Здравейте, скъпи читатели на списание „Искам бебе”!
Казвам се Юлия Живкова, на 45 години, от град София. Отгледана съм в задружно и сплотено семейство с много любов. Имам сестра, която и днес е най-добрата ми приятелка и опора.
Омъжих се твърде млада, на 18 години, за човек, когото много обичах. Веднага и започнаха опитите ни за бебе, но за съжаление приключваха със спонтанни аборти в 6-7 г.с. И така, след цели седем години брак, той се отдаде на пороците си, а аз си останах с мечтите и надеждите, че нещата ще се оправят и ние ще сме като нормалните семейства с поне две деца. Взех решението да се разведа и да взема живота си в свои ръце.
Не след дълго срещнах моята половинка, моето второ аз. Запознахме се на почивка в Созопол благодарение на наши общи познати. Още на първата ни среща той хвана здраво ръката ми и аз си пожелах повече никога да не я пусне. Решихме да си поживеем малко и след това да мислим за деца. Така след две години вече бяхме на старта. Вече бях станала леля и всичките ми приятелки имаха поне по едно дете. На срещите ни си говореха за млека, ваксини и памперси, а аз гледах тъжно и се молех един ден и аз да мога да се включвам в разговорите им. Влизах в църквите и гледайки иконите на Богородица с Младенеца, отправях молитва със сълзи на очи и си пожелавах един ден и аз в скута си да държа моята рожба.
След като изпробвахме всички бабини рецепти за забременяване, решихме, че е време да потърсим помощ от репродуктивен специалист. Нашата семейна приятелка Мая Нешкова вече имаше близначки благодарение на д-р Табакова. След една седмица бяхме при нея и бяхме изумени колко много хора имат нашия проблем, и как всички ние имаме една и съща мечта – да имаме дете. На първичния преглед се разбра къде е проблемът. Имах двустранно запушени тръби. Нямах никакъв шанс да забременея по нормален път. Последваха цветна снимка на тръбите, изследване на хормони, лапароскопия за отстраняване на едната тръба и пластика на другата. Спермограмата на мъжа ми беше добра.
Не исках да повярвам, че това се случва с мен. Изпаднах в тежка депресия, преследваха ме лоши мисли и паник атаки. Предложих на мъжа ми да се разделим. Но той ме подкрепи и ми каза, че ще преминем през това изпитание заедно. Подадохме документи към Фонда за асистирана репродукция, който от скоро подпомагаше финансово двойки с проблеми.
Трябваше ми цяла година, за да се справя. Помагаше ми сестра ми, четях психологическа литература, в която намирах отговори на въпросите си и това как да контролирам мислите си. Тогава взех решението, че трябва да се измъкна от ада, в който сама влязох, и че аз съм човекът, който трябва да гради своето собствено щастие.
И така, с нови сили и надежда, заедно с моята половинка, поехме отново по дългия и трънлив път в борбата за дете.
След една година заповедта от фонда беше в ръцете ми и бях отново на старта. Последва доста силна стимулация, трансфер и положителен тест, но в 6 г.с. прокървих и всичко приключи.
Решихме да потърсим дали няма и други причини за неуспехите ни. Направихме имунологични и генетични изследвания, които показаха наличие на високи нива на NK клетки и антинуклеарни антитела и тромбофилия 4G/4G на PAI. Отидохме в Плевен за консултация с имунолог – доц. д-р Конова. Тя назначи вливания и терапия при следващ опит ин витро, както и изследване на кариотип, който установи, че мъжът ми е с микроделеция на Y-хромозомата. Отново една година чакане на заповед, отново ин витро, отново положителен тест и аборт, въпреки назначената терапия и вливанията. След още една година чакане по същата схема премина и третият ни и последен опит по фонда.
Д-р Табакова каза, че трябва да опитаме с донорски материал.
Решихме, че е време да се промени нещо и че това нещо е клиниката. В същото време по радио „Витоша“ течеше кампанията на „Тройка на разсъмване“ и „Искам бебе” – „Повече българчета за България”. Решихме да участваме. И така на 25 март 2013 г., на Благовещение, Милена Златкова от „Тройка на разсъмване“ ми позвъни, за да ми каже благата вест, че са ни избрали, а вечерта Радина Велчева от „Искам бебе” ми сподели, че именно нейната дъщеря Йоанна е изтеглила номерчето и ни пожела късмет.
Спечелихме безплатен опит за ин витро процедура, дарен от МБАЛ „Надежда“. Бяхме толкова щастливи и толкова обнадеждени, че този път нещата ще се случат.
Ето че дойде ред и за първото ни посещение при д-р Персенска в болницата. Никога няма да забравя деня и часа. Беше 27 март 2013 г., 15.20 ч. Прекрачихме прага на „Надежда“ с много вяра и надежда. Още с влизането си усетихме някаква магическа сила, спокойствие и увереност, че сме на точното място. Д-р Персенска разгледа внимателно всички изследвания, направи ми преглед и каза, че действаме. Ние вече бяхме сигурни, че тя е нашият ангел.
Последваха редица интервенции, и така през месец юли 2013 г. след силна стимулация последва трансфер на две ембриончета. На светлата дата 15 август направих тест и той беше положителен. Прокървих и веднага ме приеха за задържане. След една доста тежка и рискова бременност, благодарение на д-р Персенска, д-р Михова и д-р Димова, се роди нашето сбъднато щастие, нашият син Славян. Датата беше 27 март 2014 г., а часът – 15.18. Точно една година след първата ни среща с нашия ангел – д-р Персенска, или както всички нейни пациенти я наричаме – нашата Перси.
