Рубрика: Нашите дарители
Мария Джуркова: „Българинът е един от най-милостивите граждани на света“
Родена съм на 22 октомври 1975 г. в Пещера. Първородна дъщеря съм на прекрасни родители. Учих в родния си град. През 1993 г. завърших средното си образование, същата година кандидатствах и бях приета с отличен успех от кандидатстуденските изпити още на първо класиране във всички икономически университети в страната. Избрах свищовската Стопанска академия „Димитър А. Ценов”, в която през 1998 г. се дипломирах по държавна поръчка със специалност „Застрахователно и социално дело”. Специализирах „Актюерство” и в момента съм магистър по икономика с квалификационна степен икономист-актюер. Членувам в няколко пациентски организации и в Асоциацията на кредитните консултанти в България – членство, свързано с професионалната ми насоченост.
Дилема
Веднага след завършване на висшето си образование започнах работа в сферата на производството – нещо, което не е по специалността ми, но много харесвах. Заради добрите ми организаторски способности и креативност, работата ми беше забелязана и ми беше предложена позицията Изпълнителен директор на производствен завод в град Шумен. Без капка колебание приех това предложение и със съпруга ми заминахме за Шумен.
Близо четири години изпълнявах с огромно желание и ентусиазъм, но и с много напрежение, тази длъжност. До момента на раждането на първото ни дете през 2004 г. Със съпруга ми бяхме изправени пред дилема: дали да продължим бурното си кариерно развитие (което отнемаше огромен ресурс от времето и енергията ни в чуждия за нас град, в който нямахме роднини и близки) или да предпочетем спокойното семейно отглеждане на детето си заедно с цялата наша фамилия в родния за двама ни град. Разбира се, нямахме дълги колебания и предпочетохме семейството пред кариерата. Напуснахме своята месторабота и отново заживяхме родния си град Пещера, където получавахме помощ и подкрепа в отлеждането на нашето бебе от всички роднини, близки и приятели. Радвам се, че направихме този избор и не съжалявам за миг за това наше решение.
Първата фирма
След като изтече майчинството ми през 2006 г., създадох първата си фирма, която вече 15 години, а и в момента, работи като лицензиран кредитен посредник. Управител съм на своя бизнес и имам трудови правоотношения с две от най-големите консултантски компании в сферата на консултациите в микро- и потребителско кредитиране в България.
Хоби
За свое хоби мога да посоча историята и по-специално историята на родното ми място. С огромно вълнение откривам красотата на миналото. Колекционирам пощенски картички с изгледи и личности от Пещера и смея да твърдя, че в момента съм притежател на една от най-богатите колекции, в която има изключително ценни и редки находки. Другата ми страст е графиката. Притежавам картини графика (предимно техника суха игла) на графиците проф. Христо Стайков, проф. Веселин Стайков, Магърдич Касапян, Севлия Тодорова…
Детство
Имах вълшебно детство. Детство, в което ароматът на рози, божур и люляк бе задължителен през лятото, а зимата бе истинска – с огромно количество сняг, пъртини и снежни човеци. Родителите ни отгледаха мен и сестра ми с огромна любов, уважение, внимание и честност. На първо място ни възпитаваха да бъдем добри християни и стриктно да се придържаме към 10-те Божи заповеди, но преди всичко ни учиха да бъдем добри хора. Те развиха в мен чувството на емпатия – винаги да се поставям на мястото на другия, да съпреживявам неговата болка, но и да споделям радостта му. Възпитаваха ме да съм съвестен гражданин, да спазвам законите, да уважавам по-възрастните и не на последно място – да обичам родината си. Пътувала съм много по света, обиколила съм десетки държави, имах и възможността да емигрирам, както и да започна работа в чужбина. Не мисля, че мога да живея далеч от България, и вярвам, че това е възпитано в мен от родителите. Едно от най-ценните качества, които смятам, че те възпитаха в мен, е непримиримостта към неправдата. Борбата ми с нея е безумно жестока. Отстоявам докрай нещата и каузите, които считам за правилни. Боря се за тях с всички възможни средства и независимо от последствията.
