Материалът е подготвен от екипа на фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“. Фондацията е създадена през 2019 г. и има за основна цел да изгражда устойчива здравна култура по отношение на заболяването ендометриоза и репродуктивното здраве.

За повече информация:

Мария Георгиева

Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве”

M: 0888 277745

www.endometriosis.bg

 

Ендометриозата е една от водещите причини за безплодие. Смята се, че между 30 и 50% от жените с репродуктивни затруднения имат ендометриоза. В много от случаите, след продължителни неуспешни опити за естествено зачеване или провалени терапии, жените с ендометриоза преминават към ин витро процедури. Освен това, тежката ендометриоза, особено тази, засягаща тръбите на жената, е и една от индикациите за финансиране на ин витро процедура от Центъра за асистирана репродукция.

За всички жени началото на една ин витро процедура е момент, който поражда смесени чувства, поради неизвестността от престоящото. Ин витро лечението има много етапи и всеки от тях крие риск от неуспех и преждевременно приключване на процедурата. Затова е важно жените да са информирани за всеки от тях, да знаят какво да очакват и да споделят своите притеснения и тревоги с лекуващия си лекар, за да бъдат подкрепени от него и екипа му.

 

Отговори

Както при всяка медицинска интервенция, ин витрото изисква високо ниво на доверие в лекуващия лекар и неговия екип от специалисти. Когато лекарят е готов да отговори на въпросите на пациента, това е ясен сигнал, че има план за лечението му, направил е оценка на потенциалните рискове и усложнения и знае как да постъпи във всяка ситуация. Именно от това има нужда всяка от нас – да получи отговор на въпросите си и успокоение за притесненията си. Доверието в лекаря в голяма степен зависи от получаването на информация по достъпен и разбираем начин и даването възможност на пациента да зададе своите въпроси.

 

За голяма част от пациентите посещението при лекаря, особено в такъв важен момент, като започването на ин витро процедура, предизвиква високо ниво на стрес и тревожност, което от своя страна може да попречи на пациента да формулира въпросите си, или да запомни отговорите и препоръките на лекаря. Ето защо е добре да сме предварително подготвени – със списък от въпроси и възможност да си водим записки по време на консултацията.

 

Предлагаме ви списък от няколко въпроса, които са важни за пациентите с ендометриоза, поемащи по пътя на ин витрото, и които препоръчваме да дискутирате с вашия лекуващ лекар:

 

  1. Трябва ли да се оперира ендометриозата преди ин витро процедура?

Това е въпрос, който касае голяма част от жените с ендометриоза и е пряко свързан с това дали е възможно изобщо да настъпи бременност при наличие на ендометриозни кисти и/ или огнища. За пациента отговорът на този въпрос е от ключово значение, защото една потенциална операция би означавала отлагане на ин витро процедурата с няколко месеца и допълнителна подготовка (и чисто практически, и в психоемоционален план).

Според голяма част от лекарите, ако са налице активни ендометриозни огнища или кисти, е възможно те да създават токсична среда в таза на жената, което може да попречи на имплантацията на ембриона.

От друга страна, разположението на ендометриозните огнища или лезии би могло да попречи на аспирирането на фоликулите по време на пункцията. Наличието на големи ендометриоми (ендометриозни кисти) може да оказва негативно влияние върху качеството и броя на яйцеклетките.

Лекарят ще направи комплексна оценка на нуждата от операция, вземайки предвид резултатите от всички изследвания и диагностични процедури, историята на заболяването, каква е тежестта му – дали са налице ендометриозни кисти и/ или огнища, какъв е техният размер и кои органи са засегнати. При много тежка ендометриоза, при която има твърде висок риск от влошаване на здравословното състояние на пациента, лекарят би могъл да препоръча операция преди ин витро процедура. Лекарят ще прецени риска от потенциалната операция върху яйчниковия резерв на жената и при нужда ще предложи замразяване на яйцеклетки преди операцията.

 

  1. Колко дълго след лечение с аналози на лутеинизиращ хормон-освобождаващ фактор (Золадекс, Реселиго) могат да се отлагат ин витро опитите?

