6 важни въпроса за ЕНДОМЕТРИОЗАТА
Ендометриозата е често срещан гинекологичен проблем, но в същото време не е задължително тя да причини безплодие. И все пак, в световен план между 30% и 50% от жените, които срещат репродуктивни затруднения, се оказват с диагноза ендометриоза. Голяма част от тях научават за заболяването си твърде късно, едва когато започнат опити за зазачеване и се сблъскат с редица проблеми.
Често ендометриозата може да протече безсимптомно и да нанесе щети в дългосрочен план. Т.нар. тиха ендометриоза е тази, при която пациентки с ендометриоза преминават през множество безуспешни ин-витро опити, без симптоми на заболяването. Много от тези пациентки не получават необходимото лечение, тъй като нямат признаци и по този начин ендометриозата остава недиагностицирана. Въпреки всичко, те продължават да правят ин-витро с диагноза неизяснен стерилитет. Затова е важно да се отбележи, че един от симптомите на ендометриозата е това да няма никакви симптоми. В случаи на безплодие, при което няма признаци на ендометриоза, се препоръчва пациентките да се подложат на диагностична лапароскопия, за да елиминират възпалението и да са сигурни, че не страдат от т.нар. „тиха ендометриоза“.
Ендометриозата се класифицира като минимална, лека, умерена и тежка, като се използва скалата на American Fertility Society Revised Classification of Endometriosis (AFS) score. Тази класификация помага да се прогнозира шансът за бременност по естествен начин, като трябва да се има предвид, че не винаги степента на ендометриоза отговаря на силата на болка. Възможно е да има силна болка с минимална и лека ендометриоза и много слаба болка при тежка ендометриоза.
Минималното засягане с ендометриоза е най-често срещана и е много вероятно при нея жените да нямат затруднения при естествено зачеване. С увеличаване на тежестта на ендометриозата, обаче, с образуването на сраствания и кисти, шансът за естествено зачеване намалява. Но дори при тежка ендометриоза (4-та степен) все още е възможно естествено зачеване.
Световните проучвания дават следната статистика:
При 100 жени без ендометриоза, при стартиране на опити за зачеване, в края на първата година 84 от тях ще бъдат бременни.
При 100 жени с минимално лека ендометриоза, при стартиране на опити за зачеване, в края на първата година 75 от тях ще бъдат бременни.
При 100 жени с умерена ендометриоза, при стартиране на опити за зачеване, в края на първата година 50 от тях ще бъдат бременни.
При 100 жени с тежка ендометриоза, при стартиране на опити за зачеване, в края на първата година 25 от тях ще бъдат бременни.
Каква е връзката между ендометриозата и безплодието?
Медицината наблюдава няколко възможни причини, поради които ендометриозата може да доведе до безплодие:
- промени в секрецията на простагландин (хормоноподобен ензим, който може да причини възпаление);
- неспособността на яйчниците да функционират нормално, което води до намаляване на яйчниковия резерв и липса на качествено производство на яйцеклетки;
- проблеми с транспортирането на яйцеклетката по фалопиевите тръби;
- нарушен имунен отговор на организма (което може да доведе до отхвърляне на ембрион още в стадий на ранна имплантация или спонтанен аборт);
- анатомични промени в репродуктивната система на жената, дължащи се на възпаление и сраствания, които пречат на преминаването на сперматозоидите и яйцеклетката, и невъзможност те да се срещнат;
- LUF синдром, или т.нар. задържан фоликул по време на овулация, заключаващо се в невъзможност на яйцеклетката да бъде освободена;
- липса на оплодена яйцеклетка или неправилна имплантация поради дифузно възпаление на перитонеума;
- наличие на голямо количество цитокини в перитонеалната течност при жени с ендометриоза.
Как ендометриозата може да повлияе на качеството на яйцеклетките?
Последните проучвания показват, че при жени, които не са имали ендометриоза, но са ползвали донорски яйцеклетки от жени с ендометриоза, процентът на достигане до здрава бременност е много по-нисък, в сравнение с донорски яйцеклетки от жени без ендометриоза. Жените с ендометриоза често имат влошено качество на яйцеклетките и това може да се дължи както на шоколадовите кисти, които обгръщат яйчника и го увреждат с течение на времето, така и на цитокините в перитонеалната течност при жени с ендометриоза, предизвикани от възпланието. Здравите яйцеклетки, засегнати от тази течност биха могли да изгубят функцията си.
Какъв е имунният компонент на безплодието, причинено от ендометриоза?
Установено е, че ендометриозата има имунен компонент, който при силно възпаление може да доведе до спонтанен аборт. Така организмът може да отхвърли имплантирането на ембриона още в ранен стадий. Ето защо, жените със стерилитет и ендометриоза е препоръчително да потърсят експерт по репродуктивна имунология, особено след хирургична намеса, тъй като той може да помогне за коригиране или укрепване на имунната система и увеличаване шансовете за здравословна бременност.