Студентство
Годините на моето студентство са едни от най-прекрасните в живота ми. Това бяха години на изключителен труд, но и на създаване на доживотни приятелства. Това беше време на много учение, но и на срещи с новото и непознатото, години на много лишения, но и на безгрижно забавление. Време на самоусъвършенстване, самостоятелност и дисциплина. Смятам годините, прекарани в университета, за едни от значимите фактори при формирането на характера, който притежавам днес. Наясно съм, че именно тези години допринесоха съществено да се превърна в още по-съвестен и отговорен човек.
Работа
Работя от дете. Няма ваканция, в която да не съм отделяла поне месец за работа. Всяко ученическо и студентско лято работих – дали ще помагам с братовчедите ми на покойните баба и дядо в работата на полето, дали ще съм дежурна от сутринта в хлебозавода, където се произвеждаха шоколадови вафли, дали ще съм нощна смяна в цех за сушене на гъби, дали ще съм библиотекар на летен лагер, дали ще съм в производствен цех за капачки или пък на студентска бригада за бране на домати – е нямало никакво значение. Аз съм формирала допълнителен приход към общия семеен бюджет и това ми е давало самочувствие за пълноправен и пълноценен член на семейството, който е полезен за другите.
Любов
Първата среща с моя бъдещ съпруг беше в приятелска компания с общи познати. Искрата на любовта не пламна веднага между нас, не ни порази мълнията на внезапното влюбване, а стрелите на Купидон извървяха дълъг път, преди да ни уцелят. Първо ние двамата изградихме една изключително стабилна приятелска връзка и с всеки изминал ден установявахме, че си липсваме всяка една минута, в която не сме заедно. Така, съвсем естествено, дойде обяснението в любов. Дори не помня кой пръв го направи, но мисля, че стана почти едновременно. После дойде и предложението за брак от страна на Костадин, който изпълни предсмъртната заръка на дядо си да направи любимото си момиче своя законна съпруга. Пленяването на душите ни една с друга беше бавен процес, но, струва ми се, в нашия случай – вечен.
Брак
Отнасям се изключително отговорно към институцията брак. Споделям традиционните ценности, че когато двама души се обичат и са готови да пристъпят към една от най-отговорните стъпки в живота си за съвместно съжителство, то те трябва да сключат официален граждански брак. Ето защо призовавам всички млади и обичащи се хора, решени да създават общо бъдеще, да легитимират отношенията си в обществото чрез сключване на граждански брак, пък било то и в изключително тесен семеен или приятелски кръг.
Семейството
За мен семейството е върховната единица, която крепи устоите на обществото и е най-важната в него. Всяко разбиване на една такава единица е удар по устоите на същото това общество.
Деца
Появяването на децата в нашето семейство е чудото на живота ни. Първородната ни дъщеря Ана-Мария е на 16 години, а синът ни Йоан е на 7. Тяхното раждане осмисли нашето съществуване. Даде още повече радост, любов, надежда, разбирателство и сплотеност на семейството ни.
Игра-загадка
Създаването на първата игра-загадка в България, която кръстих „Възрожденско приключение”, започна като на шега. Това бе една идея за обединение на знанията, които придобих във времето, отделялно за хобито ми – проучване на местната история и консолидирането на същите тези знания в увлекателни видеоклипове, публикувани в социалната мрежа. С цел популяризирането на именно тази наша история, исторически обекти и личности. Познавам в детайли материята за реклама в интернет пространството и съм наясно със сумите, които се заплащат по отношение на същата. Ето защо се обърнах към своите партньори, с които работя, и им предложих да участват като вид реклама в моето начинание. В публикацията на всеки един видеоклип имплементирахме и връзка към рекламиращата компания, която условно нарекох „спонсор” на този клип.
Регламент
Отговорът на тези, които отговаряха в коментар на загадката в клипа, добиваше конкретна минимална стойност, а събраната сума имаше определен бенефициент, който в нашия случай избрах да бъде фондация „Искам бебе”. Предполагаше се, че по този начин се повишава и посещаемостта в сайта, приложен във връзката на този партньор, който наричахме „спонсор”, а това си е вид реклама в нета. Цените за откупуване на отговор от компаниите бяха символични, а желаещите да се включат в инициативата компании бяха много. Получи се ефект, в който всички останаха доволни. Компаниите, срещу минимални суми, имаха своята реклама при нас, а хората, които отговаряха на въпросите в клипа, бяха наясно, че с отговора си носят приход за конкретна благотворителна активност в рамките на от 0,50 до 1,00 лв. (за всеки свой верен отговор на въпрос, поставен в клипа). Получи се едно лавинообразно участие на хора, добавящи към играта свои близки, познати и приятели, а от друга страна, аз и екипът ми бяхме доволни, че така популяризираме даден обект, личност или събитие в родния ни край.
