Рубрика: Партньори – Сдружение „Зачатие“
Интервю на: Радина Велчева
Коя е Стефка?
Казвам се Стефка Сарафова, родена съм в град Стара Загора на 1 август 1978 г. Типичният Лъв съм аз – щедър, осъзнат, блестя и озарявам всичко около себе си. Разбира се, това е в кръга на шегата. Реалността е, че съм изключително упорита и своенравна, но пък съм адски толерантна, разбираща и подкрепяща.
По образование съм икономист, повече от 20 години работя в държавната администрация. Каузата ми е първородната ни рожба – Сдружение „Зачатие“, и борбата за всички, които искат да имат деца, но поради една или друга причина не успяват.
Нямам време за хобита, но много обичам да плета и да шия.
Стефи, живеем в много интересни времена. Помниш ли нещата от детството си, които днес не биха се случили на децата ни? Кои са най-ярките ти спомени оттогава?
Свободата, Ради, която ние имахме като деца. И не защото сега не искаме да я дадем на децата си, а защото не можем. Времето и обществото, в което живеем, не ни позволяват. Когато гласуваш на едно дете доверие и му дадеш свобода, то израства. Така ме възпитаваха и моите родители. Сега само мога да си представя колко страх и притеснение им е коствало, но им благодаря от цялото си сърце, че ми гласуваха това доверие и ми повярваха. Това е основното, което ме изгради като изключително отговорен човек.
Бях на 4 години, сама ходех и се прибирах от детска градина. Предполагам си спомняш сините и червени балканчета. Е, аз наследих от брат ми синьо такова. И на 4 години го карах, сякаш бях родена с колело. Прибирах се баба да ми намаже филия с лютеница и отново потеглях. Това са спомените ми от детството – свобода и щастие.
Кога и как се сблъска с диагнозата „проблемно забременяване“ и как се трансформираха емоциите ви по пътя към вашите деца с Добри?
Сблъсъкът беше челен, както се казва. През ноември месец 2003 г., няколко дни след първоначалната еуфория, че съм бременна, разбрахме, че е извънматочна бременност и бях оперирана по спешност.
Бяхме млади, лекарите казваха да изчакаме и да пробваме пак след няколко месеца, че не са ни необходими допълнителни изследвания и процедури. На мен обаче търпението не ми е силната страна и така след 10 месеца се озовах в току-що отворения кабинет на д-р Владимиров.
Емоциите, през които преминах, бяха много – самосъжаление, отчаяние, яд и цялата палитра, която можеш да си представиш. Но имах подкрепата на съпруга ми, който за щастие не се поддаде на нито една от тях, напротив, някак спокойно приемаше всичко и знаеше, че нещата ще се наредят. Допълнително имах абсолютно доверие в екипа, който се грижеше за мен. Така дойде моето спокойствие и увереност, че нещата ще се оправят. Сега, благодарение на всички тях, имаме две прекрасни момичета.
Кога срещна „Зачатие“ и как се промени животът ти оттогава до днес?
Началото бе поставено през март 2004 г., когато ние – няколко жени, познаващи се от интернет форум, учредихме сдружението.
Историята на сдружение „Зачатие” е изключително рядък пример за активна гражданска позиция и осъзната воля за „правене на добро“. Вече 17 години тази малка общност доброволци влагаме безкористно енергия, време и ентусиазъм, защото, както казах, то е нашата първородна рожба.
Животът ми се промени, но ако сега трябва да избирам, отново бих избрала да мина през всички проблеми, свързани със стерилитета, единствено, за да срещна тези прекрасни и всеотдайни момичета и момчета.
Какво е майчинството за теб? И как мислиш към днешна дата като майка на две прекрасни дъщери – избират ли децата родителите си?
Ако трябва с една дума да обобщя, майчинството е преди всичко предизвикателство, което те учи на любов и търпение, същевременно те прави безкрайно щастлива.
