Запознахме ви с инициативата In Vitro – In Vivo в предишните ни издания. Във всеки следващ ще ви представяме част от концепцията на творбите, които засягат различни теми и символика. Идеята на цикъла е да представи проблем, но и да предложи решения. Първоначално с възникването на творбите се проведе благотворителен търг, с който бяха подпомогнати няколко двойки и дете с диабет. През 2019 г. стартирахме пътуващи изложби и онлайн платформа, в която предлагаме фотографии от цикъла. През 2020 г. In Vitro – In Vivo влезе в домовете ви с календара на ИСКАМ БЕБЕ и рубриката, която четете. Вярваме, че идеята на цикъла ще ви вдъхнови и ще послужи за пътеводна пътека за нови начала както за цикъла In Vitro – In Vivo, така и за вашите идеи. ИСКАМ БЕБЕ ще очаква да споделите предложенията си за предлагането на решения и за фокусиране не върху проблема, а върху сбъдването на мечтите.
Материалите на творбите в цикъла In Vitro – In Vivo
Чешки оловен кристал и духано стъкло, стъклени графики с fossil vitra, форми от керамика и мрамор.
Бохемско стъкло и чешки оловен кристал
Всички знаем за чешкия оловен кристал, но каква е историята му и защо беше избран за един от основните материали за цикъла In Vitro – In Vivo.
Област Бохемия става известна с красивата си декорация и орнаментика на стъклени посуда по времето на Ренесанса. През 16 век терминът бохемски кристал се появява за пръв път. Кристалът от тази област на Чехия става световноизвестен поради добрите си качества за гравиране и рязане.
Има сведения, че занаятът на стъклото в Чехия се появява още през 12 век. Чехите развиват технологията и я превръщат в семейна традиция, която се предава от баща на син. Те правят не малко революционни открития за стъклото, което ги задържа на световната сцена за производство на стъкло и до днес. Въпреки множеството трудни периоди, те съумяват да създадат нови течения и видове стъкла. Така например създават кобалтовосиньото стъкло (Шурер, Северна Бохемия, 16-и век), чешкия кристал (Мюлер в Шумавския регион), емайлираните и хеалитни стъкла (Б. Егерман през първата половина на 19 век), гравираното стъкло (Каспър Лехман първи създава богато украсени бокали), опаловото стъкло (Харачов, Нови свет, Крконоше), разноцветни стъкла, мраморно, лято и матирано стъкло (Бедрих Егерманн, Нови Бор), стъклена маса, имитираща скъпоценни камъни (Яблонец над Нисоу), лято стъкло (Либенски и Брихтова), хай-тех кристал (гр. Светла на Сазавоу кристал, гравиран само с машинна обработка). Чехите въвеждат и колелото за гравиране. През 17 век Каспър Лехман (Прага) въвежда колелото от мед и бронз.
Състав на Оловния кристал: кварцов пясък, оловен миниум, калцирана сода, калциран поташ, цинков окис, бариев карбонат, калиева силитра, арсеник
Първите чаши с олово са създадени в Месопотамия, родното място на стъкларската индустрия. Най-ранният пример е стъклен фрагмент от Нигпур (1400 пр.н.е.), съдържащ 3,66% олово. Оловното стъкло се появява и в ханския период в Китай (206 г. пр.н.е.- 220г. сл.н.е.). Смята се, че технологията е пренесена от стъклари от Средния Изток, пътували по пътя на коприната. Но поради фундаментални разлики, може да се предполага и самостоятелно откриване на технологията.
В ранната модерна Европа оловното стъкло се използва за имитиране на камъни в бижутерията, витражи, мозайки и емайли. Оловното стъкло, за разлика от обикновеното, притежава кристална решетка. Името произлиза от италианската дума Cristallo, описваща камъка кристал, който моранските автори са имитирали.
Високата концентрация на олово в посудата е опасна за здравето. Поради тази причина химическият състав е изменен. Въведени са елементите барий, цинк, калиев оксид.
Класификация
Кристалното стъкло има отражателна способност, подобна на оловното, но е по-светло и има по-малка сила на разпръскване. В Европейския съюз името “кристално” се поставя за четири категории продукти, спрямо химичния състав. Само продукти, които съдържат 24% олово, се наричат „оловен кристал“. Продукти с по-малко количество се наричат „кристалин“ или „кристално стъкло“. В САЩ „кристално“ се нарича стъклото, в което има само 1% олово. В Чехия „кристал“ се използва за висококачествено стъкло.
Видове техники за стъкло, използвани в цикъла In Vitro – In Vivo
Духано стъкло
„Стъклото празното пространство с топлината си завладява, но въздухът го гали с ръката си студена. Удар след удар, ударът своята следа остави. Стъклен момент – застинал във вечността.“ – А. Велева – Туши, Светле над Сазавоу, Чешка република 2015 г.
