Валентина Иванова е координатор на ИСКАМ БЕБЕ във Варна вече 13 години. На 13 юни т.г. ще навърши 46. Днес е щастлива многодетна майка на Георги и близнаците Ванеса и Калоян. През 2001 г. завършва „Културология“ във ВСУ „Черноризец Храбър“. Още на 18-годишна възраст започва работа в сферата на туризма. Самата тя казва за себе си, че започва от нулата – като камериерка в един от най-елитните комплекси по нашето Черноморие. „Това се случи благодарение на баща ми, който работи повече от 40 г. в туризма. Следвайки хода на времето, преминавах през различни позиции и научих много за отношенията между хората. Впоследствие започнах работа в един от първите бутици „Lacoste” за маркови продукти в България. Там преживях едни от най-хубавите си години. Именно там беше и първата среща с настоящия ми съпруг“, разказва Валя.
Детството
Моето детство, смело твърдя, че беше незабравимо. Израснах в един от най-хубавите квартали на Варна – казват му Цветния квартал. Всички улици са с имена на цветя. Жилището ни беше голямо. Намираше се в панелен блок, пълен с много деца – просто мечта. Помня незабравимите игри до полунощ на мижанка, фунийки, разговори, скачане на въже и ластик… Сега, като се сетя за тези моменти, и ми става едновременно мило и тъжно, свидно и светло! Често разказвам на децата си колко е хубаво да се играе навън и постоянно ги толерирам в игрите на улицата – с топки, тротинетки, федербал. Често ги наблюдавам отстрани и спомените ми нахлуват в главата. Усещам се как си тананикам онази песничка от „Войната на таралежите“ и си казвам – повтарят ли ме децата? Дали? Моите родители са прекрасни хора. С брат ми научихме от тях най-съществените неща за живота – нищо не сме получили наготово, всичко сме постигнали сами, но винаги с подкрепа в трудни моменти. Научени сме на труд от съвсем малки, поощрявани сме за постигнати добри резултати, взели сме си ценните уроци, от които днес предаваме части на децата си.
Моето ДНЕС
Най-смело и отговорно заявявам – днес съм горда със себе си и постигнатото! Работя, плащам си сметките и кредитите. Заедно с Йордан, съпруга ми, гледаме трите си деца и имам кауза. Всеки един човек трябва да има кауза, която да му дава смисъл на съществуването, за да е горд от постигнатите резултати. За да оставя нещо – макар и мъничко – след себе си. Не говоря за видимите неща. А за онези – невидимите, които дават смисъл на децата ти, на приятелите, на някой непознат.
Знаете ли какво е усещането, когато днес вървя по улиците и срещу себе си видя усмихнато семейство, което бута количка с бебе? В един момент на врата ми се увиват 4 ръце – на щастливите родители, и само чувам: „Вале, благодаря ти. Имаме това бебе, благодарение на теб“. Всеки, който ме познава, знае, че аз не плача, малко „джаста-праста“ съм, но това са моментите, които спират дъха ми. В повечето случаи, познавам родените с моя помощ деца, още от точицата на ехографската снимка, а днес вече тичат в Морската – падат, жулят коленете си, радват се, плачат и така животът се случва пред очите ми. Това са подаръците, които получавам най-често, и мисля, че съм един истински щастлив човек.
Любовта и Децата
ЙОРДАН. Срещнах го на работното си място. Влезе в магазина, в който работя. Уж случайно било – разказва ми усмихнат той. И от приказка на приказка, дойде първата ни среща, а след нея още една… Две години по-късно се оженихме. Може да звучи тривиално, но още от началото на връзката ни говорихме за дете. И двамата сме привързани и привързващи се хора, търсим топлина и уют навсякъде. Както казваме често – децата се „лепят“ по Йордан, още щом го видят. Той е абсолютен магнит за детски щуротии – втурва се в игрите им, умее да създава ред в хаоса, кара децата сами да откриват справедливостта в игрите си.
Вярата
След сватбата почнахме опити за бебе, но така и не се случваше. Всеки, който минава по нашия път, знае какво е – лекари, изследвания, много неизвестни. Различно, непознато, плашещо.
Още в онези години знаехме, че щом има вариант за решение, то трябва да се опита веднага и да не се губи време. Животът е толкова кратък. И за секунда не ни е напуснала вярата, че ще имаме дете! А днес са три!
За няколко години минахме през десетки изследвания, прегледи, манипулации. Претърпях три операции, две от които към днешна дата се оказаха напълно излишни, но времената бяха такива и медицината в България беше на друго ниво.Считаме се за късметлии, защото след „само“ ШЕСТ-годишните мъки, вече имахме нашия син, а две години по-късно и неговите брат и сестра. С Йордан всеки ден си казваме, че Георги, Ванеса и Калоян са най-хубавите, умни, добри, послушни и талантливи деца
Протегнатата НАВРЕМЕ ръка
НИКОГА не трябва да се забравя протегнатата ръка – до ден днешен повтарям това на децата си. Малко история:
Баща ми все подпитваше дали скоро няма да е дядо. Един септемврийски ден на 2007 г. той ми се обади и каза, че в техния хотел ще има среща с някакъв доктор и един мъж, който иска да помага, като дари средства за лечение на двойки без деца. Трудни години бяха. През 2007 г. всеки сам плащаше ин витро процедурите си, нямаше фонд „Ин витро“, нямаше никаква финансова помощ отникъде! Сега е трудно да си представим такова нещо. Днешните млади хора са изключителни щастливци, защото процедурите, за които днес държавата плаща, при нас бяха въпрос на заеми и кредити.
