КАК ПОМАГА ПСИХОЛОГЪТ ?
С радост можем да кажем, че в България работят специализирани в областта на репродуктивно здраве психолози. Доказано е, че работата с психолог намалява стреса и прегарянето, съпътстващи медицинските процедури (Aarts, etal., 2012; Boivin, etal., 2012;Gameiro, etal., 2012)., както и че подпомага забременяването (Gameiro, etal., 2013). По последни данни – успеваемостта се увеличава с 15% при съпътстваща психологическа работа.
Ето защо "Искам бебе" представя в синтезиран вид основните въпроси на репродуктивната психология под формата на въпроси и отговори: 
 
Налага ли се консултация с психолог при установяване на стерилитет в двойката?
Ако незабавно след установяване на проблем направим психологическа консултация, за да обсъдим предстоящия път, ще си спестим много притеснения, лутане, страдание и болка. Освен профилактиката и подготовката, първоначалната консултация дава рационален поглед върху нещата: изясняваме си собствения план, намаляваме напрежението, постигаме увереност и стабилност.
Добрата информираност относно медицинската страна на проблема въобще не ни гарантира успех. В момента на откриване на проблема  няма човек сред нас -мъж или жена - който да е подготвен какво му предстои да преживее, с какво ще трябва да се справи - като отношения в двойката, роднински, приятелски и работен кръг, въобще – като опит, при който собственият ни свят да оцелее и да излезем от проблемното забременяване по-приемащи и справящи се, а не опустошени. Затова всеки сам трябва да избере дали да бъде информиран по тези въпроси и да получи чисто практически съвети как да се справи или сам „да се бори”. Повечето хора още в началото приемат асистираната репродукция като борба на живот и смърт, всеки опит ин-витро - като битка и тази нагласа много вреди по-нататък – и на лечението, и на личния живот.
 
Кога имаме нужда от психолог в процес на лечение? При какви случаи да го потърсим?
Основно в три:
1. След установяване на проблем в забременяването.
2. След неуспешен опит, тогава се работи по: 1)Приемане-преработка на миналия, най-често-травматичен опит, за да послужи миналото като сигурна база за бъдещето; 2)Бъдещето. Много е важно да имаме визия занапред, светлина в тунела, както се казва, надежда. Изграждането на план е съпътствано от взимане на важни лични решения.
3. Тогава, когато искаме да променим нещо в себе си и съответно – в живота си. Когато чувстваме, че „не може повече така” - тогава имаме усещането за буксуване, за зацикляне, за омагьосан кръг, от който не можем да излезем. Опитваме се да взимаме решения и да вървим напред, а не можем, а „успехите” си постигаме за сметка на голямо психично натоварване. Струва ни се, че плащаме твърде висока цена, за да поддържаме нещата „в релси”. Да, може и да продължаваме да записваме часове, да ходим на процедури и опити, да падаме и възкръсваме, но по един сигурен саморазрушителен начин. Не е задължително да сме в емоционален срив - дори напротив - успяваме да вървим напред, но само ние си знаем на каква цена.Психологът в тази ситуация е, преди всичко, личен консултант, който подпомага откриването на собствения, личен път в процес на асистирана репродукция. Целта е да възвърнем своята устойчивост, сигурност, спокойствие и реализъм. Човек не е безпомощен. Ако успее да поеме отговорност, винаги намира изход.
 
Как да се справим с продължителното лечение?
В психологическото консултиране се работи по следните направления:
В началото на своето лечение – трябва да сме активни – в избора на процедури, срокове и т.н. Колкото по-осведомени сме, толкова по-реална представа придобиваме за пътя, който ни очаква. Неизвестността е може би най-големият ни враг. След продължително неуспешно лечение, оказва се, той е непобедим.
Какво можем да направим тогава? Да пуснем контрола, да се оставим в ръцете на неизвестността и да скочим в тъмното. Не е лесно да се предадеш и да решиш да живееш живота си, независимо от изхода на лечението, да. Но най-трудните решения, които взимаме, обикновено се оказват най-правилните. Това е ключов момент.
С пускането на контрола, ние се освобождаваме от страховете си. Тръгват си и бързането, и гнева, и вечните планове, и отчаянието... Колкото по-рано се предадем и оставим в ръцете на Бог, съдбата, живота, лекаря..., (независимо в какво вярваме), толкова по-лесно ще се справим с кризата.
Трябва да помним, че това е временен период от нашия живот – с начало и край. Че от нас зависи дали ще изгрее слънце на нашата улица.
 
Какви са основните съвети към двойки след неуспешен опит за забременяване?
Няма нещо, което да не можем да преживеем. Ако има такова, то просто не ни се случва. Затова, независимо дали периодът на срив е по-кратък или по-дълъг, винаги излизаме от него. И продължаваме. Защото вярваме. 
Ако нямахме надежда, нямаше отново да правим опит. Ако не намираме упование в нищо, ако не можем да се зарадваме сутрин на новия ден, значи е дошло време за промяна – за пускането на контрола.
Психологът преживява тази промяна заедно с нас: тя е дълбок процес на трансформация на нагласата към лечението, жизнените приоритети и изграждане на „Вариант Б”. Ако, разбира се, медицината каже „Стоп”, предстои същото: изграждане на нова стратегия как да продължим живота си.
 
Какви форми на психологическа работа при стерилитет съществуват в България?
1. ИНДИВИДУАЛНО КОНСУЛТИРАНЕ - това е най-често срещаният и търсен модел психологическа помощ при стерилитет.
2. ГРУПОВИ ИНТЕРВЕНЦИИ - това са групите за емоционална подкрепа и психологическа взаимопомощ. ИСКАМ БЕБЕ ги въвежда,  разпространява и развива в България от 2007 г. чрез Национална програма за социална и психологическа адаптация на двойки с репродуктивни нарушения.
3. МЕДИТАЦИЯ, ЙОГА, ЕНЕРГЕТИЧНИ ТЕХНИКИ - това е бързо-развиващ се клон на репродуктивната психология за успокоение на ума и нагласите. В България предстои въвеждането на “Техники, базирани на осъзнаването, при стерилитет“ (MindfulnessBasedPracticeforInfertility).
 
Как да се справим с предразсъдъците относно професионалната психологическа помощ?
Тези предразсъдъци, за щастие, все повече остават в миналото. Обществото ни се променя, става по-духовно и приемащо, особено що се отнася до проблемното забременяване. Срамно ли е да ходиш на лекар? Както грижата за тялото е нормална, така и тази за душата е. Душата и тялото не са отделни същности, а са двете страни на една и съща монета – личността.
Работата с психолог при проблемно забременяване не е въпрос на лукс, а на необходимост. Ползата е доказана. Никой не би искал да върви против собствените си интереси, нали? 
Никой не е успял сам, освен това. Справянето винаги е въпрос на това да успееш да намериш правилните хора, които да те подкрепят. Разбира се, в основата стои личното решение, но по пътя към промяната неминуемо се нуждаем от някой. Въпрос на зрялост е да го разберем. Самотата е лош съветник. Нека погледнем истината в очите – до какво са довели безплодните опити, години наред, да се справим? Няма смисъл да отлагаме най-лесното нещо – записване на час.