Как ендометриозата може да доведе до анатомични изменения, водещи до инфертилитет?
Ендометриомата (т.нар. шоколадова киста) е една от основните причини за дисфункция на яйчниците при ендометриоза. Освен намаление на яйчниковия резерв, тези кисти влошават и качеството на яйцеклетките.
Срастванията, предизвикани от ендометриозните лезии, съществуват най-често при умерена до тежка ендометриоза (3-4-та степен), като тази тъкан изкривява трайно и дългосрочно анатомията на таза. Ако яйчникът е обвит в сраствания, освободеното яйце по време на овулация се оказва в капан, съответно фалопиевата тръба не може да го улови и то да достигне до оплождане. Срастванията, които се образуват по фалопиевите тръби, могат да доведат до извънматочна бременност или съвсем да блокират тръбите и да не настъпи бременност.
Яйчниците се намират в друга важна област – Дъгласово пространство, и ако то е покрито с ендометриозни лезии и сраствания, шансът за бременност остава нисък.
Друг пример на изменение е малформация на матката, поради натрупване на аденомиозна тъкан и възпаление вътре в нея. В този случай пациентките често имат проблеми със задържане на бременността.
Има ли терапия, която може да забави прогреса на ендометриозата?
Ако се опитвате да забременеете, е добре да знаете, че за момента няма лечение, което може да намали прогреса на заболяването. Ако имате такава диагноза, е добре да се насочите към репродуктивен специалист, особено ако опитите ви за бебе са безуспешни над 1 година.
Ако планирате да имате дете по-нататък в бъдещето, комбинираните противозачатъчни препарати могат да помогнат за забавяне на прогреса на ендометриозата. Те намаляват болката, понасят се добре от почти всички пациенти и могат да бъдат да бъдат приемани дългосрочно, разбира се, под лекарски контрол. При здрави жени непушачи, тази терапия може да продължи до менопаузата, макар след 35-40 год. противозачатъчните да не са най-добрият избор. При всички положения, трябва да обсъдите с вашия лекар една такава терапия.
В сравнителни проучвания противозачатъчните се оказват толкова ефективни за ендометриоза, колкото и GnRHa агонистите, особено при лечение на болка, свързана с ендометриоза, като друг позитив е липсата на толкова много странични ефекти.
Как може да се преодолее безплодието, свързано с ендометриоза?
Опциите за лечение на безплодие, свързано с ендометриоза са няколко, но най-успешният подход за момента остава ин-витрото. Терапията на стерилитета зависи от тежестта на ендометриозата, възрастта на жената, колко дълго се опитва жената да зачене, дали има миналото други бременности, успешни или не, и дали има други фактори, които създават проблеми, като напр. мъжки фактор.
Основните недостатъци на лечението понякога могат да включват яйчникова хиперстимулация и многоплодна бременност. Внимателното наблюдение на цикъла на лечение и ограничаването на броя на заменените ембриони може да намали тези недостатъци.
Ин-витро процедурата е утвърдено и успешно лечение за ендометриоза, свързано с безплодие. Ин-витро е подходящо за жени с увредени или запушени тръби, жени с умерена до тежка ендометриоза, жени с минимална или лека ендометриоза с партньор, който има мъжки фактор, както и жени, които не са успяли да заченат с инсеминация (IUI).
Установено е, че GnRHa агонистите, използвани при ин-витро процедури подобряват степента на успеваемост на IVF чрез намаляване на броя на отменените цикли и предотвратяване преждевременната овулация на яйцеклетките, развиващи се в рамките на яйчниците.
Комбинираното лечение с GnRHa агонисти, след хирургична намеса за ендометриоза води до по-високи нива на успеваемост при IVF, както и здрава бременност и живо раждане.
Инвитро оплождането,особено когато се ползват яйцеклетки, замразени на по-млада възраст, може да бъде една от първите препоръки, които вашият лекар ще даде за справяне с безплодието. Тъй като ендометриозата може да навреди на качеството на яйцеклетките, младите пациентки с начална форма или дълга история на ендометриоза често са съветвани да замразят яйцеклетки. Препоръчва се също да се проведе ин-витро оплождане с предимплантационно тестване на ембрионите, за да се подпомогне постигането на здрава бременност. Това също така позволява на лекарите да видят генетичния материал и дали ембрионът е хромозомно здрав. Трансферирането на здрави ембриони значително намалява вероятността от спонтанен аборт. Проучванията показват също, че жените с ендометриоза имат по-висока степен на успеваемост, ползвайки замразени ембриони, в сравнение с трансфер на пресни такива.