Успех
Тази игра вече има десетки издания, които достигнаха до повече от 20 държави на 4 континента. Благодарение на нея се появиха няколко музикални хита, издания на нови книги на млади пещерски творци, литературни флаери, които прелетяха граници, за да зарадват и чуждоезични почитатели на българското слово. Популяризират се дигитално чрез QR кодове българска литература и поезия. И най-важното – появи се едно дълго чакано бебе Иван в Пещера.
Колаборация
Изборът на фондация „Искам бебе” за бенефициент на дарените суми в играта, която създадох, съвсем не е случаен. Смея да твърдя, че колаборацията тук е предмет на вълшебство. През 2018 г. в Пещера се проведе Първият благотворителен летен бал, чийто съорганизатор бях аз. Познавам лично координатора на фондацията за Пещера г-жа Цветелина Терзиева и съм съпричастна към проблемите им тук. Предложих на Цвети Терзиева фондацията да е един от трите бенефициента на сумите, събрани на този бал, и тя се съгласи. Нещо повече – дори се включи в организацията за провеждането на бала. В Пещера през лятото на 2018 г. се случи истинска магия. Кувертите, които се продаваха на почти символична цена за бала, се изчерпаха за минимален срок, участници се включваха безвъзмездно да пеят, танцуват и свирят на музикални инструменти за каузите на бала. Деца и възрастни творяха картини, предмети, бижута, за да се продават там на търг. Всички воюващи под една или друга форма – политически, юридически или личностно, заровиха томахавките и бяха като един.
Обединението
Във вечерта на бала се събра бомбастичната сума от 8211 лв., която беше разделена поравно между трима бенефициенти. Но големият успех беше обединението на гражданите за благородната кауза. Каузата да помагаш. Съвсем случайно впоследствие се запознах, отново като на магия, със семейството, в чиято помощ бе предоставена събраната сума. Оказа се недостатъчна и логично бе да продължа със събирането на средства по тази кауза, но този път онлайн с „Възрожденско приключение”. След като видях радостта в очите на майката и бащата на нашето „Искам бебе” Иван, реших, че това е едно от най-смислените неща, които съм правила в живота си.
Твърдо заставам зад позицията, че българинът е един от най-милостивите граждани на света. И вярвам, че дарителството, помощта към ближния, който е в нужда, е генетично заложена в нас. Разбира се, върху степента и размера на дарителството е логично да оказват влияние външни фактори, като икономическа, политическа, социална среда. Форсмажорните обстоятелства, като Ковид, като престъпния опит за обогатяване на една платформа със средства за дарения – също. Но силно вярвам, че в момент на нужда може да се разчита на хората в България и те го доказват ежесекундно.
Бъдеще
Оптимист съм по отношение на бъдещето на страната ни. Искрено вярвам и се надявам, че нашите деца ще изграждат една по-стабилна и социална България, един нов, по-добросъвестен свят. Но резултатът за това ще е в пряка зависимост на първо място от нас като родители, от политическата конюнктура, от качеството на законите в държавата, от обществото като цяло, и не на последно място – от броя на прочетените книги.
Страхове
Единствените ми страхове са по отношение на здравето. Убедена съм, че само здравите духом и физически са в състояние да летят на крилете на надеждата и ентусиазма, да променят света към добро и да вършат чудесата, за които много бленуват. Всичко друго е в ръцете на Бог.
Лечители
Когато аз боледувам, най-силните ми лечители са любовта и вярата. Любовта на обичания човек, на деца, родители и близки. И вярата, че когато носиш чистотата в сърцето и делата си, всичко ще бъде наред. Природните ми лечители са планината, морето и домът ми, където винаги се зареждам позитивно и се чувствам добре.
Рецепта за щастие
Моята кратка формула за щастието е: „Да получаваш това, което искаш, и да желаеш от сърце това, което получаваш.”