- Глутенова непоносимост
Глутенът е протеин, който може да се открие в пшеница, овес, ръж и ечемик. Съставен е от два типа белтъци – глиадин и глутенин, които изграждат около 80% от белтъка на житното зърно и са основната причина за развитие на глутенова непоносимост.
Глутеновата непоносимост представлява автоимунно заболяване, при което консумацията на храни, съдържащи глутен, причиняват атрофия на тънкото черво, по-специално на неговата лигавица. Когато заболяването се появи в детска възраст, се нарича цьолиакия, а когато се прояви при възрастни хора – глутенова ентеропатия.
Според статистиката един на всеки триста човека между 30 и 45-годишна възраст развиват подобна непоносимост, а само при 1/3 от тях симптомите са така силни, че се налага посещение при лекар.
Глутеновата непоносимост се проявява най-вече в ранна детска възраст, в периода на преход от млечна към въглехидратна храна. Според редица твърдения, ако въглехидратите се включат преди навършването на 10 месеца на бебето, рискът от поява на заболяването се увеличава. Главната причина за цьолиакията в тази възраст е недобре развитият стомашно-чревен тракт.
Причините за поява на цьолиакията се крият в глутеновия протеин, който се съдържа в житото, овесени ядки, ечемик и ръжта. Сам по себе си глутенът причинява увреждане на ганглиите, образуващи абсорбиращата повърхност на тънките черва. Това увреждане намалява повърхността на червата и времето, необходимо за всмукване на приетите хранителни вещества.
Поради намаляването на способността за абсорбиране на ценни вещества и минерали, голяма част от хората с глутенова непоносимост развиват анемия и недохранване, дори при нормално и наднормено тегло.
Симптоми при глутенова непоносимост
Симптомите на цьолиакия при децата включват поява на диария, която не може да премине чрез прилагането на стандартно лечение; изоставане в процесите на наддаване на тегло; коремът на детето се увеличава, появяват се отоци; болното дете започва да проявява признаци на раздразнителност; появяват се електролитни нарушения в метаболизма на белтъците.
Симптомите при възрастни хора, страдащи от глутенова ентеропатия включват: твърде чести промени в настроението; лошо здравословно състояние; усещане за постоянно чувство на умора; неспособност за съсредоточаване и дерматит; поява на херпеси и афти; поява на диария и метеоризъм, които причиняват намаляване на теглото; мускулни и зъбни проблеми; електролитни нарушения и стерилитет. Въпреки всички изброени симптоми, анемията е най-характерният от всички.
Диагностициране на глутенова непоносимост
Поставянето на диагнозата се извършва главно на база кръвни изследвания за установяване на антитела, които обикновено се откриват у хора, имащи непоносимост към глутен. Когато кръвните изследвания дадат положителни резултати, се назначава ендоскопско изследване, чрез което се взема материал за идентификация на увреждането на клетките в тънките черва.
Лечение на глутенова непоносимост
Най-важният момент от лечението на състоянието е прекратяването на консумацията на всички глутенови храни, както и онези, за които има съмнение, че биха могли да съдържат глутен. Изключването на глутенът от менюто трябва да бъде постоянно явление.
Глутеновата ентеропатия много трудно се поддава на лечение с медикаменти, поради което единственият положителен резултат може да дойде от диетата. Ценните за организма въглехидрати трябва да се набавят от алтернативни храни – царевица, соя, прясно и кисело мляко.
От друга страна за болните от цьолиакия е изключително важно да възстановят дефицита на цинк и витамини от В-групата. Това става чрез консумацията на растителни продукти.
Глутеновата непоносимост има и резистентна форма, която не се повлиява дори от диета. В такъв случай се назначават кортикостероиди и имуносупресори.
Хората с непоносимост към глутен трябва да знаят, че дори и малки количества от него са напълно достатъчни, за да се получи отговор от страна на имунната система, който да попречи на дългия оздравителен процес.
Хранене при глутенова непоносимост
Страдащите от глутенова непоносимост трябва да изключат от менюто си: бялото и пълнозърнесто брашно, грахам; пшеницата и булгур; спелта, грис, кускус и всички пасти, които са приготвени от пшеница; овесът, за който е доказано, че съдържа протеин, наподобяващ глутен; ечемик и ръж, които подобно на овеса съдържат опасен протеин.
