Рубрика: Психологът говори
В следващите редове ви представяме една среща между две магични жени. Психологът на ИСКАМ БЕБЕ във Велико Търново Светлана Димитрова ще ни запознае отблизо с Таня Узунова. Таня е приятел на ИСКАМ БЕБЕ от почти 10 години и до ден днешен дава сърцето си за нашата кауза.
Коя е Татяна?
Татяна е жена, уверена в себе си! Това всъщност означава името ми в превод. Но и фамилията е много важна и има своята въздействаща сила. Когато приех да работя с групи за емоционална взаимопомощ към фондация „Искам бебе“, бях с фамилното име на съпруга ми – Стаменова, а сега съм с бащиното – Узунова. Фамилията Стаменова ме научи да бъда смела, а бащината ми – Узунова, ме научи да довършвам нещата докрай и да се връщам към извора.
Татяна е вечното дете, любопитно, търсещо, съхранило сетивността си към природата. В същността си дълбоко е творец. Първото ми образование е художник-приложник на детски играчки. Това беше моят старт. След това завърших бакалавър – физическо възпитание във Великотърновския университет, и паралелно специализирах китайски, спортен и класически масаж. Именно така структурирах своето отношение към физическото тяло. Второто ми висше образование е по психология отново във Великотърновския университет. Даде ми нова гледна точка как емоционалният ни свят се отразява на физическото тяло. Продължих със специализация по психодрама към института „Бернхард Ахтерберг“ и следващото предизвикателство не закъсня. Последва обучението ми като фамилен консултант. Процес, който винаги ме е вълнувал да се върнем назад към корена, в търсене на родовите проблематики, които се отразяват в съвремието ни.
Татяна, откога се занимавате с телесни практики?
Благодаря ви за въпроса, защото практикувам не просто масаж, а цял процес, в който включвам и синхронизирам набор от различни „инструменти“. Започнах през далечната 1994 г. Работата ми даде много познание за съвършенството на тялото, паметта на клетките към възстановяване на физиката и подреждане на емоциите. Наред с телесната ми практика започнах да водя и групи по йога. Наблюдавайки участниците в групите, разбирах как йога асаните променят мисловната им нагласа, а оттам и отношението им към тялото. Йога практиките синхронизират тялото, духа и емоциите.
Разкажете ни, прилагали ли сте тези телесни процедури на жени с репродуктивни затруднения?
Да, в годините към мен са се обръщали дами с репродуктивни затруднения. Спомням си за един от случаите ми – семейство, с което работих, прилагайки и метода юмейхо (са йонджи масаж ). То се беше обърнало към клиника за репродуктивно здраве, но бебето се бавеше. След периодични процедури, включващи и практиката юмейхо, жената зачена с близнаци.
Можете ли да ни посочите какво открихте през телесната практика като обща проблематика на двойките с репродуктивни затруднения?
Две основни са местата, които са проблемни при жената. Раменете – това е отговорността за новия живот, тест колко можеш да „носиш“, и шията – гъвкавостта в промяната на житейската посока. Също и щитовидната жлеза, която е свързана с говора, с изказването от жената на нейната истина. При мъжете важна зона е гръбначният стълб – устойчивостта. Както казват от стари времена: „Поясът и наследникът му пазят от недобронамерени влияния“. Кръстният пояс – той е свързан със заземяването. Хубаво е двойките да си направят извода, че жените изземват функциите на мъжете и неподкрепяйки действията им, ги лишават от силата на заземяването. Полезно би било да се замислят за смяната на ролите, да си зададат въпроса те самите в каква роля са.
Участвали сте в програма на фондация „Искам бебе“ за психологическа взаимопомощ на двойки с репродуктивни затруднения. Моля да ни разкажете за Вашата работа с групите.
През 2012 г. участвах като помощник терапевт в групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни затруднения. Това беше ключът –работата ми с телесното и емоционалното. Благодарна съм за възможността да слея целия инструментариум и да дам от своя опит. Паралелно с психологическата терапия с момичетата приложихме дихателни практики, йога упражнения, но най-вече мъдростта да започнат да харесват и да обикнат тялото си. Да се погрижат с вяра и любов за него. Да бъде То чисто и светло, да го превърнат в храм и да го подготвят за Новия Живот.
Споменахте за връщането към корена и отработването на родовите проблематики, блокажи, оказващи влияние върху съвременния ни живот. Какво искате да кажете на двойките по нелекия път към зачеването?