Като всяка майка и аз искам най-доброто за децата си. С примера, който им даваме, се надявам да израстат добри и отговорни хора, да се стремят към добро образование, и в бъдеще да се занимават с това, което обичат, което определено ще ги направи щастливи.
Обратно на въпроса ти. Не знам дали ни избират, но определено ни учат на много. Едната ми дъщеря е най-прекрасното същество на земята, което съм срещала: мила, лъчезарна, добра, усмихната, с прекрасно чувство за хумор, състрадателна, но същевременно е толкова разсеяна, неорганизирана и разпиляна. Трябваха ми години, за да осъзная, че ми е изпратена, за да балансира моята подреденост и стремежа ми да контролирам всичко. А другата е пълно мое копие, благодарение на което разбрах колко е било трудно на мама да се бори с някой, който „знае всичко“, „може всичко“ и е „перфектен“. Надявам се, че се усеща самоиронията в написаното. Така че, да, може би ни избират, за да се учим взаимно.
Има ли нещо, което не можеш да простиш към днешна дата?
О, не, аз съм изключително широкоскроен човек и никак не съм злопаметна. Много лесно казвам „извинявай“, и също толкова лесно – „прощавам“.
Към какво си непримирима?
Непримирима съм към лъжата, лицемерието и непочтеността. Възпитавана съм в честност и почтеност. Знаеш ли, не понасям мързела също. През целия си живот съм следвала една много простичка българска поговорка – „Късметът е на страната на зрящия, не на спящия“. Затова е много важно да си помогнем сами, за да ни помогне и Господ.
Повече мечтател или повече реалист си в живота?
Непоправим реалист съм, въпреки че е имало моменти, в които изключително много ми се е искало да бъда мечтател. За съжаление съм толкова здраво стъпила на земята, че едва ли някога ще ми се получи.
Как презареждаш батериите?
Ако трябва да съм честна, май не ги презареждам, което не е добре, но това явно е нормално за мен. Често се случва да мисля за десет неща наведнъж, да правя поне три, да имам план, да имам резервен план и план – резервен на резервния…
Но за да отговоря на въпроса – всъщност много обичам да пътувам. Разходките в планината наистина ми дават спокойствие.
Преди пандемията често ходех в командировки, пътувахме семейно също доста, но последната година преоткрихме планинските преходи. Всяка събота или неделя измислям маршрут и поемаме в гората на минимум 10-километрова разходка.
Съвет
Бъдете търпеливи и се насладете на всеки момент от родителството, защото тези моменти са безценни, малко са и свършват бързо. Вие можете да се справите! Децата не са някакво „бреме, което трябва да бъде прехвърлено на друг или просто изтърпяно”. А благословия, която, освен че осмисля всички ваши усилия, ви учи на безценен опит, зарежда ви със спокойствие и ви подготвя за онзи етап от живота, в който ще се наслаждавате на събраните спомени, докато животът навън тече на висока скорост.
За нас това е правилният начин като родители за отглеждане на деца, затова пътуваме и почиваме навсякъде с тях, буквално, откакто са се родили. Малката ни дъщеря беше на 40 дни, когато я помъкнахме по света. Детството не е „болест“, която прави децата непълноценни за споделяне на преживявания, и няма нужда да се чака „детството“ да отмине, за да започнете да пътувате с децата си. Веднага след като поотраснат, настъпва другата фаза, когато те не искат да споделят с родителите си семейните екскурзии. Затова всеки миг, прекаран заедно, е важен както за тях, така и за вас.
Смятам, че, водейки децата на почивки и екскурзии, влияем в положителна посока за възпитанието, развиването на общата им култура, израстването и придобиването на полезен опит. В днешния свят човек трябва да бъде космополит, да не се страхува да има мечти и да ги следва. Трябва да бъде активен, любопитен, адаптивен и да умее да се справя в различни ситуации и среда.
