Автор: д-р Светлана Хедер

 

Завършила съм медицинското си образование в Медицински Университет гр. София.

Специализирала съм „Ендокринология и болести на обмяната“ в УМБАЛ „Александровска“ и придобих специалност през 2013 г.  От 2015 г. с удоволствие съм част от екипа на МБАЛ „Надежда” в гр. София.

 

Обичайно Метаболитният синдром (МС) се обсъжда като събирателно понятие от няколко фактора, които определят по-висок риск за сърдечно-съдови заболявания (например миокарден инфаркт или инсулт) и захарен диабет. Поради факта, че затлъстяването възниква на все по-ранна възраст в пряка връзка с въглехидратното прехранване и много ниската двигателна активност при децата и младите хора, метаболитният синдром има определено негативно влияние и върху репродуктивното им здраве.

 

Понятието Метаболитен синдром включва:

  1. Затлъстяване – особено рисково е т.н. висцерално затлъстяване – повишена обиколка на талията: над 80 см за жени и над 94 см за мъже;
  2. Артериална хипертония – артериално налягане над 130/80 mmHg;
  3. Повишен холестерол;
  4. Нарушения във въглехидратната обмяна – установени чрез съответните кръвни изследвания: кръвна захар (КЗ) на гладно или провеждане на оГТТ (орален глюкозо-толерантен тест);

 

Не само у нас, но и в световен мащаб честотата на метаболитния синдром се увеличава непрекъснато и придобива характер на пандемия. В България приблизително 1/3 от възрастното население (над 18-годишна възраст) страда от метаболитен синдром.  Според данни на СЗО, от 2014 г. 39% от възрастните над 18 г. са с наднормено тегло – 1,9 млрд. души, а над 600 млн. са със затлъстяване – 13%. В България по данни от 2016 г. 33% от населението над 20-годишна възраст е със затлъстяване – много по-често при мъже (39%), отколкото при жени (28%). Основната причина за повишената  честота на МС е нарастването на броя на хората със затлъстяване в областта на корема. МС няма определени симптоми или оплаквания, но трябва да се търси активно и пациентите да бъдат насочвани към екип от ендокринолог, диетолог, кардиолог, АГ.

 

Риск

На първо място в рисковите фактори за възникването на МС са наднорменото тегло и намалената физическа активност. Като други такива се разглеждат тютюнопушене, фамилност за захарен диабет, възраст над 45 г., доказани вече сърдечно-съдови заболявания, някои метаболитни нарушения (например синдром на поликистозни яйчници).

 

Да погледнем обаче честно към проблема. 2/3 от рисковите фактори зависят от начина ни на живот – как се храним и колко се движим. Човешкото тяло е система, в която всичко е във връзка и затова не е учудващо, че когато има метаболитен дисбаланс, това се отразява неблагоприятно и на репродуктивното здраве. При пациентите със затлъстяване се появява дефект в действието на инсулина (хормон, отделян от панкреаса). В началото организмът компенсира състоянието с повишено отделяне на инсулин – хиперинсулинемия. В повечето случаи тя е обратимо състояние при редукция на теглото, промяна на хранителните навици и увеличаване на физическата активност. Рецептори за инсулин има обаче и в яйчника, надбъбрека и хипофизата. Знае се, че хиперинсулинемията увеличава секрецията на андрогени (мъжки полови хормони), нарушава се качеството на овулацията, увеличава се честотата на ановулаторните цикли (месечни цикли с липсваща фаза на овулация), олигоменорея (оскъдно или рядко настъпващо менструално кръвотечение) и инфертилитет. Наднорменото тегло е рисков фактор за неблагополучия и по време на бременността: повишена честота на спонтанни аборти, риск от развитие на гестационен диабет.

 

 

Гестационен диабет

Гестационен диабет е всяко нарушение в глюкозната обмяна, установено във втори и трети триместър на бременността. В Европа е съобщена честота на гестационния диабет между 2 и 6% . И тук основният рисков фактор за развитието на това усложнение по време на бременността е наднорменото тегло.

