Какво представлява?

Цинкът (Zn) е един от есенциалните микроелементи за човешкото тяло. Това означава, че ние не можем да го синтезираме сами, а трябва да си го набавяме с храната, за да избегнем дефицит. При хората той представлява по-малко от 0,005% от общото телесно тегло и присъства във всички видове клетки. От значение е за голям брой структурни протеини, ензимни процеси и транскрипционни фактори. Важен е за растежа, развитието и диференциацията на клетките.

Хранителният дефицит на цинк засяга над 2 милиарда души в развиващите се страни, а значителна част от западното население е изложено на риск от граничен дефицит.

 

Какво е значението му за организма?

Още 3000 години пр. Хр. хората са разбрали значението на храната и хранителните добавки за заздравяването на рани. Хипократ (бащата на съвременната медицина) вярвал, че доброто здраве може да се постигне чрез хранене. В исторически план цинковите соли, като цинковия оксид, са били прилагани локално, за да се улесни зарастването на рани. Към днешна дата са широко използвани от козметичната и фармацевтичната индустрия в състава на лосиони, кремове и мехлеми, включително и тези за подсичане при бебета.

За първи път значението на ролята на Zn в развитието на организмите се споменава през 1869 г., а в началото на 1900 г. с напредъка в биохимията са открити голяма част от основните съставки на храната – цинк, витамин С и много други значими компоненти. В края на 20-и век е открита връзката между цинковия дефицит и редица разстройства. Тъй като помага на клетките да растат и да се размножават, адекватен прием на цинк е необходим по време на периодите на интензивен растеж, като детството, юношеството и бременността.

Роля

Другите съществени особености, които трябва да имаме предвид по отношение на цинка, са, че той е важен за сетивата за вкус и мирис. Има роля в клетъчно-медиирания имунитет, образуването на костите, растежа на тъканите, мозъчната функция и растежа на плода и детето. Има отношение към съзряването и подвижността на сперматозоидите. Действа като антиоксидант – предпазва клетките от вредното въздействие на кислородните радикали. Има добре известна роля в дерматологията за здравето на кожата и косата. Заедно с друг основен микроелемент – желязото, е свързан с растежа на косъма, участвайки във важни процеси в космените фоликули, като мощно инхибира регресията им и ускорява тяхното възстановяване.

 

Как да си набавяме достатъчно?

Най-добрият начин да си набавим цинк е балансираната и разнообразна диета. Голямо разнообразие от храни съдържат цинк (таблица 1). Стридите имат повече цинк на порция, отколкото всяка друга храна, но червеното месо и домашните птици осигуряват по-голямата част от този микроелемент в диетата ни. Други източници са: ядки и семена, някои видове морски дарове (като раци и омари), бобови и зърнени култури, яйца и млечни продукти.

Фитатите, които присъстват в пълнозърнестия хляб, зърнените култури, бобовите растения и други храни, свързват цинка и пречат на усвояването му. По този начин бионаличността на цинк от зърнени и растителни храни е по-ниска от тази в животинските продукти. Едни от начините да намалим съдържанието на фитати за по-добра усвояемост на цинка са техники, като накисване, покълване и ферментация. Смилането също успешно намалява съдържанието на фитинова киселина в растителните храни и подобрява усвояването на Zn. Термичната обработка има много слаб ефект върху количеството фитати.

 

Таблица 1: Избрани хранителни източници на цинк
Храна Милиграми (mg)
на порция
Процент препоръчителна дневна доза
Стриди – варени, панирани и пържени, 85 грама 74.0 673
Краб, 85 грама 6.5 59
Свински котлет – задушен, 85 грама 2.9 26
Печен боб от консерва, ½ чаша 2.9 26
Зърнена закуска, обогатена с 25% цинк, 1 порция 2.8 25
Пилешко тъмно месо, 85 грама 2.4 22
Тиквени семки, 28 грама 2.2 20
Нискомаслено кисело мляко, 225 грама 1.7 15
Кашу – печено, 28 грама 1.6 15
Нахут – варен, ½ чаша 1.3 12
Твърдо сирене, 28 грама 1.2 11
Мляко – нискомаслено или немазно, 1 чаша 1.0 9
Печени бадеми, 28 грама 0.9 8
Печени пилешки гърди без кожа, ½ от гърдите 0.9 8
Сирене чедър или моцарела, 28 грама 0.9 8
Варен замразен грах, ½ чаша 0.5 5

 

Високи източници

Храните, осигуряващи 20% или повече от препоръчителната дневна доза, се считат за високи източници на хранителни вещества. Но и тези с по-ниски проценти също допринасят за здравословната диета.

 

Кога може да възникне дефицит?

Дефицитът на цинк може да бъде наследен или придобит. Acrodermatitis entropathica е пример за едно рядко, наследствено заболяване, което се предава по автозомно-рецесивен път. Дължи се на мутация в цинковия транспортер и това води до лоша абсорбция на Zn. Хранителният прием на Zn е достатъчен за поддържане на нивата му в нормални граници, освен ако няма прекомерна загуба от стомашно-чревния или уринарния път.