При духаното стъкло формата може да е свободна, оформена чрез намеса с инструменти, но бива и овладявана с калъпи. За художествени произведения най-често се употребява дървен калъп, изготвен от бук или круша, или свободното издухване. Освен това, металният калъп предразполага производството на голяма серия от продукти, докато при художествените най-често серията е в малки количества. Издухването се осъществява със специална пипа (тип тръба, на която се набира стъкло и се оформя първо в сфера, а после се издухва в калъп или свободно). В България духаното стъкло е било силно развито, но постепенно заводите затварят с настъпването на демокрацията. Към този момент има няколко действащи стъкларски заводи – „Шишеджам“, „Дружба“ и „Инхом“. Единствено в Инхом, Белослав се запазва традицията за ръчно издухване. Там се намира и музей за стъклото и могат да се наблюдават демонстрации. Отново интересно място за посещение. Хубавата новина е, че във Велико Търново има специалност, в която не са малко студентите, които се обучават да издухват стъкло. Възможността за пътуване и обмен е също използвана от много български автори, които обикалят и работят с техниката по света. Силно се надявам, че някой ден ще се възроди ръчното издухване на стъкло в България в предишната му сила.
„Моите въглени са бели и черни, изпепелена стъклена коприна, огнена женска душа.“ – 2016 г, София, А.Велева – Туши
Fossil Vitra
Друга техника, която използвах за създаването на картините и композициите, беше техниката fossil vitra, при която органични и неорганични материали, поставени между двете стъкла, които затопявам на температура от 730 градуса. След дълги изследвания кой материал какво „петно“ оставя, изготвих своеобразна палитра, варираща от бяло, светлосиво до наситено черно. Органичните материали, а по-точно нарязани различни части от перата на щраус и паун, даваха различни графични оттенъци, но също така и образуваха големи газови мехури във фюзинга. Но овладявайки дефекта, го превърнах в ефект, проследявайки логиката на местообразуването на въпросните издадени части и ги включих в композицията. Изградих картини от два пласта: първият е фюзинг с изгарянето на органични и неорганични материали, а вторият – стъкло с графична рисунка, изпълнена върху специално фолио (копирка или ваденка) и изпечена на нисък градус в пещта.
Съчетах и керамика със стъкло…
Кермиката е един от първите занаяти, до когото се докосват човекът и неговата творческа мисъл. Данни за тотеми и фигури, изпълнени в този материал, има от 27 000 г.пр.Хр., а през 9000- 10000 г. пр. Хр. започва изработването на съдове за вода и храна. Като най-ранните образци на глиненото изкуство са датирани от късния Палеолит в Централна и Източна Европа, представляващи примитивни изображения на човешки фигури и животни.
Глинените изделия са първите силикатни продукти, изобретени от човечеството. Поради наличието на суровината навсякъде по света е довело до развитието на занаята през различните епохи и култури.
Грънчарството и изкуството от глина нямат фундаментална разлика в процеса на изработване, но приложението е различно. В грънчарството най-често се употребява колело, а в артистичното формуване може и да е свободно, използвайки разнообразни способи. Като етапите са три- формуване, изпичане, глазиране и повторно изпичане на по-висок градус.
Няма данни кога точно навлиза изкуството от керамика, тъй като от първоначалното си появяване е било артистично. Но авторите, които изработват забележителни шедьоври и инсталации от керамичния материал, не са малко и в днешни дни.
Инсталации
През 246-208 г. пр. Хр. са изработени теракотените войници в Япония, отнели 38 години за изработка. В днешни дни бихме ги определили като инсталация. В модерен вариант може да се открие връзка между японските войници и Поле (Великобритания) – инсталация от 1994 г. от теракотени фигури от Антъни Гормей, и инсталацията на Ай Вей Вей от керамични семки.
При формуването масата е пластична и позволява да се изведе желаната пластика. След като формата изсъхне, се прави ретуширане с фини инструменти и шкурка и се изпича на бисквит в пещта при температура от 930 градуса. Последният етап е глазирането и повторното изпичане при температура 1150 градуса За изработването на творбите, изпълнени от керамика – „Надежда за живот – ИКСИ и Да бъде“, използвах пластмасова форма за получаване на овална форма, която после деформирах и обработих, за да постигна желаната пластичност. След изпичането използвах железен окис и протърках повърхността на места, за да придам графично звучене на пластиката. Използвайки стъклени елементи, завърших творбите.
