Представяме ви д-р Явор Малинов
Явор Малинов е един от най-добрите специалисти по репродуктивна медицина, акушерство и гинекология и миниинвазивна хирургия в България. На 31 години е, родом от София и работи в клиника „Малинов“ като главен координатор по асистирана репродукция. Завършил е средното си образование във „Васил Златарски“, а висшето си – в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Има специализация по акушерство и гинекология от ПСАГБАЛ „Света София“ и следдипломна квалификация по здравен мениджмънт. Притежава и редица сертификати от медицински семинари, конгреси, симпозиуми, например по оперативна лапароскопия, ехографска диагностика в гинекологията и други.
Ако се върнете години назад, бихте ли заменили лекарската професия с друга? Кой Ви „запали“ точно за тази професия?
Не, не бих я заменил с нищо. Майка ми и баща ми са лекари и аз цял живот съм знаел, че ще бъда лекар. Единственото, което съм си мечтал като дете, е да правя точно това, което правя сега. Не бих се чувствал толкова добре, ако практикувах която и да е друга професия.
Към днешна дата какво е за Вас безплодието? И къде можем да търсим отговор на въпроса: „Кои са причините за безплодието“?
Отговорът на този въпрос е ясен – възрастта на средностатистическата първескиня. Тя е най-висока в Гърция. Там средната възраст на жена, която ражда за първи път, е 31.6 години. Това е в основата и на проблема с безплодието в България. Репродуктивните проблеми започват от твърде многото време, което си даваме, за да забременеем и да имаме деца. В действителност колкото по-рано решим да имаме деца, толкова по-лесно и безпроблемно стават забременяването и раждането. Разбира се, жените в днешно време избират да имат кариера и да са професионалисти в работата си. От там всъщност започват на някакъв етап и проблемите със зачеването. Жената ще хване полово предавана инфекция, която ще доведе до запушване на тръбите. На друг етап на спермограмата на мъжа ще се влоши заради неговата професия или заради други неща и в крайна сметка ще се стигне до инфертилитет. Тогава ще е нужна нашата намеса. Затова аз мисля, че проблемът е по-скоро социален, отколкото медицински. Разбира се, жените да раждат на 18-годишна възраст, също е недопустимо. Така че проблемът наистина е социален.
С кое свое постижение в работата Ви като лекар се гордеете най-много? И колко е важно да намериш правилните хора, с които да вървиш напред?
Най-много се гордея с извършването на първата в света трансвагинална лапароскопска салпингектомия при хидросалпингс с репродуктивна цел. С екипа ми и с помощта на доц. Лазаров и на брат му д-р Лазаров от Стара Загора успяхме да направим първата в света трансвагинална лапароскопска салпингектомия, т.е. отстраняване на маточни тръби при хидросалпингс чрез трансвагинална лапароскопия и дехоспитализация на пациентката през същото денонощие. Това е постижението, с което се гордея най-много. Относно това да намериш най-правилните хора, с които да работиш – аз винаги съм имал късмет. Съпругата ми е идеален ембриолог. Хората, които са около мен – акушерките и въобще целият ми екип – са страхотни професионалисти. Аз просто съм късметлия.
Откъде да започнем, ако бебето се бави? Дайте ни краткия път, по който е необходимо да минем, преди да изпаднем в паника?
Паниката е лош съветник по принцип. Трябва да се придържаме към насоките на Европейското общество по репродуктивна медицина и ембриология, което ясно постановява, че дефиницията за инфертилитет е 12 месеца необезопасени полови контакти, без да се получи бременност, която да доведе до раждане. В такъв случай трябва да потърсим помощ от репродуктивен специалист, а не просто от акушер-гинеколог. Срокът от 12 месеца важи, когато жената е до 35-годишна възраст. След тази възраст срокът пада на 6 месеца, понеже ние по-агресивно, по-бързо трябва да потърсим и да намерим решението на проблема, както ни постановяват големите организации.
Как Вие лично приемате новината за отрицателния тест за бременност на Вашите пациенти? Какво им казвате, как преодолявате кризата?
Бих желал да започна още от ембриотрансфера. Аз, заедно с екипа си и с биолозите съветвам хората винаги да очакват негативен резултат от теста за бременност след ембриотрансфера. Това е с цел те психически да се подготвят за евентуалния неуспех. По този начин после те много по-лесно преживяват отрицателния тест, който е неизменна част от практиката на всеки един репродуктивен специалист, колкото и да се твърди, че успеваемостта му е висока. А иначе ние, лекарите, го изживяваме лично, персонално. Изживяваме го заедно с пациента, защото той се е обърнал към нас, вложил е всичките си мечти и надежди в нашата работа. При неуспешен тест ние чувстваме лична отговорност, въпреки че понякога нещата не зависят от нас. Ние работим с материали на клиента, колкото и просташки да звучи това. Яйцеклетките понякога са с много лошо качество, спермазотоидите – също. Ние можем единствено да направим това, което зависи от нас, а то понякога не е достатъчно. Затова всеки отрицателен тест ние изживяваме лично.
Къде търсите причината в поредицата от неуспешни опити ин витро?
