Доброто няма име

От Вероника Михайлова, координатор на "Искам бебе" за Велико Търново
 
Случи се преди три години да обикалям из града в търсене на автори, които да дарят свои ръчно изработени творби за каузата на фондация "Искам бебе". Така, от врата на врата, се запознах с един човек, който преди тазгодишния базар отново пожела със своите изящни изделия да подкрепи двойки с репродуктивни затруднения. Освен благодарност, нищо в замяна не съм отправяла. Уважавам и желанието на този човек да не споменавам името му. Днес, обаче, нещата се преобърнаха главоломно и рискувам да се пръсна от чувства. 
 
- Може ли да минеш през мен, искам да те питам нещо. 
- Добре, имам задачи по центъра утре, ще дойда с Михаил, явно не е за по телефон. 
- Не е. Ще те чакам, когато можеш и дано няма много хòра при мен. 
Отидох. Нямаше. И докато НВ обикаляше наоколо, човекът ми подаде плик. 
- Искам да помогна с още нещо. 
- Картички?
- Не, малко парички. 
- Ама защо? Ти достатъчно...
- Това е моето решение, моля те. 
Прегърнах, благодарих, постоях още малко и след часове отворих плика, в който имаше 2000 лв. ДВЕ ХИЛЯДИ!!!!!!!!!!!! 
Аз се разревах и още рева. Звъннах да питам дали няма грешка. 
- Няма грешка. Няма злоупотреба. Просто си направих подарък. ............................
– Мамо, защо си тъжна? - ме пита моят "Искам бебе" син докато затварям телефона. 
- Не съм, Мише. 
- Но ти плачеш! 
- Понякога плачем и от щастие...