Автор: Даниела Малакова
Снимки: Калина Малакова
Мога да напиша списък с необходимите продукти, да опиша стъпките на рецептата и може би ще имате вкусен хляб на масата. Но няма да е същото, ако не знаете защо и точно как се прави хлябът. Какъв е смисълът от това да е домашен , а не купен от магазина, от това да допуснеш някой друг да го направи или сам ти да си бдял на него…
Така няма да узнаете за магията и как да я направите!
Ще оцелеем!
На 13 март 2020 г. бе обявено извънредно положение, което много наподобяваше на инструкция: „Война! Скрийте се в скривалището за неизвестно време!“.
Всички тръгнаха да пазаруват и да се запасяват. Един умен човек ми каза: „Изчакай, магазините ще работят и утре!“. Така и направих. Премислих ситуацията. Изготвих списък с най-необходимите продукти. Той започваше с – 15 кг брашно! Знаех, че ако имам брашно у дома, каквото и да се случи, без значение на продължителността – ние ще оцелеем. Едва когато складирах пакетите в дома си, се почувствах спокойна, сигурна, защитена. Ще оцелеем!
Винаги съм усещала хляба като НАСЪЩЕН! Но когато моя приятелка – историк, ми даде книгата на Райна Гаврилова „Колелото на живота – всекидневието на българския възрожденски град“, си дадох сметка защо е така!
В езика
Замисляли ли сте се колко важни преходно житейски изрази в нашия език са свързани с хляба, които са доказателство за неговата изключителна важност? Като например „ям хляб“, който е станал синоним на храня се (ако имах хляб, няма да съм гладен!), „дай да ям хляб“, „ той ми изяде хляба“, „у него са хлябът и ножът“. Бих допълнила Р. Гаврилова с „хвани хляба си в ръце“ – т.е. намери професия, реализирай се и няма да си гладен.
Интересно е, че много малко в ОТНОШЕНИЕТО към хляба се е променило! Гаврилова описва, че „в по-обща историческа перспектива отношението на българите към хляба е доста променливо – от традиционното общество, когато хлябът е бог, постепенно с „поевропейчването“ започва да се смята за просто и бедно да се яде само хляб или много хляб. Черният хляб от нерафинирано брашно се смята за по-долен (а днес за полезен! ДМ), белият и особено квасеният – за по-ценен.“
Ако се замислите, и днес е така! С тази разлика, че начинът на производство е много по-различен. Имате избор – да влезете в магазина и да купите хляб, може и нарязан в найлон, да отидете до щанд с изпечен замразен хляб, да намерите пекарна, където не сте сигурни какъв е произходът на хляба (въпреки цената), или САМИ да си приготвите домашен хляб.
Спомен
Сетивата ми и до ден днешен усещат уханието на хляба от фурната на улицата в Карнобат (там минаваха ваканциите ми)! Изваждаха го в огромни черни тави със загоряла мазнина по тях. Беше правоъгълен, но сякаш без форма, с хрупкава препечена коричка. Купувахме по три и до дома оставаха два. Баба чупеше комат, слагаше бучка сирене – и мечката е готова. Мечка с домат и играта продължава.
Магия
Не съм експерт кулинар, но обичам да готвя. Обичам семейството си и знам, че няма нищо по-хубаво от това в един дом да замирише на прясно изпечен хляб. Днес ще направя точно това! Отново е неделя и имам време – време за месене и писане.
Хлябът е магия и за да се получи, са нужни желание, време и любов. Днес всичко е налично! Започваме!
Експеримент
Правя домашен хляб от години. И аз минах през модата на хлебопекарните, през удобството на купения хляб елитна пекарна, но не е същото! Реших да експериментирам. Обичам да меся и точа. Майка ми ме научи на това (е, не мога да плета и шия…).
Всяка седмица изпичах по 1-2 хляба от по 1 кг. Бяха вкусни, но нещо ми липсваше. Втасваха, бухваха, имаха хрупкавата коричка, за която мечтаех, но когато ги разрязвах, нещо липсваше. Липсваше време, пространство, ВЪЗДУХ!
Загадка
Едва този март, 2021 г., разбрах отговора на загадката. Майка ми беше болна и се наложи да бъде с мен и аз до нея. 250 км бяха прекалено голямо разстояние. В годините тя се беше впечатлила от моите хлябове, но като майка ги надгради със знания и опит и днес ние правим най-добрия домашен хляб. Тя ми показа, че ми липсват две основни съставки:
Търпение
И
Олио (мазнина)!
Само те могат да напълнят хляба с въздушни балончета и да го накарат да полети към детството ми!
Рецептата, която ще споделя с вас, е изключително важна, затова я изпълнете, САМО ако имате достатъчно време и търпение и не сте на диета!
Необходими продукти:
Около 300 мл вода
7 г суха мая
1ч.л. сол
1 с.л. захар
5 -6 с.л. олио
Около 700 г брашно
По желание за повече настроение и вкус:
½ средно голям морков блиндиран
1 ½ ч.л. маслинова паста
Начин на приготвяне:
Стъпките са заснети от дъщеря ми Калина, която е голям експериментатор в кухнята!
Та, не забравяйте… ТЪРПЕНИЕ!
1. Смесваме в хладка вода (може да държите пръста си в нея, без да вие е горещо) – олиото, солта, захарта и маята в НЕМЕТАЛЕН съд. Може да добавите и 1 с.л. брашно. Оставяме за около 15-20 минути да шупнат – да се приемат и насладят един на друг. Ако не го направят, хлябът няма как да се получи.
2. Някои домакини изсипват брашното в тава и правят кладенче в него. Аз към вече добре смесените основни продукти започвам да добавям брашното. То е гост. Другите трябва да го усетят и приемат. Добавям и помагам, като разбърквам с дървена лъжица. Никакъв метал! Само топлина! Когато сместа стане достатъчно плътна за месене, я изваждам върху масата и започвам вълшебството. Меся, добавям брашно… Тестото само̀ си казва колко му трябва. Почувствайте го! Месенето е важна част от магията на хляба. Изключете телевизора, радиото. Концентрирайте се върху себе си, върху това, което правите, и мислите си. Месенето може да е терапия за вас, но може да вмеси вашите мисли в хляба и те да бъдат лек за хората, които ще си хапнат от него. Сега е моментът да отворите любовта и силните позитивни наричания.
3. Оставете тестото, покрито с кърпа, да си почива. Да усети себе си, да се събере и избухне! Ще са му нужни 40-60 минути! Ако му доставите това удоволствие, то ще започне да прелива!
4. Премесете тестото отново. Сега е време да решите как да оформите хляба, за да доставите удоволствие на очите. Точно в този момент можете да добавите допълнителните вкусове – моркови, маслини, сушени домати, риган, мащерка…, с които вашият хляб ще изпълни и вкусовите ви рецептори.
Разделете тестото на порции за по-малки хлябове. Добавете допълнителните подправки. Сложете в съдовете за печене, които трябва предварително да са намазани със зехтин или олио.
Можете да направите малки питки за сандвичи, които да използвате през седмицата за децата си.
5. Отново втасване – 40-60 минути.
Ако искате коричката от пекарната, намажете втасалия хляб с 1 с.л. брашно, размесено със зехтин или олио.
6. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна с долен и горен реотан. Следете изпичането! Малките хлебчета ще са готови за по-кратко време от целите хлябове. Проверявайте с клечка за зъби.
Ами, това е! Може би ви се струва лесно или не, но е изключително приятно, ароматно и вкусно!
Да ви е сладко!