Грета Калайджиева и магията на българските шевици
Дарителството е огромен акт на съпричастност и може да бъде разбран в най-дълбокия му смисъл само от хора, които знаят стойността на малките неща в живота: подарена усмивка или подадена ръка в точното време, прегръдка за дете, кураж за самотна майка в нужда, да изработиш нещо с ръцете си и да го дариш на човек, когото дори не познаваш…
Споделяме огромната си радост, че Дарителската инициатива на Светлана Димитрова и нейните съмишленици от Велико Търново „С ЛЮБОВ“, събра 1000 лева.
В днешната рубрика, посветена на ДАРИТЕЛИТЕ ни, ви срещаме с Грета Калайджиева.
Коя е ТЯ?
Грета Калайджиева е психолог – консултант, работещ с арттерапия.
Грета дарява труда, таланта и радостта си от това, което прави в полза на другите. Шие, рисува, твори чудеса. Кое й дава сила ли? Прочетете нейното откровение!
Ние сме Грета и Валентин. Любовта ни събра на хиляди километри извън България. Вдъхновяваме се от красотата около нас. В живота се водим от вярата, надеждата и от онова чувство за светлина. Нашите дрехи са портал към светлината, енергията и силата на традициите и корена, на който принадлежим. Има неща, за които думите не могат да бъдат достатъчни. Тогава се обръщаме към изкуството и към всичко онова, което са ни оставили предците. За нас това са българските шевици. Обичаме да разчитаме скритите послания за здраве, любов, плодородие. Това е магия, която хората от хиляди години рисуват, бродират, танцуват. Ние даваме наш почерк на всичко това и се опитваме да го пренесем в ежедневието на българина. Усещането да създадеш такъв продукт, който пренася през вековете – всичко това е неописуемо! Радостта в очите на хората, докоснали се до дрехите ни, е онази движеща сила, която ни води. В дни на несигурност, човек се обръща към себе си, черпи сила от корените. Богатство за нас е, че тази сила можем да почерпим от българските традиции. Рано или късно, всеки човек преживява своето “завръщане вкъщи”. Там виждаш, че има неща, които не са се променили. Това за мен е топлината на моето семейство и на родителите ми. Това са вечните неща, като любовта, която сме дали и любовта, която получаваме. Получаваме много любов от хората, които харесват продуктите на “Валтекс” и сме щастливи да я споделим с каузата “Искам бебе”. Правим го с надежда за бъдещето на България и ще се радваме това да се превърне в традиция!
Подкрепих инициативата на Светла Димитрова във Велико Търново, закупувайки си ръчно изработена брошка. Знаех как и на кого помагам. “Заразих” се, исках да бъда полезна. Така се роди и идеята да подарим частица от нашето творчество – кенарени ризи и кърпи с бродирана шевица. Те ще бъдат предложени онлайн в кампанията “С любов” в началото на юни. Тя набира средства за психологическа помощ и подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми. Като психолог – консултант, продължаващ да се развива, разбирам колко е важна психологическата подкрепа при тези двойки. Вярваме, че събраните средства от нашия подарък, ще донесат много късмет и ще бъдат в помощ на двойки към фондация “Искам бебе”!
ЗАЩО ДА ДОБАВИМ ИЗКУСТВОТО
или как Грета разказва за Арттерапията?
Много често възрастните и особено децата ни казват “мога да го нарисувам, но не знам как да го изкажа“.
Арттерапията е раздел от психотерапевтичната практика, която използва твоческия процес и всички форми на творческо изразяване. Просто казано, използва се изкуството като начин да осъзнаем вътрешния си свят, като начин да дадем пространство на затворени емоции и чувства, а когато има осъзнаване и преживяване, има и трансформация, лекуване.
Изкуството е един универсален метод, който може да се прилага в психологическата работа за повишаване на самочувствието, преодоляване на страхове, травми, загуба на близки. Добре се повлияват хора – жертви на злоупотреби. С подтиснати спомени за различен вид насилие, точно изображенията може да бъдат един своеобразен „мост“ към невербалното събитие, особено ако то се е случило преди човекът да може да говори.
Изкуството в основата на себепознаването
Според К. Г. Юнг изкуството е в основата на себепознаването. В изкуството вътрешните образи се срещат с хартията и боята, съществува синхрон между творене и изразяване, може да докосне и несъзнаваното ни, като изразява вътрешния ни свят. Пак според него между съзнателния и подсъзнателния ни ум има бариера, която се преодолява единствено чрез образи. Образите дават глас на подсъзнанието. Вземайки под внимание нашето възприятие за вътрешно и външно, както и възгледите на Юнг за съзнавано и несъзнавано, можем да разгледаме изкуството като средство, обединяващо три свята: подсъзнанието, съзнанието и светът на конкретна, материална форма извън тялото.
Изкуството обединява тези три измерения, защото се изразява с образи, а образите са език, който е лесно разбираем. Една от причините изкуството да е толкова полезно, е че някои материали (бои за рисуване с пръсти, глина) позволяват първо да се направи, а после да се унищожи даден образ. Често се случва осъзнатите „лоши“ мисли и импулси за повечето хора, да им отнеме дълго време да ги изразят с думи, защото чувстват дълбок срам. Възможно е в едно картинно пространство, да се представят сложни отношения, които е практически невъзможно да се изразят с думи.
Клиентите се повлияват много добре при работа с глина. Това е възможност за човек да се докосне до вътрешния си център и да започне работа по възстановяване на своята цялост, да разширява границите на своето съзнание и възприятия, да намира достъп до базови ресурси в психиката си.
Глината има много преимущества, поради нейната пластичност: има приятна текстура на пипане, мека е и податлива на лека работа с нея, като запазва придадената ѝ форма, позволява изразяването на спонтанността и преобразуването на създадените образи. Основен способ за работа с глина е моделирането директно с ръце и/или с инструменти.
При работата с глина е важно е да има спонтанност на действието, за да могат създадените образи да се превръщат в метафори на вътрешния свят на индивида чрез символичния език, толкова важен за арттерапевтичната работа. Парчето глина в ръцете на участника се превръща във връзка между съзнаваното и несъзнаваното. Когато видим посланието в глинената пластика, следваща стъпка е да го осъзнаем. Моделирането на глината се превръща в мост между сензорните усещания и чувствата.
За мен, като психолог, изкуството и творчеството са нещата, които ни отличават като човешки същества и можем да се свържем помежду си и да помогнем на другите чрез изкуството, независимо от тяхната възраст, пол, културно наследство или диагноза. Превръщането на непознатото в съзнателно чрез сбъдване на образи може да осъществи интеграция между вътрешното и външното. Образите могат да държат повече информация, отколкото можем да възприемем наведнъж с рационалния си ум. Това е трансформиращо преживяване, което говори на всички аспекти на съществуването ни едновременно.
Всеки може да се включи в арттерапията, защото не се изискват специални умения от страна на участниците. Не е важно „как изглежда“ крайният резултат – рисунката, танцът и т.н., а какво се случва в процеса на създаването. Творческият процес е паралелен с житейският. Силата е в изненадите, които един творчески процес крие, в способността да се борави с невербалните начини на свързване – там където думите са трудни.
Както казва Роло Мей в книгата си „Смелостта да твориш“ – „Човек не може да съществува във вакуум. Ние изразяваме нашата същност като творим. Да твориш е необходима последица от това да бъдеш“.