„… Дълбоко в себе си вярвам в доброто у хората…“
Яна Средкова е известна в медийното пространство като Мисис България Свят 2018 и Мисис Европейски съюз 2019. Освен това тя е и една прекрасна съпруга и майка на три деца. Горд собственик е на заведението за здравословно хранене “Green basket” и лично приготвя голяма част от вкусотиите. Заниманията на Яна, обаче, не се изчерпват само с ресторанта. Тя организира и подпомага много благотворителни кампании и събития, насочени например към възрастните хора в България или пък към семейства с репродуктивни проблеми. Благодетел е на фондация “Искам бебе”. На светските награди “Знаменитост на България 2018” тя спечели приза в категория “Благотворителност”.
Яна, разкажи ни малко за себе си. Как мина детството ти? Какво дете беше и каква мечтаеше да станеш?
Здравейте, аз съм Яна. От София съм, омъжена, с три деца. Мога съвсем откровено да кажа, че имах хубаво и спокойно детство. До късно бях навън и играх. Събирахме се много деца и докато не се стъмнеше, не се прибирахме. Любимото ми занимание беше да скачам на ластик или да играя на криеница. Едно дете съм в семейството, при това съм най-малка от всички братовчеди и винаги много ми угаждаха. Аз бях послушна и разбирах от дума. Мечтата ми беше да стана докторка, но не се осъществи. Вятърът ме отвя в съвсем друга посока, но и така се чувствам добре.
Какви ценности заложиха в теб родителите ти? Как се справяш днес с различаването на добро от зло, на истина от лъжа и на сила от страх?
И двамата ми родители са завършили българска филология. Вкъщи винаги са се чели много книги. Майка ми беше редактор на различни списания през годините. Хората казват, че за възпитанието на детето са важни първите седем години, но не трябва да забравяме, че ценностната ни система се формира преди това. Ние копираме всичко от тези, които са около нас – начина, по който се хранят на масата, държанието им един към друг. Родителите ми са ме научили на честност, състрадание, упоритост, привързаност. Изграждането на личността обаче е сложен процес и продължава цял живот. Аз все още се уча да бъда по-добър човек. Като отрицателни свои качества отчитам това, че съм доверчива и понякога действам наивно, както и това, че не умея да различавам истината от лъжата. Приемам нещата за чиста монета, може би защото дълбоко в себе си вярвам в доброто у хората.
Ти си многодетна майка. Това у нас все още е трудноразбиваема стигма. Сигурно много хора те питат: „Ама защо роди три деца, как ще се оправяш сега?“. Аз пък искам да те попитам, с какво те промени всяко едно от децата ти?
Да, многодетна майка съм. Истината е, че като се обърна назад и се замисля, май най-трудно се гледа едно дете, защото тогава минаваш по “неотъпкани пътеки”. С три деца вече е много по-лесно, защото знаеш кога какво да очакваш. Честно да ви кажа, засега не съм срещала негативно отношение от хората заради това, че имам три деца. А и работата ми през годините като управител на детски център ми показва, че започва да става “модерно” да имаш много деца, особено сред високообразованите българи. Трите ми деца са все с по почти пет години разлика и всяко едно от тях е много различно. Не мога да кажа с какво точно са ме променили и на какво ме учат, защото нещата са наистина много. Смело обаче мога да заявя, че това, което ги обединява, е, че ме учат на търпение.
Как точно се роди идеята ти да подадеш ръка на фондация “Искам бебе” и да помагаш на семейства с репродуктивни проблеми? Имаш ли си вече твое „бебе“ като щастлив резултат от мисията ти?
