Елина
Елина Любомирова Бойчева е на 32 години – психолог, невропсихолог и доктор на науките. Специализации: Клинична невропсихология. Награди: награда за най-добра докторска степен в сферата на психологията от Университета на Саламанка. Настояща работа: преподавател в Европейския университет в Мадрид и клиничен невропсихолог. Член на International Neuropsychological Society.
Как отговаряше като малка на въпроса: “Каква искаш да станеш, като пораснеш голяма“?
Нямам ясен спомен, но докато ходех на детска градина, съм казвала, че искам да стана учителка. Може би е свързано с факта, че много обичах учителките си в предучилищна възраст и имам прекрасни спомени от този период. Донякъде това се е сбъднало днес, тъй като от няколко години чета лекции на студенти по „Психология“.
Какъв баща е д-р Любомир Бойчев и каква торба от ценности ти завеща?
Баща ми ме е научил на много ценни неща. Първото може би беше да си затварям устата като малка, когато съм навън в зимно време, за да не се разболея (това в кръга на шегата). Помня добре снежните зими на 90-те години с еднометрови преспи сняг. Тогава бяха моментите, в които баща ми ни правеше забележки и ни затваряше устата, за да не “влиза студен въздух”. И до днес се сещам за тези моменти, когато навън е студено.
Сега по-сериозно. Мога смело да заявя, че баща ми е най-всеотдайният човек, когото познавам. Едва ли има хора, които по-добре да разбират всеотдайността и любовта му към професията от семейството му и близкото му обкръжение. Успява да вникне в болката на пациентите и да се докосне до душевността им, подобно ниво на емпатия не се среща често. Мисля, че това хората го усещат интуитивно, както и истинската загриженост и желание да им помогне, затова пациентите го ценят толкова много.
Емпатия
Емпатията е именно качество, което съм наследила и от двамата си родители. Всички сме дошли с някаква дарба и призвание на този свят и няма по-блажено нещо от това да го откриеш и да му се отдадеш. В този ред на мисли, едно от нещата, които научих от баща ми, и които той повтаря често, е, че сме тук, за да сме в сервиз на другите, да развием и усъвършенстваме дарбата си и да я ползваме, за да правим добри дела. Това е нашият дар към човечеството, в каквато и сфера да работим, където и да се намираме. Мисля, че това е и единственият начин да развием пълния си потенциал, не само като професионалисти, а и като хора. Баща ми също така е изключително позитивен и независимо колко е изморен или пренатоварен, винаги успява да запази доброто си настроение и чувство за хумор и да разведри обстановката. Мога да изброя още много неща, но мисля, че тези са едни от най-важните и те винаги са ми давали стимул и вдъхновение и за моите професионални проекти и въобще за начина, по който гледам на живота.
Защо избра тази професия?
Още от ранните ми тийнейджърски години знаех, че искам да се занимавам с психология, въпреки че не я назовавах и не можех да посоча конкретна професия. Нямаше и психолози в обкръжението ми, които да ми послужат за пример и да ми помогнат да си изясня с какво точно се занимават и в какви сфери могат да практикуват. По-късно въведоха часовете по психология в гимназията. Тогава започнах да се информирам и да чета книги, свързани с психологията, и това затвърди интереса ми. Една от първите книги, които прочетох, беше “Тълкуване на сънищата” на Зигмунд Фройд и този спомен винаги ме развеселява. Едва по-късно, по време на следването, разбрах, че психоанализата е една малка част от психологията като наука и всъщност почти няма допирни точки с това, с което се занимавам днес.
Винаги ми е било интересно да разбера защо хората се държат по начина, по който го правят, и какво ги подтиква към действията и решенията, които вземат. А също и до каква степен емоциите и предишните им изживявания вземат участие в този процес. Психологията може да даде отговори на тези и на много други въпроси. Важна е, защото е една съществена част от нашето здраве и по същия начин, по който обръщаме внимание на физическото си здраве, трябва да се грижим и за менталното. Двете са в голяма степен взаимносвързани.
С какво точно се занимаваш в момента и защо е важно за теб?
