Д-р Богомил Бойчев е завършил Медицински университет – Варна, след което специализира „Акушерство и гинекология”. От 1997 г. работи в МБАЛ-Тутракан, а от 2019 г. е управител на здравното заведение. Съпругата му е също лекар – д-р Диана Бойчева, специалист по детски болести. Тя работи в „Детско отделение“. Има две деца – дъщеря, която завършва медицина и иска да специализира „Акушерство и гинекология”, и син, който учи в Езиковата гимназия „Пейо Яворов“ в Силистра.
Вашият баща – д-р Петър Бойчев, светла му памет, беше един от най-добрите акушер-гинеколози. Той ли Ви „запали” за тази специалност?
Да, така беше, макар той никога да не ни е казвал какви би искал да бъдем. Спомням се, че когато дойде време да кандидатствам, майка ми упорито искаше да не кандидатствам „Медицина“ и ми беше донесла един справочник на университетите, за да видя какви други професии мога да си избера. Разгледах го, стараейки се да преценя нещата обективно за възрастта си – разбрах, че нищо друго не ме привлича. И кандидатствах „Медицина“. Баща ми много обичаше да споделя за трудните и интересни случаи, които е имал. Разговорите вкъщи бяха доста често на медицинска тематика и това много ни помогна на нас с брат ми, защото после в практиката си се сблъскахме с много случаи, с каквито преди това се е сблъсквал той, и така сме получавали част от решенията.
Едно е да родиш дете, но друго е да имаш репродуктивни проблеми. Вие работите много в тази област на медицината, как се насочихте точно към нея?
Тази насока беше започната и определена от брат ми – д-р Любомир Бойчев. Аз бях още студент, когато той проявяваше интерес в тази област. Той притежава качеството да мисли доста напред във времето – черта, с която, примерно, аз не бих могъл да се похваля. И постепенно, формирайки един екип, двамата успяхме да заработим заедно и да осигурим „ноу-хау“ от д-р Стаменов в София. Контактът с него беше отново дело на брат ми. И нещата станаха постепенно – чрез квалификация на кадри, не само нашата, а и на доста ембриолози, защото това е изключително деликатна и много отговорна дейност.
Какви са най-честите причини за безплодието?
Наистина като че ли репродуктивният проблем сред хората зачестява. Моето лично мнение е, че се събраха твърде много „вредности“ в околната среда, защото качеството на медицината се подобрява. Възпалителните заболявания и на женската, и на мъжката полова система днес са в пъти по-малко, отколкото са били преди, но въпреки това репродуктивните проблеми се засилват. И се появяват все повече пациенти, които на пръв поглед нямат никакъв проблем, а не става бебе. Това състояние изисква много широк профил от изследвания, касаещи много специалности, обременяващи семейната двойка с финансови разходи, които за съжаление не са покрити от никого. Огромната част от тях Здравната каса не ги покрива, а не фигурират и във финансиранията и от Фонда за асистирана репродукция.
А какво се промени в разбирането и в лечението на безплодието през годините?Добавката на нови типове стерилитет – вероятно, тях ги е имало и преди, но с по-малка честота. Всички знаем как някои семейства нямат деца 10 години и изведнъж забременяват. Сега сме свидетели на много интересни случаи – нямат деца, правят ин витро и изведнъж след това – бременност. Също има доста случаи, в които една двойка няма деца и осиновява дете, и след това забременяват. И затова двойките, които идват при мен за консултация, много често повлияни от наплива на информация през социални мрежи и през медии, идват със страха, че са с репродуктивен проблем и са в ранна възраст, да кажем 25-28-годишни, и от 5-6 месеца се опитват неуспешно да забременеят. Казвам им, че повечето от половината двойки ще забременеят в рамките на една година. А от останалите, които след тази година още не са забременели, 70% ще забременеят в рамките на втората година. Човек трябва да бъде и по-търпелив. Животът се забърза много и искаме всичко да се случи на секундата. Много често някои двойки започват да правят секс по часовник – календарчето на телефона им изписва, че сега са в овулация. Но забременяването е страничен ефект на удоволствието. Хората забременяват, докато си доставят радост, а не по часовник. Това създава психологични травми.
Кои са по-смелите, когато идват при Вас и си кажат проблема – жените или мъжете от двойката?
Ами, може би, жените са по-смелите. Те са по-отворените. Жените като цяло усещат живота малко по-добре, отколкото мъжете. По-голямата част от мъжете искат да променят живота според своя акъл и да движат нанякъде света, докато жените в повечето случаи „се вписват“ в живота и имат едно „земно“ усещане за естеството на живота и за отношенията между хората.
Какви съвети ще дадете на хората с репродуктивни проблеми? Откъде да започнат най-напред?