Зърнените закуски и царевичните пръчки съдържат ечемик, които облагородява вкуса им, но не се препоръчват на хората с тази непоносимост. Сред опасните подправки са черен пипер, бакпулвер, бульон на кубчета, соев сос, кетчуп, горчица, инстантно кафе, различните сосове и дори бира. Болните от глутенова непоносимост трябва много внимателно да проверяват етикетите на продуктите, които закупуват.
- Булозна епидермолиза
Булозната епидермолиза представлява хронично автоимунно заболяване, което засяга кожата и лигавиците и се характеризира с образуването на болезнени мехури.
От леко триене или докосване, тези мехури се превръщат в много болезнени отворени рани. Кожата е изключително уязвима, като крило на пеперуда, поради което родителите много често наричат децата с това заболяване „пеперудени деца“.
Честотата на булозна епидермолиза е 1 на всеки 17 000 раждания. В момента в нашата страна живеят около 100 души с тази болест. Тъй като булозната епидермолиза е наследствено заболяване, човек не може да се зарази с нея.
В някои случаи родителите имат заболяването и го предават на своите деца, но в повечето случаи родителите се явяват здрави носители на мутиралия ген. Булозната епидермолиза се проявява изненадващо, когато децата наследят по едно копие от мутиралия ген и от двамата си родители.
Симптоми при булозна епидермолиза
Първият и основен симптом е засягането на кожата, но с течение на времето може да се ангажират и лигавиците. Най-изложени на травми са повърхността на колената, лактите, задните части и глезените. Булозната епидермолиза е хронично възпалително и се характеризира с периоди на рецидиви и ремисии.
При повечето болни заболяването има бавно начало и хроничен ход, засягайки изложените на травми повърхности на кожата. При други хора началото е остро, а заболяването е генерализирано – обхванати са не само изложените, но и неизложените на травми кожни повърхности.
Мехурите, които се образуват, причиняват непрекъснати болки и дискомфорт. Получените ерозии оздравяват много бавно и често остава белег след тяхното оздравяване.
Оголените повърхности много лесно стават входна врата за инфекции, като през тях се губят значителни количества кръв и хранителни вещества. Това води и до състояние на недохранване.
Болните в най-тежко състояние често достигат до над 50% липса на кожа, а раните им могат да се сравнят с втора степен изгаряне. За да заздравеят понякога са необходими седмици.
При тежко болните, с времето булозна епидермолиза причинява сраствания на пръстите на ръцете и краката, стесняване на устата и хранопровода, инвалидизация. Носенето на дрехи, храненето и дори кихането могат да причинят болезнени рани.
Диагностициране на булозна епидермолиза
Поставянето на диагнозата се извършва на база хистологично изследване, което изследва мехурите по кожата. Провеждат се и някои други специфични изследвания, които имат за цел да потвърдят с точност диагнозата.
Лечение на булозна епидермолиза
За съжаление не съществува специфично лечение по отношение на булозна епидермолиза. Назначава се симптоматично и превантивно лечение.
Веднъж появили се, мехурите се изцеждат със стерилна игла, което предотвратява събирането на течност. Налага се поставянето на компресивна превръзка. Ако мехурът периодично се пълни с течност, той многократно трябва да бъде дрениран.
Откритите рани и ерозии трябва да се покриват с незалепващи превръзки, които са напоени с хидрогели или абсорбиращи силиконови превръзки.
Болката значително може да бъде намалена, ако засегнатите носят тези специални превръзки. Антибиотичните кремове са животоспасяващи, защото предпазват от инфекции.
Хора с леки и умерени форми на това заболяване имат нормална продължителност на живота, учат и работят, създават семейства и имат собствени деца. Децата с тежки форми на булозна епидермолиза имат по-кратка продължителност на живота, а при най-тежките не успяват да доживеят две години.
- Миастения гравис
Миастения гравис представлява хронично автоимунно заболяване, което се характеризира с мускулна слабост и много лесна уморяемост след извършването на физическа активност, следствие от нарушено нервно-мускулно предаване в напречно-набраздената мускулатура. Причината за това нарушение е намаленият брой ацетилхолинови рецептори в моторната плочка.
