Историята на Вили от Козлодуй
Здравейте!
Казвам се Величка Райкова, на 34 г. Изминах път, в който желанието за дете не се случваше… Спомням си и никога няма да забравя 2017 г. Годината, започваща с много болка, но завършила с щастие и сълзи от радост. В началото на тази година живеехме в София с моя съпруг. Там работехме. Спомням си, че един приятел ни пожела да си имаме момиченце. Много болка носех, защото годините минаваха, а аз все още не бях майка. Но моята вяра не спираше. Мечтаех, тайно се молех, точно през тази година още по-усилено. Плаках, гледах други майки, представях си как и аз ще имам дете.
Болка
След три месеца решихме вече.да се приберем в селото на моя съпруг. Там започнаха проблеми с близките, които все по-често ни питаха кога и ние ще си имаме дете. Болеше ме, защото чаках рожба повече от пет години. Все по-често гледах детенцето на моя близка, радвах му се и тайно му казвах “мама”, за да го провокирам да ме нарече така и да разбера какво ще изпитам.
Много неща чух през следващите дни – обиди, които не бих пожелала дори и врагът ми да получи. Благодаря на Бог, че въпреки всичко и всички негови близки, моят съпруг пожела да не ми обърне гръб, а да хване моята ръка. Той вярваше, че ще.имаме семейство.
Бях отчаяна, но една искрица ме водеше някъде. Един ден се помолих и реших да потърся нещо.в гугъл, свързано с бебе. Написах “искам бебе” и попаднах на фондацията. Намерих номер на момиче от Козлодуй – Здравка Гергова. Тя ми каза, че ще има безплатни прегледи на двойки във Видин. Никого не познавах освен нея – тя ми стана най-добър приятел и слушател.
Отидох на прегледа и вярвах, че там ще ми помогнат. Тогава не познавах д-р Димитър Цветков, но момичетата от „Искам бебе“ ми хващаха ръката, успокояваха ме и не ми позволяваха да плача. Горда съм, че всички те станаха част от моя живот! Толкова сила ми дават и до днес, толкова подкрепа и разбиране. Обичам ги с цялото си сърце.
“Надежда пътува”
Минах на първите безплатни прегледи във Видин, част от инициативата “’Надежда пътува”. Финансираха ме с първите прегледи и изследвания. Бях в прекрасна болница, с изключителни хора и лекари. След четири месеца направихме трансфер, и на 8.12.2017 г. – ин витро. На 20-и се прибрах у дома и намерих на леглото тест за бременност и бележка: “ОБИЧАМ ТЕ! УСПЕХ!” Беше ме страх от резултата, но направих теста. Когато видях, че е положителен, започнах да плача. Съпругът ми се прибра и също се разплака, щом му казах. Гушнахме се само двамата, плакахме и благодарихме.
И така, на 17.08.2018 г., датата, на която бе и прегледът ми във Видин, се роди една Надежда, едно вълшебство, дъщеричката ми Емила: 10:42 ч., 6 кг, 52 см.
Искам да кажа на всички момичета: Днес има кой да ви помогне, аз тръгнах на сляпо, но намерих приятели. Вие сте информирани и знаете къде попадате. Надежда има, всяка трудност може да стане сбъдната мечта и щастие.
А ето и най-големият ни дар за тази година – след това, което преживях, адекватното лечение, следродилните ни грижи и вътрешното ми успокоение, се случи Чудо. Оказа се, че отново съм бременна! Не се наложи ин витро, просто се е случило спонтанно! Не можем още да повярваме, но да – видяхме малката точица на ехографската снимка! Ще си имаме второ дете! Още не знаем дали ще е момченце или пак момиченце, но съм убедена в едно – когато знаеш накъде си тръгнал, когато имаш доверието в лекарите и в хората, които са ти подали навреме ръка, то чудесата се случват. Аз съм доказателството! Огромното ми благодаря днес е и за моите дарители Цецка и Гроздан Караджови, които се вълнуваха заедно с нас по време на първата ми бременност. Разбирам колко е огромно сърцето им, щом три години по-късно, добрите неща продължават да ни следват!