Цвети, разкажи ни накратко за себе си – на колко си години, откъде си, образование, професия?
Здравейте! Аз съм Цвети от Варна, на 24 г. образование средно специално (народно пеене).
Как се срещнахте с твоя партньор и кога се разпознахте като двойка?
Срещна ни работното място, заедно сме от 7 г.
Цвети, кога и как разбра, че мечтата ти за бебе ще се сбъдне трудно?
Преди 3 години след 2 години опити и всеки месец разочарование, че няма бебче. Решихме да отидем на лекар, защото видяхме, че нещата не се получават и проблемът беше налице и доста сериозен.
Кога срещна д-р Димов и с какво ще запомниш първата си среща с него?
С д-р Димов се срещнахме преди 2 г. В момента, в който влязох в клиниката и ме посрещнаха толкова топло, усетих, че това е моето място! И да, наистина това беше моето място и ще съм благодарна цял живот, че открих д-р Димов и целия му екип. Ще запомня първата ни среща с много емоции и топли чувства, защото те са прекрасни ХОРА!
Накратко – пътят, който извървяхте заедно с екипа на д-р Димов – изследвания, процедури, сълзи и радости?
Пътят не беше никак лесен, но аз всеки път отивах със желание, усмивка и надежда. Започнахме с всички нужди изследвания. Имах замразен трансфер при него с ембриони от другата клиника във Варна, в която имах неуспех, и където не получих почти никакво внимание. Когато д-р Димов започна да ме подготвя с всички изследвания и лекарства, ми каза „ти ще излезеш от тук бременна“, и да, излязох, но не със замразените ембриони от Варна, а от тези, които той и неговият екип сътвориха. Те направиха буквално чудо! Нашата диагноза е азооспермия и запушени тръби. В другата клиника ми казаха, че най-вероятно няма да се получи и ще ми трябва донор. Бях съсипана и загубих надежда, че ще гушна моето бебче. Е да, ама не. Резултатът след работата на д-р Димов и екипа му спи в кошарката. Имам си прекрасен 4-месечен син – Тодор, който прави всеки един мой ден уникален и пълен с чиста любов! В деня на пункцията д-р Димов се качи в стаята и ми каза „изкарахме сперматозоиди, но не са никак добре“. Аз се разстроих, но не загубих надежда, защото той ми даваше страшно много сили. Изчаках да ми звъннат на другия ден, да ми кажат дали нещо се е оплодило. Вдигнах телефона, треперейки, защото не знаех дали ще се е получило нещо предвид състоянието на сперматозоидите, но когато вдигнах и чух, че има оплодени, бях много щастлива. На 3-ти ден оцеляха 4 ембриона и ме извикаха за трансфер, сложиха ми ги и четирите и се молихме най-накрая да видим двете чертички.
Как реагира, когато разбра, че си бременна?
Бях като вцепенена не можех да повярвам. След като видях теста, си казах „Боже това истина ли е?“, и честно – беше ме е страх да се зарадвам, защото не знаех дали ще бъде всичко наред. Слава Богу беше, дори с малко трудности.
Как протече бременността ти и колко е важна ролята на лекаря, за да се чувстваш спокойна?
Бременността ми не беше от най-леките. До 4-ти месец само лежах и повръщах, след това прокървих и си казах, че ще трябва повече лежане и така изкарах бременността – предимно лежейки. Ролята на лекаря е много важна, защото без неговата упоритост и прецизност аз нямаше да успея.
Как протече раждането ти? Какво си спомняш от този миг?
Раждането ми беше секцио, понеже не исках да стават грешки и казах „нека ме режат и да го изкарат по-бързо“, нямах търпение вече да го видя и гушна. Мигът, в който усетих и целунах това прекрасно създание, беше най-хубавият момент в живота ми, и който ще помня цял живот!
Какво би искала да кажеш днес на д-р Димов и неговия екип?
Искам да им кажа, че страшно много ги обичам и цял живот няма да ми стигне да им благодаря! Да бъдат много здрави както те, така и техните семейства. Да не спират да правят хората щастливи.
Какви са мечтите ти днес?
Моята мечта се сбъдна! Искам само да сме живи и здрави, всичко друго се постига!
Твоето послание към хората, които се борят за дете?
Да не спират никога да вярват в чудеса, защото моето дете е живият пример, че чудесата се сбъдват!