Партньорите е добре да визуализират, да помечтаят. Те създават един проект и ако го няма този творчески процес, в основата на който стои любовта между тях, то тогава нещата не се случват. Все повече се вижда колко малко от двойките във време на такъв технически прогрес се замислят по тези въпроси. Те смятат, че трябва да създадат кариера, дом, да имат спестявания… А всъщност за създаването на новия живот е необходимо да имаме уважение към природата, да има търпение и разбиране между партньорите. Бащата – да бъде творецът, а майката – „чашката“, в която ще се постави семенцето. Майката е първата орисница на своето дете. И дори и банално да звучи, основното е любовта, но любовта в нейната плътност, т.е. да има осъзнатост. Някъде бях прочела, че за да е един мъж достойна мъжка фигура, то е важно да бъде благороден. Можем да разсъждаваме в тази посока. А жената, за да бъде майка, то тя е необходимо да е жена-орлица, но да е и независима, самостоятелна, да е личност. Независима в света на духа, на душата, в света на творчеството си… Защото реално тя е закрилница на дома, на огнището. В древни времена жената е била тази, която е съграждала дома, тя е градила чисто физически дома и е пазила огнището. Мъжът е ходил да ловува и се е грижил за препитанието. Ето как две вселени се събират да правят цяло, събират се да създадат Нова вселена!
Какво се промени, защо днес не е толкова просто да се съгради цялото, Новата вселена?
В тези времена има много отравяне, чисто химически. Техниката изключително много влияе на биохимията на тялото ни. Ние избягахме от природните си дадености в личен план и колкото повече една проблемна ситуация не се отработва, толкова по-лавинообразна става и ни застига. Нужно е да осветлим ония моменти в нашия емоционален живот в различните му етапи и да сме наясно какво точно искаме да изживеем с партньора си. Да си дадем отговор какво чувствам към него, каква е причината да бъда с него, готови ли сме да преминем заедно през всички проверки на времето, дали не съм с него водена от желанието да стана майка или сме тръгнали да създадем Нова вселена заедно. Т.е., има я причината природата да ти даде! Тогава, когато има едно здраво природно мислене, клетките мислят по различен начин и тогава няма запушвания.
Тогава ли се случва чудото?
Като психолог в моята работа при всяка една проблематика, веднага се улавя мисъл форма, която влияе било то от първичното семейство, било то от нас самите вследствие на конфликти, неприемане… Нищо в природата не се губи. Споменах за лавината от следствия, нали, та когато не осветляваме, не отработваме, то тя ни застига.
Имала съм случай жената в двойката ясно да заяви, че иска да бъде майка. Днес като че ли това сме го позабравили, не го приемаме за работа. Майчинството е повече от работа, то е отговорност, грижа, внимание, отдаденост. Тя, същата тази жена, стана майка на 4 деца!
Има ли вълшебство при събирането на двама души? Каква е тайната?
Има значение как ние се събираме в съюз с един човек. Наблюдавала съм много, материята е хубаво нещо и е съграждащо, но е отговор на онова, което носим като душевност. Електричеството, което съграждаме във взаимоотношенията си, има отношение към следствието. Ако сме поставили на материална основа съюза, много често берем плодовете на липсата на спойка. Дори и да създадем поколение, ако го няма вълшебството, в трудностите започваме да се разделяме. Когато създаваме дете в по-идеалистичен философски изказ, събрали сме се с партньора и го приемаме с всичките му плюсове и минуси, то този съюз във времето се доказва, че е по-оцеляващ. Пътят на двойките с репродуктивни проблеми до появяването на общото им творение – детето, не е ли провокация мъжът и жената да променят унаследените модели от техните родители? Не е ли моментът да си дадат отговор за неработещите рамки за семейството, за партнирането, за отглеждането на децата, за начина на възпитание? Припалва искрата за творческия процес на бъдещите родители. Не е ли това моментът да осъзнаем, че е време да пуснем контрола и свръх плановете си и да дадем право на природата ни да ни насочи? Едва тогава можем да си дадем сметка, колко много сме се отдалечили от нея – майката природа.
Татяна, Вие сте майка?
Да, на един много израснал мъж, който умее да взема решения. Михайл е моят учител по търпение. Горда и щастлива съм, че успях да му предам традицията от моите родове, за да има той опорна точка в изграждането на бъдещите си планове.
Разбирам колко е важна за Вас традицията, предадена от Вашия род. Това ли е опорната Ви точка?
Това е смисълът – енергията на рода. Приоткрих я в момента, в който започнах да почиствам в буквален и преносен смисъл родния ми дом в Трявна. Усетих подкрепата на всички онези предци, които са носили своето послание от Земята. Ние като личности, като хора, принадлежащи към дадена нация, сме поставили за основа тези традиции, и то осъзнато. Родовите познания са основата и възможността да отскочим като от трамплин към изграждането на нашия живот, на нашите мечти. Те ни правят и по-силни. Оттам черпим силата – от корена!