Да създадеш… Нещо да бъде, да се състои, да съществува.
Да съществува някой, който да предаде нататък идеята за сътворението, доброто и взаимопомощта. Да се роди някой, заченат с любовта на родителите си, но и с желанието на целия свят да бъде част от него.
Дали мога да спомогна за появата на едно или много добри същества по света, които да направят света с една идея по-добър, защото ще са заченати с идеята на “Предай нататък”. Така няма ли да се развие в пълна степен схемата на детето от едноименния филм? На света ще има деца, създадени от идеологията на “Предай нататък”.
Дали не е прекрасно в България да се раждат деца, които са акт на любовта не само на родителите си, но и на обществото към тях?
Това са част от мислите, които породиха цикъла In Vitro – In Vivo, написани на 25 годинишна възраст преди срещата ми с Радина Велчева и фондация ИСКАМ БЕБЕ. Преди 5 години в Арт-център Илинденци, по време на студентска практика при Иван Русев, видях светлинен лъч в мраморен къс. За мен този лъч беше самият живот. Исках да го задържа там. Този момент да замръзне в пространството. Така се появи решението да създам цикъл, който да посветя на създаването на живота. Във всички творби преобладава материала стъкло като метафора на чистата детска душа като в част от творбите е в комбинация с мрамор или керамика. Затова реших да нарека цикъла In Vitro (в стъкло), а намерението и молитвата ми за живот да бъде с думите In Vivo (живот). Тогава не знаех, че това име не е случайно. Преди години съчетанието на думите In Vitro – In Vivo е било част от обида, нанесена на жените с репродуктивен проблем, но е трябвало да бъде наситено с ново значение и така случайно/ неслучайно се превръща в име на цикъла, който ме събра с ИСКАМ БЕБЕ.
През 2017 година се проведе търг, на който всички творби от цикъла In Vitro – In Vivo бяха продадени и със събраната сума подпомогнахме частично четири двойки и дете, болно от диабет. През 2019 година стартирахме онлайн изложба на фотографии In Vitro – In Vivo, направени от Иван Дончев. 2020 година започваме с отпечатването на календар с благотворителна цел, част от кампанията “Дай име”, защото вярваме, че многоточията в стихове към всяка творба от цикъла In Vitro – In Vivo трябва да бъдат запълнени.
Постепенно в списанието ще Ви разказваме истории, свързани с цикъла, ще споделяме скрита символика и послания, защото вярваме, че приказката In Vitro – In Vivo трябва да бъде продължена с имена на дългожените рожби в повече български семейства.
Ти можеш да имаш богатства безмерни,
Можеш да имаш
ковчежета, пълни със злато и перли.
Но от мен по-богат едва ли си ти,
защото познавам разказвач на съдби.
Синтия Пърл Мос
От латински ” In vitro” означава “в стъкло”, а “In vivo”- “живо състояние”. Двете латински фрази ясно описват моята концепция. Творбите са изпълнени в стъкло, но целят да не останат в този материал, а да еволюират в живот. Произведението ще бъде средството за осъществяването на концепцията . Творбите ще бъдат ключ към откриването на път, осеян с реални събития. Отключвайки концепцията, пластиките ще останат на заден план, те ще са първоначалният етап. Според мен концептуално изкуство цели не само да се акцентира върху конкретен проблем, но и да се предложи решение.
Думата “концепт” на латински означава “схващане”, а Робърт Бъри го определя като “начин на мислене”, което допълва и моята теория за разглеждането на изкуството като теория за живота. А Свилен Стефанов нарича художника- концептуалист- философ.
Бъди промяната, която искаш да видиш в света.
Ганди
Смятам, че светът е наситен с достатъчно нередности, негативни новини и събития, за да ги преекспонираме и в изкуството. Хората, занимаващи се с изкуство трябва по-скоро да начертават и проправят път към разрешаването на проблема. Развивайки и променяйки фокуса на мислене за концептуалното, целя да предложа нова философия и гледна точка за този стил, а именно:
Акцентът ще бъде прехвърлен върху:
Определен проблем
Предлагането на решение
Разрешаването му
През първия етап (Определен проблем) творбата цели да предизвика реакция в обществото, която да разпространи концепцията на творбата IN VITRO – IN VIVO, да я разкаже и да се включи в нея, за да способства за разрешаването на проблема.
Втори етап (предлагането на решение): Публиката се превръща в съавтор на концепцията и я доразвива до намиране на решение. Ще се създаде предпоставка за своеобразен хепънинг с участието на обществото, който ще доразвие идеята на творбите.
Всеки етап надраства останалите и крайната цел е успешното разрешаване на проблема, дори и частично, а не цялостно, за да начертае своеобразна схема за постигане на успех, а именно- началото на нов живот.
Трети етап (Разрешаването му)
Вярвам, че идеята на In Vitro- In vivo ще достигне този етап, а именно провеждането на процедурите в следствие, на което на света ще се появят деца, заченати с взаимните усилия на изкуството, обществото, родителите им и медицината.
От хората зависи дали ще се докаже, че концепцията- “Определен проблем- Предлагане на решение” наистина води до разрешаването на проблематиката.
За публиката Анна Андриа на Квадрианалето на сценографията в Прага 2015 беше написала: “Тази, която е част от действието. Тази, която играе. Зрителят е актьор…”. Горенаписаното определение описва целта ми, но творбите са предназначени към цялото общество, което да се включи в действието и да го доразвие в нови, непредполагаеми посоки. Функционирайки в своеобразна симбиоза – изкуството, медицината и хората следва да начертаят решението на проблема, обединявайки се. Идеята може да бъде асоциирана и с легендата за хан Кубрат и снопа пръчки, който е дал на синовете си преди смъртта си с посланието, че ако сме заедно, сме непобедими, ако сме сами, ще бъдем прекършени.
Либенски казва: “Науката е стълба, която можеш да изкачиш стъпало по стъпало, но изкуството има криле”.Ако бъдат съчетани, могат да проправят нови хоризонти, недостижими до сегашния момент.
Предлагайки нов поглед върху концептуалното, целя да отговоря на важни екзистенциални въпроси, чрез предлагането на решение на акцентирания проблем.
“Моите собствени творби съдържат преди всичко осъществяване на персоналните ми мечти… ” (Емил Гале 1889), а именно изкуството ще промени света (перефразирано от мисълта на Достоевски: “Красотата ще спаси света.”).
Надявам се на света да продължават да се появяват още повече малки, добри и чисти създания, създадени с обич.
Човек подсъзнателно се среми към “безсмъртие или възпроизвеждане” (филм “Люси”, режисьор Люк Бесон, 2014г.) . Не може ли чрез едното да достигне другото? Но не чрез директна физическа намеса, а чрез включване в идея, която може да промени мисленето за бъдещето, за вечността? Да се роди човешко създание, заченато с любовта на родителите си, но и с желанието на целия свят да бъде част от него. Подобно на идеологията от филма “Предай нататък”, но създаден, за да предаде нататък- идеята за сътворението, доброто и взаимопомощта.
В България да се родят деца, които са акт на любовта не само на родителите си, но и на обществото към тях.
В този случай концептуалните творби се превръщат в разкачвачи на истински истории, на разкази за създаването и началото на нов живот.