Рубрика: Нашите доктори
Д-р Ралица Сенкова е родена през 1979 г. в гр. Бургас. През 1998 г. завършва Английска езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Бургас, с пълно отличие. През 2004 г. завършва Медицински университет – София. В периода 2005–2010 г. специализира Акушерство и гинекология в САГБАЛ „Шейново“ – София и през 2011 г. придобива специалност по Акушерство, Гинекология и Репродуктивна медицина.
От 2008 г. до 2011 г. работи в САГБАЛ „Шейново“ – София, а от 2011 г. е акушер-гинеколог от екипа на ДКЦ „Асцендент“ – София. От 2012 г. се присъединява към екипа на проф. Щромер във Виена Ин Витро Център в Токуда Болница София, където работи до края на 2017 г.
През 2012-2016 г. периодично преминава обучение в областта на стерилитета и репродуктивните технологии в Ин Витро Клиника Kinderwunschzentrum Goldenes Kreuz, Виена, Австрия под ръководството на проф. Щромер и проф. Обруца. Обогатяването на нейния опит в асистираната репродукция се базира на допълнителни специализации в клиниките на проф. Щромер в Словакия, Румъния и Полша.
От 2017 до 2020 г. е част от екипа на Отделението по асистирана репродукция към УМБАЛ „Лозенец“. От ноември 2020 г. участва в създаването на МЦ „Неовитро“ и работи като специалист по репродуктивна медицина.
През 2003 г. и 2004 г. като студент по медицина преминава обучения в областта на акушерството и гинекологията в Университетски болници в гр. Палермо, Италия и гр. Маастрихт, Холандия.
През 2007 г. е специализира в областта на гинекологичната онкология към Клиника по Акушерство и гинекология в Университета Есен-Дуисбург, Германия и защитава проект на тема „Колпоскопски находки при HPV инфекция, поведение“.
Преминала е следдипломни квалификации по ехография, колпоскопия и злокачествени заболявания на женската полова система, гинекологична ендокринология и стерилитет.
Член е на Българския лекарски съюз, на Българската Асоциация по Акушерство и Гинекология и ESHRE. Владее английски и немски език.
Д-р Сенкова, спомняте ли си кой Ви насочи към лекарската професия и защо я избрахте?
От ранна възраст проявявах интерес към лекарската професия и докато съучениците ми избираха училище за средното си образование, аз вече мечтаех за Медицинския университет и планирах подготовката си, защото ясно съзнавах, че няма да е лесно и че конкуренцията е голяма. Съществена роля в избора ми изигра ранната загуба на моя баща. Ракът не пощади живота му въпреки младата му възраст, а аз не можах да се примиря със загубата и безсилието на медицината. Амбицирах се да стана лекар, за да помагам и да се опитам да намаля нещастието и страховете на хората. Винаги си се бях представяла като специалист в сферата на онкологията, но една случайна среща промени посоката ми кардинално. Първият ми учител и работодател в областта на асистираната репродукция проф. д-р Хайнц Щромер от Виена успя да ме спечели за каузата на новия живот. Дотогава познанията ми в тази сфера бяха минимални и не бях усещала тръпката и удовлетворението от това да сбъднеш нечия мечта и да видиш резултата от труда си как се ражда и расте. Постепенно, натрупвайки нови знания и умения в областта на асистираната репродукция, пред мен се разкриха възможности за развитие и различни предизвикателства.
Какви са предизвикателствата на асистираната репродукция пред един акушер-гинеколог?
Предизвикателствата са много, най-разнообразни и ежедневни. Например безплодие при млада двойка без установени причини за това. Напредналата възраст и намаленият яйчников резерв, тежките форми на ендометриоза с различните й поражения върху репродуктивната система, преждевременната яйчникова недостатъчност, азооспермия при мъжете, повтарящите се имплантационни неуспехи и честите спонтанни аборти, преодоляването на генетичните и имунологични проблеми. Предизвикателство е да поднесеш информацията на пациентите правилно, да бъдеш разбран и да спечелиш доверие, а след това и да го запазиш.