Решихме с Йордан да отидем на тази среща. Една жена с руса къдрава коса (тогава Радина беше с руса коса) заговори с благ тон и ни убеждаваше, че скоро всеки един от нас ще гушне своето бебе, само трябва да вярва и да срещне своя лекар. Така се запознах с нашия лекар, или както си казваме у дома – с нашия Човек – д-р Геори Стаменов. Този ден обаче – 1 септември 2007 г. – не свършваше. Така срещнахме и Дарителя.
Дарителят
Д-р Милен Врабевски ми вдъхна огромно доверие още с първите думи. Аз не съм толкова доверчива, напротив. Умът ми все „изпитва“ ситуации и хора. Но се доверих. И до ден днешен твърдя, че хора като д-р Врабевски са тези, които могат и предават житейски уроци с най-дълбок смисъл.
Когато излезе през многобройната аудитория, д-р Врабевски каза, че ще дари на 4 жени по 5 хил. лв. за процедури ин витро. Настана тишина. Кой ли вярваше в този момент, че толкова съдби ще започнат да се променят. Така се случи и първата томбола за дарителски средства на ИСКАМ БЕБЕ. Пред очите ни. Дали ще ни споходи щастието да продължим борбата си за бебе?
Не! Не бяхме от печелившите. Тогава една жена от печелившите – казваше се Татяна (никога няма да я забравя), стана и каза , че иска да раздели нейните пари с друг човек, защото знае колко са скъпи подобни процедури. И изтегли нас с Йордан като печеливши. Заради жеста на Татяна, д-р Врабевски даде още пари и каза пред всички: „Ще помагам, докато жената на полицая има бебе“. Цялата зала ни аплодира. Тогава не беше толкова лесно да излезеш пред 100 човека и да благодариш за подобен жест. Първо – защото трудно се доверяваш, че може да ти се случи подобно нещо, и второ – защото може да бъдеш сочен с пръст като бездетен. Към днешна дата, 13 години по-късно, д-р Врабевски също е неотменно до нас – подпомага школите по футбол и рисуване на децата, винаги се поздравяваме за празниците и знам, че мога всичко да споделя с него, да намерим заедно решение и да предаваме доброто нататък.
Смисъл
Това събитие постави основата на моя пълноценен живот и до днес. Запознах се с едни уникални хора, прегърнах една кауза, имам 3 деца и това е целият ми свят. Вече 13 г. познавам ИСКАМ БЕБЕ и благодарение на тези хора получих много. Научих много! Раздаваме се много! И получавам смисъл.
Имам 3 деца, много приятели, всеки ден общувам с уникалните български лекари и хора, отдадени на идеята – да се раждат деца в България. През миналата година получих предложение за работа в Община Варна и екипа на кмета г-н Портних и днес съм Главен експерт „Репродуктивно здраве“ в Общината. Тази позиция ми дава много – общувам с хора от общинските администрации от цялата страна, срещам разбиране и работим много. Гордост за Община Варна и съвместния ни проект с ИСКАМ БЕБЕ е това, че Програмата Ин витро при нас е с 83% успеваемост, т.е. огромната част от пациентите, които получават пари, се сдобиват с рожби, раждат децата си тук във Варна и стават част от Голямото ни семейство.
Заедно
Благодарността ми е и към изключително добрите лекари и специалисти от екипите на д-р Любомир и Богомил Бойчеви от Тутракан, д-р Даниел Димов от Шумен, д-р Александров от Варна, както и към директора на АГ Варна – проф. Емил Ковачев. Мога да кажа, че срещам в тяхно лице голяма подкрепа, често им звъня късно вечер или рано сутрин, но знам, че винаги мога да разчитам на тяхната човешка и лекарска помощ. Мога също твърдо да кажа, че в България вече има страшно много общини, които обръщат внимание на нашата кауза, допитват се до нас в ИСКАМ БЕБЕ, заедно организираме дарителски акции. Хората ни вярват. 13 години са и малко, но и много. Измерват се с една дума – доверие. Доверие, което имаме в изобилие.
Каква съм днес?
Аз съм реалист, който мрази лъжата и лицемерието. Казвам каквото мисля и това не се харесва на много хора. Обичам действията и новите неща. Обожавам да карам кола. Вдигам си телефона и на непознати. Приемам всякакви идеи за работа – стига да помагат на каузата ни. Търсим млади майки, които да приемат ДОНОРСТВОТО на яйцеклетки като кауза и да дарят частица от себе си, за да може друга жена да стане майка. Търся съмишленици. Не се обръщам назад.
Благодарна съм. Истински благодарна и животът ми се отплаща с радост и пълна къща с деца и приятели. Номерът на телефона ми е навсякъде по брошурите на ИСКАМ БЕБЕ. Ако искате да помогнете да се роди дете – обадете се. Аз съм Валя от ИСКАМ БЕБЕ. Ние сме ИСКАМ БЕБЕ.