Българският народ има бъдеще, ако бъдем единни и силни, ако се мъчим поне малко да бъдем като българските герои. Дължим им го!
В „Нашите дарители“ този път ви представяме Стоян Тачев – писател, филантроп, експерт в областта на Корпоративната социална отговорност. От 2016 г., съвместно с екипа на ИСКАМ БЕБЕ, съдейства за реализацията на различни благотворителни инициативи на БИЛЛА БЪЛГАРИЯ в подкрепа на двойките с репродуктивни проблеми в България. В продължение на години, Стоян Тачев дарява на ИСКАМ БЕБЕ авторските си хонорари, участва в много инициативи на организацията като личен дарител и съмишленик. Носител е на редица награди и отличия за постоянната си дарителска мисия.
„Роден съм на 18 юни 1977 г. в гр. Панагюрище. Детството и юношеството ми минаха в град Пазарджик, възпитаник съм на Езиковата гимназия в града. Завършил съм специалност „Международни икономически отношения“ в УНСС през 2000 г. След отбиване на военната служба започнах работа в търговска верига ЛИДЛ Германия. От 2002 г. досега с кратко прекъсване поради работа в друга сфера, работя в търговски вериги, като досега съм работил в Германия, Хърватска, Румъния, Гърция и, разбира се, България. От 2008 г. работя в БИЛЛА България. От 2011 г. отговарям и за корпоративната социална отговорност във фирмата. Със съпругата ми сме женени от 2009 г., имаме две деца. От 2018 г. съм магистър по бизнес администрация от Университета на Шефийлд, Великобритания.
Нямам много време за хобита, много обичам да чета и често купувам нови книги. Любител съм на българската история, автор съм на три книги за различни събития от Възраждането и Третото българско царство. Смятам се за патриот, опитвам се да дам своя, макар и малък принос за добруването на българския народ“.
Г-н Тачев, разкажете ни малко за себе си – в какво семейство израстнахте? Как премина детството Ви? Какво избрахте да учите? Университетът?
Роден съм в една топла юнска вечер под Маньово бърдо в гр. Панагюрище. Моите родители, инженери, са много взискателни хора, които много са ми дали като обич и внимание. Детството ми мина в град Пазарджик и в родното село на татко, Бяга, община Брацигово. Запазил съм чудесни спомени от детството ми. Когато бях дете учителите ми забелязаха талант за изучаване на чужди езици, и вече над 35 години уча чужди езици.
Университетът дойде като логично продължение на склонността към чуждите езици. Специалността избрах сам, последната година на гимназията мина в четене, положих успешно изпитите. Не съжалявам за избора си. Срещнах чудесни колеги, имах добри преподаватели и прекарах хубави студентски години.
Към днешна дата, кого смятате за своя най-добър учител?
Едва ли бих могъл да кажа, кои е най-добрият ми учител. Научил съм толкова много от толкова много хора- моето семейство, приятели, учители, колеги. Безкрайно съм им благодарен за житейските уроци. Продължавам да уча, опитвам се да откривам нещо ценно у всеки човек и всяка ситуация, с които ме среща животът.
Кога се появи интересът Ви към историята и как започнахте да пишете книги?
Интересувам се от история от много малък и за това „виновник“ е моят татко, който обичаше да ми разказва за войните на Наполеон, вместо приказки. Вярвам, че историята носи знание не само за това, което се е случило, но и ни дава източник на мъдрост и умения, за да преживеем предизвикателствата на днешния ден и да се подготвим за онова, което ни чака в бъдеще. Изследването на човешкото поведение и произтеклите от това събития, хубави или лоши, ни дава възможност да избегнем грешките на миналото. Разбира се, ако човек е достатъчно проницателен и може да чете „ между редовете“.
От 2017 г. съм автор на исторически материали в сайта „ Българска история“, а първата книга се появи след един разговор с един от двигателите на проекта Марио Мишев. Един ден ми се обади и ми предложи да напиша книга за Априлското въстание. Аз нося името на човек, загинал при отбраната на Брацигово през Априлското въстание, приех веднага.
Да пиша книги за мен не е самоцел, аз съм си поставил за задача, доколкото ми стигат силите, да покажа на читателите историята на българския народ максимално обективно и да разсея съществуващи митове. Такива, разбира се, има достатъчно. Съзнателно или несъзнателно, ние някак сме приели, че сме доста лоши хора. Изпитваме някаква необходимост да си повтаряме колко зле са нещата в България, колко зле ни е подредена държавата и обществото.
Да, в историята ни има и добри и лоши моменти, и положителни и отрицателни постъпки и герои. Но не сме по-лоши от който и да е друг народ. В историята ни има бляскави примери за героизъм, благородство, човечност. Просто трябва да ги намерим и да се поучим от светлото и хубавото, а не да обръщаме погледа си единствено към тъмното и грозното. Искам българите да престанат да бъдат нихилисти, да ценят себе си и историята си. Само чрез осъзнаване на простия факт, че сме потомци на изключително достойни хора, ние ще можем гордо да вдигнем глави и да работим за добруването на семействата си и за преуспяването и напредъка на България. Миналото не можем да променим, но настоящето и бъдещето можем. Защото всичко зависи от нас.