Миастения гравис е рядко заболяване, което засяга около 5/100 000 души. Наблюдава се във всички възрастови групи, като при жените най-често се развива през третото десетилетие, а при мъжете пикът е през шестото или седмото десетилетие. Средната възраст за началото на миастения гравис е 28 години при жените и 42 години за мъжете.
В голяма част от случаите миастения гравис е идиопатично заболяване. Лекарства от различни групи могат да отключат болестта. Това са бета-блокери; антибиотици като ампицилин, еритромицин, аминогликозиди; литий, магнезий; антихолинергични препарати; нервно-мускулни релаксанти и др.
Симптоми при миастения гравис
Основната проява на заболяването е бързата уморяемост на скелетната мускулатура, която се засилва след физическо натоварване и сравнително лесно се преодолява с покой. Обикновено мускулната умора се засилва в края на деня. Взависимост от засягането на мускулатурата се различават очна, генерализирана и булбарна форма на миастения гравис.
Булбарна форма – това е слабост на булбарната мускулатура, която се характеризира с прояви на патологична уморяемост при дъвкане, говорене, преглъщане на храна. Много често е съчетана със слабост във вратната мускулатура. Мускулната слабост може да обхване дори крайниците.
Очна форма – това е слабост на външната очна мускулатура, която протича с асиметрична или симетрична птоза /падане/ на клепачите, двойно виждане.
Генерализирана форма – представлява слабост на очната, булбарната и дихателната мускулатура, както и тази на крайниците. Може да протече в три форми – лека, среднотежка и тежка форма.
Прогресията на миастения гравис от лека към тежка степен се развива за няколко седмици до няколко месеца. Обикновено разпространението на слабостта започва от очните мускули, след което обхваща лицевите и булбарните, а най-накрая засяга мускулатурата на туловището и крайниците.
Не е изключено години наред симптомите да останат ограничени само в очната мускулатура. Много рядко, при пациенти с тежка генерализирана миастения графис може да отсъстват симптоми от страна на очната мускулатура.
При над 80% от пациентите с генерализирана форма на миастения гравис интервалът от началото на заболяването до максималното разгръщане на симптомите е по-малък от 3 години. Различни провокиращи състояния като стрес, лекарства, инфекции могат да влошат мускулната слабост и да ускорят настъпването на миастенна криза.
Миастенната криза протича с влошаваща се генерализирана мускулна слабост, тежки булбарни разстройства, остра дихателна недостатъчност, засилване на очната симптоматика.
Диагностициране на миастения гравис
За да се постави диагнозата трябва да се назначат някои изследвания. Това са невроизобразяващи и лабораторни изследвания; фармакологични, хистологични и електрофизиологични изследвания. С най-голяма диагностична стойност е изследването на серумен титър за анти-ацетилхолинови антитела.
Лечение на миастения гравис
Миастения гравис е болест, при която са достигнати едни от най-добрите терапевтични подходи в неврологията. Преди започване на лечението е необходимо да се направи оценка на фактори като възраст, тежест, прогресия и разпространение на заболяването. Съвременното лечение включва назначаването на антихолинестеразни и имунодимулиращи средства, които според състоянието на болния могат да се комбинират.
Смята се, че след третата година на лечение болните се стабилизират. Ако не се лекува обаче състоянието е опасно. Тогава смъртността нараства до цели 25-30%. Но за сметка на това е сведена до минимум при пациентите, които се лекуват – едва 4%.
- Склеродермия
Склеродермията представлява автоимунно заболяване на съединителната тъкан на кожата, което протича с уплътняването й /склерозиране/. Това е изключително рядко заболяване, което се среща при едва трима на всеки 100 000 души. Думата склеродермия идва от гръцки език и в буквален превод означава „твърда кожа”. В действителност обаче, кожата освен твърда става и лъскава.
Склеродермията е възпалително заболяване, но все още не е открита конкретната причина за появата на възпалението. Най-вероятно отговорът се крие в автоимунния процес, което означава, че самата имунна система на болния реагира срещу него. Няма доказателства за генетична обремененост при склеродермията, но все пак в практиката се съобщава за единични случаи на фамилност на заболяването.
