Пътят на бездетните двойки



Брой 05 2009
Жената днес
 
 
От ​Донка Куцарова
 
Какво да направим, ако бебето не идва
 
Тя живее на горния етаж. Интелигентна, сравнително млада, симпатична жена. Има прекрасен съпруг и добра работа. Минаха години, откакто се нанесоха, а още нямат деца. Нейните връстнички вече пращат децата на училище. Съседките шушукат, че не иска да си разваля спокойствието и фигурата, напира към кариерата. Колко егоистично! Вие самите сте й подхвърляли, че времето тече, че няма какво да чака, че вече е на възраст… И всеки път тя бърза да измести темата. Няколко квартални клюкарки разказват, че е имала „бурна“ младост и сега не може да забременее.
 
Тази вечер тя отново ще се прибере в подредения и тих дом. Няма да се препъне в разпилени играчки, нито да намери стените изрисувани с боички. А колко много й се иска, как плаче сърцето й всяка вечер… за две протегнати малки ръчички и думичката „мамо“… За пореден път ще извади листа с изследванията от чантата си. Със свит на топка стомах ще търси отново какво не е наред… Ще включи компютъра и ще влезе в интернет. Единствено там ще намери утеха между други  десетки, стотици като нея във форумите на zachatie.org, за които всеки ден минава в очакване, търсене и надежда… да бъдат майки. Може би никога не сте се замисляли колко много са те и какво се случва в наранените им души, изтерзани от чакане на положителен тест в продължение на дни, месеци и години. Не предполагате колко силен е копнежът по собствено дете, колко сила е нужна, колко боли от пренебрежението на обществото…
 
Да, за повече от 270 000 семейства в България желанието за рожба не е само блян, то е борба – ежедневна, ежечасна и скъпо струваща, емоционално натоварваща и често завършваща с неуспех. Около 15% от населението в детеродна възраст, или на практика всяко шесто семейство, се сблъсква с проблемите на безплодието.
 
Ако се замислите, ще установите, че има поне няколко жени около вас в подобно положение. С десетки от тях се разминавате всеки ден. Вероятно не предполагате, че при половината причината да не могат да имат деца е в техните партньори. Стерилитетът е сериозен проблем, който се дължи на много и различни заболявания, както при мъжа, така и при жената, а в 25% от случаите – и при двамата партньори. Лечението често е трудно, изисква работа в екип на много хора, наличие на скъпа апаратура и висококвалифицирани специалисти.
 
Стерилитетът е заболяване или състояние на репродуктивната система, за което може да се предполага, ако двойката е имала една година полови контакти без предпазни средства и въпреки това не се е получило забременяване или ако жената е преживяла няколко спонтанни аборта. В тези случаи трябва да се търси консултация със специалист. Ако партньорите са над 35 г., срокът може да бъде по-кратък. В повечето случаи няма никакви признаци и симптоми, които могат да се свържат с безплодието.
 
Профилактичните прегледи, навременното откриване и лекуване на заболяванията, водещи до стерилитет, са ключови действия за добро репродуктивно здраве и по-нататъшна успешна бременност. Много от рисковите фактори за стерилитет са сходни при мъжа и жената – възрастта, тютюнопушене и алкохол, професионални рискове при работа във вредни условия (токсини, радиация), полово предаваните заболявания, наднорменото и поднормено тегло, висока температура, на която се излагат тестисите, тежко физическо натоварване, емоционално напрежение и др. 
Често срещани причини за стерилитет при жената са: непроходими или трудно проходими маточни тръби, хормонален дисбаланс – липса на овулация, поликистозни яйчници, недостатъчност на лутеалната фаза, изчерпан яйчников резерв, проблеми с щитовидната жлеза, ендометриоза, инфекции, имунологични и генетични причини и др.
Най-честите причини за стерилитет при мъжа са: разширени вени на тестисите (варикоцеле), неспуснали се или късно установили се в скроталната торбичка тестиси (крипторхизъм) или асансьорни тестиси, хормонални проблеми, генитални инфекции, проблеми с простатата, прекарана заушка след пубертета, имунологични или генетични причини и др.
Затова, преди да подметнете нещо саркастично или да шушукате зад гърба им, помислете колко много знаете за другите заболявания и почти нищо за стерилитета
 