Най-честите причини за безплодието, според Вашата практика – медицински, социални, психологически?
Стремежът към професионално развитие, финансова независимост и намиране на подходящ партньор често отлага плановете за бременност с години, което ни сблъсква все по-често в клиничната практика с жени над 40 г., където проблемите са по-чести и постигането на бременност – по-трудно. Високият процент възпалителни заболявания, ендометриозата, мъжкият фактор, хормоналните проблеми, вредните навици, като тютюнопушене, прекомерен прием на алкохол, злоупотреба с определени медикаменти, лошият двигателен и хранителен режим са също предпоставки за увеличение на репродуктивните проблеми. Хроничният стрес, преумората и психическите проблеми играят все по-голяма роля в съвременния живот и здравословните неудачи. Най-често се сблъскваме с комбинация от фактори, които си взаимодействат.
Нека да насочим вниманието си към биологичния часовник на жената. Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете и какво ни коства социалното изместване на тази възраст?
Съвременният начин на живот, забързаното ежедневие и повишените изисквания към хората доведоха до отлагане на репродуктивните планове и реализацията им. Възрастта на жената при раждане на първо дете се измества към все по-късна такава. Чисто физиологичното намаляване на яйчниковия резерв, влошаването на генетичните параметри на клетките, появата на различни придружаващи заболявания влошават прогнозата за постигане на бременност и нормалното й протичане. Увеличава се броят на двойките с репродуктивни проблеми в по-напреднала възраст, а като следствие нараства броя на извършваните инвитро процедури с по-голям брой неуспешни опити, повече спонтанни аборти, генетични аномалии при плода. Психическото напрежение също ескалира, от една страна заради осъзнаването на реалните шансове и пропуснатото време, а от друга – заради физическото и финансово изтощение. Като най-благоприятен за нашето съвремие период за зачеване на първо дете се оказва възрастта между 25-30 г. Период, до който жената може да завърши образованието си и да постигне професионалните си цели, а същевременно да съхрани репродуктивния си потенциал.
Как се промени лечението на безплодието през годините, в които се занимавате Вие с това?
С помощта на техническия напредък, непрестанните научни търсения и клинични проучвания се постигнаха значими промени в лечението на безплодието. Изследванията на генетично и имунологично ниво, усъвършенстването и създаването на нови апарати и методики, миниинвазивните хирургични интервенции и изследвания разкриха нови възможности за диагностика и терапия.
Откъде да започнем, ако бебето се бави? Какво включва Вашият план за действие?
Първа и най-важна стъпка е осъзнаването на съществуващия репродуктивен проблем и търсенето на специализирана консултация. След подробен разговор с репродуктивен специалист и преглед на наличната документация се съставя индивидуален диагностичен план, съобразен с конкретния случай.
Преминава се към извършването на определени изследвания за установяване на причината за стерилитета – хормонални изследвания, оценка на яйчниковия резерв, отхвърляне или откриване на патологични формации в органите на малкия таз, тестове за проходимост на маточните тръби, тестове за овулация, спермални анализи, урологични изследвания при мъжа. Понякога може да се наложи извършването на оперативни интервенции с цел диагностика и лечение. Въвеждането на генетични и имунологични изследвания разширява диагностичния обхват.
Много важен момент е на всеки етап от диагностичния план двойката да получава разбираема информация относно какво предстои, с каква цел се извършва дадено изследване или интервенция, какви са резултатите и какво следва. Безценно условие за успешното протичане на всички тези процеси е създаването на връзка на доверие.
Кои са различните неща, които правите в МЦ „Неовитро“, за да търсите причините за неуспехите при инвитро?