След лечение с подобни медикаменти за потискане на функциите на яйчниците, често минават месеци преди нормалния хормонален баланс на жената да се възстанови напълно.

Колко време след лечението жената ще забременее, в много случаи е въпрос на личен житейски избор, но е важно лекарят и пациентът съвместно да изготвят план за това какво следва след терапията със Золадекс или Реселиго. Важно е пациентът да знае, че тази терапия е временно решение, а трайните резултати изискват цялостна промяна на начина на живот.

При жени, които не планират забременяване веднага след подобна терапия, лекарят ще прецени дали е необходимо продължаване на лечението с противозачатъчни или друг вид хормонални лекарства.

Дори и това не е трайно решение и се налага пациентът и лекарят да помислят заедно за дългосрочна стратегия за предпазване от рецидиви. Особено важно е да се направи оценка на отражението на тези терапии върху бъдещия фертилитет на жената.

 

  1. Какви медикаменти ще бъдат използвани за хормонална стимулация по време на ин витро процедурата?

Хормоналната стимулация се извършва по индивидуален план, който лекарят разработва, вземайки предвид тежестта на заболяването на пациента, нивата на хормоните преди началото на процедурата, броя на видими антрални фоликули в яйчниците на жената, състоянието на маточната лигавица и др.

Имайки предвид всички тези фактори, лекарят ще избере между няколко възможни протокола за стимулация – къс протокол (продължаващ между 10 и 12 дни, започвайки от втори ден на менструацията) или дълъг протокол (продължаващ около 20-25 дни и започващ с потискане на яйчниците от около 20-и ден на предходната менструация), както и няколко възможни групи лекарства.

Хормоналната стимулация до фоликулярната пункция обикновено се извършва с медикаменти, които съдържат човешкия фоликулостимулиращ хормон (FSH) и водят до образуването на по-голям брой зрели яйцеклетки. В някои случаи лекарят ще предпочете да използва друг тип медикаменти от групата на т. нар. “ароматазни инхибитори”. Те се използват за стимулиране на производството на по-голям брой яйцеклетки, без извънредно покачване на нивата на естрогени в тялото.

В комбинация с тях могат да бъдат използвани и лекарства, потискащи овулацията, за да се контролира равномерното нарастване и зреене на яйцеклетките. В последния етап на стимулацията на пациентката се поставя инжекция с човешки хорионгонадотропин (ЧХГ) в точно определен от лекаря ден и час. Тази стъпка води до финалното развитие на яйцеклетките.

След пункцията, по преценка на лекаря, могат да бъдат предписани хормонални лекарства за подобряване на състоянието на маточната лигавица.

Важно е да уточните с лекаря какъв е най-добрият план за вас по отношение на хормонална стимулация и минимизиране на евентуалните странични ефекти предвид степента на ендометриозата.

 

  1. Как ще се чувствам вследствие на хормоналната стимулация?

Както всички хормонални медикаменти, тези, използвани за стимулация по време на ин витро, също могат да предизвикат различни странични ефекти. Лекарят ще ви обясни подробно какви може да са те, но тяхната проява е строго индивидуална при всеки пациент. Сред най-често срещаните са гадене, стомашни проблеми, усещане за подуване и тежест в корема, главоболие и др. Напълно е възможно и да не изпитвате никакви странични ефекти.

 

  1. Как медикаментите повлияват ендометриозата и нейното развитие?

Този въпрос притеснява всяка жена с ендометриоза, минаваща през ин витро лечение. Знаем, че ендометриозата е хормонално зависимо състояние (най-вече естроген-зависимо), а хормоналната стимулация води до повишаване на нивата на естрогени в женското тяло. Притеснението, че стимулацията може да влоши състоянието на жените с ендометриоза (разрастване на съществуващи огнища и кисти или поява на нови), е напълно основателно. Въпреки това, проучвания показват, че сериозно влошаване на ендометриозата вследствие на ин витро е рядко срещано, тъй като излагането на хормонална стимулация е за кратък период от време.

Важно е да поставите този въпрос пред своя лекар и да изразите тревогата си. Той ще направи оценка на потенциалните рискове и на базата на това и други важни фактори ще определи дозировката на лекарствата, с които ще ви стимулират. Вашият лекар ще се спре на план за стимулация, при който рисковете за здравето ви са минимални.

