Медицината е вградена в клетките ми
Д-р Даниел Димов е роден в 12:05 ч. на 27 април 1969 г. в гр. Шумен. Завършил Природо-математическата гимназия с профил „Биология“, а през 1995 г. – Медицински университет – София. Има придобита специалност „Акушерство и гинекология”. Завършва магистратура по Здравен мениджмънт в Медицински университет – Варна. Допълнителните му квалификации са: специализация по Репродуктивна медицина с ръководител д-р Георги Стаменов в СБАЛАГ “Д-р Малинов” и МБАЛ “Надежда”. Има признати сертификати в Изпълнителната агенция по трансплантация, както и множество квалификационни курсове в областта на гинекологичните лапароскопии и хистероскопии.
Член е на Български лекарски съюз и Европейската асоциация по човешка репродукция. Управител на МЦ “Св. Иван Рилски” в Шумен.
Защо избрахте точно лекарската професия и бихте ли я заменили с друга?
Не бих я заменил. Избрах я по две причини. Първо, майка ми е медицинска сестра и друго не съм си и представял да уча, освен медицина. И двамата с брат ми сме лекари, той е хирург.
Втората причина е, че бях често боледуващо дете и непрекъснатите ми контакти с тези сериозни доктори, които са полагали грижи за мен, ме впечатляваха много. Не мога да заменя медицината, защото тя е „вградена в клетките ми“. За мен тя вече е начин на мислене и на поведение.
Вие сте акушер-гинеколог, а ежедневието Ви е свързано с репродуктивните проблеми на Вашите пациенти. Кои са причините за тези проблеми? Къде можем да търсим отговора на този въпрос?
Репродукцията е мисия! В нея трябва да се потопиш на 100%. Трябва да дадеш сърцето и душата си за това нещо, по друг начин не става. То изисква пълна симбиоза и наистина подчинява целия живот на човек. Не че другите специалности на медицината са по-незначителни, но те позволяват да се поддържа някакъв баланс между личното и професионалното, докато при репродуктивната медицина те се сливат. А причините за безплодието са много и затова са много и отговорите на този въпрос.
С коя от тях се сблъсквате най-често във всекидневната си работа?
Почти винаги трябва да се започне с генетичния статус, защото оттам изскачат много изненади. Важна е и имунологията, и психологията.
Причините са много, а когато се работи на клетъчно ниво, те стават и все повече, като например тази голяма и невероятна лаборатория в ендометриума на матката, където се крият всички тайни на имплантацията на ембрионите. Имплантационният прозорец и потенциал, който е част също от имунологията и състоянието на матката са неща, които трябва да бъдат уточнени и конкретизирани.
А от позицията на времето и на годините, в които сте се занимавали с това, има ли някакви промени в разбирането и лечението на безплодието? Как се отнасят пациентите Ви?
В разбирането и в лечението настъпват непрекъснати изменения, защото самото лечение е вид стратегия. За да бъде тази стратегия успешна, тя започва от яйцеклетките. На този етап яйцеклетката не може да бъде модифицирана – тоест – да бъде направена по-добра, отколкото е, за да бъде с по-голям потенциал. Това е даденост. А сперматозоидите могат да бъдат селектирани и има техники, които подобряват способността им да се справят добре и да оплождат. Но отново искам да обърна внимание на онова, което казах – всички тайни, които ни се разкриват, са в ендометриума. Така че, лечението през годините изследва реда, в който, първо се подобрява техниката – апаратурата става все по-добра, подобряват се средите, в които се отглеждат клетките – институтите и фирмите, които ги доставят, стават все по-добри в работата си. Това е относно техническата обезпеченост на работата. Оттам нататък, значение имат уменията на ембриолозите и на гинеколозите, които са на 50% симбиоза, и на всички тези генетични изследвания, които правим на ембрионите, когато е необходимо, за да можем да селектираме най-добрите, генетично нормални, за да се развие после ембрионът, да се роди здраво бебе и да се изпълни мисията.
Бихте ли казали кои са различните неща, които правите в Медицинския център в Шумен, за да търсите причините за неуспехите при ин-витро?
Няма как да откриваме топлата вода, но бих казал, че различното е, че наистина вграждаме сърцето и душата си във всеки случай и следим процедурите безкомпромисно във всеки един момент. Това е много ангажиращо като време и като работа, но съм се убедил, че игнорирането или прескачането на определени детайли от наблюдението погубват много цифри. Точната стратегия на точното място и хората, които усещат, че са на мястото си, когато работим с тях, взаимното доверие помежду ни е много ценно… Иначе методологията на изпълнение са протоколи и стандарти, които трябва да се спазват и се спазват от всички.
В такъв случай, как подбирате хората от вашия екип? Защото те са много важни, за да има успех той?
Да. Те са най-важното нещо. Може да се направи един прекрасен Медицински център, но не се ли изпълни той със съдържание откъм персонал, категорично е обречен. Това са хора, които в рамките на не по-малко от 3 до 6 месеца, се опитвам да преценя до каква степен са готови да дадат всичко от себе си като емоции и чувства, за да работят тази работа. Разделил съм се с много хора, защото действат механично и макар че по принцип са добри изпълнители, им е липсвала способността да вникнат в проблема на хората и да живеят с него. Когато е така – много бързо се разделяме. Най-важното нещо е добрият екип. Изграждането му е много трудно и ни тежи много, когато загубим някой от екипа по някаква причина.
