Със сигурност всички или почти всички пациенти са чували повечето от термините и понятията, с които боравят лекарите и ембриолозите. На страниците на „Искам бебе” ще се опитаме да проследим историята и развитието на част от понятията и уредите, които се използват в репродуктивната медицина, и да ви запознаем с учените, които имат съществен принос за това, което е науката днес.
Клетка
Разбира се, когато става дума за каквито и да било изследвания, свързани с репродуктивната система на човека или други системи, в основата на всичко е познанието за клетката. В крайна сметка именно това е структурната и функционална единица, която изгражда всички живи организми и неслучайно често я наричат „най-малката единица живот” или „строителните тухли на живота”. Установено е, че в човешкото тяло има приблизително 100 трилиона клетки, разпределени от учените в около 200 категории. Клетките са различни по големина и всяка от тях има специфична задача.
Робърт Хук
Възможността организмите да бъдат така щателно наблюдавани, е благодарение на създаването на микроскопа. А откриването на самата клетка дължим на английския учен, философ, естествоизпитател и изобретател Робърт Хук. Той е енциклопедист с огромен принос в науката. Прави революционни открития за гравитацията и еластичността и успява да създаде първия прототип на по-сложния оптичен микроскоп. Хук въвежда термина „клетка” през 1665 г. Докато наблюдава тънък разрез на корк, английският изследовател забелязва множество малки пори, които приличат на килийките на восъчната пита. Оттам му хрумва идеята да ги именува „клетки”. Включва своите наблюдения в труда си „Микрография”.
Днес е известно, че Хук всъщност наблюдава само стените на мъртвите коркови клетки. А първият учен, който вижда живи клетки, е нидерландецът Антони ван Льовенхук. Той е изключително колоритна личност и учен. Основното му занимание е търговията, но е увлечен силно от естествените науки. Ван Льовенхук създава собствен микроскоп с една леща, която дава едва десетократно увеличение. Но въпреки това успява да направи огромно за времето си впечатление. Наблюдението на жива клетка се случва, докато нидерландецът наблюдава и описва нишковидното зелено водорасло Спирогира. По отношение на репродуктивната медицина Антони ван Льовенхук има и още една фундаментална заслуга. През 1667 г. той успява да потвърди съществуването на сперматозоидите.
С течение на времето, през ХVII век се развива т.нар. „Клетъчна теория”, според която организмите са изградени именно от клетки и клетките се делят и са специализирани да изграждат даден орган на тялото. В оформянето на теорията се приема, че най-солиден принос имат ботаникът Матиас Шлайден, биологът Теодор Шван и физиологът Рудолф Вирхов.
*В следващите броеве ще ви разкажем по-подробно за делото на тези и други забележителни учени, които имат наистина специален принос в науката.
Микроскоп
Едва ли можем да си представим съвременна лаборатория, в която да липсва основното „оръжие” на учените – микроскопът. Този увеличителен уред дава възможност да се изследват задълбочено дори и най-миниатюрните елементи, които не се виждат с просто око. Особено когато се използват мощните съвременни електронни микроскопи. При тях може да се достигне увеличение на изображението до 1 милион пъти.
Естествено, уредът невинаги е бил това, което познаваме днес. Смята се, че има ранни опити за създаването на подобно устройство през ХVI век. Съществува мнение, че освен над телескопа, Галилео Галилей работи и върху уред за наблюдение на микроскопични тела. Според друга теория, откриването на микроскопа става случайно, когато някой обръща телескопа наопаки. Но няма преки доказателства, че някой е успял да създаде уреда преди да сторят това нидерландските майстори на очила Закариас Янсен и синът му Ханс. През 1597 г. те откриват, че ако комбинират няколко лещи, уредът дава доста по-добри резултати.
Оттам нататък интересът към новото изобретение става голям. Всъщност, нидерландците разкриват един съвсем нов непознат свят, събран в миниатюрно пространство. Свят, за когото до този момент никой не е и подозирал, че е така интензивно населен и строго подреден и функциониращ. И че всъщност, тези микроскопични същества могат да влияят толкова пряко върху здравословното състояние на всички живи същества на планетата.
След това нещата тръгват бързо. Толкова бързо, че през 1625 г. в Англия са създадени първите оптични работилници, а след това и първата „Academia dei lincei”.
Епруветка
Както всички знаят, терминът „ин витро” в превод означава „в стъкло”. Или по-точно казано: „в епруветка”. Това е цилиндричен огнеупорен лабораторен съд, който се използва за получаване и съхранение на проби и за провеждане на химически реакции. Епруветката е един от неизменните символи на химиците и изобщо на лабораторната работа.
Смята се, че цилиндричният съд е открит в началото на ХIХ век. Има и неофициална версия, че е използван от алхимиците още преди това, но за тази теза няма ясни доказателства. Все още се спори кой е създателят на епруветката, но все пак за откриватели на този лабораторен инструмент се смятат двама прочути учени, работили паралелно: шведският химик Йонс Якоб Берцелиус и британският физик и химик Майкъл Фарадей. Двамата са едни от най-именитите изследователи в своите области в историята на науката.
Името на Майкъл Фарадей е почти нарицателно в областта на физиката и химията. На негово име е кръстена извънсистемната единица за измерване на физическа величина (Фарадей). Той е авторът на Закона на Фарадей за електромагнитната индукция. Името му (Фарад) носи и единицата за измерване на електричния капацитет. Този учен е създател на първия електрически генератор (Фарадеев диск) и формулира понятието „електромагнитно поле”. Автор е и на още ценни открития.
Барон Йонс Якоб Берцелиус също е учен, чиито приноси не могат да се изброят с две думи. Шведският химик и минералог въвежда съвременните знаци на химическите елементи, като самият той открива елементите церий, селен, торий, цирконий, титан и силиций. Въвежда в науката термини, като алотропия, изомерия и катализа. Успява да раздели елементите на метали и неметали и въвежда термина „органична химия”.
Разбира се, Берцелиус и Фарадей едва ли използват епруветките точно във вида, в който са известни днес. По-скоро разработват прототипи на инструмента. Но епруветката може да се причисли като още един техен принос към науката.