Рубрика: Пандемията COVID-19: Решения
Д-р Силвия Стоянова:
„И това ще мине!“
Д-р Стоянова е инфекционист. Работи в интензивно отделение и е един от лекарите-герои, които от самото начало на пандемията от COVID-19 са на първа линия. Тя е от онези доктори, които веднага се превръщат в любимци на пациентите. Хора, които са се лекували при д-р Стоянова, разказват, че невероятно човешкото и топло отношение, което е проявила към всеки от тях, е било поне половината от лечението им. Категорична е, че въпреки натрупаната умора, не желае да се откаже, а трудностите я мотивират да работи още повече.
Заради човешкото отношение и помощта, която оказва на пациентите, председателят на УС на фондация „Искам бебе“ Мария Янева удостои д-р Силвия Стоянова с „Ангел на благодарността“ – наградата, която връчваме на хората с особен принос за каузата ни.
Какъв извод, според Вас, можем да направим за България във връзка с пандемията? Справяме ли се?
Доста научихме през последната година. Има хиляди публикации, свързани с коронавируса, но все още остават неясноти. Вече опрелелено много по-добре съумяваме да диагностицираме, лекуваме и предвиждаме в каква посока ще протече заболяването. Но все още, дори в световен мащаб, има критични случаи, пред които сме безсилни, въпреки всички усилия, които полагаме.
Много се спори дали тази болест е изкуствено създадена или идва от природата.
Според мен, няма никакво значение. Вирусът е факт и няма как да променим това. Трябва да се научим как да се преборим с него и да се изчистим.
Защо толкова трудно се справяме точно с този вирус?
Повечето вируси са по-бързо преходни. За много от тях има специфично лечение. Не всички водят до пандемии, докато този доведе до такава. Много са разнообразни симптомите и все още има неща, които не са ни толкова ясни. Коронавирусът продължава да ни изненадва постоянно. И най-вече проблемът е, че довежда до фатален изход, което рядко се среща при другите вируси.
По-висок ли е процентът на смъртност при коронавируса?
Много по-висок. В началото говореха, че при грипа също има смъртност, но не е така. Освен това, ако се хване навреме, при грипа има и специфично лечение. А тук сме изпробвали почти всичко, което знаем от световната практика. Но реално досега няма специфично лечение. Все още не е ясно защо някои хора не могат да се преборят с вируса. Има млади пациенти без придружаващи заболявания, при които от самото начало е приложено всичко и въпреки това загиват. Специално тези случаи ги преживявам страшно тежко. Скоро ме попитаха защо толкова много преживявам загубата на пациент. Не знам как да го обясня. Аз много си говоря с пациентите. Привързвам се към тези хора. Те са като мои деца, за които трябва да се грижа. Поверили са живота си на мен и трябва да се грижа за тях. Правя всичко възможно. Но вирусът е такъв, че има случаи, в които не можеш да направиш нищо. Много е тежко! Смъртните случаи преживявам много мъчително. Затова се вкопчвам все повече и повече в работата си, за да не допусна да умира никой. Но, за съжаление, не всичко е в нашите ръце.
Родилките изложени ли са на повече риск от останалите пациенти?
Не. Всички публикации, които излизат досега в световен мащаб, показват, че те не карат заболяването по-тежко в нито една фаза на бременността. И по никакъв начин не се отразява на съзряването на плода. Има данни за бебета, които са се родили с положителни PCR-тестове, но те са с много добри жизнени показатели. Възможно е да се дължи на това, че родилките са по-млади и са жени. Данните сочат, че жените карат вируса по-леко. Ако има случаи на по-тежки форми, те са основно при жени в по-напреднала възраст и с придружаващи заболявания.
Преди инвитро процедура жената се подлага на активна хормонална стимулация. Ако се окаже, че преди трансфера има наличие на коронавирус, трябва ли да се изчака?
Ако предстои инвитро процедура и пациентът се окаже заразен с COVID-19, е добре се изчака поне две седици до месец. Тъй като при всеки пациент заболяването протича индивидуално, ние не знаем как ще се развие инфекцията в конкретния случай. Този вирус може да порази всички органни системи. Да, при младите жени в повечето случаи протича леко, но е по-добре да се изчака. За да сме сигурни в положителния изход от инвитро процедурата, е по-добре да се започне на чисто. Т.е. пациентът да е здрав. А това отнема поне месец. Така е по-безопасно.
Много се говори за негативните ефекти върху организма след прекарана коронавирусна инфекция. Какви изследвания е добре да се направят?
