Кратко представяне – Име, години, образование, професии – преди и сега, майка на три деца
Бойка Владова, 42 години, инж. Еколог.
Професии:
Майка
Съпруга
Месторабота преди – инж. Еколог в Областна администрация.
Сега – Фасилити мениджмънт частен сектор;
Координатор на „ИСКАМ БЕБЕ“
Любител на екзотичен и изключително умен вид птици – големите папагали АРА. Участие в организации с цел опазването и развъждането на папагалите Ара в световен мащаб;
Какво дете беше, Боби? Какви са ярките спомени от детството ти и какво наследство от ценности ти завещаха родителите ти?
Хахаха, не очаквах да започнем с този въпрос, но определено ми харесва – ами нямах кукли, бях диво и свободно момиче, което се изправяше очи в очи с всеки, който опитваше да нарани друго живо същество.
И разбираемо от горното, обичах да се занимавам с животинките, които имах (куче, коте, козички, прасенце и пернатите на двора на баба ми), спасявах и прибирах всичко, което смятах, че се нуждае от помощта ми. Вероятно не винаги преценката ми е била правилна – често родителите ми се налагаше да връщат животинка на място от където съм решила да я спася – например водна змия в новия ми аквариум, незнайно как се оплела край брега в коренище на папрат… Е, тя никак не е имала нужда от мен, поради което ме накараха да я върна обратно в реката.
Кукла една – на кака ми, но я подстригах нула номер и после много бой ядох.
Ценности?!? – споделяй с ближния, помагай на нуждаещия се, бъди стойностен и достоен човек, другото само ще се нареди.
Как протича един твой ден днес – с какво се занимаваш? Как съвместяваш работата и грижата за трите си деца?
Ооо, това изглежда ще е скучен отговор – вероятно като на всяка жена със съпруг, три деца, кучета, папагали, работа 😊)))). И все пак няма рецепта, няма график, няма план.
Ставаме рано (никога обаче не е достатъчно, че да ми стигне деня за всичко планувано) и лягаме късно, отново никога достатъчно късно, за да съм свършила плануваното.
Никой ден обаче не прилича на предишния, никой ден не спазва предварителният план, и всеки ден е по-хубав от следващият, защото обичам всичко това, което имам и правя.
И да, не бих могла да се справя без Цветан, да той, мъжът с главно „М“. Винаги до мен, трудно, лесно, вали, гърми, обичаме се, караме се …. Без него нищо няма да е такова, а децата го обожават.
Разкажи ни за пътя ти към децата? Колко време пътува към тях и на какво те научи този път?
Този път беше най-трудния в живота ми и най-прекрасния такъв, защото знаех на къде съм тръгнала.
Десет години вървях по този път, първо с малки крачки, после тичах, но никога не бях сама.
Толкова дълги часове чаках пред кабинета на доктора, пред лаборатории – на ден прочитах по една книга, а доктора се шегуваше с мен, когато ме видеше с по-малка книжка – казваше, че го подценявам 😊
Никога не ме ядосаха часовете висене пред кабинетите, не ме обезсърчиха всичките болезнени процедури и похарчени средства.
Като се замисля, аз се чувствах истински щастлива, дори и когато плачех след поредния отрицателен тест за бременност, аз вярвах.
Научих, че никога не трябва да се отказваме от борбата за дете. Защото тази борба кара човек да се чувства жив!
Дали ще родиш, дали ще осиновиш, или ще се грижиш и даваш от себе си всичко, сърцето си….щом прегърнеш своята рожба, можеш да постигнеш всичко.
Губеше ли надежда и как се справяше със страховете си?
Нямаше сила, която да ме откаже, нямаше падане от което да не мога да стана – то не бяха лапароскопии, операции, хистеросалпингографии, неуспешни инвитро опити, инсеминации, безкрайни изследвания, но никога не загубих вяра, никога освен веднъж.
Само веднъж загубих воля да се изправя и това беше когато загубих близнаци в 26 гестационна седмица. Знаех пола, знаех имената им, усещах живота в мен до 10.08.2008г. – това беше най-трудния момент в моя живот, това беше момента в който аз нямаше да продължа без помощта на Радина Велчева, без моите родители, близки и приятели.
Дълго пътувах докато прегърна тези три съкровища.
Чаках.
Отправих много молитви,
Роди се дете, роди се и майка,
Родиха се близнаци, роди се най-щастливата жена на света,
Кръстих ги БожиДар, Владимира и Дилян!
С какво се различаваха двете ти бременности- тази с Божидар и другата с близнаците?
Ами с нищо, дори и на килограми бях еднаква 😊
След загубата на първите ми близнаци и аз и доктора на който вярвах безрезервно бяхме много притеснени, защото знаехме какво ни чака – бременност на челна стойка.
Имам скъсена шийка на матката и именно това беше причината за първата ми загуба. Бременността при мен не можеше да мине без серклаж и с Божидар и с близнаците Влади и Дидо всички девет месеца бях на „постелен режим“ и с постоянни контракции.
Основния двигателен орган беше показалеца – два пъти по девет месеца, но и тогава не загубих надежда.
