Знаете ли, че в България има повече от 30 000 жени, които могат да станат майки единствено чрез извършване на ин витро процедура с донорска яйцеклетка? Звучи странно, нали? За някои хора това обаче е смисълът на целия им живот.
Донорството е висш акт на съпричастност към някой, който мечтае за дете. В България донорството на репродуктивни клетки е регламентирано в Наредба 28 и е строго съблюдавано от ИА „Медицински надзор“.
През 2010 г. фондация „Искам бебе“ стартира национална кампания в подкрепа на донорството. Беше трудно. Имаше нужда от много информация, подкрепа и разбиране. Първият човек, който даде силен старт и вдъхновение на каузата ни, беше радиоводещата Милена Златкова от радио „Витоша“. Самата тя стана донор и до ден днешен подкрепя и донори, и нуждаещи се от донорска яйцеклетка жени – дава кураж и смелост!
Щастието да дадеш живот и надежда
Днес ви представяме още една смела майка, която стана донор и говори открито за това. Да, трудно е! Но добрият пример е „заразен“ и ние в ИСКАМ БЕБЕ го знаем! Живеем Доброто всеки ден!
Това е Бонка Василева, на 31 години, завършила е Спортното училище в Добрич. В момента се е посветила изцяло на отглеждането на прекрасните си деца! Споделя, че най-хубавите й спомени от детството са игрите без компютри и телефони. „Излизахме на улицата с приятелите ми и играхме куп игри“ – спомня си често Бони.
Най-ценното богатство – да бъдеш добър човек – получава от родителите си Величка и Тошко. Неведнъж Бони споделя с нас, че именно те са я научили на уважение към по-възрастните, да обича семейството си, да помага на хората в нужда и да бъде горда със себе си. „За мен родителите ми са най-прекрасните хора на света!“ – казва Бони.
Кога стана майка и с какво се промени животът ти?
За първи път станах майка през 2010 г., а второто си дете родих 5 години по-късно. След раждането на децата ми животът вече придоби истински смисъл. Дори понякога се питам как съм живяла, преди да ги имам. Майчинството е най-хубавото нещо в моя живот. Моите две прекрасни момичета ме изпълват с много любов и надежди. Дори когато ми е най трудно, те са моят стимул да продължа да се боря с всички трудности!
По-голямата част от твоите връстници все още не мислят да раждат деца. При теб как се случи?
При мен всичко стана много бързо. Запознах се с моя съпруг, почти година опознавахме характерите си, „напасвахме“ се и както е по книгите – разбрахме, че сме един за друг! И за двамата семейството е най-висшата проява на любов! След 9 месеца се появи първото ни дете.
За срещата ти с каузата ДОНОРСТВО – кога се случи и какво те мотивира да станеш донор?
За донорството разбрах от моя приятелка, която вече беше започнала стимулация. Отначало бях скептична, понеже не бях запозната как точно се случват процедурите. Нали знаете, че когато не си чувал и не знаеш конкретни подробности за нещата от живота, винаги става така – скептичен си. Започнах да се интересувам, да чета за донорството. След това моята приятелка ме свърза с Валя – една прекрасна жена, която е координатор за донорството на фондация ИСКАМ БЕБЕ за нашия район. Тя започна лека-полека да ми разяснява всичко. Имах много въпроси. Не подозирах дори колко много жени имат такива проблеми. Чувството да си полезен на някого надделя над страховете ми и именно това беше големият стимул да направя първата си крачка в тази кауза. Дори не мога да опиша чувството – да разбереш, че можеш да дадеш живот и надежда на някой напълно непознат човек.
Нещо добро
Към днешна дата мога да кажа, че това беше едно от най-правилните решения в моя живот. Защото човек преди да отиде на оня свят, трябва да направи нещо добро и в този. След като реших да стана донор, започнаха моите изследвания. Никога няма да забравя ранните ми срещи с Валя сутрин и забавлението по пътя, докато пътувахме за Тутракан. Силно чувство за съпричастност изпитах и при срещата ми с д-р Любомир Бойчев, който ми обясняваше всичко, следеше стимулацията (абсолютно безболезнена беше). Процедурата продължи около 2 седмици, през които с Валя ходихме около 5 пъти. Последва пункцията, която също е около 15 минути, също напълно безболезнена, защото е под пълна упойка. Винаги споделям за радостта си не само заради мисълта, че дарих надежда на някое семейство да си има дете, но и заради щастието да се запозная с хора като Валя от ИСКАМ БЕБЕ – тези хора наистина са безкрайно отдадени и всеки ден правят добро за някого.
Партньорът ти подкрепи ли те?
Да, подкрепи ме във всичко. Дори той ми поставяше инжекциите.
Разказваш ли на близките ти приятели за твоята постъпка, граничеща с огромна саможертва? Как реагират на този акт? Смятат ли те за странна?
Да, разказвам им. Те се гордеят с мен и с това, което съм направила, защото все пак съм пожелала да помогна на семейство да си имат дете – а от това няма по-хубаво нещо. И аз самата съм горда със себе си!
Често чуваме от кандидат-донори въпроса: „Това дете, което може да се роди от моята яйцеклетка, мое ли ще бъде?“ Как отговаряш ти?
Казвам им, че това дете не е тяхно, защото нито са го заченали, нито са го носили в утробата си, нито са го родили или отгледали. Жените донори трябва да са осъзнали тази своя постъпка като акт на дарение. Моят съвет е да пристъпят към донорството, само ако са напълно сигурни в достойнството на своята постъпка. Ако имат колебания, просто да не го правят. Много често говорим по този въпрос с Валя, срещаме се с жените, обясняваме. Осъзнавам, че не всеки е готов да бъде донор, но който веднъж е станал, сякаш става притегателна сила за добрини.
Как се предава Доброто нататък?
Доброто се предава, когато го споделяш с хората и когато успееш да ги докоснеш с това, което си направил!
Как ще завършиш изречението „Любовта е…“
Най-могъщата сила!