Докато пишех програмата за новия сезон, заедно с моята колежка и отговорник на аниматорите в детския център Наталия Дукова, се зароди идеята да направим нещо благотворително за децата. Така се свързахме с Радина, която дойде на среща с нас със своята дъщеричка Йоана. Именно тогава се запознах с нея и веднага си допаднахме. Разказа ни за фондацията, за това какво прави тя за жените и семействата с репродуктивни проблеми, за ролята на държавните институции в подпомагането… и така започна всичко. Организирахме една страхотна кампания. Целият ми екип от служители ме подкрепи. Работехме със специални блузи, а на рецепция момичетата и момчетата даваха подробна информация относно това какво искаме да направим и хората го правеха на драго сърце. За един месец събрахме почти 5000 лева, благодарение на даренията на наши клиенти и приятели. После дойде по-тежката част. Радина ми каза, че най-добре би било да посочим конкретен човек, при когото да отидат парите за ин витро процедурите. Бях много разстроена, защото не знаех какво да правя, а трябваше да се действа бързо. Заключих се в офиса и заплаках, беше ми много кофти. Изведнъж, обаче, се сетих, че една колежка от почасова грижа ми беше споделила, че опитите им да имат дете с приятеля ѝ вече няколко години не дават резултат. Същия ден тя не беше на работа, защото беше на изследвания с контрастно вещество при моя акушер-гинеколог, който е много добър специалист. Тогава ме осени мисълта, че можем да дадем събраните от кампанията средства на нея. Обадих се на единия от собствениците на центъра и му споделих идеята си. После всичко се разви буквално мълниеносно. Шефовете бяха съгласни, персоналът – също, а освен това се оказа, че девойката има запушване на тръбите. Оформихме документацията, Радина изпрати колежката на нови изследвания, а после и на операция. Слава богу, нещата се развиваха бавно, но сигурно. Бебето днес вече е факт и даже съвсем скоро ще стане на две годинки.
Ти си носител на няколко титли за красота. Коя е най-ценната ти? Кои са според теб различните измерения на красотата?
Красотата и младостта са проекция на нашата хигиена на живот, на наследственността ни и, може би на първо място, на нашата удовлетвореност. Красотата, която притежаваме отвътре, се вижда и отвън. Колкото до короните, не мога да кажа коя е най-важната. По-важното за мен е, че за да съм стигнала до тях, някой ме е забелязал, повярвал е в мен, видял е какво правя. Точно затова не ги степенувам по важност, а по-скоро ги приемам като награди за борбеността си и за усилията, които съм положила, за да бъда добър родител и успешна в бизнеса жена.
Как се роди идеята да създадеш своето зелено местенце “Green Basket”?
Идеята за “зелената кошница” дойде успоредно с работата ми в детския център. Започнахме да правим много курсове за безглутеново хранене, защото изведнъж броят на децата, които не могат да консумират глутен и млечни продукти, рязко се завиши. Родителите бяха изключително притеснени от това, но в същото време искаха да живеят и един нормален живот. Така започнахме да предлагаме на родителите на деца с подобни хранителни проблеми организирането на специални детски партита изцяло със здравословни храни. Сега отново предлагаме здравословни менюта и печива, които са безглутенови. За съжаление, обаче, повечето от тях са по поръчка, което пък означава, че все още градим култура на хранене.
Вярваш ли, че наистина ние сме „това, с което се храним“? Защо?
Категорично подкрепям твърдението. Тук не става въпрос за риска от напълняване, ако не се храним правилно. Твърдението се отнася до здравословните проблеми, които могат да възникнат заради всички отрови, които поглъщаме. В днешно време е важно сами да приготвяме част от храната си – хляб, домашни сладкиши, компоти, сладка – с идеята да се придпазим от вредните вещества в готовите храни, полуфабрикатите или консервите. Основният проблем е, че ядем продути, които са имитация на храна. Трябва да избягваме храни с аспартам, ГМО продукти, хидрогенирани мазнини, които са навсякъде – в маргарина, сладоледа, сосовете, готовите баници, кроасаните… Важно е да си набавим мазнини и има лесен начин да го направим, като използваме продукти като зехтин, маслини, авокадо, чия, ленено семе.
Отстрани животът ти изглежда като сбъдната приказка. Кажи ни, каква е цената на всичко това? Кое е онова нещо, което и до днес ти носи сълзи, тъга, разочарования? Как се справяш със страховете си?
Това е един много сложен философски въпрос и е невъзможно да дам кратък отговор. Да ви кажа честно, щастлива съм, когато близките ми хора са доволни от живота и от това, че постигат мечтите и целите си. Отново ще споделя, че вярвам в добротата. Тя е в сърцето на всеки от нас. Носи ми болка това, че понякога усилията, които полагам в определена посока, остават незабелязани. Тогава се чувствам игнорирана и самотна, но ме успокоява фактът, че никой не е казал, че в живота си трябва да сме винаги щастливи. Напротив, много е вероятно точно натискът да го постигнем, да ни пречи да сме щастливи. В сложни ситуации си казвам, че ако всичко винаги беше наред и вземах решения с лекота, то животът ми щеше да стане твърде скучен. Същото е и със страховете – постепенно свиквам с онова, което ме плаши, и щом отново се изправя пред него, вместо да вървя надолу, аз изпитвам чувство на удовлетворение и сила.
Довърши изречението “Любовта е …”
Когато плановете за живота започват с “ние”.