Ние обожаваме да общуваме с децата си, защото те всъщност са доста по-интересни от повечето възрастни. Май става ясно, че е много важно за нас да възпитаме в децата си любов към пътешествията.
Разкажи ни кога и как се появи интересът ти към кулинарията?
Важно е да се създадат правилните навици за хранене още от ранна детска възраст. Децата и подрастващите се нуждаят от разнообразно и здравословно хранене, което е необходимо за техния растеж и развитие. Никога не съм имала дилема по въпроса как да се храним, защото аз съм отгледана с домашно приготвена храна, със съпруга ми имаме еднакви хранителни навици и някак естествено се случиха нещата и след появата на децата ни. Готвенето ми действа разтоварващо, а и когато го правиш за любимите хора, чувството на удовлетвореност е още по-голямо.
Помагат ли ти децата в кухнята?
В началото най-много помагаше баща им, но напоследък все по-често забелязвам нескрит интерес и на децата към случващото се в кухнята. Напоследък десертите са техният регион, в който възрастните само наблюдаваме и малко по-късно им се наслаждаваме.
Как отговаряш на въпроса: „Какво ще ядем днес?“
Това е „любимият“ ми въпрос. Както и отговорът на моя въпрос „Какво искате да ви сготвя?“ – те винаги отговарят „Каквото решиш“. Вкъщи храна никога не се изхвърля, за 20 години семеен живот знаем как и какво да пазаруваме, какви количества да готвя и т.н. Всички знаят, че докато не се изяде сготвената храна, друга не се приготвя и всъщност нямат никакъв проблем 2 или 3 пъти да ядат едно и също ястие.
Кои са важните неща за теб, когато правиш менюто – времето на приготвяне, продуктите, пропорциите или…?
Времето и продуктите, с които разполагам в момента. Много обичам да импровизирам и всъщност никога не готвя по рецепта. Разбира се, понякога се налага. Пример са малкото сладкиши, които приготвям по рецепта, защото десертите не са ми сила – не обичам сладки неща и не умея да ги приготвям.
Любими и лесни рецепти?
Имам късмета или пък съм успяла да науча децата си да харесват абсолютно всички хранителни групи. Хапват с удоволствие дори най-ненавижданите от децата броколи, карфиол, бамя, спанак, лапад, коприва и т.н. Най-любимата им паста е със сос от броколи или тиквички и сирена.
Избрала съм няколко лесни и бързи рецепти, които мисля, че ще се харесат на всеки.
Гуакамоле:
Авокадо – 2-3 броя добре узряло. Намачкват се с вилица, добавя се на ситно нарязан един домат, лук (може червен, пресен, бял – какъвто имате), сол, лимон, зехтин. И това е – бързо, лесно вкусно.
Пилешко с „корнфлейкс“ ядки:
Може да се използва филе или месо от бутчета, но аз основно го правя с филе. Месото се нарязва на жулиени/ивички и се маринова с майонеза.
Майонеза, разбира се, можете да използвате готова, но домашната е много лесна – яйце и олио/зехтин. Аз основно използвам водата от консерва нахут – 45 мл се равняват на едно яйце, и 150 мл зехтин. В майонезата слагам чесън, малко горчица, сок от лимон и разбърквам добре с месото. Оставя се в хладилника за една вечер.
Овалват се в смес от овесени ядки и галета, след това се подреждат в тавата върху хартия за печене. Пекат се на 200 градуса, докато ви харесат на цвят.
Сервирам с чеснов сос – кисело мляко, чесън, сол и малко зехтин.
Овесени бисквити:
200 г фини овесени ядки
200 г кафява захар (така е по рецепта, но аз винаги слагам половината количество)
180 г разтопено масло
1 яйце
1 равна ч.л. бакпулвер
1 ванилия
2-3 щипки сол
Всичко се смесва, разбърква се с вилица и се оставя в хладилника за около 2-3 часа. Бисквитите се пекат на загрята на 170 градуса фурна, за около 15 минути.