Първото изследване, с което се започва, се нарича спермограма. Спермалният анализ е безболезнен. Необходимо е да спазят от 3 до 5 дни сексуално въздържание, да се посети ембриолог към клиниката по стерилитет. Там на партньора ще му се предостави стерилен контейнер, за да отдели еякулат и след два часа двойката ще има отговор на много въпроси. Ако параметрите на спермалния анализ не са в границите на нормата, ще трябва изследването да се повтори и да се направят доуточняващи прегледи и изследвания – хормонални, генетични и др. Нужно е и посещение при уролог. В редки случаи може да се наложи операция и биопсия от тестиса, за да се установи причината за влошената сперматогенеза и да се избере подходящ метод на лечение или асистирана репродукция.
Изследванията при жената започват с гинекологичен преглед и преглед с ултразвук при специалист по стерилитет, изследвания за микроорганизми и на репродуктивните хормони. За да се провери проходимостта на маточните тръби, се използват различни диагностични методи. Един от тях е цветната снимка на маточните тръби (хистеросалпингография). Тя представлява рентгенова снимка на репродуктивните органи, като се използва контрастно вещество, което изпълва матката и фалопиевите тръби. Друг такъв метод е хистеросонографията. Тя се осъществява с помощта на ултразвук и контрастно вещество. И двата метода за диагностика се извършват от акушер-гинеколог. Прецизен оперативен метод е лапароскопията. При нея през коремната кухина се вкарва малък оптичен уред (лапароскоп), чрез който се прави оглед на репродуктивните органи. Процедурата се извършва в болнични условия под обща анестезия и може да бъде диагностична, а при необходимост и терапевтична.
 
При неизяснени причини за стерилитет и повтарящи се неуспешни бременности се препоръчват имунологични и генетични изследвания в специализирани центрове. Добре е да знаете, че безплодието не е присъда. Прилагат се все повече нови и усъвършенствани методи. Лечението на стерилитета в по-голямата част от случаите не е трудно, нито скъпо. То може да бъде консервативно и хирургично, както при мъжете, така и при жените. В една голяма част от случаите дава резултат и е възможно жената да забременее по естествен начин веднага след приключване на лечението. Понякога обаче това не е възможно – при тежък мъжки фактор, двустранно запушени маточни тръби и др. В тези случаи се налага прилагането на асистирана репродукция.
 
Асистираните репродуктивни методи са вътрематочна инсеминация и ин витро оплождането или „бебе в епруветка“.Вътрематочната инсеминация е метод, при който с тънък катетър във вътрешността на матката на жената се вкарва обработен материал от еякулата на партньора или от анонимен донор. Прилага се при доказана проходимост на маточните тръби, доказана овулация и сравнително добри показатели на спермалния анализ. При ин витро оплождането чрез хормонални препарати се предизвиква образуването на повече фоликули и отделянето на повече от една яйцеклетка в един цикъл. С помощта на специална техника под ултразвуков контрол и анестезия яйцеклетките се аспирират и в лабораторни условия се оплождат със сперматозоиди. След 2-5 дни ембрионите се връщат в матката с катетър. След около две седмици се назначават тестове, за да се установи дали е настъпила бременност. Когато сперматозоидите са недостатъчни или има имунологичен фактор и не могат сами да достигнат до яйцеклетката и да проникнат в нея, се прилага метод, представляващ инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката (ICSI). При запушване на семепроводите, но при наличие на сперматозоиди, се прилага подкожно аспириране на сперматозоиди от епидидима (депо, в което се събират зрелите сперматозоиди) – PESA. Когато има запушване на семепроводите и при много тежки отклонения в сперматогенезата, се прилага методът екстракция на сперматозоиди след оперативно взимане на тъкан от тестисите (TESE). В тъканта се търсят сперматозоиди, както и незрели сперматиди. При ин витро матурацията и ин витро на естествен цикъл се спестява хормоналната стимулация на жената.
 
Вече и в България се прилага високоспециализиранa предимплатационна генетична диагностика (PGD), чрез която е възможно да бъдат открити генетични отклонения в ембрионите и в маточната кухина да се трансферират само ембриони с правилен генетичен код.
Сега да посмятаме малко. Лечението на стерилитета, особено ин витрото е скъпо лечение. Средно един цикъл „ин витро“ излиза от порядъка на 4-6 хиляди лева. Голяма част от сумата отива за медикаментите, с които се стимулира жената. Двойката, преминаваща през ин витро оплождане, е подложена и на силен психологически стрес. Както всяка медицинска интервенция процедурите за асистирана репродукция също крият известни рискове, макар и минимални – хиперстимулация, перфорация, многоплодна бременност, но най-често основният риск е неуспехът. В световен мащаб успеваемостта, дори при най-усъвършенстваните репродуктивни технологии, рядко достига 50%. На практика само при една от три жени процедурата завършва с бременност и раждане. Понякога се налага една двойка да се подлага на два, три и повече опита.
Голяма част от центровете по стерилитет са в София, останалите – във Варна, Пловдив и Плевен. За семействата от по-малките градове се прибавя и необходимостта от пътуване, нощуване, отсъствие от работа. Понякога това са сериозни пречки за навременно и адекватно лечение.
Специалистите по стерилитет също са малко, не всеки акушер-гинеколог е достатъчно квалифициран, за да поеме адекватно лечение според дадения случай. Както при всички заболяванията, така и при стерилитета, пораженията вследствие на неправилно лечение могат да се окажат фатални и непоправими, а резервни детеродни органи няма.
 
Утре, когато отново срещнете съседката си, не бързайте да я одумвате…
 
Сн. Жената днес