Видове склеродермия
Локализирана склеродермия /морфея/ – представлява състояние с натрупване на колаген, което причинява уплътняване на кожата и подкожните тъкани. Локализираната склеродермия може да се прояви и с извънкожни прояви – повишена температура, засягане на централната нервна система, лимфаденопатия и други. В редки случаи локализираната склеродермия може да прерасне в системна склеродермия.
Системна склеродермия – представлява заболяване на съединителната тъкан на кожата, двигателния апарат и редица вътрешни органи. Това е хронично прогресиращо заболяване, което засяга повече жени, отколкото мъже. Възниква между 30 и 50 годишна възраст.
Симптоми при склеродермия
Локализираната склеродермия – класифицира се в няколко форми – плаки, генерализирана, линеарна и дълбока според дълбочината на тъканното засягане. Засяга предимно жените, като 2/3 от случаите с линеарна морфея се откриват преди 18 годишна възраст. Всички останали видове на локализираната склеродермия се появяват през третото и четвъртото десетилетие на живота.
Най-често заболяването протича безсимптомно, а лезиите се развиват напълно незабележимо. Линеарните и дълбоки лезии протичат с проява на артрит, астралгии, периферни невропатии на засегнатия крайник, диспнея и дисфагия. Когато е засегната лицево-челюстната област може да се проявят припадъци, главоболие, парализа на черепните нерви, зрителни нарушения.
Плаките представляват най-често срещаната и най-доброкачествена форма на морфеята. Те достигат големина от 1 до 20 см и засягат основно кожата. С напредването на заболяването в самия център на плаката се появява склероза със загуба на потни жлези и космени фоликули.
Генерализираната форма е тежка. Тя се наблюдава, когато плаките станат много на брой или се сливат една с друга. В този случай обхващат три или дори повече анатомични области.
Лезиите при линеарната форма на болестта са единични. Засягат най-често долните крайници и в по-редки случаи – горните крайници, предната част на тялото и главата. Най-често лезиите се разполагат по дължината на крайника.
Дълбоката морфея засяга и подкожната тъкан, а лезиите са симетрични и свръхпигментирани.
Системна склеродермия – в началото засяга малките кръвоносни съдове, намиращи се на върховете на пръстите. Наблюдават се измръзване на пръстите, намалена или пълна липса на чувствителност, оцветяване в лилаво на върховете им. След период от една или две години кожата става бляскава, плътна, възможно е да се появи вроговяване, язви или дори гангрена. Лицето постепенно губи своята чувствителност. Чертите придобиват вид на маска, а цветът на кожата придобива цвят на слонова кост.
След минаването на още време заболяването постепенно започва да засяга ставите, наблюдава се скованост, отичане, болка при движение. Когато се засегнат мускулните тъкани самите мускули започват да отслабват.
Системната склеродермия засяга бели дробове, хранопровода, бъбреците и сърцето. Разширяването на капилярите на лицето и ръцете води до образуването на мрежа от кръвоносни съдове. Хранопроводът е силно засегнат – разрастването на съединителната тъкан причинява неговото стесняване, болният страда от възпаления и затруднено преглъщане.
Най-поразеният орган са бъбреците, защото разрастващата се тъкан причинява остра бъбречна недостатъчност.
Диагностициране на склеродермия
При наличие на съмнение за тази болест е необходимо да се посети ревматолог. Поставянето на диагноза склеродермия се извършва чрез назначаването на хистопатология, капиляроскопия и различни имунологични изследвания.
Лечение на склеродермия
Подходът на лечение при двата типа склеродермия е различен. При плаковата форма на локализираната склеродермия болните оздравяват постепенно в рамките на период от 3 до 5 години. Активните лезии се лекуват чрез кортикостероиди, които спират прогресията им и успокояват възпалението. Болните с линеарна, дълбока или генерализирана морфея трябва да се лекуват с по-агресивните системни кортикостероиди. Линеарната и дълбока морфея могат да причинят деформации на костите и ставите, които изискват ортопедични корекции и намеси.
При системната склеродермия трябва да се излекуват настоящите възпаления и инфекции. Необходимо е да се предотвратят спазмите в кръвоносните съдове, като за целта се прилагат разширяващи медикаменти. За да се премахнат образуванията в съединителната тъкан се прилагат кортикостероиди.