Директорът в „Royal collage of Arts”, Лондон, департамент „Керамика и стъкло“, казва: „Керамиката и стъклото имат дълга и древна традиция. Ние трябва да сме осведомени за това и да продължим напред. Двете са неразделни и не можеш да бъдеш иновативен, без да си осведомен за богатството на традицията.“
Съчетах и мрамор със стъкло…
„Колко удара ще понеса? Звукът на длетото свидетелства за откъсващите се от мен парчета. Аз търпя, чакам го да открие търсеното. Аз съм камък, който постепенно изчезва. Отлюпвам се, чупя се, пробиват ме… Но аз съм камък… Чакала съм толкова години, за да се появя…“ А. Велева – Туши 2014 г., Арт център „Илинденци“
Мраморът е метаморфна скала, съставена от декристализирани карбонатни минерали, най-често калцит и доломит. На гръцки мраморът се нарича „блестящ“, „кристален“. Камъкът е използван още от древни времена, през ранните 2,500,000 пр.хр. са се правили инструменти, а също така през Палеолита – остриета и оси. Венера от Тан Тан, открита в Мароко, се смята за най-старинната каменна фигура, датираща от периода отпреди 300 000 или 500 000 години. Каменни рисунки, датиращи от 70-40,000 пр.хр. в пещерите Бломбос, Северна Африка. Шедьоврите на Ренесансовото изкуство, като „Пиета“, „Давид“, „Лаокон и неговите синове“, „Аполо и Дафне“ и мн. др., са създадени от мрамор. Гърците и римляните са творили основно с този материал. В древния и класическия период камъкът се е ценял много. Египтяните са изработвали съдове, предназначени за задгробния им живот.
До началото на двадесети век мраморът се използва основно за фигуративна скулптура, но след това автори, като Константин Бранкузи, Барбара Хепуорд и Хенри Мур, извеждат материала и в модерното изкуство.
Мрамор
В „Мраморния град“ или Арт център „Илинденци“ в село Илинденци, община Струмяни, опознах материала мрамор. Мястото заслужава да бъде посетено. За мен то е пример за творческия дух и неговата сила. Иван Русев го гради от десетилетия и е своеобразен Стоунхендж за съвременното българско изкуство с присъствието на множество скулптури в парка и невероятна атмосфера. През 1998 г. скулпторът Иван Русев и съмишленици се обединяват около идеята да създадат Мраморен град, където да има възможност да се излагат пластики в голям мащаб, изпълнени от мрамор, а също така да се превърне в средище за културни събития, пленери и семинари.
От древни времена авторите са използвали мрамора, за да изведат деликатни и трептящи повърхности, които убедително възпроизвеждат прозрачността на кожата, мекотата на текстила. Той може да се полира до блясък, създавайки гладка повърхност, но и в суров вид изгражда красива структура. Мраморът има нисък индекс на отражение, което способства за навлизането на светлината в камъка на няколко милиметра и тогава се отразява. Именно този факт прави мрамора и стъклото подходящи за комбиниране помежду си.
„Неполирана, непарфюмирана, естествена аз прекрачвам границите. Излизам от вътрешността на мрамора.“ – А. Велева 2015 г., Арт център „Илинденци“
Мраморните късове, които използвах за пластиките, са донякъде „Ready-made”. Обработих камъка без сериозна намеса и промяна на формата му. Отворите, които бяха направени от сондите при изваждането на мраморните блокове, изграждаха затворено пространство, в което светлината си проправяше път и създаваше красиви отражения. Проникването на светлината във формата ме насочи, че именно с този материал мога да засегна идеята за нахлуването на един материал в друг, идеята за живота, сътворението и метода ИКСИ.
Силата на желанието за живот, което може да проправи път през материята, да намери пролука, за да… Бъде.
Материалите, които съм подбрала, са свързани с елементите – въздух, земя, вода и огън. Представляващи сами по себе си овладени стихии, както е камъкът, обработен с длето, или стъклото, овладяно от дървото, огъня, водата и вятъра, керамиката – земята, опитомена в желана форма.
Овладени стихии чрез човешката ръка, но също така и съдържащи в себе си музика. Фактът, че материалите, с които работя, могат да създават музика, е не по-малко вълшебен от камъка, образувал се хилядолетия, от пясъка, който се превръща в стъкло, и от почвата, която съставлява керамичните форми.
Оловното стъкло издава звънлив звук. Използвайки чаши, напълнени с вода, немалко музиканти изпълняват световни класики. Например Роберт Тисо и Glass Duo свирят на т. нар. стъклена арфа.
Подобно на кристала, мраморът издава звънлив звук. По идея на Иван Русев и с компютърната обработка на Николай Маджаров създават музика, изпълнена с остър предмет, използвайки структурата на мраморните пластики, намиращи се в Арт център „Илинденци“.
Звуци в главата си чувам
От песен във времето застинала.
В мраморния град – знам.
Звучеше някога тя.
2015 г., А.Велева – Туши
Изработвайки ударни и духови инструменти от керамика, човечеството открива музиката преди векове. До днешни дни лукарината е един от най-приказните музикални инструменти. Музиката от керамичния инструмент озвучава немалко съвременни филмови продукции и компютърни игри.
Магии и стихии, овладени от човешката ръка, с цел да създадат най-големият шедьовър на Земята, на вселената – Живота.