Има случаи, включително и при млади хора, в които пациентът има нормална сатурация, но има индивидуалното усещане за задух, както и сърцебиене. Този период може да продължи и 2-3 месеца. Ако се вижда подобрение на белите дробове, но има сърцебиене, е добре да се направи ЕКГ и консултация с кардиолог.
Вие сте в COVID отделение от самото начало на пандемията. Не се ли уморихте? Не мислите ли да се преместите?
Напротив! Амбицирам се още повече! Трябва да оправим хората. Трябва да оздравеят. И никой не трябва да умира повече! Наистина! Много е важно да се говори с пациентите. Почти всички са уплашени. Единици са тези, които приемат нещата спокойно и оптимистично. Страхът идва най-вече от неизвестността. Никой не знае как ще протече заболяването при него. Затова пациентите трябва да бъдат лекувани и психологически. Т.е. поне да се говори с тях, да им се обяснява повече, да се казва какво следва, да бъдат успокоявани. Лекарят трябва да е до тях. Да им вдъхва търпение и кураж. Това е много важно.
Вие сте завършили и психология. Може би това се отразява на работата Ви?
Всъщност, записах тази специалност, защото много си говорех с пациентите. И си казах: „Така и така си говоря с тях, защо да не се дипломирам, за да го правя професионално?“.
Как се съчетава работата на лекаря на първа линия с майката?
Отгледах сина си сама. Той е на 20 години и може би затова вече не му липсвам толкова много. А и той осъзнава какво правя. Той е голям мъжкар и поне външно не дава вид да ми се сърди, че го пренебрегвам в тази тежка ситуация.
Всеки ден виждате смъртни или тежки случаи. Умората и напрежението също са огромни. Какво Ви мотивира да станете сутрин и да тръгнете на работа с желание?
Това, че има много хора, които ме чакат да ида и да им помогна. Имам пациенти, които ме питат с надежда в очите кога ще бъда на работа. Но да не се хваля! Просто искам да им помогна. И знам, че мога да го направя. Поне на повечето. Или на колкото успея.
Все се говори, че пандемията ни е заварила неподготвени. Имаме ли у нас достатъчно специалисти, за да успеем да се справим?
Почти във всяка болница беше създадено COVID отделение и би трябвало да са се научили, да са натрупали опит, да четат. Забелязвам, че колегите доста четат. В различните болници се прилагат различни терапии, но общо взето вървим в една посока и би трябвало вече повечето да могат да се справят.
Вероятно се интересувате от работата на колегите Ви по света. Къде е България?
Ние се справяме много добре.
Все пак има упреци, че у нас има много висока смъртност и неуредици, недостиг на подготвени кадри…
Да, кадрите наистина са проблем. Особено през октомври-ноември миналата година, когато премина най-голямата вълна, беше много трудно. Случваше се да командироват и лекари с различни специалности да помагат за лечението на COVID-19, защото нямаше хора. Що се отнася до смъртните случаи, проблемът е, че много пациенти идват твърде късно. Изненадвала съм се как стоят вкъщи по 10 дни или две седмици и чакат просто да им мине. И когато дойдат при нас след това, вече много по-трудно можем да направим нещо.
Има ли данни дали коронавирусът се отразява върху репродуктивната система при мъжете и жените?
Няма такива данни. За някои от ваксините се препоръчва да не се правят, ако ваксинираният има намерение да зачева дете. Може би защото въздействието им още не е достатъчно изследвано.
Надежда ли са ваксините за справяне с вируса?
Това е, може би, единствената ни надежда! Няма как да чакаме всички да преболедуват, затова именно ваксините са начинът да достигнем по-бързо до колективен имунитет. Да не забравяме, че благорадение на ваксините са изкоренени редица смъртоносни болести, като едрата шарка, полиомиелитите и др. Да, за да успеем да се преборим, ще се наложи да си променим за известно време начина на живот, налага се социална изолация. Но това е за добро. За да може всичко да свърши по-бързо.
Някои казват, че занапред социалната изолация ще бъде „новото нормално“. Чували сте различните конспиративни теории. Вярвате ли, че ще успеем да си върнем стария начин на живот?
Да, защо не!? Нека да помислим логично. И друг път е имало големи епидемии и пандемии, по време на които са умирали милиони хора. Но това е отминало и животът си продължава по нормалния начин. Да, ще се справим с вируса и всичко ще бъде както преди. Хората трябва да са по-търпеливи. Ние можем да си помогнем заедно. Ако всички, като народ, сме по-задружни, ще се преборим по-бързо. Ще го изкореним и ще се върнем към нормалния начин на живот.
Има една мисъл, която е много простичка, но същевременно много вярна и вдъхва много надежда: И ТОВА ЩЕ МИНЕ!