив или красива, ама той/тя е прекрасна. Благодаря ти!“ Виждаш как за тези хора ти си Господ, макар че няма ембриолог, който да се смята за такъв. Защото всеки колега знае колко е трудно, колко отговорно и колко често се сблъскваш с неуспеха, въпреки усилията.
А най-голямата болка?
Най-голямата болка е, когато видиш разочарованието на пациентите след неуспешна процедура. Съзнателно или не, виждаш как те гледат и негласно отправят вина, че точно ти не си успял да им помогнеш, че сякаш ти си този, който е убил ембриона им, че ти си виновен за несбъдната им мечта. Тогава, повярвайте, много боли, но ние не сме магьосници. Нещата не се случват с вълшебна пръчица, ние правим колкото и каквото ни е дадено като знания и възможности. Слава богу, такива пациенти са рядкост, повечето приемат неуспеха философски и продължават заедно с нас.
Какво ще пожелаеш на семействата, които тепърва тръгват по пътя към мечтаното дете?
Първо бих им казала да не чакат дълго и да не отлагат раждането на дете. Ако това не случва до година, да потърсят помощта на специалист. Всяка една ин витро процедура може да бъде психически стресираща. Възможно е да се появят силно напрежение и разочарование. Съветвам ви да проявите търпение и разбиране. От двамата партньори се изисква отдаденост и време, за да се премине през целия цикъл на ин витро процедурата. Необходимо е съгласуване на ангажиментите и отговорно отношение, но всичко това е несъпоставимо с цената на щастието от достигане на желана бременност и раждането на едно живо и здраво дете. Моето пожелание към всички, които са тръгнали по този път, е да имат силата на духа и волята да го извървят до края. Да вярват на своя лекар, че той ще бъде до тях и ще им помага заедно с нас, ембриолозите. Но каквото и да ви казвам, природата е по-красноречива. Тя има своя божествен начин да говори за любовта чрез жената – майка.