За Фондацията



Здравей приятелко!
Привет, приятелю!
 
Добре дошла, добре дошъл в нашия ИСКАМ БЕБЕ - виртуален дом. Влизай смело! Не звъни, не чукай на вратата. Чувствай се в собствения си духовен хоризонт. Настани се удобно и настрой сетивата си. Докато четеш тези редове, със сигурност от другата страна на виртуалния ти свят стои някой, който също като мен и теб, има мечти, страхове, напиращи сълзи или желание да изкрещи на целия свят: „Искам да мога да плача, да се радвам, да говоря с някого. Искам дете! Искам го с цялата си обич и отговорност пред Вселената, че ще бъда добър родител.” 
 
Много ми се иска нашият сайт да се превърне в Къща на споделянето. Защото от преживяното и споделеното зависи как възприемаме света и хората около нас. Мечтата за дете е крайъгълен камък, който поставя на изпитание цялата ни същност – вярата, обичта към себе си и любимия човек до нас, устойчивостта към промените, приятелствата, работата. Понякога, след сблъсъка с безплодието, може да останем сами, без вяра, предадени от приятели, без пари и работа. Тогава започва промяната. Тази промяна, която е вътре в нас, но не я виждаме! Тази промяна, която ни праща нови сили и започва да ражда живот! 
 
Тази промяна създаде ИСКАМ БЕБЕ! Точно тогава, когато много от нещата около нас се рушаха и умираха. Безвремие, в което думата безплодие, беше синоним на ялов, на различен, на ненужен… Аз лично живях дълго време с подмятанията около себе си, с болката от неразбирането на околните. Сама, с кървяща душа, без сънища и мечти! А бях само на 30 и няколко години. Промяната дойде с хората, които ме обичаха. И от мен самата. Явно бях готова вече да я видя и да започна да я живея. Така „случайно”, но както се оказа с времето, съвсем не случайно, с още една-две приятелки създадохме ИСКАМ БЕБЕ през март 2007-ма. На Благовещение! И оттогава до ден днешен единственото, което ни води е да останем верни на каузата ИСКАМ БЕБЕ – посветени изцяло в това да помагаме на хората да осъществят своята мечта за дете. 
 
Всъщност ИСКАМ БЕБЕ се роди в сърцата ни две години преди да започнем същинската работа. Просто преживявахме сякаш стъпките на новороденото – пробуждането от дълъг сън, много плач, ококорването, гукането, първата усмивка.
 
През 2005 год. се запознах с едно много мило момиче – казва се Траянка, но всички приятели й казваме Мечи. Трябваше да я снимам за предаването „Надежда за живот”, което правехме с моя екип. Беше толкова щастлива! Никога няма да забравя усмивката и топлината в очите й. След 9 години ходене по мъките, неуспешно лечение и много сълзи, най-после беше сбъднала мечтата си – гушкаше 6-месечния си син Христофорис. Тя ми разказа нещо, което никога няма да забравя. Точно преди да влезе в манипулационната за извършване на поредното ин витро, се е наложило да попълни отново няколко формуляра. „Пак ли? – казала си Мечи – стига толкова документи, диагнози, епикризи!” Беше събрала толкова документи след 9-годишното си лечение, че можеше да се издаде тритомник... Та, взела тя формулярите и отдолу до горе на всичките страници написала: „Искам бебе”!
Е, мечтата й се сбъднала! Именно така започнахме – с орисията на Мечи и с куража на две смели момичета – Мария и Валя, (днес Мария е майка на близначките Цвети и Мариелка, а Валя – на близнаците Мариян и Кристиян) които застанаха пред камерата на моето предаване и разказаха за дългия път да станеш мама. Така се събрахме – пациенти – мечтаещи за дете, лекари, акушерки, ембриолози, психолози... И на 1 септември 2007-ма, от Варна започнахме нашето ИСКАМ БЕБЕ-пътешествие из цялата страна, та до ден днешен! 
 
Когато основавахме „Искам бебе”, попаднахме на онова прочутото писмо, написано с много болка от американския комик Джордж Карлин: „Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.” И наистина, една от най-важните ни битки беше да се опитаме да променим начина на говорене на обществото към нас - хората с репродуктивни проблеми. Струва ми се, че в тази битка с предразсъдъците вече не търсим победител-победен, защото самите ние се учим на смирение – смирение пред болката и желанието да извървиш пътя към жадуваното дете докрай. А всъщност, това е голямата малка победа, която постигнахме в себе си. В дните около Благовещение винаги се случва чудо – нашето духовно семейство намира думите, с които да привлича още и още хора мечтатели… Самите ние, майките на най-чаканите деца, наричаме себе си сестри по съдба. Разпознаваме се отдалече, по казаните и неизказани думи, по силната воля за промяна, защото сме по-шарени, с дързък вятър в косите, не се оплакваме и винаги, ама винаги виждаме дъгата след дъжда. Вместо поздрав, си казваме съкровените думи: „Искам бебе – сбъдни мечтата си и предай нататък”. 
 
През всичките години от съществуването си ИСКАМ БЕБЕ води много битки. Една от най-тежките беше тази, която водихме заедно със Сдружение „Зачатие” за създаването на Фонд „Ин витро” през декември 2008-ма. В онзи студен зимен декемврийски ден, по време на Похода на Надеждата пред БТВ в „Шоуто на Слави”, всъщност спечелихме много жадувани животи. Родиха се хиляди деца, които са наследили нашата вяра в бъдещето. Фонд Ин витро стана най-големият символ на общия ни успех – показахме, че можем да бъдем заедно – държава, пациенти, лекари, дарители. 
 
Днес за нас в ИСКАМ БЕБЕ е ясно, че репродуктивното здраве не е единствено медицински проблем. Раждаемостта е социален, политически, икономически, културен и национален въпрос. Именно затова впрягаме всичките си сили, доброволчески регионални структури, спомагателни екипи от психолози, етици, демографи и социолози, за да покажем силата си като гражданско общество в действие.
 
Ние, които всеки ден се сблъскваме с човешката болка знаем отлично, че каузата ни е почтена и си струва. Защото стремежът за дете те прави добър човек. Защото чрез тихата революция, която всеки един от нас прави в името на новия живот, се убеждаваме в това, че когато се постараем да бъдем добри майки и татковци, то светът ще се напълни с добри хора. Благодарна съм всяка секунда от живота си, че заслужих честта да намеря духовното си семейство в ИСКАМ БЕБЕ.
 
Радина Велчева
Основател на фондация "Искам бебе"