Когато бебето се бави, откъде трябва да започнат семействата? Какви са първите стъпки по пътя към това желано бебе, преди да се стигне до паника?
Лично за мен, важният въпрос е следният – много често работя с хора, които са правили на много места различни работи по малко. Тоест, малки парченца от пъзела, който не е сглобен, липсват им части и вече са минали години. Тези липсващи части, обаче, са много важни, защото без тях не виждаш крайната картинка на самия пъзел. Така че, аз бих дал съвет, и ние така го и работим: платформата, която ще се изгради и последващата стратегия трябва да съдържат в себе си всички точки на изследвания, които да оформят изцяло проблема или проблемите, защото понякога те са няколко заедно, за да може след известно време да няма неприятни изненади от типа „Това защо не го направихме? Вижте какво стана сега…”.
Та, съветът ми е този: при изследванията да се огледат и мъжкият фактор, и жената, да се уточнят проблемите и в генетично отношение, и в имунологично отношение, и по отношение на матката, на ендометриума. Да се направят изследвания, които са основополагащи, за да се достигне до правилен извод и преценка и да се направи правилен план за действие.
А кои са по-смели, когато има такъв проблем – жените или мъжете?
Много е пъстро и различно. Това зависи от самия човек. Най-често водещата роля има жената, която е готова да влезе в тази битка. Понякога партньорите са по-встрани от проблема, а друг път влизат прекалено дълбоко в него, което не помага. Аз бих поставил на първо място, като водеща, жената, и след това е партньорът ѝ, който трябва да помага, и да не пречи.
Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последващата криза?
Това е катастрофа за всички, участвали в процеса. И аз така го изживявам. Не мога да се науча да се преборя с това. В този разговор, който е изключително неприятен, трябва да се направи анализ на това, което се е случило, и в никакъв случай да не се отива към нов опит, ако не се даде отговор на неща, които не са били направени при първия опит. Причината за неуспеха трябва да бъде намерена и не бива да се репродуцира в бъдеще, като се правят поредица от опити, без да се знае защо поредният е бил неуспешен. Най-често, ако тази причина не се намери, провалите следват един след друг. Тук остава доверието. Ако в този разговор аз съм изчерпал кредита на доверие на тези хора, най-често не продължаваме заедно, но там, където доверието се е съхранило, най-често, намирайки причината, проблемът се решава, дори и с втори опит и с малко по-дълго време.
Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате работата с хората с репродуктивни проблеми?
Ежедневието ни е натоварено и тежко. Зареждаме се преди всичко с успешните процедури и с решаването на проблемите, от усмивките на детските личица, които виждаме, а имаме и на снимки. Но виждайки във времето, и в работата, че тук има една компилация от малко по-мощни сили, които като че ли управляват процесите, с годините ставам все по-вярващ в Бог. И се моля за всяка жена и за всяка процедура.
В такъв случай, кои са най-големите Ви страхове в медицината и в живота?
Репродукцията не е работа за страхливи хора. Така, че да отговоря директно, че не ме е страх, няма да е точно. Но страхове, в смисъл, подреждане и начин на работа, която е рискова, ангажираща и натоварваща, нямам.
А кой е Вашият личен лечител?
Бог!
Кои са Вашите приятели – професионалисти във Вашата област, с които работите добре?
С д-р Георги Стаменов от МБАЛ „Надежда“ сме състуденти. От него съм се учил на повечето неща и продължавам да се уча. Като цяло, винаги съм се стремил и ежедневно полагам усилия да бъдем лоялни, коректни и да има колегиално отношение между всички Центрове, защото е много неприятно да слушаме как от едното място се говорят лоши неща за другите. Това е много лошо и затова, макар че не мога да говоря чак за приятелство, се стремя да давам всичко от себе си, когато другите колеги ми поискат съвет или помощ, и се надявам това да бъде масова практика и да не се излагаме пред пациентите.
Разбрах, че вие сте страстен познавач на историята на своя роден град Шумен. Защо не се насочихте към историята?
Историята ми е като хоби – четенето на исторически източници, които не са официални и са изровени откъде ли не, е за мен вид бягство от действителността. Чрез това се връщам някъде, където нашето общество не е било в този си вид. Може би, това е и един от източниците на енергия, чрез които зареждам батериите си. Във всеки момент, когато мога да си го позволя, се занимавам с това да намирам източници и да ги съпоставям и да ги подреждам така, както бих искал да виждам истинските неща, а не изопачени и модифицирани в угода на някого.
В такъв случай, къде водите вашите приятели? Какво им показвате от родния край?
Началото на България е тук – в Плиска и във Велики Преслав, а и въобще в региона могат да се видят много неща. Водил съм д-р Стаменов и други хора там неведнъж. Информацията за тях е от археолози, от историци и от източници, които наистина дават едно много по-задълбочено и много по-истинско представяне на нещата. Енергийната цитадела на този район всъщност е Мадара. Там има няколко места, които ги познават други хора, владеещи други техники и усещащи други неща. Това е уникално място!
Интервюто взе: Калина Грънчарова