Cooks and Bakes
Дани е майка на 2 малки момчета, която е минала през дългият път и битката, за да ги има. През годините борба се свързва дълбоко с кулинарията – нейната голяма страст и така запълва празнината в живота си, докато целеустремено се бори за своето щастие.
Позната добре в онлайн пространството със своя кулинарен блог Cooks and Bakes с над 16 хил. последователи във Facebook, Дани разказва истории от личен характер в Instagram и споделя апетитни рецепти за десерти. Дани се опитва да подкрепя двойки, които преминават през трудния път през стерилитета, със съвети и подкрепа. Можете да й пишете за кулинарен съвет или с трудния път до майчинството.
Facebook: @Cooks and Bakes
Instagram: @hey.daniellaa
Първият следобед на 35
Събуждам се на тридесет и пет и все още не мога да осъзная, че малкото седеммесечно бебе е мое. Моето дете. Мое. Толкова дълъг път извървях, че бях забравила как изглежда щастието, бях загубила пътя към себе си. Имах ясна цел за всичките тези 12 години, които се изнизаха между пръстите ми, а тя беше само една – да бъда майка. Да чуя детския плач от съседната стая, да събирам разпилените играчки по пода дори и капнала от умора, да рисувам с пръст сърчица върху детското лице, докато го гледам как блажено спи, да плача от умиление при първите му стъпки, да празнувам неговия рожден ден, който ще бъде най-важният ден в годината и за всички години оттук нататък, да му направя торта за този и за всички останали празници дори и без повод.
Този първи следобед на 35 бе различен. Бе истински, красив със спящо бебе до мен и моят рожден ден бе изпълнен със смисъл. Защото когато аз ти дадох живот, се роди и още един човек – родих се аз отново, роди се родител.
Успях да премина през толкова много емоции, болка, страдание и отчаяние, физическа и най-вече емоционална умора за тези 12 години борба. Битка, която водих наравно с едни от най-добрите лекари в страната, които застанаха редом до мен, държаха ме здраво за ръка и заедно гледахме напред. Напред към по-светлото бъдеще и общия ни успех. За целия този период преминах през всички възможни процедури, които бяха приложими към момента. Аз се развивах заедно с всички модерни процедури на ин витро клиниките в страната, те се развиваха и разширяваха, и аз се движех заедно с тях. Нямаше процедура, която да не бях „опитала“ – инсеминация, цветна снимка, лапароскопия, ин витро по къс протокол, ин витро по дълъг протокол, ин витро на естествен цикъл, няколко биопсии на матката и какво ли още не.
И така 6 опита. С години разстояние във времето, с моменти на надежда, устрем, ентусиазъм, но отново с лавандуловочерен финал. При всяко ново начало надграждахме с нещо ново, имахме нова светлинка в тунела, но мрачните облаци на бъдещото развитие на проблема не се разсейваха.
За да избягам от мислите за дете създадох свое лично онлайн пространство – започнах да готвя и да споделям рецептите си с читателите. Това беше моят начин да се отскубна от реалността и същевременно да се чувствам добре в кожата си, да творя и да създавам нови неща, да надграждам себе си, да се самоусъвършенствам, да уча, да потъна в непознати води и да попивам нови знания и опит. Това беше моето време, вечер след работа се затварях в кухнята и започвах да експериментирам различни видове рецепти и сладкиши.
Блогът стана моето дете. Обгрижвах го, вдъхвах му живот и всичко това ми доставяше огромно удоволствие. А точно когато имах дете, щях да съм подготвена и ще му предам всички знания към кулинарията. Представях си как готвим заедно, как правим коледни сладки, а някъде около нас звучат захаросани коледни песни, от фурната се носи аромат на канела, мед и портокалови корички, а то облизва бъркалките на миксера точно както съм правила аз в моето детство.
Преминах през много емоционални фази – на надежда, на непукизъм, на себеотрицание, на това да разказвам на всички в обкръжението си за „проблема” и това да не се чувствам комфортно в компания на жени с бебета, бременни и кърмачки.
Целият този път обаче има смисъл. Промених се. Опознах себе си, станах по-толерантна съм света и околните, станах по-добра, по-човечна и търпелива. Заобичах се повече и оценявах това, което имам. Реших, че единствено силната ми воля ще ме изведе до края, че пътят е труден, но не невъзможен. Аз щях да бъда майка по един или друг начин.
Желанието ми ме водеше напред. Желанието да бъда майка без значение от обстоятелствата – по кой начин ще се случи това.