 

При мъжете

Затлъстяването влияе негативно в няколко посоки: хормонални промени (ниски нива на серумния тестостерон), влошени показатели на спермограмата (чрез директен негативен ефект върху метаболизма на сертолиевите клетки – количеството на лактата в тях е повишено, има висока концентрация на свободни радикали и повишен оксидативен стрес), повлиява се негативно развитието и имплантацията на ембриона (поради повишена концентрация на фактори на възпалението – напр. IL -8/, с напредване на възрастта и развитието на захарен диабет се увеличава рискът от поява и на еректилна дисфункция.

 

Грижа

В млада възраст основните ни усилия трябва да са насочени към лечение и справяне със затлъстяването, което след изключване на някои ендокринни заболявания (на щитовидната жлеза и надбъбреците) е свързано с начина на хранене и физическата ни активност. Трайно намаляване на теглото с 5% от изходното има значителни здравни ползи. При пациентите с метаболитен синдром храненето е ключов фактор, така че консултацията с диетолог никога не е излишна.

Основният проблем при съвременния начин на хранене е прехранването с въглехидрати. Аз самата съм се губила във всички диетични режими, препоръчвани като здравословен начин на хранене: викосомазнинна-нисковъглехидратна диета,  средиземноморска, норвежка и т.н. Общото при всички тях (и затова работят) е ограничаването на въглехидратите и по-специално на бързите въглехидрати. Явни или скрити, те са в състава на почти всички готови, лесни, много рекламирани и дори модерни храни. Захарта, независимо от нейния произход (включително мед, кленов сироп, сироп от агаве), трябва да бъде сведена до минимум в ежедневното ни хранене. Едно просто правило: мога да хапна всеки десерт (мой фаворит са палачинките на мама), но само в 10% от храненията ми. Т.е. за 30 дни, ако в 3 дни от месеца ям палачинки, всичко ще е наред. Общото количество на въглехидратите в чинията ни да бъде около 30% (не повече от ¼ от нея) и те да са за сметка на пълнозърнести продукти, кафяв ориз. Присъствието на картофите и белия ориз в менюто да бъде изключение. Ако сме в период на сваляне на килограми, да се опитаме на вечерното си хранене да не слагаме въглехидрати в чинията.

 

Зеленчуци и белтъчини

Нашият най-добър в приятел в мисията да останем здрави са зеленчуците. Аз препоръчвам на пациентите си зеленчуците да бъдат поне 50% от състава на чинията на всяко хранене, без значение от вида им. Освен високото съдържание на витамини, минерали и фибри, те се задържат дълго в стомаха, като ни осигуряват чувство на ситост в продължение на часове. Колкото по-лесно усвоима, с ниско съдържание на фибри и високовъглехидратна е храната ни, толкова повече страда храносмилателната ни система, появява се дисбаланс с прекалено високи нива на инсулин, страда дори и имунната система. Прекалено бързото покачване на нивата на инсулин след прием на високовъглехидратна храна (класическата закуска: филия бял хляб с мармалад) води до много бързо спадане на стойностите на кръвната захар след това и поява на силно чувство за глад до 1-2 часа след нахранване. Промяната в хранителните навици започва още с пазаруването, т.е. количеството на зеленчуците в пазарната ни количка дали е 50%???

Количеството на белтъчините – лесно е – отново ¼ от чинията. Добър източник на такива са меса (без колбаси; повечето от тях са обработени с глюкозо-фруктозни сиропи, т.е. неподозиран източник на скрити въглехидрати; избягвайте също много тлъстите меса, но и обръщайте внимание на произхода на храната – много от птичите меса се произвеждат с прекалено много хормони и пестициди), яйца, риба, млечни продукти. Не забравяйте да слагате в чинията си и бобови храни – прекрасен балансиран източник на протеини и въглехидрати. Последните обаче за сметка на комплексните въглехидрати с нисък гликемичен индекс. Избягвайте всякакви консерви – грах, царевица, нахут, защото отново са скрит източник на въглехидрати. Купувайте ги пресни или замразени.