 

Най-честите причини за придобития цинков дефицит включват:

 

  1. Хранителен дефицит, който се дължи на недостатъчен хранителен прием и недохранване.
  2. Липса на прием на животински храни.
  3. Намалена бионаличност на Zn вторично от висок хранителен прием на фитати, тетрациклин, пеницилин, кортикостероиди, високи дози желязо и Са, орални контрацептиви.
  4. Прекомерна употреба на алкохол.
  5. Стомашно-чревни заболявания и синдроми на малабсорбция.
  6. Чернодробни заболявания, като остър и хроничен вирусен хепатит, алкохолен хепатит и цироза.
  7. Хронични бъбречни заболявания
  8. Злокачествени заболявания и хронични инвалидизиращи състояния.
  9. Вторично изчерпване на цинка при травма, големи операции, изгаряния, загуба на кръв, тежка исхемия и тежки инфекции.
  10. Бременност и лактация.
  11. Старческа възраст – дефицит на хранителни вещества поради физиологични, социални и икономически обстоятелства, дисфункции, влияещи върху вътреклетъчната наличност на цинковия йон и намалено количество стомашна киселина.
  12. При недоносените бебета, поради комбинацията от ниските запаси на цинк и повишената им нужда.
  13. Хранителни разстройства, като анорексия нервоза и булимия, при дефицит на цинк и кожните прояви са свързани с глад, повръщане, злоупотреба с медикаменти (като лаксативи и диуретици) и психични нарушения.
  14. Увеличена употреба на диуретици.
  15. Понижени нива на цинк в майчината кърма, което може да причини дефицита му при здрави, доносени кърмачета.

 

Какви са най-честите прояви на цинков дефицит?

Въпреки че много органи на човешкото тяло са засегнати при тежък дефицит на цинк, като имунната, централната нервна система, стомашно-чревната и репродуктивната система, кожата обикновено е един от първите органи, увредени от този дефицит.

 

Кожни прояви

Засягането на кожата е под формата на еритематозни обриви, люспести плаки. Както вродените, така и придобитите дефицити на Zn обикновено се изразяват като различни кожни прояви, включително псориазис, увреждане на ноктите и косопад.

 

Граничният цинков дефицит може да се счита за „подмолен“ фактор в патогенезата на различни системни и кожни заболявания, анормална лимфоцитна функция, повишена чувствителност към инфекции, продължително заздравяване на рани и нарушено унищожаване на свободните радикали.

Клиничните прояви на дефицита са в зависимост от тежестта му. При умерените форми води до забавяне на растежа и хипогонадизъм при подрастващите момчета, груба кожа, лош апетит, неврологична дисфункция, умствена летаргия, забавено зарастване на раните и клетъчно-медиирана дисфункция на имунитета.

При леки форми на дефицит на Zn могат да се наблюдават нарушен растеж, понижено ниво на тестостерон в серума и олигоспермия при мъжете, нарушение на имунната функция, понижена телесна маса.

 

Как да разберем имаме ли дефицит?

За съжаление все още нямаме достатъчно надежден лабораторен показател, с който да оценим нивото на цинк в тялото ни. Измерването на Zn в серума е проблематично, тъй като само 0,1% от неговите запаси в организма се съдържат в циркулацията. Освен това, вземането на проби и лабораторните техники са важни за оценката му-  например замърсяването на околната среда или на епруветките с цинк може да дискредитира резултата. Важно е изследването да се осъществява в референтна лаборатория, която спазва добрите практики по отношение на вземането на пробата.

Серумните нива на Zn са обект на дневна промяна и могат да бъдат повлияни от храната. Затова се препоръчва пробата да се вземе на гладно. Нивата на цинк в кръвта могат да бъдат понижени от ниски нива на албумин, инфекция, бременност, остър стрес и употреба на орални контрацептиви.

 

Нива

Нормалните плазмени нива на Zn са 10-15 µmol / l или 70-110 µg / dl. Другият показател, който може да даде информативност за нивото на цинк, е серумната алкална фосфатаза.

Важно е винаги резултатите да бъдат интерпретирани от лекар, който да оцени всички фактори, анамнезата, признаците и симптомите на пациента, за да се избегне риска от фалшиво високи или ниски нива, които да попречат на правилната оценка на състоянието.

 

Как можем да си набавим цинк, освен с храната?

Цинкът се предлага под формата на добавки, като капсули и таблетки. Пероралният цинк може да се прилага като различни соли – ацетат, глюконат, сулфат. Има данни, че сулфатната форма се понася по-добре от останалите. Изчислено е, че една капсула от 100 mg цинков сулфат има 22,5 mg елементарен цинк.

Важно е да отбележим, че доказани ползи от приложението на цинк под формата на добавки има при наличен дефицит. Налице са много малко доказателства за ползите му в останалите случаи. Освен като хранителна добавка, цинкът се използва и за лечение при някои състояния, които е установено, че протичат с тежък дефицит.

 

Доза

Препоръчителният прием от СЗО на Zn е 10-15 mg за възрастни и 5 mg за бебета. Тази доза варира в зависимост от физиологични състояния, като бременност и кърмене, а и при патологични състояния, като възпалително заболяване на червата, цироза на черния дроб, хронични инфекции, муковисцидоза и при пациенти на хемодиализа.

 

Гаденето, повръщането, диарията и временният сърбеж са описани като странични ефекти и са зависими от дозата. Тежестта на тези странични ефекти може да бъде намалена чрез разделяне на общата доза на три дневни дози, които трябва да се приемат заедно с храненето.

Въпреки че цинковата токсичност е много ниска, продължителният прием на високи дози може да доведе до вторичен дефицит на мед (Cu) и сериозна интоксикация.

 

Референции: Bagherani N, Smoller BR (2016) An overview of zinc and its importance in dermatology- Part I: Importance and function of zinc in human beings. Glob Dermatol 3: doi: 10.15761/GOD.1000185

Zinc and its importance for human health: An integrative review

Nazanin Roohani, Richard Hurrell, Roya Kelishadi, Rainer Schulin

J Res Med Sci. 2013 Feb; 18(2): 144–157.

https://ods.od.nih.gov/factsheets/Zinc-HealthProfessional/#en1

https://www.hsph.harvard.edu/nutritionsource/zinc/

https://www.mayoclinic.org/drugs-supplements-zinc/art-20366112