В момента съм преподавател в Европейския университет в Мадрид и чета лекции на испански и английски към бакалавърската програма по „Психология“ и към Магистратурата по „Невропсихология“, която е и моята специалност. Харесва ми, защото ми дава възможност да споделя опит с по-млади колеги и бъдещи такива и ми носи удовлетворение фактът, че съм допринесла с нещо, надявам се полезно, към обучението на бъдещите (невро)психолози. Благодарна съм, че имам възможността да го правя. Също така работя върху частната ми практика, ориентирана към хора с когнитивни проблеми (проблеми с паметта, вниманието, концентрацията и др.), свързани не само с различни заболявания, но и проблеми, които са породени от нормалните процеси на остаряване или в резултат от хроничен стрес. Целта е тези когнитивни функции да се запазят възможно най-дълго време, за да може и автономността на човека, в лично и в професионално отношение, и качеството му на живот също да се съхранят. Освен с когнитивна стимулация, се занимавам и с психотерапия, чиито сеанси в днешно време често се провеждат онлайн.
Младите хора днес – какви са приоритетите?
Мисля, че един от основните приоритети на младите хора днес е професионалната реализация в сферата, която са избрали, и в която са инвестирали немалко средства и време. Не мисля, че младите хора в днешно време са материални или повърхностни, както понякога се твърди. Напротив, има много осъзнати млади хора, изключително креативни и мотивирани за промяна. Също така съм забелязала че младите хора днес, в това число се вписвам и аз, мислят на по-глобално ниво и работят върху проекти, с които искат да стигнат до възможно най-много хора и по пътя срещат много съмишленици. В това отношение мисля, че социалните мрежи са от голяма помощ.
Според теб, откъде започва промяната на света?
От отделния индивид – за мен промяната започва отвътре навън. Докато не се убедим и не проумеем, че всички сме едно и сме взаимносвързани, няма как да настъпи пълна промяна към добро в света. В този смисъл и във връзка с това, което споменах в предния въпрос, мисля, че хората са все по-осъзнати за тази истина и все по-често съм свидетел на действия, породени от солидарност и взаимно сътрудничество.
Какви са уроците за теб от кризата с COVID-19?
Мисля, че уроците са лични за всеки поотделно. Това, което забелязвам с мои приятели, и което се случи и с мен, е, че си дадохме сметка колко важно е да намалим темпото, поне от време на време, и да отделим време за нас самите. Мисля, че много хора осъзнаха през тези месеци на карантина какъв голям процент от времето си са отдавали на работата и колко малко лично пространство и време са оставяли за самите себе си, за хобитата си, за близките си хора и за всичко, което ги кара да се чувстват живи. COVID-19 ни напомни и колко важно е да ценим семейството и най близките си хора, тъй като те няма да са с нас завинаги, и да използваме всяка възможност за споделени моменти и време, прекарано заедно.
Ще се върнеш ли в България?
Убедена съм, че някой ден ще се върна в България. Кога точно не знам, но мисля, че ще е по- рано, отколкото късно, и знам, че ще разбера, когато дойде моментът. Бих искала това, което правя тук, да мога да го правя и в България, но за съжаление съм забелязала, че там нещата понякога се случват по-трудно и възможностите за развитие в дадени сфери са по-малко. Сигурна съм, че има много млади хора в Европа, а и по света, които очакват момента и дебнат всяка възможност да се завърнат в родината, тъй като да загърбиш всичко, което си постигнал, и да се впуснеш в неизвестното с неясно пред теб бъдеще, не е лесна задача.
Какво ти предстои през 2020 година?
Ще си позволя да цитирам думите на завеждащия Отделението по неврология в болницата, където работех преди време: много любов и rock and roll. Все пак трябва да завършим подобаващо десетилетието!
Димона
Димона Любомирова Бойчева е на 26 години, лекар. Занимава се с научна дейност.
Как отговаряше като малка на въпроса: “Каква искаш да станеш, като пораснеш голяма“?
Кратко и ясно: лекар. Без никакви съмнения.
Какъв баща е д-р Любомир Бойчев?
Той е баща, който винаги стои до нас, независимо какво се случва, който обича дъщерите си всеотдайно, който е готин и винаги позитивен и е запазил детското в себе си. Баща ни ни помага да намираме правилния път в трудни ситуации, без да налага мнението си. Мисля, че най-важното, на което ме научи, е да не спирам да вярвам в себе си и моите възможности и да се концентрирам върху доброто в живота.
Защо избра тази професия?