Това е интересен въпрос. Първо, интересуваме се от възрастта на пациентката. Всяка една пациентка след 35-годишна възраст е застрашена от това да има лошо качество на яйцеклетките или изчерпан яйчников резерв, което да доведе до серия неуспехи. Второ, пробваме се да разберем в коя клиника и в коя практика са правени ин витро опитите. Пробваме се да изискаме цялата документация, за да разберем дали абсолютно всички медицински действия са съобразно протоколите на ESHRЕ – Европейско общество по репродуктивна медицина и ембриология. Искаме да видим дали някъде няма допуснати небрежности и грешки. Съответно се опитваме да изградим индивидуален подход към всяка двойка, който често пъти ще включва миниинвазивна операция, лапароскопия, хистероскопия, трансвагинална лапароскопия .Опитваме се да подходим към проблема, като използваме мултидисциплинарен екип от генетици, имунолози, андролози, гинеколози, репродуктивни специалисти, биолози и други. Т.е. в тези случаи ние гледаме на инфертилитета не просто като проблем на акушер-гинеколога и на ин витро специалиста, а като на мултидисциплинарен проблем, в който са намесени генетични и имунологични фактори. Респективно се опитваме да оформим някаква картина на пациента, в която да става ясно каква може да е причината за серията неуспехи, за да можем да ги решим.
Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате да дарявате хората с надежда за дете?
Черпим сили, разбира се, от нашите успехи. А от нашите неуспехи пък се обезкуражаваме и отчайваме. Работата ни, колкото и да е благодарна, толкова е и неблагодарна. Когато се получат нещата, се чувстваме много щастливи, добиваме сили да продължим напред и да се борим, да работим за хората. Когато обаче тестът е негативен и има неуспех, се чувстваме потиснати и обезкуражени. В баланса на двете неща някак си се формира нашето ежедневие.
Как се забавлявате? Любими спорт, хоби, книги?
Любимият ми спорт е смяна на памперс за 20 секунди при ревящо бебе. Любимото ми хоби е къпане на бебе с гумено пате във вана. Животът ми в момента е между клиниката и отглеждането на дете, което се оказа по-трудно, отколкото очаквахме. Излиза, че нашите героични усилия – ин витро оплождането, миниинвазивната хирургия и т.н., са само част от трудностите при създаването на живот. След това при родителите идва истинската грижа, истинската трудност. Голямо изпитание за нервната система е да отглеждаш дете, но разбира се, в края на деня всяко едно усилие си заслужава. Който и репродуктивен специалист да интервюирате, едва ли ще посочи любимо хоби. Веднага ще му хрумнат 10 активности, които извършва. Всички ние сме много ангажирани и сме направили големи жертви за професията, която практикуваме. Затова едва ли мога да кажа веднага някое хоби, което да ме развлича особено много, но със сигурност обичам ездата, стрелбата с огнестрелни оръжия и карането на мотор.
Кои са най-големите Ви страхове – в медицината и в живота?
Страховете понякога могат да бъдат полезни, а понякога – не. Стремим се да изпитваме страх само от рационални неща. В медицината бих казал, че се страхуваме само от това да не допуснем грешка, да не успеем в целта си да създадем бременност, дете, нов живот. Страхуваме се, че здравето ни може да се влоши и да не можем да си изпълняваме професията. Аз лично понякога се страхувам, че медицината няма да може да напредне достатъчно, за да помогне например на двойките с изчерпан яйчников резерв по друг начин освен с донорска яйцеклетка. Страхувам се, че миниинвазивната хирургия и хирургията и медицината като цяло няма да могат дълго време да направят нещо за жените с рак на яйчниците или рак на шийката на матката в трети стадий. В личен план не мога да посоча някакъв страх. Чувствам се доста комфортно със себе си в момента.
Кой е Вашият личен лечител?
За да може нещо да те лекува, ти по презумция трябва да си зле, а аз се чувствам добре. Ще приема въпроса по този начин – кураж и сили да продължавам напред ми дават отново положителните тестове за бременност, добрата медицинска практика и живота, който създаваме на професионално място, а в личен план – благополучието на моето семейство и най-вече здравето на съпругата и детето ми.
Какво се промени в живота Ви, когато станахте баща?
По-важно е какво не се промени. Аз, като единствено дете, разбрах какво е да има човек, който е по-важен от теб самия, и се начуих да правя жертви в името на детето и на семейството ми.
Какво Ви предстои през 2020 година?
Разбрахме, че светът е глобален. Разбрахме, че всички тези неща, които взимаме за даденост – например, да се разходим в парка, да отидем в мола или да вечеряме в ресторант, да си посрещнем гости, да отидем на море или просто да се разхождаме по улиците свободно – изобщо не са никаква даденост. Заради някой по-опасен, вирулентен вирус може абсолютно всичко да бъде преустановено. Затова през 2020 година се надявам да започна да уважавам тези неща, които досега възприемах за даденост, малко повече, защото не се знае кога някой вирус или нещо подобно ще излезе на пътя ни като общество и изобщо като биологичен вид и ще ни попречи да живеем нормално. Иначе в професионален план се надявам с моя екип да развием в България NOTES хирургията, или natural orifice translumenal surgery, трансвагиналния подход към някои лапароскопски операции като холецистектомията и апендектомията, както и някои по-амбициозни проекти като миомектомия и най-вече парциална гастректомия. Тогава коремните хирурзи ще бъдат много доволни от нашите методи. Надявам се да работим заедно в полза на хората.