Рубрика: От бебе за бебе
Здравейте!
Аз съм Юлия Живкова, координатор на фондация „Искам бебе“ за кампанията „От бебе за бебе“, и ще продължавам да ви разказвам за нашата кауза, дарители и съмишленици.
Ще споделям с вас за инициативите и базарите ни; за това как ние – майки, вече сбъднали мечтата си за рожба, помагаме на двойки с репродуктивни проблеми и пациенти на д-р Персенска в борбата за дете!
В този брой ще ви запозная с едно силно и вечно усмихнато момиче, което не спира да помага и да вярва в доброто – Жени Лазарова! Щастието е пълно, когато е споделено!
За повече информация за нас, посетете страницата ни във фейсбук ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ и споделете идеи – за да дадем шанс и усмихнем още едно семейство!
Коя е Евгения?
Казвам се Евгения Лазарова, на 32 години, горда и безкрайно щастлива майка на прекрасен 4-годишен син, заченат чрез метода инвитро. Диагностицираха ме с поликистоза, когато бях на 16, и винаги съм знаела, че някой ден ще имам нужда от добър лекар, който да определи правилна терапия за състоянието ми. Но въпреки психическата ми подготовка и предположения за очаквани трудности, изобщо не предполагах през какво ще се наложи да преминем, за да гушнем своето дете.
През какви трудности премина вашето семейство до заветните две чертички?
Пациент съм на д-р Персенска още от 2013 г. Когато за първи път прекрачих прага на болница „Надежда“, бях само на 24 години и отидох просто за консултация… Отне ни 4 години, за да гушнем в ръцете си нашата най-голяма мечта. Това бяха 4 години, изпълнени с: множество прегледи, изследвания, стимулации, лекарства, инжекции, операции, 2 инсеминации, 3 инвитро процедури, 3 спонтанни аборта и не на последно място – ужасяващ страх и срам от всичко, което се случва. Преминах през период, в който не желаех да споделям дори с най-близките си хора какво се случва, защото самата аз не можех да го приема и за себе си да се примиря, че се е стигнало до инвитро. Беше едно от най-трудните неща, които трябваше да преодолея и психологически, и физически.
Какво ти даваше сили да продължиш да се бориш?
За мен поставената цел – да стана майка, беше най-голямата двигателна сила. След всяко следващо препятствие си мислех какво още трябва да направя, за да се получат нещата. След всичко преживяно съм благодарна за няколко неща… Разбрах за себе си, че всъщност съм много по-силна, упорита и борбена, отколкото съм предполагала. Научих се да говоря за проблемите си и да ги споделям, защото това е начинът да откриеш път, по който да ги разрешиш. И не на последно място – преодолях неистовия си страх от болници, операции, упойки и всякакви интервенции.
Какво усети, когато за първи път прегърна своето най-голямо щастие?
За повечето жени да видят двете чертички на теста за бременност носи огромно успокоение, но за мен всеки положителен тест беше началото на най-големите страхове. Защото няколко пъти радостта ми беше помрачена от кървене и загуба на ембрионите. След 3-тия спонтанен аборт беше останал един-единствен ембрион, 2 пъти замразяван и според ембриолозите – с най-ниско качество спрямо останалите. Дилемата беше дали да направим един последен опит с него или да започнем нова стимулация. Няма да забравя думите на д-р Персенска, когато я попитах има ли смисъл да използваме този ембрион, щом той е с недостатъчно добри характеристики на развитие… Тя ме погледна и каза: „Разбира се,че има смисъл! Изобщо не обмисляй варианта да се отказваш от него!”
Послушах я и така започна моята четвърта бременност, също съпроводена с много стресови ситуации и моменти, но този път имах усещането,че въпреки всички проблеми това ще е нашето бебе! Моето последно останало ембрионче, което се появи на бял свят на 1 март 2017 г. и вече е едно здраво, умно, добро и прекрасно пораснало момче! Когато го видях и прегърнах за първи път, осъзнах какво означава наистина да сбъднеш мечтата си!
Какво е любовта според теб?
За мен любовта е вдъхновение! Нещото, което те кара да постигаш повече, да се развиваш, да се усъвършенстваш и да бъдеш по-добра версия на себе си!
Какво за теб е дарителството?
Когато разбрах, че нещата при мен и съпруга ми няма да се развият както сме си представяли, бях фокусирана единствено върху психологическия аспект на нещата. Докато не се започна с изследванията и стимулациите – моментът, в който двойките с репродуктивни проблеми са принудени да се сблъскат с още една трудност, а именно – финансите. За съжаление цената да имаш дете, когато имаш здравословен проблем, може да бъде ужасно висока, а за доста хора – дори непосилна. Лично за мен дарителството за подобна кауза носи удовлетворение, защото резултатът е безценен! Едва ли някой е успял да пресметне с точност сумата, която е вложил в постигането на мечтата си да има дете, но когато чудото най-накрая се е случило, парите губят своята стойност.
Разкажи ни за срещите на групата „Бебетата на д-р Персенска” и какво ви дават те.
Срещите на групата, освен да засвидетелстват безкрайната благодарност на всички ни към нашия лекар, създадоха и много нови приятелства. Запознах се с много момичета,с които споделяме сходни проблеми, имаме възможността да почерпим опит или да дадем съвет. Защото едно нещо ни обединява – всички сме минали през невъзможното, за да постигнем целта си!
Какво ще кажеш на хората, които сега тръгват по твоя път?
На всички, на които им предстои да се сблъскат с всичко това, бих казала – да не се страхуват да споделят проблемите си, защото помощта може да се появи откъдето най-малко я очакват! Не сте сами, това не се случва само на вас, двойките с репродуктивни проблеми за съжаление стават все повече, но не всеки иска да говори за това. И най-важното – не се отказвайте, защото мечтите се сбъдват и са по-хубави, отколкото си ги представяме!
Пожелай си нещо.
Пожелавам си най-вече много здраве, късмет и спокойствие, защото спокойната майка отглежда щастливи деца!