За мен болницата винаги е била като втори дом, където с удоволствие прекарвах време още от малка, тъй като по-голямата част от семейството ми работеше там. С годините осъзнах, че за мен няма по-смислено занимание от това да помагам на хората, и че медицината е моят път да постигна тази цел.
С какво се занимаваш в момента?
В момента се занимавам с моята дисертация. Желая преди да започна работа като специализант лекар, да събера опит в научната сфера, която е изключително важна за развитието на медицината. Мисля, че това е възможност, която на по-късен период няма да получа поради липсата на време.
Приоритетите на младите хора днес?
Тъй като от години живея в Германия, мога да дам отговор на този въпрос, отнасяйки се за младото население тук, но не и в България. Мисля, че все повече значение придобива образованието, изграждането на кариера, както и възможността да опознаваш света, пътувайки. За жалост забелязвам, че създаването на семейство остава на заден план и не съм сигурна, дали това ще донесе в дългосрочен план удовлетворение от постигнатото в живота на всеки един от нас. Надявам се този тренд скоро да се обърне и хората да осъзнаят, че стабилният партньор, децата и любовта в личен план са от огромно значение.
Според теб, откъде започва промяната в света?
От вярата в доброто, даряването на любов и желанието да помогнем.
Какви са уроците за теб от кризата с COVID-19?
Мисля, че тази криза ни даде възможността да намерим време за себе си, да направим равносметка на постигнатото и нашите цели и да се научим да ценим свободата си.
Ще се върнеш ли в България?
Това до ден днешен е отворен въпрос.
2020 за теб?
Мисля, че през тази година ще бъде трудно да кроим планове, така че просто се оставям на спонтанността и на това да бъда изненадана.
Любомира
Любомира е третата дъщеря на д-р Любомир Бойчев. Още е ученичка, но умело съчетава ученето с народните танци, дейностите в „Интеракт“ клуб и уроци по английски, френски и испански. Свири на китара. Все още избира бъдещия си професионален път, но е убедена, че младите хора в България носят промяната за добро в себе си!
Любомира, как протича един твой ден?
Преди карантината, когато водих нормален живот, дните ми бяха изключително натоварени, поне от гледна точка на един тийнейджър. Започвах деня си с една дълга, 20-минутна разходка до училище с най-добрата ми приятелка. След последния звънец обаче започваше по-натоварената част от деня ми. Обичам да съм заета и постоянно да се занимавам с нещо и в зависимост от деня от седмицата посещавах различни извънучилищни дейности само с кратък прозорец от време, в който евентуално да се прибера за обяд у дома, ако програмата ми позволяваше. Някои от дейностите включват народни танци, „Интеракт“ клуб, уроци по английски, френски и испански и т.н. Прибирах се между 19-21 часа, в зависимост от това колко дейности съм имала този ден. Най-накрая вкъщи, първото нещо, което правех, е да проверя какво прави мама и веднага след това да се хвърля в света на учебниците. Ако ми останеше време, правех леки тренировки и след това си организирах програмата за следващия ден и се приготвях за малко спокойствие.
Как ти се отразява тази глобална промяна, която се случва в света – затворени училища, граници, онлайн обучение?
Бих казала, че това са доста трудни времена за всички и няма как цялото положение да не ни се отрази по един или друг начин. Аз се старая да поддържам някаква привидна заетост, която да наподобява нормалния ми живот, и въпреки всичко ми остава доста свободно време, на което не съм свикнала, но го оползотворявам по начин, който да ме обогатява, или да съм от помощ. Не мога да отрека, че понякога ми идва в повече това стоене на едно място, да не съм с приятелите си, но го овладявам, защото знам, че това е най-доброто, което мога да направя за момента. Мисля, че нагласата е нещо изключително важно. Осъзнавам, че тази промяна е неминуема, ако искаме да овладеем този вирус и да съхраним най-важното, което е здравето ни. Колкото по-дисциплинирани сме и не се поддаваме на „лудостта“, до която може да ни доведе бездействието, толкова по-бързо ще се върнем към нормалното и ще сме здрави и щастливи заедно.
Обичаш ли да учиш?
Любознателна съм и да поемам нова информация отвсякъде е нещо любимо. Обичам да научавам нови неща, от които се интересувам.
Какъв баща е д-р Любомир Бойчев?
