Радина Велчева - Основател на фондация "Искам бебе"

Аз съм добруджанка. Родена съм в слънчевия град Добрич и до ден днешен се връщам там, за да „заредя батериите”. През лятото равнината ухае на зряло жито – това е магията, която ме връща в детството и ме кара да продължавам да вярвам в доброто начало. Непоправим оптимист съм. И честно казано – така се случва и в живота ми… Все добри и хубави неща. Имам прекрасен човек до себе, с когото сме заедно от 96-та – с голямо сърце, със страхотно чувство за хумор и с когото винаги има какво да си кажем. 16 години от живота си посветихме на нашата мечта – да имаме дете. Преминахме през тежки изпитания, болка, пробуждане и приемане на съдбата. През 2012 г., в навечерието на Благовещение, в дома ни дойде нашия ангел –  деветмесечната Йоанна, която е най-големият  ни подарък от съдбата, нашето сбъднато Щастие, нашият най-добър учител по Живот! 

По образование съм филолог, после защитих магистратури по маркетинг и биоетика в СУ. Непрестанното учене ме кара да се чувствам жива. Имах честта да работя и да оставя отворени врати зад себе си в една от първите рекламни и медийни агенции „Адиа”, после в Българската национална телевизия, а след това в прекрасния професионален екип на “Ogilvy & Mather”. Най-голямата ми любов си остава радиото, защото там се запознах с мъжа на моя живот – Божидар. През 2007 г. основах „Искам бебе” и днес – години след това - „Искам бебе” е моето изворче живот, от което пия непрестанно и получавам неподозирани сили. 
 

Десислава Райчева - Съосновател 


Целият ми съзнателен живот се върти около "крастата, от която няма оттърване" - медии и комуникации, която първо ме прати в експерименталното 151-во СОУПИ в София, където имах късмета да срещна не само едни от най-добрите преподаватели, но и житейски учители и вдъхновители. После някак логично се подредиха нещата, за да изживея едни ведри и безметежни 5 години във факултета по журналистика към Софийския университет. Оттам, с устрема и въодушевлението, на които е способен само един току-що завършил студент, хукнах с колкото сила имах по възможно най-интригуващия път, който завиваше ритмично ту към страстите на репортерството, ту към вълненията на ПР-а и рекламните агенции. И там, по моя си път, тъкмо докато се учех на истински професионализъм в работата в международната рекламна агенция Ogilvy & Mather, срещнах Радина. Срещнах страхотен професионалист, един от най-близките си приятели и една изумителна млада жена в началато на 30-те, която от няколко години се бореше да има свое дете. 
 
"Ще направим фондация, която ще помага на хората с репродуктиви проблеми, "Искам бебе" ще се казва" - с тези думи ме посрещна Радина един слънчев следобед преди 7 години и така "Искам бебе" се появи на бял свят. Оттогава вървим заедно във всичко - и хубаво, и лошо, с което ни среща "Искам бебе" от създаването си - проблемите, емоциите, страховете и най-щастливите мигове на хората, които имат нужда от подкрепа в борбата си за свое дете. И ще продължаваме!
 
Мария Янева - Председател
Когато бях дете, ме питаха каква искам да стана като порасна, а аз отговарях: "Да помагам на хората". Разбира се, всеки с усмивка казваше, че това не е професия. E, аз избрах професията юрист. Разбрах, че стига да искаш, има начин да се бориш за доброто, справедливостта и правдата. Аз съм от онези арбитражни съдии, които живеят на квартира, но спят спокойно. Понастоящем съм председател на независима правораздавателна институция и международна асоциация за правосъдие и арбитраж.
 
Имам прекрасно семейство, което ужасно много обичам. Майка ми е моята опора, моят идеал за жена и най-добрият ми приятел. Аз съм това, което съм, благодарение на нея. Баща ми никога не е заставал толкова високо колкото, когато е коленичил, за да ми помогне. Съпругът ми, той ме прие такава, каквато съм и за мен това бе най-важната подкрепа, от която имах нужда. Разбрах, че това е сродната ми душа и оттогава насетне не виждам и капчица живот без него. 
 
И голямата ми страст... моторите. Карам от няколко години и така се запалих, че даже бях председател на мъжки моторен клуб. Моторът вози душата ми, дава свобода на духа и ме среща с приятели във всяка една точка в България.
 