Болните от това заболяване трябва да избягват излагането на ниски температури. Облеклото трябва да е топло, а обувките – удобни. Както студ, така и стрес е хубаво да се избягват, защото могат да доведат до спазъм на кръвоносните съдове.
- Синдром на Сьогрен
Синдромът на Сьогрен представлява автоимунно заболяване с хроничен характер, което се характеризира с ненормално производство на автоантитела /насочени срещу собствените тъкани/. Неправилно функциониращата имунна система не предпазва тялото от въздействието на чужди фактори, а атакува тъканите и органите. Синдромът на Сьогрен протича с възпаление на овлажняващите жлези в тялото.
Най-често засегнатите жлези са слъзните и слюнчените, което от своя страна води до малка или липсваща секреция и чувство за сухота в устата и очите. В редки случаи са засегнати потните и мастните жлези на тялото. Атаката идваща от имунната система се осъществява чрез специфични автоантитела и бели кръвни клетки /лимфоцити/. В много малко случаи възникналият автоимунен процес може да засегне някои от вътрешните органи и да наруши техните функции.
Синдромът на Сьогрен се разделя на два вида: първичен и вторичен. Когато възпалението на жлезите се развива самостоятелно и не протича със заболяване на съединителната тъкан синдромът се нарича първичен. Засяга половината от случаите. Ако сухотата в устата и очите е съпроводено със системно заболяване на съединителната тъкан, синдромът на Сьогрен е вторичен.
Симптоми при синдром на Сьогрен
Симптомите, които предизвиква заболяването са различни при засегнатите. При някои хора симптомите са много леко изразени, а при други симптомите са много тежки. Сухите очи и уста не означават синдром на Сьогрен във всички случаи. Те могат да бъдат предизвикани от различни състояния или прием на лекарства. Симптомите на болестта най-често се разделят на такива, които произтичат от засягане на овлажняващите жлези и на такива, които се получават от засягане на други органи.
Симптоми на болестта, идващи от засегнати жлези
Възпалението на слъзните жлези предизвиква намаляването на слъзния секрет, сухота в очите и дразнене, зачервяване на очите и усещане за чуждо тяло. Болните се събуждат със залепнали клепачи, което може да доведе до инфекция или сериозно увреждане на роговицата на окото.
Засягането на слюнчните жлези води до намаляване на производството и отделянето на слюнка, което е причина за сухотата в устата. Липсата на слюнка води до неприятни проблеми, като дъвченето и преглъщането, затруднява говора, причинява кариеси на зъбите, парадонтоза на венците, разязвявания на езика и вътрешната страна на бузите, възпаление и образуване на камъни в околоушните слюнчни жлези.
Ако са засегнати жлезите в лигавицата на дихателните пътища, симптомите са сухота в трахеята и гърлото, неприятна суха кашлица и инфекции на бели дробове като пневмония и бронхит. В случаите на засегнати жлези на влагалището, симптомите са сухота и болка при полов акт.
Симптоми на болестта, идващи от засягането на други органи, освен жлезите
Проявява се възпаление на ставите с оплаквания като скованост и болка, затопляне и подуване. Наблюдава се и синдром на Рейно, който се характеризира с последователна проява на избледняване, посиняване и зачервяване на пръстите на ръцете и краката при подлагане на студ. Друг характерен симптом е възпаление на белите дробове, което протича с болка в гърдите и недостиг на въздух, кашлица с отделяне на храчки. В много случаи се наблюдават парене, локализирано зад гръдната кост и трудност при преглъщане. Възможна е силна болка в областта на стомаха, която е предизвикана от възпаление на задстомашната жлеза.
Диагностициране на синдром на Сьогрен
Диагностицирането на синдром на Сьогрен в много случаи е трудно, защото симптомите и се проявяват на фона на различни заболявания, с които се преплитат. Трудно се определя и дали синдрома е първичен или вторичен. При първото посещение на лекар трябва да се опишат подробно симптомите.
Трябва да се определи дали пациентът страда от някакви заболявания, приема ли хапчета. Следва обстоен преглед, проверява се за белези причинени от сухота, зачервявания и разязвявания на устата и очите, подуване на щитовидната жлеза, околоушните жлези, кожни изменения, скованост и болки в ставите. Следващата стъпка в диагностицирането е назначаването на редица изследвания.
