Кратка история и изборът на материал
Оплождането ин витро означава “в стъкло”, но често е наричано и “в епруветка” или вид АРТ-асистирана репродуктивна технология. Методът е основен за лечение на безплодие и разработен от британския учен Робърт Едуардс. Първото ин витро бебе в света е Луиз Браун, родена на 25 юли 1978 г.
Дълги години доктор Илия Ватев експериментира в Медицинския университет в София върху гризачи. Решава да специализира в Париж, след това катедрата събира пари и започват процедурите за борба със стерилитета. Поканват доктор Поп, който пристига с апаратура и в България се ражда първото българско ин витро бебе – Илияна, родена на 3 януари 1988 г.
Някои религии определят метода като греховен, а други го приемат с определени условия. Католическата църква и радикалните ислямисти го забраняват, но ислямът го приема при положение, че се налага при сериозни медицински причини, но забранява намесата на трети лица в процеса, т.е. използването на донори. Юдаизмът одобрява ин витро оплождането, но препоръчва тест за бащинство след раждането на детето. През 2012 г. Андрей Дуда, настоящ президент на Полша, заявява, че ин витро процедурите трябва да бъдат забранени, и който ги прави или се подлага на тях, да бъде вкарван в затвора.
България може да бъде горда с приемствеността на църквата към хора с репродуктивни проблеми, за което заслуга имат и разговорите, водени от ИСКАМ БЕБЕ през годините. Заедно с българската патриаршия осъществяваме ежегодни молебени, с което малко държави могат да се похвалят. На международен форум на Fertility Europe в България преди няколко години държавите членки от над 30 държави бяха възхитени от подкрепата към каузата на българската църква. ДНК (Движение за национална кауза) проведе масови кръщанета през последните две години като подкрепи ИСКАМ БЕБЕ. Искрено се надяваме, че приемствеността към хората с репродуктивни проблеми ще нараства и религиите ще подкрепят каузата в повече държави.
След като провежда процедурата лекарят от Медицинския университет (Илия Ватев) отива в Рилския манастир и запитва игумена дали върви по правилния път. Той отговорил: “Хора, които нямат деца са го заслужили и след като вие правите неща, за да се намесите в тази област срещу волята на Бога… От друга страна, обаче, не работите с черни магии и дяволи, Вие работите с ум и ръце, които Ви е дал Господ, Така че… сам си решете.”
Д-р Марк Сауер определя метода ин витро като “натурален процес, въпреки че се състои извън тялото на майката…”, процесите, които протичат не са по-различни “от това, което се случва иначе”.
По статистика всеки шести българин има проблем, който в бъдеще може да доведе до прибягване до метода ин витро. Според американски изследвания на десет двойки – при осем се налага да преминат през АРТ. Годишно в България 250 бебета се раждат след проведено лечение и процедура ин витро.
Причините може да са най-различни. Често срещани са възрастта (за мъже над 35 години, за жени над 32), стрес, неправилно хранене, свръх тегло, занижено тегло, завишена физическа активност и обратното, кофеин, алкохол, лекарства, пушене, използване на наркотици и марихуана и множество други медицински причини в организма на мъжа или жената.
Никой не е застрахован, на всеки може да му се случи, той или партньорът му, или и двамата да имат проблем. Но затова трябва да се говори, помага и подкрепя, а не да се обвинява или да се бяга от отговорност и трудности. Защото любовта е “и в добро, и зло”, а извървяването на един път, съпътстван от проблеми може да направи чувствата още по-силни и дълбоки.
До сегашния момент над 6 милиона деца са заченати с метода ин витро и Икси.
ШЕСТ милиона
желани, искани и обичани деца….