 

  1. Болезнени ли са процедурите?

Някои от етапите на ин витро процедурата действително могат да причинят болки и дискомфорт.

По време на фоликулярната пункция често жената е поставена под пълна упойка и не изпитва болка. След събуждането от процедурата и през следващите ден-два тя може да изпитва болки в зависимост от броя на яйцеклетки, които са аспирирани (съответно броя убождания по яйчниците) .Лекуващият лекар ще предложи подходящи методи за обезболяване.

Ембриотрансферът (няколко дни след пункцията) се осъществява, без жената да е поставена под упойка. Възможно е пациентката да изпитва лек дискомфорт, докато трае процедурата.

 

  1. По какъв начин ендометриозата повлиява ин витро процедурата и нейния изход?

Инвитро процедурата включва много етапи, а изходът ѝ е непредвидим. За съжаление, всеки от тези етапи крие риск от неуспех. Ендометриозата може да повлияе изхода на ин витро лечението по различни начини – например този, по който жената откликва на стимулацията, като влоши качеството на яйцеклетките и съответно на ембрионите, създавайки токсична среда в таза на жената и попречи на ембриона да се имплантира. Препоръчително е пациентът и лекарят заедно да обсъдят това, като лекарят предостави информация за последователността, целите на етапите и възможностите нещо да се обърка при всеки от тях.

 

  1. Повлияват ли хормоналните стимулации при ин витро яйчниковия резерв на жената?

В повечето случаи на жените е необходим повече от един ин витро опит, съответно повече от една хормонална стимулация. При жени с вече намален яйчников резерв това поражда притеснения относно възможността за изчерпването му вследствие на стимулациите.

Данните от проучвания по този въпрос към момента са малко, но сочат, че стимулациите не намаляват яйчниковия резерв в повечето случаи. Рядко и при използването на извънредно високи дози на хормоналните лекарства, е възможно да настъпи спад в яйчниковия резерв на жената.

Добре е да обсъдите този въпрос с лекаря, с оглед на индивидуалния случай. Той ще прецени какви са рисковете, вземайки предвид вашата възраст, нивото на антимюлеровия хормон, броя на антралните фоликули, видими при ехографски преглед, броя на вече осъществените ин витро опити и др. фактори.

 

  1. По какъв начин ендометриозата повлиява бременността и има ли рискове за плода и майката?

Макар и в редки случаи, ендометриозата може да повиши риска от някои усложнения по време на бременността и при раждане, като прееклампсия (покачване на кръвното налягане и поява на белтък в урината след 20-а седмица от бременността), плацента превия (разположена ниско в матката, близо до шийката), преждевременно раждане или спонтанен аборт. Въпреки това е от ключово значение бременната жена да запази спокойствие и да избягва стресови ситуации. Затова ви съветваме да обсъдите с вашия лекар всички тези възможни усложнения, защото когато пациентите са информирани, са много по-спокойни. Вашият лекар ще следи за определени фактори и симптоми, за да предотврати възможните усложнения.

 

  1. Повлияват ли се симптомите на ендометриоза по време на бременност?

За голяма част от жените с ендометриоза бременността е период на облекчаване на симптомите на болестта. Това е така, поради дългия период, в който жената няма менструация. Друг фактор, който способства за подобряването на симптомите на ендометриозата, е високото ниво на хормона прогестерон по време на бременност.

От друга страна, някои жени с ендометриоза изпитват болки по време на бременността, поради нарастването на матката, разкъсването на сраствания или притискането на засегнати от ендометриозата органи.

Важно е да обсъдите с вашия лекар този въпрос, особено ако изпитвате болки. Той ще проследи и ще ви обясни каква е възможната причина за тях.

Широко разпространен мит е, че бременността лекува ендометриозата. И въпреки че за някои жени тя може да представлява период на облекчение на симптомите, бременността не е трайна стратегия за справяне със заболяването. Важно е да обсъдите с вашия лекар подход за овладяване на ендометриозата в дългосрочен план. Особено важно е да помислите за промени в начина на живот, които могат да подобрят ежедневието ви, въпреки болестта, преди, по време и след бременност.