Това са тестове за доказване на намаляването на слъзната и слюнчената секреция; кръвни изследвания; хормонални изследвания, които могат да докажат промени във функцията на щитовидната жлеза; имунологични изследвания, които откриват редица антитела, работещи неправилно. Биопсичните изследвания най-точно доказват диагнозата. Взема се материал от вътрешността на долната устна, където има най-много слюнчни жлези. След това се установява инвазия в жлезите.
Лечение на синдром на Сьогрен
Тъй като причината за появата на синдром на Сьогрен е неизвестна, все още не съществува окончателно излекуване от тази болест. Често лечението е продължително и се провежда от няколко специалисти. Целта е намаляването на силната активност на автоимунния процес и облекчаване на симптомите на болестта. Първата насока на лечението е потискането на автоимунния процес, спиране на възпалението и предотвратяване на увреждането на другите органи.
Лекарят предписва противовъзпалителни средства, най-често нестероидни хапчета и по-силни антиревматични лекарства. Тези хапчета повлияват върху оплакванията от сухота и помагат при болката във възпалените тъкани. Лечението за облекчаване на симптомите включва приемът на редица медикаменти, които се прилагат местно или през устата.
Болният има нужда от облекчаване на сухотата в очите. Това става чрез избягването на посещаване на помещения със сух или задимен въздух, тютюнопушене е противопоказно. Използват се различни капки и овлажняващи кремове. Сухотата в устата се регулира чрез по-голям прием на течности, висока влажност на въздуха, добра устна хигиена, стимулиране на слюнчните жлези с дъвки без захар, жабурене със специални разтвори.
Синдромът на Сьогрен протича различно при отделните пациенти, но е състояние, което остава за цял живот. Някои от болните имат леки симптоми, които напълно се контролират от лечението. При други обаче, се проявяват периоди на тежки прояви на болестта. При болните от този синдром има по-висок риск от развитие на злокачествено заболяване на лимфната тъкан.
Няма начин за предпазване от синдром на Сьогрен, тъй като причината за възникването му не е изяснена.
ЧЕСТОТА НА АБОРТИ ПРИ АВТОИМУННИ ТИРЕОИДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Заболяванята на щитовидната жлеза са вторите по честота ендокринни нарушения по време на бременността, а автоимунните тиреоидни заболявания са честа причина за хипертиреоидизъм (излишък на щитовидни хормони). Най–често се проявява болестта на Грейвс (базедова болест). От страна на хипотиреоидизма (намалено производство на щитовидни хормони) най-чест причиниел е болест на Хашимото.
Хипо- и хипертиреоидизмът са и най–честата причина за спонтанни аборти, като рискът е най-висок през първите три месеца на бременността.
Според проучване на Н. Бенхади по–високите от обичайните стойности на ТСХ са по–опасни от по–ниските. Това благоприятства лечението при жени със субклиничен (неизявен) хипертиреоидизъм или дори при такива с нормално ТСХ, но с открити антитела в кръвта. Повечето изследвания показват връзка между тези автоантитела и честотата на спонтанните аборти. Приблизително 10% от населението носят в себе си тези тиреоидни автоантитела.
Съществуват три възможни обяснения на връзката щитовида жлеза – спонтанен аборт. Единият вариант е загубата на бременността да не е в резултат на тези антитела, а наличието им да отразява общото активиране на имунната система.
Вторият вариант е оплождането да се забавя в резултат на тиреоидните автоантитела. И третят – бременността да се загуби заради намалени щитовидни хормони или намалена способност на жлезата да се справи с повишените нужди на бременния организъм.
Така например спонтанни аборти в резултат на високо ТСХ между 2.5 и 5.0 MIU/I е 6.1%, докато при ТСХ под 2.5 MIU/I са наполовина – 3.6%.
По време на бременността щитовидната жлеза увеличава своя размер, както и обмена на вещества до 20–25 %. Всичко това от своя страна довежда до нервна превъзбуда у жената, гадене и повръщане. Важно е да се отбележи, че рискът от преждевременно раждане не се повлиява от стойностите на ТСХ, които може да бъде изследван по всяко време и във всяка лаборатория.
Източник: ezine.bg