При един от прегледите ми в болницата видях Радина Велчева. Все още не се познавахме лично. Бях благодарна за цялата любов и енергия, с които помагаше на двойките с репродуктивни проблеми. Казах си, че един ден и аз ще помагам на хората, които вървят по пътя към мечтаното дете. При следващата ни среща просто й казах: „Здравейте, аз съм Юлия.” След прегръдката ни вече знаех, че я обичам. Тя и фондация „Искам бебе” бяха част от борбата ми за дете, бяха част от моето семейство.
Три години по-късно Милена Златкова от „Тройка на разсъмване“ ме покани за участие в тегленето на новите печеливши двойки на кампания „Повече българчета за България”. Там се запознах с една друга мама на детенце, заченато с помощта на д-р Персенска. От дума на дума се разбра, че имаме още няколко познати с бебета, появили се на този свят благодарение на нашата докторка. Решихме да организираме среща с нея, която да бъде изненада. За един месец се събрахме над 150 семейства. Представяте ли си? Радина ни помогна с организацията в клиниката и така на 15 август – на Голяма Богородица, подарихме на нашата Перси незабравим рожден ден, на който присъстваха много благодарни и щастливи родители на „Бебетата на д-р Персенска”.
Имаше торта, балони, стихотворения, пожелания и най-важното – детски смях, смехът на близо 80 дечица, родени с помощта на д-р Персенска. Тя беше изумена и безкрайно изненадана. Подарихме й кутия „От бебе за бебе”, по идея на една майка от групата ни.
В нея вместо цветя бяхме сложили паричната им стойност с молба докторката да избере една двойка от нейните пациенти в трудно финансово положение, която ние да подкрепим в борбата за дете. Д-р Персенска каза, че това е най-ценният й подарък, и че за нея е чест и удоволствие да ни съдейства в това начинание. Така се роди каузата „От бебе за бебе”. В нея участваме всички, сбъднали мечтата си за дете, и които искаме да помогнем на други двойки в борбата за рожба. Организираме базари, на които се предлагат разни нещица, изработваме персонални чаши със снимки, няколко майки се включват с ръчно изработени от тях неща, които продаваме помежду си и паричките слагаме в кутията. Помолихме за съдействие „Искам бебе” като фондация, която от години се радва на доверието на хората, за да бъде всичко ясно и прозрачно, за което им благодаря от сърце!
Отдадох се на каузата „Предай нататък“ и така през месец декември 2017 г. организирах среща на децата на „Надежда“ с екипа на болницата. Доктори, акушерки, биолози, лаборанти, администрация, санитари и всички работещи в любимата ни болница получиха коледни подаръчета от децата на „Надежда“.
Беше изключително емоционален празник с Дядо Коледа, много детски усмивки и много подаръци, раздадени от малките джуджета. Тогава си казах колко е хубаво в една къща да има много деца. Още тогава споделих с Ради, че искам поне още едно дете, за да е пълна и моята къща. Тя само се усмихна и ми каза: „Ще бъде”!
И така аз, вече горда мама на едно прекрасно ангелче Славянче, си мислех, че по-щастлива от това не мога да бъда. Един неделен ден получих съобщение от моя ангел дарител, че всичко е уредено, за да започна опити за второ детенце. Веднага се обадих и записах час за д-р Персенска. Последва стимулация, и ето че аз отново бях бременна, но прокървих и загубих плода. Вероятна причина – остра прогестеронова недостатъчност. Славян ми даваше сили и заради него си казвах, че няма място за отчаяние.
По препоръка на няколко майки се срещнах с доц. Русев – имунолог и чудесен човек. Назначи ми изследвания и на базата на тях – терапия. На следващия цикъл върнахме най-силните и борбени ембриончета на света. Отново последва кървене и дълъг болничен престой, заради скъсена шийка и контракции. Д-р Димова бе до мен и в този момент. Бяхме изключително притеснени как ще платим дългия престой в болницата и отново Радина и „Искам бебе” се притекоха на помощ.
Г-н Иван Миховски, координатор в „Искам бебе”
направи голямо дарение в моя полза, с което „Искам бебе” дофинансира дългия ми престой в болницата, благодарение на което аз износих бебетата до по-благоприятен период за тях.
И така, на 8 юли 2019 г., на 45 години, станах майка за втори път. След спешно секцио на бял свят се появиха моите прекрасни близначета.
След много, много години на борба, аз вече съм майка на три прекрасни деца – Славян, Анисия и Персиан. Благодарение на фондация „Искам бебе”, на любимата ни д-р Персенска и неуморния екип на МБАЛ „Надежда“, щастливо мога да кажа: „Аз исках и аз имам бебе!“ Не едно, а три прекрасни деца, които осмислят живота ми и ме правят безкрайно щастлива.
Щастлива съм и че кауза „От бебе за бебе” вече има своето първо бебе. Това е бебе Стефи на мама Габи и татко Стефан. Пожелавам й да е здрава и щастлива и да радва мама и татко.
Чест е за мен да съм част от невероятния екип на „Искам бебе” и да бъда част от магията на каузата „От бебе за бебе”. Благодаря на Господ, че срещнах д-р Персенска, която се превърна в моя ангел-спасител. Благодаря, че срещнах по пътя си толкова всеотдайни хора, които работят за каузата да има повече деца в България.
Важно е да предаваме нататък доброто, за да има живот! Защото децата са неговият смисъл!