Моята тежка присъда ми беше прочетена преди единадесет години. Чувах думите на специалистите: "Горкото момиче, толкова млада, а няма да може да има деца!". Работех много, за да преодолея психическата травма от диагнозата, която ми беше поставена. Отказвах да я приема, но циничната действителност ми напомняше за себе си. Един прекрасен ден обаче, срещнах Радина и животът ми се преобърна, вече имах надежда! 
Предложението за председателското място в "Искам бебе" беше най-трудното и  едновременно най-лесното решение, което съм взимала. Трудно, защото отговорността е голяма и лесно, защото няма нищо по-прекрасно от това да дадеш своя принос за осъществяването на мечтата на всеки човек да бъде родител. 
 
Вера Вулджева - Член на управителния съвет

За себе си най-вероятно винаги ще остана едно „малко момиче”, за което най-важното нещо е - ДА ОБИЧА!!! Любовта е навсякъде! Тя е моето изворче на енергия, сили и вдъхновение! Първият ми спомен от детството е една силна и топла майчина прегръдка, която говори без думи... Израснала съм без баща, но с много майчина любов, която се надявам и аз някой ден да има на кого да даря! Все още си нямам детенце, но срещнах прекрасен човек, с който да вървя по пътя и да се подкрепяме и допълваме! Затова вярвам, че и нашето щастливо родителство някой ден ще се случи!
 
Родена съм и съм израснала в прекрасния Пловдив, но винаги съм имала себе си за родопско чедо. Това е невероятно усещане, което не подлежи на съмнение – винаги, когато съм в Родопите, съм у дома. Вероятно, защото любимият ми дядо е от Хвойна, а той е един уникален, благ, еродиран и търсещ човек, с невероятен дух и харизма!
Горд възпитаник съм на ОМГ Пловдив. Завърших и икономика в ПУ. Дълги години се занимавах с цветя под всякаква форма - творих аранжировки, букети за сватби, създавах и поддържах градини. В общуването с растенията и земята има толкова много любов... От началото на 2008 г. съм част от екипа на "Искам бебе" и за мен това е благословия! Да можеш да помагаш да се създава живот, там където я има любовта – какво по-истинско от това! Благодаря, че съдбата ме срещна с Радина и толкова много прекрасни хора! Вече знам, че заедно можем да правим чудеса!
Вярвам, че надежда винаги има, докато е жива любовта!
 

Александра Коцева – Член на Управителния съвет


Завършвайки гимназия през 2008 г. бях убедена, че моят път е изкуството. Мои вдъхновители бяха преподавателите ми по живопис. Те бяха едни от хората, които ми показаха, че с каквото и да се занимаваш трябва да е с желание, да е твоето „изкуство“, независимо какво е, стига да те прави щастлив. 
 
Влизайки в Нов Български Университет, имах възможност да открия себе си като творец. Опознах различни материали за работа- стъкло, живопис, керамика, стенопис, графика, текстил и др. Научих се да изразявам идеите си и да ги създавам. В университета изградих едни от най-силните си познанства. Чрез колегите ми открих себе си, открих изкуството, открих и света. 
 
По време на следването имах възможност да пътувам, уча и живея на различни места и осъзнах, че страдам от неизлечима болест - пристрастена съм към България, към хората в страната ни, към планините ни, към танците ни... Винаги ми липсваше и с всяко пътуване ми липсваше повече. Смятам, че човек трябва да пътува, за да открие себе си, за да събере знания, които като се върне, да донесе и предаде. 
Работя с деца от първи курс. Първоначално започнах като аниматор, после станах преподавател по рисуване, впоследствие учител в целодневна лятна занималня и от пет години преподавам английски език в детски градини. Децата ми подариха прекрасни моменти и продължават да ми даряват тяхната незаменима детска логика, на която искрено се възхищавам. Именно те бяха и една от причините за мен да се насоча към темата за живота в магистърската ми защита от стъкло. Създавайки пластиките на тема „Ин витро - Ин виво“ в Чехия, идеята стана част от мен. Смятам, че в България е важно да се раждат повече желани и обичани деца и ще съм истински щастлива да дам частица от себе си, за да помогна на повече хора да бъдат майки и бащи.