Ще Ви разкажа само една история от войните за национално обединение. Тя е достатъчно показателна за това какви сме българите. Призори на 5 септември 1916 г. разезд от няколко български кавалеристи попада на засада край село Смолница, Добричко. Десетократно повече, кавалеристите на противника подгонват българите. Конят на нашия офицер пада прострелян, а неприятелските войници се насочват към самия офицер, за да го убият. Забелязал критичната ситуация, един от кавалеристите, ефрейтор Запрян Ангов Ганев, баща на три деца, обръща коня си и повежда другарите си и се жертва, за да спаси своя командир.
Как и кога срещнахте каузата на ИСКАМ БЕБЕ? Защо толкова години вече помагате за популяризирането на тази кауза? Вие дарявате всичките си авторски хонорари от книгите си на семейства с репродуктивни проблеми – защо?
В края на 2015 г. един мой колега ми каза „Знаеш ли, искаш ли да се видиш с едни дами от „Искам бебе“? Малко знаех за фондацията, но щом видях Радина Велчева, разбрах че пред мен стои българин от маята на възрожденците. Никога дотогава не бях срещал толкова отдаден на мисията си човек. Много малко са хората, които носят толкова светлина и увереност в успеха на делото си. И реших, че да подкрепим екипа и каузата на фондацията е огромен шанс да направим добро. Не ми отне много време да убедя директорите на БИЛЛА да подкрепим „Искам бебе“. Така започна всичко. После се запознах и с други членове на екипа на Радина. Мога да кажа само едно – дано в България има повече хора като тях! Това са истински, големи български сърца, пред чиято непоколебима вяра и неукротима енергия се прекланям. Надявам се още много години заедно да правим добро в името на новия живот, в името на щастието, в името на България!
Книгите ми са посветени на големи събития в живота на българския народ: Априлското въстание, Съединението, Сръбско-българската война и Първата световна война. Това са събития, белязали обществено-политическото развитие на нашия народ за поколения напред. На страниците на трите книги има много героизъм, смърт, себеотрицание, другарство, взаимопомощ. Още преди да започна си обещах, че няма да взема и стотинка от авторските права. Подвизите на българския народ трябва да служат за пребъдването на българския народ. А пребъдването се случва с раждането на бебета! Няма по-красиво нещо от усмивката на едно бебе и няма по-хубав звук от тропането на детски крачета и от детски смях. Това е моята мотивация да дарявам. Държа да подчертая, че смятам дарението за обикновен, чисто човешки акт и категорично отказвам да ми благодарят за това. Българският народ има бъдеще, ако бъдем единни и силни, ако се мъчим поне малко да бъдем като българските герои. Дължим им го.
Вие сте един от основните двигатели за популяризирането на каузата ИСКАМ БЕБЕ и чрез корпоративната социална политика на BILLA BULGARIA. Наблюдавате ли промяна в мисленето на големия бизнес по отношение на дарителството като цяло? Как бизнесът, според Вас, „припознава“ своята си кауза днес в България?
Благодаря за високата оценка! Промяната настъпва неусетно, бавно и полека, изисква много време и търпение. Българинът все повече осъзнава колко важни са неща като солидарност, дарителство, принос към обществото. А големият бизнес и отношението му към социалните каузи всъщност се определят от хора, които работят в големи фирми. Във всеки човек има заложена потребност да прави добро. Бизнесът се ръководи от хора, трябва каузата да докосне сърцето и душата на съответния човек. И, както е казал народният поет „и в няколко деня, тайно и полека, народът порасте на няколко века…“
Как се определяте – като по-скоро мечтател или реалист?
Като реалист, който не престава да мечтае. Реалностите могат да бъдат променени само от хора, които мечтаят и не се отказват от мечтите си.
Лесно ли прощавате?
Да, лесно прощавам. Ако обръщам внимание на лошото в този живот, няма да ми остане време да се радвам на доброто. Освен това, както е написано на колоната на владетеля Омуртаг „ Ако някой прави добро, Бог вижда, и ако някой прави зло, Бог вижда.“
Вие сте млад, трудолюбив и изключително образован човек. Имате прекрасно семейство, две деца, хубава работа. Защо останахте да живеете в България? Много хора като Вас отдавна са зад граница? Кое Ви държи тук?
Благодаря от сърце за толкова много комплименти! Дано да съм ги заслужил. Никога не съм искал да живея в чужбина за постоянно. Камъкът си тежи на мястото и мисля, че тук трябва да дам своя принос за добруването на народа. Иначе няма да съм достоен за паметта на моите предци. Така съм разбрал задачата си в живота.
Вашата лична вяра?
Аз вярвам, че България ще пребъде като честита, благоденстваща, здрава и силна държава. Вярвам, че в нея ще живеем добре всички заедно, както ни е завещал Апостолът на свободата в „чиста и свята република“. Вярвам, че България ще се превърне в истинска духовна Родина на всички българи по света.