Warning: "continue 2" targeting switch is equivalent to "break 2". Did you mean to use "continue 3"? in /home/avdesi1/public_html/iskambebe.bg/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2858

Warning: "continue 2" targeting switch is equivalent to "break 2". Did you mean to use "continue 3"? in /home/avdesi1/public_html/iskambebe.bg/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2862
Храната влияе върху нас и нашите гени – Фондация "Искам бебе"

Милена Геориева

 

Милена Георгиева е доцент по молекулярна биология в БАН и ревностен комуникатор на науката. Чест гост е в радио- и телевизионни предавания, които целят да покажат красотата на биологичната наука. Като биолог и специалист в сферата на епигенетиката, Милена вярва в сентенцията „Здрав дух в здраво тяло“ на Ювенал (IIви век). Това е и нейната житейска философия. Тайната за здраве и дълголетие на нашия организъм се крие в епигенетични фактори, като здравословната и вкусна храна, разходките сред природата и добрите човешки взаимоотношения. Това са най-важните участници в сложната игра между нашите гени и околната среда.

 

Храната влияе върху нас и нашите гени

 

доц. Милена Георгиева, дб

Институт по молекулярна биология – БАН

www.chromatinepigenetics.com

 

След разчитането на човешкия геном стана ясно, че всички живи организми имат много близка генетика. Странно, но и различните хора имат подобни геноми. И въпреки това, когато се обърнем около нас, виждаме толкова много различни хора. А новината, че разликата по ДНК между тях е под 1%, направо стряска.

 

Кой ни прави различни, се питаме, и как?

Дори в случаите, когато ДНК в нашия организъм е напълно еднаква с ДНК на нашия еднояйчен близнак, ние пак се различаваме. Този път не по нашата генетика, а по механизмите, които контролират изявата на нашите гени. Науката, изучаваща механизмите, които определят работата на гените, се нарича Епигенетика (epi (гръцки) – над; върху). Епигенетиката ни прави такива, каквито сме. Макар и датираща от средата на 19 век, в момента Епигенетиката бележи връх в развитието си. Това е наука за различията, които, макар и некодирани в ДНК, се появяват между индивидите. Това са промените, настъпващи в протеините, и факторите, които организират ДНК и контролират нейните функции. Скорошни изследвания върху еднояйчни близнаци показаха, че макар и да носят гени, отговорни за появата и протичането на определен тип заболявание (например ревматоиден артрит, шизофрения и др.), единият от близнаците никога не развива болестта, за разлика от другия. Причините за това не се крият в наследствената информация, а във факторите и събитията, които контролират нейното функциониране.

 

Майката предава сигналите от околната среда към бебето още в утробата

Доказано е, че повечето еднояйчни близнаци се различават по своята епигенетика дори в момента на своето раждане. В хода на вътреутробното си развитие те получават различни стимули от майката, приемът на хранителни вещества не е напълно еднакъв, размерът на плацентата също се отразява различно. Всички тези разлики по време на вътреутробното развитие водят до различия в епигенетичния профил на тяхната ДНК. Нещо повече, различните по височина и тегло близнаци показват епигенетични разлики в гените, които са отговорни за определен тип метаболизъм. Тези и други научни данни подчертават значението на факторите на околната среда за начина, по който се реализира генетичната информация, т.е. кои гени да бъдат включени, кои – изключени, как да работят. Всичко това повлиява сериозно по-нататъшното развитие на човешкия организъм. В ДНК на новороденото могат да бъдат открити специфични промени, които показват начина на хранене на майката още по време на зачеването. Има много научни данни, които доказват, че храненето на майката около времето на зачеването може да повлияе някои регулаторни области от ДНК на детето, и то още по време на неговото развитие в утробата.

Пример за това е диетата на майките в страните от Западна Африка. Климатичните сезони в този район имат два точно обособени периода – дъждовен и сух. Тези два периода разделят много точно диетата и начина на хранене на хората. Това е така, защото тези хора се хранят с продукти директно от природата. Затова хранителните продукти, които консумират по време на тези два периода, са различни.

Учени от лондонския Институт по хигиена и тропическа медицина са изследвали как различният начин на хранене се отразява върху ДНК на децата, заченати в единия или другия период. Тези учени изследвали ДНК от кръвта на майките, както и тази на новородените, като търсели специфични промени в метилирането на ДНК. Метилирането е специфична химическа промяна в молекулата на ДНК, която води до промяна в работата на гените и съответно променя живота на организмите.