В МЦ „Неовитро“ разглеждаме всеки случай в детайли и екипно, подхождаме строго индивидуално, като разчитаме на съдействието на колеги специалисти в различни сфери на медицината, имащи отношение към диагностиката и терапията. Изключително важно е качеството на работа в лабораториите – външна среда, съобразена с нормативните изисквания за асистирана репродукция, нова, модерна и добре калибрирана апаратура, висококачествени среди и консумативи, непрекъсната квалификация и усъвършенстване на уменията на ембриолозите, реализиране на научни проекти. Набляга се както на диагностиката на пациентската двойка, така и на техните репродуктивни клетки и ембриони. Използват се методите на генетиката и имунологията за откриване на причини за неуспешна имплантация, спонтанни аборти и генетични аномалии на ембрионите. Използвайки миниинвазивната хирургия, се търсят и коригират причините за репродуктивни неуспехи от страна на матка и аднекси. Комплексно и съвместно със специалисти ендокринолози, диетолози се анализира хормоналният статус на двойката, метаболитни нарушения и дефицити на микроелементи и витамини. Центърът работи и по изграждането на добре функциониращи донорски програми.
Колко е важна според Вас екипната работа в асистираната репродукция?
Екипната работа е в основата на успешната дейност по асистирана репродукция. Колкото важна е директната работа с пациентите, толкова значима е и работата с репродуктивните им клетки в лабораториите. И ако лекарят е лицето, то ембриологът е сърцето на дейността. Точната колаборация и комуникация между всички участващи звена, обмяната на пълна информация, обсъждането на всеки случай в детайли увеличава успеваемостта на процедурите и доверието на пациентите, намалява стреса и напрежението.
Защо е толкова важен индивидуалният подход при лечение на безплодието?
Протичането на едно и също заболяване при отделните индивиди има своите особености и различия. Всеки организъм има различна генетична предиспозиция, различна среда и условия на живот, различна здравна и психологическа картина. Всяка двойка има своя собствена история, комбинация от проблеми, фактори и заболявания, различни очаквания, желания и емоции. За да се разбере добре всеки отделен случай, трябва да се подходи индивидуално и да се действа според спецификите му. Това позволява да не се пропуснат важни детайли, да се изгради точният диагностичен и терапевтичен план.
Кои са по-смели, когато има репродуктивен проблем в двойката – жените или мъжете?
Дали жените или мъжете в двойката са по-смели също е строго индивидуално. Това зависи от психиката, здравословното състояние и емоционалния заряд на човека. Тъй като жената понася по-големия обем процедури и изследвания, включително и инвазивни, спокойно може да се определи като по-смела. Водена от силния майчин инстинкт, жената е готова на всякакви саможертви в името на желаната бременност. Често жените са инициаторите на първата среща с репродуктивен специалист.
Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последващата криза?
Колкото и да искаме да бъдем 100% успешни в работата си, засега това е невъзможно. Всеки ден се сблъскваме с различни предизвикателства и понякога, колкото и да се стараем, не успяваме. Отрицателният тест за бременност е разочарование и психическа травма като за двойката, така и за екипа. Много е трудно да се изправим в такъв момент срещу хората и да се опитаме да върнем надеждата им в успеха и вярата в нас. Понякога няма ясни отговори на въпроса „Защо не се получи?“, а друг път – отговор има, но без реално решение. Много важно е да се предоставя реална информация на всеки етап от лечебния процес, за да може пациентите да бъдат подготвени за възможните крайни резултати. И винаги да се търсят нови решения.
Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате работата с хората с репродуктивни проблеми?
От положителните резултати, от усмивката на хората и благодарността в очите им. Положителният тест за бременност, а още повече здравото родено дете, носят удовлетворение и придават смисъл на цялата ни дейност, превръщат я в мисия, а не просто в работа.
В такъв случай, кои са най-големите Ви страхове в медицината и в живота?
Загубата. Това може да е загубата на доверие на пациентите, загубата на успехи и резултатност, загубата на емоционално равновесие и стабилност. А в живота – да не загубя семейството си заради работата или работата заради семейството.