Около ДВАНАДЕСЕТ милиона души
поискали да са майки или бащи…
Изборът на материал и пътят
“In vitro – In vivo” извървя дълъг и продължителен път – една година и шест месеца работа по творбите и изминах около 2410 километра, за да я осъществя, две години отне организацията на благотворителния търг и цикълът продължава да живее – през 2019 ИСКАМ БЕБЕ стартира онлайн кампания с фотографии, 2020 календарите на ИСКАМ БЕБЕ бяха със снимки In Vitro – In Vivo, както и рубриката, която в момента четете. Етапът, в който обществото е съавтор, изненадва и продължава като разказва нови истории.
Съчетанието между различни материали винаги ме е вълнувало. Да обединя контрастите и да ги изведа във форма, в която да бъдат в унисон е било често търсено предизвикателство от мен самата. През обучението си съчетах текстил и живопис върху платно, керамика и текстил; керамика, стъкло и текстил; натурални материали и стъкло; метал и текстил, докато в дипломната си работа не реших да комбинирам камък и стъкло; керамика и стъкло; органични материали и стъкло. Експериментите доведоха и до създаване на нова технология за фюзинг. Но също така доказаха, че материалите, изброени по-горе, могат да се допълват взаимно. Подобно на пъзел съчетавах елементите до получаване на цялостно звучене на формата. Не малко автори комбинират стъклото с различни материали. Алена Матейка, която работи с мрамор и стъкло, често извежда формата първоначално от камък, след което взима калъп и я изработва от стъкло. Друга авторка Ярослава Сварцова комбинира пясъчник и стъкло, създавайки творби, изградени от двата материала. В дизайна също често се използва комбинацията от материали. Например фирмата Лее Брум, Англия, съчетава мрамор и стъкло; дърво и стъкло за осветителни тела. Чешката фирма Бомма съчетава в серията на Моника Корджинкова стъкло и порцелан, а в серията на Арик Леви стъкло и дърво. Eдмее Делсон съчетава керамика и стъкло, както и Кристина Ботуел, а Герард Фоурниер – стъкло и камък. Авторката Яна Воджихова твори със стъкло и дърво. Възможностите за комбинация между материали са безбройни. Стъклото предразполага към комбинация с други материи, защото е прозрачно и преходът между текстурите е плавен, а в същото време съчетаването на стъклото с непрозрачен материал подсилва ефекта на пропускливост и отражение на светлината. Стъклото е полирано гладко, може и да е грубо, но в същината си е крехък и нежен материал, създаващ както остри ъгли, така и заоблени форми, студен материал, докато камъкът и керамиката са по-топли, задържат топлината, но не и светлината, както прави стъклото. Тоест, материалите са противопоставящи се контрапункти, но в същото време подчертаващи се.
Първоначалната ми идея за дипломна работа беше да изследвам проникването на един материал в друг вследствие, на което настъпва деформация. По-късно чрез анализ и асоциативно мислене, темата еволюира във визуалния образ на пипетата и яйцеклетката при процедурата ИКСИ. Формите са деформирани в резултат от своеобразното си обединение. Материи с различна плътност и поведение при натиск, но съставили, съединявайки се, общ визуален образ в пространство. В същото време чрез деформация и промяна на константната форма се постига създаване на нов живот. Разсъжденията в тази посока ме насочиха да открия и различни материали, които да съумеят да създадат усещане за симбиоза на материалите, но в същото време да подчертават и момента на нахлуването на материал в материал и деформацията, която настъпва.
Стъклото е със заоблена, проста форма, без остри ръбове, но деликатно проникващо в каменната повърхност, която го обгръща и поема в себе си. Кристалът съдържа в себе си асоциацията за процедурата ИКСИ, която е наситена с много трудности и премеждия, понякога преминаваща и през каменни прегради.
За да създам формите, трябваше да намеря най-кристалното и чисто стъкло, отговарящо на неопетнената детска душа. Избрах чешкия оловен кристал в Бохемия.
Идеята и концепцията на цикъла “Ин витро-Ин виво” предразполага към търпение и спокойствие, изчакване на времето, за да създаде в пространството желания визуален образ първоначално в материята стъкло и след време в материята на плътта, приютяваща духа- нов човешки живот.