Знае се, че някои храни могат да предизвикат повишено метилиране на ДНК. Първоначално учените смятали, че метилирането на ДНК се случва случайно и на разнообразни места в ДНК. Доказало се, че тези промени се осъществяват в специфични „горещи“ области от молекулата на ДНК. Нещо повече, оказало се, че нивото на ДНК метилиране се повлиява много точно от начина на хранене на майките. Това ниво на ДНК метилиране се предава на новородените деца, т.е. те го унаследяват. Но това означава унаследяване и на начина, по който гените работят в децата, което се получава вследствие на типа храна, която майките са поемали. В това изследване се доказва, че за нивото на метилиране на ДНК важно е количеството поети хомоцистеин, фолат и витамини от групата В. Всяка промяна в профила на метилиране на ДНК може да причини различни метаболитни синдроми, в т.ч. диабет и сърдечно-съдови заболявания.

От тези изследвания излиза, че хранителната диета на жените е важна за бъдещите деца, но не само диетата по време на бременността. Много преди зачеването диетата на бъдещите родители дава отражение върху епигенетиката на половите клетки, и така – и върху неродения организъм.

 

Храната и ДНК

Активните съставки оставят отпечатъци върху ДНК и влияят върху нашите гени и гените на нашите деца. Неслучайно се изследва как диетата на майката влияе върху бъдещите поколения. Сега това е много гореща тема не само за учените, но и за жените, които са майки, или ще бъдат такива. Разбира се, това вълнува и техните роднини и приятели. Трябва да си дадем сметка, че диетата и видът на храната влияят не само върху нашия метаболизъм, но дори и върху начина, по който работят гените ни. А начинът, по който работят гените, определя не само нас, а и това, което предаваме на нашите деца, предразположеността към заболявания, алергии, че дори и някои психологически черти.

 

Епигенетични модулатори в храната

Фолиевата киселина е мощен епигенетичен модулатор. Не се произвежда естествено в организма. Тя представлява водоразтворима форма на Витамин В9. Нейната биологична активност се проявява едва след като бъде метаболизирана в тялото (основно в черния дроб) до Витамин В9 (фолат). Фолиевата киселина има важна роля за произвеждането на нуклеинови киселини (ДНК и РНК), участва и в процесите на клетъчното делене. Необходима е за образуването на плацентата и за изграждането на костния мозък на ембриона. Консумацията на фолиева киселина намалява риска от вродени увреждания на бебето. Оказва и положително въздействие върху организма на бъдещата майка – тонизира и намалява нивото на стресовите хормони. Това, че човешкото тяло не може само да произвежда фолат, налага то да се снабдява с него чрез храната. Така се осъществява сложната връзка ХРАНА – ДНК – активност на гените.

 

С други думи, ако смятате, че за вас е важно как храната влияе върху работата на гените ви, важно е да се храните с храни, които осигуряват на тялото ви тези необходими за метилиране на ДНК хранителни съставки.

 

А кои са храните, които ще снабдят тялото ни с нормални количества от тези епигенетични молекули?

На първо място това са зеленолистните зеленчуци (зеле, спанак, броколи, брюкселско зеле, зелена салата, салата айсберг и др.) След тях следват бобените храни, слънчогледовите семки, черният дроб, пълнозърнестият хляб, ядките. Всички те са известни с богатото си съдържание на фолиева киселина. Само зеленолистните зеленчуци са над 1000 различни вида, така че – имаме избор.

За да подобрим нивата на метионин в нашето тяло, е добре да консумираме спанак, чесън и сирене тофу. А ако предпочитаме нещо невегетарианско, можем спокойно да се обърнем към пилешкото и телешкото месо, както и към рибата. Всички те са добре известни източници на метионин. Рибата в допълнение е богата и на Витамин В12, така че: „Добър Апетит!“ Като алтернатива на рибата можем да насочим погледа си и към млякото, червеното месо и черния дроб. Не звучи сложна и далеч не е невъзможна мисията, наречена балансирано и здравословно хранене, което хем е вкусно и приятно, хем влияе ползотворно върху нашите гени.

 

Нали?