Д-р Надя Магунска e оперативен акушер-гинеколог в Медицински комплекс “Д-р Щерев”. Тя е един от доказаните специалисти, работещи с пациенти с едно от често срещаните, но трудни за диагностициране и лечение заболявания – ендометриоза. В България не се води регистър на болните от ендометриоза, като според някои световни статистики тя засяга 1 от всеки 10 жени. Тази диагноза не просто влошава качеството на живот на дамите, но при ненавременно диагностициране и лечение може да доведе до сериозни репродуктивни проблеми. Според специалистите, от 30 до 50% от жените, които срещат трудности при забременяване, са с ендометриоза. Най-честите симптоми на заболяването са силни менструални болки, по-дълга менструация (над 7 дни), гадене или повръщане, болка при сексуален акт, безплодие.
Важно е да се отбележи, че има и жени, при които заболяването протича безсимптомно, което затруднява навременното диагностициране и лечение. Ето защо консултацията с квалифициран репродуктивен специалист или оперативен гинеколог с опит в третирането на ендометриоза или аденомиоза е от ключово значение.
Каква е връзката между ендометриозата и възможността за зачеване?
Ендометриозата е заболяване, което засяга жените в млада и активна репродуктивна възраст. Тя въздейства негативно върху способността за зачеване по много начини. Всички механизми, по които тя предизвиква стерилитет, все още са неизяснени. Наличието на ендометриозни клетки се свързва с отделяне в организма и в лигавицата на матката, където се случва имплантацията, на множество биологично активни вещества, включително и фактори на възпалението, които влошават микросредата и пречат на ембриона да се имплантира. По-широкото разпространение на болестта води до формиране на сраствания между органите на малкия таз, които пречат на пътя на яйцеклетката и сперматозоида и често водят до запушване на маточните тръби. Растежът на яйчникови ендометриозни кисти причинява изконсумиране на яйчниковата тъкан и намаляване на броя яйцеклетки, водещо до намаляване на яйчниковия резерв и намаляване на фертилността. Направени са множество проучвания за влиянието на ендометриозата и върху качеството на яйцеклетките и ембрионите, някои от които показват и такава връзка. Трябва да се отбележи, че не всички пациентки с ендометриоза страдат от стерилитет и именно това е един от фактите, които все още не са изяснени и правят заболяването толкова “енигматично”.
Ендометриозата е третата по честота причина за инфертилитет при жените. Защо това заболяване все още остава пренебрегвано?
Защото не води директно и бързо до увреждане на здравето. В България терминът репродуктивно здраве, като част от здравето на целия организъм, все още не е широко застъпен. Другият основен симптом на ендометриозата – тазовата болка, особено по време на цикъл, също е симптом, с който българката е свикнала и не му отдава особено значение като индикация, която може да влоши качеството й на живот. А болката може да бъде толкова силна, че да доведе до липса на работоспособност и възможност за активен начин на живот през определени дни от цикъла. Добре е, че последните години и в България все повече се говори за ендометриоза, жените са по-информирани и приемат по-лесно, че това е болест, която не бива да бъде пренебрегвана, защото освен моментните симптоми, може да има много негативни последици върху здравето след години. Лекарите също обръщат повече внимание на тези пациентки и ги насочват към по-активно лечение.
На каква възраст са жените, които са най-засегнати?
Най-често в млада и активна репродуктивна възраст, между 25 и 40 години.
Какво представлява заболяването?
Ендометриозата представлява разпространение и заселване на клетки, подобни на тези от лигавицата на матката, в други части на тялото. След имплантацията на новото място тези клетки са хормонално активни и под влияние на женските полови хормони, регулиращи менструалния цикъл, имат способността да кървят в микроскопични размери всеки месец с менструацията. Така постепенно се натрупват отпадъчни продукти от тази “стара” кръв. Те предизвикват реакция на организма от типа на хронично възпаление и формиране на тежки сраствания. Когато ендометриозните клетки се имплантират в яйчника, формират кисти, в кухината на които се натрупва стара кръв и по този начин те увеличават големината си.
Най-честите места за формиране на ендометриозни огнища са органите на малкия таз – по тяхната повърхност или в дълбочина, но принципно никой орган не е защитен. Ендометриозни огнища се откриват и в белите дробове, и дори в мозъка.
Какви са симптомите и кога пациентите трябва да направят консултация със специалист?
Основните симптоми са болков синдром и стерилитет. Болката е предимно в малкия таз, може да е срединна, вляво или вдясно, преминаваща към кръста или крака. Много характерно е, че рязко се засилва, или се изявява само по време на менструация. При някои жени тазовата болка може да не отшумява през цялото време. Друг характерен белег е засилването на болката с годините. Към болковия синдром се включват още оплаквания, като болезнен полов контакт и болезнено уриниране.
Друг симптом е наличието на стерилитет при липса на диагностицирана причина от друг произход, т.нар. стерилитет с неизяснени причини. Поради това, че ендометриозни огнища може да има навсякъде в човешкото тяло, симптомите могат да бъдат най-разнообразни в зависимост от локализацията – главоболие, кръвохрак, болка в дясното рамо и дясното подребрие, разстройство, кръв в урината и др. За всички тях е характерно, че се появяват по време на менструалния цикъл.
Как се диагностицира?
Диагнозата невинаги е лесна, затова минават средно 8-10 години от началото на заболяването до диагностицирането. Много важно е щателното интервюиране на пациентката относно нейните оплаквания – начало, локализация, връзка с менструалния цикъл. Ултразвуковото изследване на органите в малкия таз може да даде много информация, да постави диагноза, или да ни накара да подозираме наличието на ендометриоза. При нужда назначаваме допълнителни образни изследвания, като ядрено-магнитен резонанс например. Има немалко случаи, в които ендометриоза може да се диагностицира само инвазивно, чрез лапароскопия. Все още златен стандарт за поставянето на диагнозата е взимането на материал за хистологично потвърждаване. В последните години диагностицирането на типичната за заболяването “шоколадова” киста в яйчника се счита за достатъчно за поставяне на диагноза.
Има ли новости в лечението на ендометриоза?
За съжаление етиологично лечение, такова, което да лекува първопричината за болестта, няма. Класическото лечение се състои в хирургическо отстраняване на ендометриозните огнища. Поради това, че те могат да бъдат широко разпространени и да засягат много органи, а и поради наличието на микроскопични огнища, невинаги е възможно пълното им отстраняване. Затова след операция има висока честота на рецидиви, защото винаги нови клетки могат да образуват нови огнища. Една такава операция може да бъде и много травмираща за органите и с голяма радикалност. От много години оперативното лечение се комбинира и с хормонално, защото ендометриозните клетки са хормонално активни. Прилагат се препарати, подтискащи менструалния цикъл или намаляващи естрогените. Те обаче имат своите странични ефекти и не могат да бъдат прилагани продължително време. Хормоналното потискане е само временно решение, известно време след възстановяването на цикъла в голям процент ендометриозата рецидивира. За контрол на болката се използват обезболяващи медикаменти.
Има ли профилактика за ендометриозата?
За момента профилактиката се състои единствено в ранното диагностициране. На профилактика задължително трябва да се подлагат жени, които имат предразположение за това. Доказано е, че заболяването има известна наследственост и генетично предразположение и близките на жени с ендометриоза са потенциално рискова група.