Кратка история на „ин витро” оплождането
Благодарение на най-известния метод в асистираната репродуктивна медицина, в света се родиха милиони деца
Учените и лекарите се опитват да се справят с репродуктивните проблеми от векове. Но развитието на науката и технологиите през ХХ век умножава познанието многократно. До успеха с „ин витро” оплождането се стига след десетилетия на изследвания.
„Ин витро” е вид асистирана репродуктивна технология, при която оплождането на яйцеклетката се извършва извън тялото на жената. След това полученият от оплождането ембрион се връща в тялото, за да продължи развитието си там. Самият термин „ин витро” в превод означава „в стъкло” или „в епруветка”. „Ин витро” се прилага, когато останалите методи на асистираната репродукция не могат да дадат резултат. Например при непроходимост на фалопиевите (маточните) тръби или при безплодие, причинено от т.нар. „мъжки фактор” (намален брой или недостатъчна подвижност на сперматозоидите).
Пионерите
Първите опити за оплождане по биохимичен път са докладвани още през 1953 г. от изследователи от института „Фокстън” в Австралия. Важен е и приносът на американския гинеколог Джон Рок. Една от големите крачки за достигането на „ин витро” фертилизацията е направена през 1959 г., когато биологът Мин Чанг от фондация „Уорчестър” в Масачузетс успява да оплоди по изкуствен път яйцеклетка на заек. Това дава огромен тласък и вяра, че скоро методът може да бъде прилаган и върху хора.
През 1968 г. екип от Университета Монаш от Департамент в Медицинския център „Кралица Виктория” в Мелбърн (Австралия) опитва да замени повредена фалопиева тръба с изкуствена. Тъй като това се оказва неуспешно, насоката на изследванията се насочва към оплождане на изолирана яйцеклетка със сперматозоид в лабораторни условия. Няколко години по-късно, през 1973-та, професорите Карл Ууд и Джон Лийтън от същия австралийски институт в крайна сметка успяват да постигнат изкуствено оплождане на човешка яйцеклетка, но ембрионът успява да се задържи едва няколко дни.
Междувременно опитите и научните експерименти се провеждат активно. Но се оказва, че за да бъде постигнат първият реален резултат, светът трябва да изчака още няколко години.
Първото бебе
Добрата новина идва от болницата в английския град Олдъм. Гинекологът д-р Патрик Стептоу и ембриологът Робърт Едуардс успяват да извършат оплождане на човешка яйцеклетка. Плодът се развива успешно и на 25 юли 1978 г. се ражда Луиз Браун – първото в света бебе, заченато чрез метода „ин витро”. Трябва да се отбележи, че това не е просто новина, която засяга единствено научната общност. Раждането на Луиз се превръща в истинска сензация не само в Англия, но и по целия свят. Двамата специалисти стават знаменитости, а Луиз е определяна от тогавашните медии като „детето на века”. За този успех проф. Робърт Едуардс през 2010 г. е удостоен с Нобелова награда за медицина и физиология. Д-р Стептоу си отива от този свят през 1988 г.
Английските специалисти Стептоу и Едуардс не достигат до този успех случайно. Те са едни от пионерите в репродуктивната медицина още от 50-те години на миналия век. През 1965 г. в болницата „Джонс Хопкинс” в САЩ Робърт Едуардс, заедно с учените Джорджана и Хауърд Джоунс, опитват да осъществят изкуствено оплождане.
Развитието
Работата на Стептоу и Едуардс се основава върху естествения овулационен цикъл на жената. Но скоро след големия успех, през 1980 г., се достига до ново откритие. Научни авторитети, като проф. Карл Ууд, проф. Джон Лийтън, д-р Алън Троунсън, д-р Алекс Лопата и Ян Джонстън, достигат до извода, че методът може да бъде значително по-успешен с използването на хормоналната стимулация на овулационния цикъл на жената. Целта е да се развият по-голямо количество фоликули в яйчниците.
Междувременно методът „ин витро” става все по-популярен и две години след първото успешно раждане, вече се повява четвъртото бебе, заченато по този начин.
Трябва да се отбележи, че през десетилетията, в които методът се прилага успешно, използването му е съпътствано с ожесточени етични спорове. Против „ин витро” се обявяват и различни религиозни общности, особено когато методът се прилага с използването на донорски материал. За да има максимално придържане към етичните норми и уважението към живота, се приемат различни правила и стандарти за прилагането на асистирани репродуктивни технологии.
Така или иначе, независимо от нестихващите дебати, досега в света чрез „ин витро” са родени милиони бебета.