Обикновено повечето от тях попадат първо при личен лекар или при личен гинеколог, който не е с такава насоченост. Ако в рамките на 6-8 месеца не е настъпило забременяване при нормален сексуален живот, би следвало да се потърси квалифицирана помощ от лекар-гинеколог, който се занимава с репродукция. Забелязвам, че пристигат пациенти, които са загубили страшно много време в лутания и – търсили са един, втори и трети специалист, които им казват „Да, няма проблеми – ще стане, не се тревожете…“ Обаче времето минава и шансовете намаляват. Особено при жените. Защото, за жалост, обикновено, когато човек се почувства готов за деца, се оказва, че вече ги прави малко по-трудно – поне в съвремието. В миналото, като се оженят на по 18-19-20 години – тогава са правили децата си. Но в настоящия живот, който е толкова много изискващ от нас, човек обикновено е готов за деца след 30-ата си година и това започва да се превръща в проблем. Искат първо дете, второ дете, аз бих казал, че трябва да искат и трето дете. Лично аз съжалявам дълбоко, че нямам три деца.
Как приемате отрицателните тестове на Вашите пациенти?
Това е същинска драма! Аз лично го изживявам дълбоко всеки път. Винаги изпитвам парадоксалното чувство на вина, защото считам за своя отговорност и дълг да осъществя желанието и заветната мечта на тази двойка. И когато не успеем, го чувствам като личен провал. Това е много затормозяващо за психиката на всеки лекар, който е отговорен към това, което върши, независимо дали е репродукция или е друг вид лечение. А, разбира се, за двойката е далеч по-тежко. Но все пак трябва да се има предвид това, че ние даваме надежда, даваме шанс, вероятност. Защото без нашата помощ нещата или няма да се случат въобще, или биха се случили с изключително малка вероятност.
Какво показва Вашата практика за основните причини на безплодието?
На първо място се явява нарушението на проходимостта на маточните тръби. След това – с отлагането на първата бременност и въобще с отлагането на бременността започват да идват проблемите с нарушения яйчников резерв и с намаленото качество на яйцеклетките. Все по-голяма роля придобива и мъжкият стерилитет. Световната здравна организация понижава непрекъснато критериите за нормална спермограма. От това следва изводът, че човешката репродукция се влошава. Мъжката репродуктивна способност намалява. Все по-голяма част от мъжете имат нарушения на спермограмата си в някаква степен.
Мъжете си признават по-трудно, че имат проблем…
Определено е така. И по-дълбоко изживяват лечението на техния проблем. Има много двойки, в които мъжът отказва да си прави изследвания и обикновено се решава да го направи тогава, когато вече ние откажем да се занимаваме повече с двойката. И това не е честно. Обидно е. Бих казал, че е белег на изключително плоско мислене да смятаме, че само жената е виновна за безплодието. Даже си спомням, че имаше един случай, в който двойката опитваше да забременее от 10 години. Мъжът обаче никога не беше изследван и отказваше. И накрая, след „хиляди“ разговори, се съгласи да направим една спермограма и се оказа, че в нея няма нито един сперматозоид.
А кое е вдъхновението да продължавате да работите точно в тази област?
Всеки положителен резултат! Всяко родено бебе! Това е невероятно вдъхновение! Това е невероятна радост! За нас едни от най-щастливите дни са празненствата по случай създаването на Медицинския център, когато тук идват всички деца, за чието зачеване сме помогнали. Това наистина зарежда за цялата година напред до следващото такова събиране. Когато двойките и дечицата се появят, веднага в ума ти изплува всичко онова, което те и ние сме преминали заедно, а това вдъхновява много.
Тези, които Ви познават, казват, че можете да свирите на китара, че сте спортували, а сега в свободното си време с какво се занимавате?
Да, като ученик свирих година и половина на класическа китара. Тук идваше един учител от Музикалното училище в Русе и още по средата на първата школа ми каза: „Ти не си за школата“. И започна да ми дава партитури. Дори дойде да говори с баща ми, че „това момче е за Консерваторията“. Аз много харесвах да свиря и свирех по ноти. Спортно гребане с каяк тренирах. С Константин Златанов бяхме на 6-о място от 15 лодки. Считам това за голям успех – всички останали бяха от спортни училища. На състезание по воден слалом също съм бил и ако имах време, бих правил това отново с огромно удоволствие.
Напоследък се запалвам много по градинарството. Много ми харесва. Възстановявам градинката си. Жена ми обожава розите… Имаме сигурно над 50 вида рози в двора си. Много ми харесва да изграждам този двор – да го аранжирам, да го виждам как се развива… Сега садя плодни дръвчета – забавно е, връща ме към естественото. Удоволствие е да оставя телефоните встрани и за един час да забравя за всичко друго…