 

Количества

Да уточня: нито зърнените храни, нито картофите и оризът са отровни. Ние обаче сме свикнали много да прекаляваме с количествата, които консумираме. Дотук напълнихме чинията с 50% зеленчуци и 25% белтъчини, т.е. все пак остават 25-30% за въглехидратите. Тялото ни няма нужда от захар. Като източник на удоволствие тя няма да ни разболява, ако обаче я консумираме само в 10% от случаите. В останалото време правим това, което трябва.

 

Не стартирайте деня си с много въглехидрати. В днешно време има школи, които препоръчват дори периоди на непоемане на храна до 16 часа (т.е. при вечеря в 19 ч. първото хранене на следващия ден да е към 11 ч., така вече не е много стряскащо). Слушайте тялото си. Ако то има нужда от закуска сутрин – закусвайте, но му дайте протеин и съвсем малко бавни въглехидрати. Няма един режим на хранене, който да е подходящ за всички.

Плодовете – безкрайно полезни, но в количество една шепа на ден. За предпочитане е да се консумират не като десерт в края на храненето, а като междинни закуски – между обяда и вечерята.

 

Бременност

По време на бременността любимото ми и дълбоко погрешно схващане е, че бременната жена яде за двама. Калорийният внос през деветте месеца трябва да се увеличи само с около 20%. Безкрайно неуместно е храните, които ограничаваме преди бременността, за да запазим собственото си здраве, да бъдат консумирани в големи количества по време на бременността (разбира се, става дума за сладкиши и тестени изделия). Бебето яде това, което ядете вие, т.е. буквално го прехранвате със захар и тесто. Това и при него води до затлъстяване – още в корема на майката. Оттук и рисковете за бременността при наличие на гестационен диабет или предшестващо бременността затлъстяване, инсулинова резистентност или тип 2 захарен диабет на майката – неблагополучия в развитието на плода и усложнения по време на раждане. Съставът на чинията по време на бременността не се различава от общите препоръки за здравословно хранене.

 

Съвети

Пийте достатъчно вода – 4-5 чаши на ден, по възможност не наведнъж. Намалете алкохола, спрете цигарите.

Движете се! 30-40 минути разходка всеки ден, в свободното време – разходка по 1 час, пробвайте нови спортове

 

И тук важи с пълна сила: Апетитът идва с храненето“.

 

Рецепта за Класическа гръцка мусака с патладжан, която е не по-малко вкусна от мусаката с картофи.

 

  • патладжани – 2 бр. средни по големина
  • кайма – 400 г телешка
  • домати – 400 г от консерва
  • лук – 1 глава кромид
  • бяло вино – 1 к.ч.
  • магданоз – щедра щипка
  • черен пипер- щипка
  • карамфил – 1-2 бр.
  • канела – щипка
  • кашкавал – 150 г

 

За соса Бешамел

  • прясно мляко – 350 мл
  • брашно – 2 с.л.
  • краве масло– бучка
  • индийско орехче

 

Начин на приготвяне:

Нарежете патладжаните на големи филии. Посолете и оставете за 30 мин., докато се отцеди горчивата вода. Застелете голяма тава с хартия за печене. Намаслете хартията и наредете патладжаните върху нея. Полейте със струйка зехтин.

Изпечете патладжана на 200 градуса в предварително загрята фурна за 15-20 минути. Извадете тавата от фурната и покрийте с алуминиево фолио, за да се задуши зеленчукът. Нарежете една глава кромид лук на ситно. В тиган загрейте зехтин и запържете лука за няколко минути.

Добавете каймата и пържете, докато смени цвета си. Полейте с бялото вино. Овкусете с щипка черен пипер, щипка канела, щедра щипка магданоз и 1-2 гвоздейчета карамфил. Изсипете смлените домати.

 

Целта на тази рецепта е не да е много атрактивна, а да илюстрира как едно ястие, което всеки познава, може да се приготви като по-ниско въглехидратно.

 

Материалът е публикуван с подкрепата на Мерк България ЕАД

BG-NONF-00008

октомври 2020 г.