Вярата, нали така – не го забравяйте!
Разкажи ни за срещата си с ИСКАМ БЕБЕ – кога и как се случи? С какво те промени каузата – да помагаш и на други хора да се справят с емоциите си по пътя към детето?
Това беше срещата с моя ангел – и до днес я наричам така и съм убедена, че крие някъде под дрехите крилата си -да, да тя Радина Велчева.
Когато ме изписаха от болницата 2008г., след загубата на близнаците, аз не можех да намеря смисъл. Седем часа раждане и ясната мисъл, че няма кого да прегърнеш след като всичко свърши бях загубила всякаква вяра в доброто на този свят. Баща ми от притеснение получи инфаркт (за щастие и сега е жив и здрав), но целия ми свят се срина пред очите ми.
Не исках да общувам с никой, не исках да виждам никой, а имах нужда да излея този потоп от задушващи и унищожителни емоции, които сякаш те убиват всеки ден по малко.
Времето не помагаше, нищо не помагаше. Един ден отворих компютъра, и започнах да пиша – и писах, плаках, крещях, молех се, ругаех… вероятно съм написала ужасни неща и ги изпратих на ИСКАМ БЕБЕ. Бях чула за тях от болницата и реших, че щом са отговорни към такава кауза, то поне може… и аз не знам какво може.
Не исках и не очаквах нищо, но още същия ден ми се обади Радина. На следващия се видяхме. Тази жена държеше ръката ми и не ме пусна докато не повярва, че мога да се изправя и продължа сама.
Работих с психолога (така де, психолога работи с мен), който по това време беше във фондацията, видях колко много жени и мъже се борят със стерилитета, колко много семейства губят вяра, а това ги кара да се губят едни-други…. Видях много болка и много щастие, онова щастие, когато прегърнеш рожбата си – май няма по-силно!
Радина и ИСКАМ БЕБЕ – това е кауза, за която си заслужава да дадеш всичко.
Две години по-късно станах донор на яйцеклетки, акт който ме караше да бъда горда със себе си и ми помогна да убедя няколко жени да последват примера ми.
Божидар беше първото „рекламно лице“ на старта на ИСКАМ БЕБЕ още в далечната 2010-та година. Кредитната линия „Искам бебе“ на проекта със СИБАНК, до ден днешен се асоциира с едно красиво бебе – твоето! В онези времена не беше ли трудно да говориш за проблема си – ти беше на първа линия в борбата за правата на пациентите с репродуктивни проблеми?
Никога не ми е било трудно да застана с лицето си и опита, за да „изкрещя“ на всеки невярващ да не се отказва, да вярва.
Моята борба не е само моя, аз не бях сама и затова се чувствам истински щастлива когато мога да помогна на друго семейство.
Има много хора с репродуктивни проблеми, които все още предпочитат да пазят това в тайна. Те имат своите причини и аз уважавам решението им, но ако всички се затворим в себе си и не си помагаме взаимно ще е много тъжно и много трудно да постигаме успехите.
Когато създадохме първата изложба „Ангели с мисия“ срещнахме истинска трудност да намерим семейства, които да се съгласят да се снимат за тази кауза, кауза със средства от която помогнахме на други хора в нужда. Радвам се, че днес когато колегите правят подобни кампании срещат все повече разбиране и има все по-голяма гласност.
Има ли нещо, което не можеш да простиш към днешна дата?
Категорично не!
Не знам дали това е добродетел, дали е достойно за уважение или пък е глупост достойна за унижение, но ничия ръка протегната за прошка или помощ към мен не се е здрависвала с празното пространство.
Не искам такива емоции, така ми е някак по-леко.
Към какво си непримирима?
Безхаберието към обкръжаващият ни свят.
Усещането на много хора, че са по-значими от останалите живи същества. Гнила ни е глобалната система, не технологичния напредък ни обрича на гибел, а нашата общочовешката лошотия, алчност и глупост – Ей към това съм непримирима.
Защото хората не разбират, че природата няма нужда от нас, ние имаме нужда от нея.
Повече мечтател или повече реалист си в живота?
Мечтател.
Как презареждаш батериите? Разбрахме за новото ти хоби – отглеждане на папагали. Кой и как се запали за това?
Едно малко пернато същество запали тази неподозирана страст, която набира все повече сила и любов към всичко с пера 😊.
Да, така презареждам – истина е, че често прекарвам много от свободното си време при моите папагали. Наблюдавайки ги научавам много интересни неща за техния живот и начина по който общуват, те са един много различен свят от нашия, много чист – като всички животни всъщност. Знаете ли, че големите папагали избират своя партньор за цял живот? Интересни същества са те и много умни.
Уроците, на който искаш да научиш трите си деца?
Споделяй с ближния, помагай на нуждаещия се, бъди стойностен и достоен човек, другото само ще се нареди 😊
Какво казваш на двойките с репродуктивни проблеми, които към днешна дата се обръщат към теб за помощ?
Никога не се отказвай, намери своя лекар, вярвай!
Подай ми ръка и ще ти помогна с каквото мога, но първо трябва да повярваш на себе си.