Warning: "continue 2" targeting switch is equivalent to "break 2". Did you mean to use "continue 3"? in /home/avdesi1/public_html/iskambebe.bg/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2858

Warning: "continue 2" targeting switch is equivalent to "break 2". Did you mean to use "continue 3"? in /home/avdesi1/public_html/iskambebe.bg/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2862

Warning: session_start(): Cannot start session when headers already sent in /home/avdesi1/public_html/iskambebe.bg/wp-content/plugins/booked/booked.php on line 369
Радостина Драгостинова: Стълбица на щастието – Фондация "Искам бебе"

Да опишеш света в три реда

Радостина Драгостинова е доброволец в ИСКАМ БЕБЕ от повече от 7 години. Участва със сърце и изработва с ръцете си различни “чудеса”, с които се включва в различни инициативи на ИСКАМ БЕБЕ – тържества, благотворителни базари, детски празници.

Най-големият й учител и вдъхновител е малката й дъщеря АНГЕЛА, благодарение на която тя развива до съвършенство различни свои таланти – пише хайку, снима, декорира, а икебана се превръща в силна нейна страст!

 

Приятелите ми продължават често да ме питат какво е хайку. Макар да е вече доста популярно, все пак не много хора са чували думата. Или са я чували, но не знаят почти нищо за значението й. Хайку е кратка японска форма, може би най-кратката. Три реда, в които да опишеш света.

Хайку е особен вид съзерцание – да видиш иззад видимото, да чуеш недочутото, да усетиш в най-чист вид. Всъщност така,  както често изразяваме и любовта си. Просто, без възторгване и аплаузи, без гръм и патетика. С няколко думи (или дори без тях), с жест, често необозримо, но осезаемо. Любовта (както всички истински неща) е в малкото.

 

Преди време на една среща-беседа темата беше любов. В края на историята си един от разказвачите там ни предложи експеримент – затваряме очи и си представяме (ангажирайки възможно повече сетива) мига, в който сме се чувствали най-щастливи. И за 20-тина секунди, там, в тълпата, сред непознати хора, чадъри и дрехи с аромат на влага и дъжд, аз се върнах няколко години назад, в една болница, бях обградена от усмивки и благост – и прегръщах за първи път дъщеря си! А сега, сега затворете очи… и си представете вашия най-щастлив миг!

Всеки път, след всяко премигване на клепачите, когато отново отворите очи, светът ще си е още на мястото.

 

Беше и днес такъв. Малко поразклатен, с разместени парченца, с няколко липсващи дори, но си е на мястото.

У дома имаме няколко детски пъзела. Дъщеря ми доскоро не проявяваше интерес към тях, бях решила, че не е нейното занимание и даже ми беше малко тъжно, защото като дете аз обичах толкова много моите едва два, донесени ми като подарък от чужбина, че ги пренареждах почти със затворени очи. Но скоро ситуацията с домашните пъзели също се промени. Дотолкова, че дъщеря ми нарежда своите по няколко пъти дневно. Дотолкова, че някъде между поредното им нареждане и разваляне бе изгубила 2 от парченцата. Беше тъжно да го гледам нареден и зеещ с двете дупки, като празни очи. И съвсем рационално предложих да го изхвърлим („не ни е нужно нещо половинчато“, „не може да се поправи“,  „то даже няма сантиментална стойност“ и т.н. с обичайните доводи на зрял модерен възрастен, постоянно разкъсван между „да имаме разумно“, „да не трупаме излишно“,  „да не се привързваме особено към вещите“, „да чистим регулярно“).  „Може, може“ – чух я да казва зад гърба ми. „Какво може?“ – попитах леко раздразнена от факта, че тя отново има собствено мнение и ми противоречи. „Ти каза, не може да се поправи, но то м о ж е. Всичко може. Ще му нарисувам липсващите парченца. Аз май нямам същите цветове фулмастри,  но ще опитам с други. Нали все ми казваш да опитвам!“

 

Да – не е същото (никога няма да е, дори онова, което сме наричали „преди“ всеки ден по някакъв свой начин беше „несъщото“ и различно, дори най-обикновените битовизми). Никога няма да е същото! Но ще сме били художници, дизайнери, декоратори в собствения си пъзел. И ще имаме парченце от нас. И повече. –  някого, с когото заедно да се учим! Не, не по същия начин,  не „както преди“. Защото ще знаем още поне малко за любовта!

А сега  – ако искате – отново затворете очи и си го представете!

 

Награди и отличия:

  • 2-ро място на Хърватския международен хайку конкурс 2018;

  • Отличие Международна секцияКонкурс за хайку Цъфнала вишна Ванкувър 2018

  • Отличие – 10-тиХайку конкурс Yamadera Bashō Memorial Museum, Japan

  • Награда за цялостно представяне – 6тиНационален хайку конкурс “Сребърна луна” 

  • Награда за цялостно представяне – 4ти Международен  хайку конкурс “Цъфнала вишна

  • Отличие –11ти Национален хайку конкурс на свободна тема 

  • Включена в селекцията Най-добро за 2018 г.на японския ежедневник  The Mainichi

  

Публикации в следните медии:

NHK World Haiku Master – японска медия за хайку – подгласник за месеците март и септември 2018; Frogpond (списание, издавано от Американската хайку асоциация), Blithe Spirit (издание на Британското хайку общество), Cattails (списание на Обединеното Хайку и танка общество), американските издания Modern Haiku, Heron’s Nest, Bones, PruneJuice, Failed Haiku, FEMKU, в английските Hedgerow, Time Haiku, в хърватското IRIS, в  немското  Chrysanthemum, в Wales Haiku, The ZEN Space, Asahi Haikuist Network и др.