Съпругът ми застана плътно до мен и каза: „Аз искам да остарея с теб без значение дали ще имаме деца или няма да имаме”. Той каза всичко.
Осмата ин витро процедура беше успешна. Все още помня трите цифри, които виждах с премрежените ми от сълзи очи и се чудех истина ли е или има грешка от резултата на кръвния тест. Цифрата е различна от нула.
Липсваше всякакъв романтичен начин да му споделя, че съм бременна.
Сърцето ми биеше лудо, набрах номера на съпруга ми и му казах „кръвният тест е положителен, май има нещо.“ Даже не можех да изрека на глас думата бременност, бе толкова чакана и жадувана, струваше се нереална дори.
За 35-тия рожден ден не направих парти. Нямах нужда от това, защото имах всичко. Две малки ръчички, които ме прегръщаха и черни дълбоки детски очи, в които потъвах.
Подарих си спомени – запечатах на хартия един прекрасен следобед, изпълнен с детски усмивки и много любов. Подарих си фотосесия с двете ми любими момчета, защото само те имат смисъл оттук нататък. Приготвих торта, рецептата, която ще споделя с вас.
Животът е толкова непредсказуем и очарователен, че ме дари с още едно прекрасно същество, което е вече на 2 години. Без дори и да съм мечтала за него, а може би брат му е отворил сърцето ми и познала щастието на майчинството, Бог ми изпрати този така ценен дар. Понякога щастието се чака дълго стига да имаме сили и кураж да устоим за предизвикателствата, успехът е някъде там и ни очаква. Отчаянието не е добър съветник, а само желанието да чуем думата „мама“.
10 парчета
Медена торта с маскарпоне
За блатовете:
- 150 г течен мед
- 1 1/2 ч.ч. брашно
- 2 с.л. с връх нишесте
- 2/3 ч.ч. захар
- 3 яйца
- 1/2 ч.л. сол
- 1 ч.л. сода бикарбонат
- 2 с.л. портокалови или лимонови корички (ползвах лимонови)
За крема:
- 500 г заквасена сметана
- 500 г маскарпоне
- 1/2 ч.ч. захар
- 1 малко бурканче сладко (125 г) от праскови или друг плод
За украса:
Френски макарони, свежи цветя, стръкове лавандула
Необходими пособия:
- сито за пресяване на брашното
- хартия за печене
- тортена форма с диаметър 20 см
Приготвяне на блатовете:
Разбийте меда със захарта, солта и яйцата. Добавете останалите сухи съставки. Ще ви е нужна форма с диаметър 20 см За да се получат тънки равномерни блатове не е нужно да разделяте тестото на части, а можете да го изпечете наведнъж. Щом като изстине добре, разрежете го хоризонтално, така че да се получат 4 тънки блата. Изсипете цялото количество тесто в тавичка, покрита с хартия за печене или намаслена и набрашнена форма.
Печете около 15 мин. в загрята до 180°С фурна, след това сложете фолио отгоре и печете още около 40 мин., докато прободена в него клечка излезе суха.
Приготвяне на крема:
Докато блатът се пече и изстива, пригответе крема. Разбъркайте сметаната със захарта с шпатула, добавете маскарпонето. Захарта може да добавите на вкус, за предпочитане е кремът да е леко кисел, за да не става натрапчиво сладка самата торта.
Сголобяване на тортата:
Разрежете изпечения блат на четири равни части. Не е необходимо да се напоява тортата със сироп, тя ще стане мека и сочна след като поеме от крема. Намажете обилно два от блатовете с част от крема. По средата сложете 1 бурканче сладко от праскови или друг плод по ваш избор. Довършете и с останалите блатове, сглобете тортата. Покрийте цялата торта с останалия крем и сложете в хладилника да стегне за една нощ. За украсата ползвайте готови френски макарони и живи цветя, плодове и най-вече вашето въображение.
Палачинки с лимец
ПРОДУКТИ
3 яйца
4 с.л. брашно от лимец с връх (ако ще ползвате само един вид брашно сложете 7 с.л.)
3 с.л. бяло брашно с връх
500 мл айран, приготвен от 5 с.л. кисело мляко (краве или овче) и вода
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. захар
масло за намазване
Сложете содата в млякото и оставете за кратко да шупне. Разбъркайте и добавете водата. В купа сложете яйцата, брашното, захарта и добавете айрана. Разбийте с миксер или с телена бъркалка. Загрейте тиган за палачинки, изсипете 1 черпак от сместа и изпечете палачинката от двете страни. След като я извадите, намажете с масло. Повторете до свършването на сместа. При мен се получават около 8-9 палачинки.
Да ви е сладко!