Като баща, човек, професионалист – във всички аспекти е невероятен. Винаги разбиращ и търсещ смисъла зад нечие поведение. Няма скучна история, която да е разказал. Изненадва ме всеки път, с това какво е запомнил от моите дребни тревоги, защото знам, че е толкова зает и има толкова неща, за които да се погрижи и въпреки всичко се старае да запомни проблемите ни и даже да ни помогне с разрешаването им. Всеотдаен е и започне ли нещо, ще го избута докрай, без почивка, и то перфектно. Винаги се интересува как може да помогне. Никога не ми е отказвал разговор или съвет, дори и главата му да гори. Колкото и да е изморен, намира време за нас. Обожава да прекарваме време заедно и се старае да угоди на всички, когато избираме кой филм да гледаме. Научил ме е на толкова много неща и определено има още много, което може да ми каже. Понякога може да не съм го чувала, но е трудно, понеже е толкова спокоен и намира начина, по който да ме убеди и да достигне до мен, дори и да съм в отбранителна позиция. Показал ми е колко е пъстър светът и един от уроците, които най-много повлияват на изграждането ми, е, че има лошо, за да оценим хубавото. Научи ме как да гледам от позитивната страна на нещата, но не по наивен и глупав начин. Обича да се забавлява и ми позволява и аз да го правя (в рамките на нормалното, разбира се). Невъзможно е да обясня колко съм благодарна, че ми е баща.
Майка ти е човек с изключително отношение към словото – пише книги, познава историята. На какво те учи тя?
Мама е човек с огромно въображение и много житейски опит. От нея съм се научила как да съм самостоятелна и да отстоявам позицията си. Винаги ме е насърчавала да се целя високо и да не се отказвам. Преди не оценявах този факт и имах чувството, че иска прекалено много от мен, но осъзнавам, че нямаше сега да съм такава амбициозна перфекционистка и да постигам целите си, ако не беше тя. Винаги ме разсмива с цветущия си изказ и всеки един ден научавам нещо ново – някоя дума или интересен факт. Говорим си свободно на всякакви теми и винаги има някой съвет в ръкава си.
Твоето сърце накъде те влече? Лекар? Писател? Или?
Не искам да разочаровам никого с отговора си, но май това е неизбежно. Не мисля, че ще бъде нито едно от двете. Имам още 2-3 години да избера в каква посока по-конкретно да поема, но във всеки случай ще е нещо хуманитарно. Имам доста интереси и неща, с които се занимавам, и поради тази причина е трудно да определя какво точно ми е най на сърце.
Разочаровала ли си се от приятел? Как лекуваш раните от предателството и болката?
О, доста пъти. Това, разбира се, е една естествена част от живота на всеки един човек и въпреки това винаги е тежко. Дори и да не го показвам толкова, съм страшно емоционална, приемам нещата навътре и отнема време, докато ги преживея. Най-важната част за мен е да осъзная, че всичко, което се случва, си има причина, дори и да не знам каква е тя засега. Всяка такава случка ни носи урок, който приемам, осмислям и след определено време започвам да практикувам. Никога не ми е било лесно да преодолея и забравя случилото се, но още едно важно нещо е прошката. Прощавам на тези приятели тяхната постъпка заради себе си, защото няма смисъл да таиш такива неприятни чувства в душата си задълго и те да те променят. Минавам през някои болезнени фази и поемам цялата тъга, за да мога да се освободя от нея после.
Любимо занимание?
Обичам да правя доста неща. Наскоро започнах да свиря на китара и това бързо се намести в списъка с любими занимания. Също така да танцувам, да чета и да прекарвам свободното си време както със семейството си, така и с приятелите си. Любима книга – „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.
Мислиш ли, че България е добро място за живеене и работа на младите хора?
Мисля, че България има потенциала да бъде такова място. Забелязвам, че има доста млади хора, които решават да останат тук. Също така мисля, че моето поколение обича промяната и в същото време обича и цени родината си, което означава, че има огромен шанс повече хора да избират България пред другите алтернативи. В нас има надежда и желание за промяна, остава само да се обединим и да я осъществим.
Промяната започва от…?
Промяната започва от… нас. Кратко, просто и ясно. Ако ние не решим, че е време за промяна и не започнем да действаме по въпроса, никога няма да стане. Не можем да седим и да чакаме нещо да се случи без инициатива. Всичко започва от искрата в нас.