Warning: "continue 2" targeting switch is equivalent to "break 2". Did you mean to use "continue 3"? in /home/avdesi1/public_html/iskambebe.bg/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2858

Warning: "continue 2" targeting switch is equivalent to "break 2". Did you mean to use "continue 3"? in /home/avdesi1/public_html/iskambebe.bg/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2862

Warning: session_start(): Cannot start session when headers already sent in /home/avdesi1/public_html/iskambebe.bg/wp-content/plugins/booked/booked.php on line 369
Откровено за ендометриозата с д-р Стаменов – Фондация "Искам бебе"

Откровено за ендометриозата с д-р Стаменов

Ендометриоза – що е то?

 

Ендометриоза наричаме състояние, при което тъкан, подобна на лигавицата във вътрешността на матката, се развива и расте извън матката. Стоп! Пояснявам за объркалите се вече. Вътрешността на матката е тапицирана с лигавица, която израства, за да се имплантират ембрионите в нея. Тази лигавица я има само и единствено вътре в матката и нейното отпадане е вашето менструално кървене. Когато се открие по тръби, яйчници, от външната страна на матката, много рядко по черва и още по-рядко извън коремната кухина – това е ендометриоза. Как се появява там? Не ме питайте, защото свенливо затварям очи и млъквам. Никой засега не знае.

Важно! Въпреки че прилича по разпространението си на рака, ендометриозата не е раково заболяване!

 

Лигавица извън матката – какво толкова?

Да, наистина проблемът изглежда незначителен, но, мили момичета, тази лигавица търпи промените на тази в матката, т.е. расте и ако няма бременност, започва да се “лющи” с кървене. Да, но в матката нещата са така измислени, че отпадащата лигавица излиза с кръвта през шийката и влагалището (вашата менструация), а когато е извън матката, няма къде да отиде и започват дразнене и болки. Важно е да кажем, че не всички ендометриоми (така наричаме огнищата на ендометриоза) протичат с болки. Много от тях са безсимптомни. Също е вярно и че не всяка ендометриоза води до проблемно забременяване. Все пак ние ще се съсредоточим именно върху тази форма на ендометриозата, която прави трудно зачеването.

 

Симптомите.

Бързам да продължа казаното по-горе. Вие можете да имате ендометриоза и тя да е основната причина да не забременявате, но може и да имате:

Болка – тя зависи от местата, където се е имплантирала ендометриозата. Болката може да е по цялата долна част на корема, във влагалището или ректума или дори и в кръста. Болките могат да са постоянни, само по време на мензис (много силно болезнен), болки при полов акт, при напълване на пикочния мехур, по време на овулация. Тези симптоми, в зависимост от това, къде е ендометриозата, може да ги имате всичките, само част от тях или изобщо да ги нямате. Важно е да ви кажа, че ако усещате нещо подобно, не е задължително да имате ендометриоза. Такива болки може да имате още поне от сто неща (възпаление например). Ето защо ние, лекарите, мъдро заключаваме, че болката при ендометриоза е неспецифичен симптом.

 

Ненавременни кръвотечения.

Кървене между: две менструации, след секс, при изпишкване, в урината или в изпражненията, също могат да се дължат на ендометриоза, но и на други причини.

 

Синдром на неспукания фоликул.

Придобилото популярното ЛУФ синдром (от английското Lutinized Unruptured Folicul) – едно неприятно усложнение или по-скоро симптом за ендометриозата. Нека го обясня с ясни и прости думи – фоликулът си расте и в него има яйцеклетка. Идва моментът за овулация, но такава не настъпва. Бавно и полека фоликулът става на малка киста, около три и половина, четири сантиметра. Тази киста пък започва да се превръща в жълто тяло, т.е. – казано по докторски – лутеинизира. Яйцеклетката остава затворена в капан и приключва своята мисия без успех. Подобно на горните симптоми за този причината може да е другаде (сраствания около яйчниците например). Все пак, когато при проследяване на няколко цикъла се установи, че фоликулите не се пукат, трябва да се помисли за ендометриоза. Умишлено казвам няколко, защото почти на всяка жена се случва да има по един неспукан фоликул и това не е патология. Но когато е регулярно – значи има проблем.
Фоликулът, или каквото е останало от него, обикновено се пуква, когато настъпва следващата менструация. Излишно е да казвам, че яйцеклетката вече я няма. Важно е да знаете, че този проблем често остава и при лекувана ендометриоза.

 

Как я диагностицираме?

Казахме вече, че горните симптоми може да ги няма, но вашият терапевт трябва подробно да ви разпита за менструацията, болките и дали имате в семейството си ендометриоза. Тя често се предава по наследствен път. Не разбирайте, че отивайки при терапевт за проблеми със забременяването, ще имате специален преглед, за да се търси ендометриоза. Тези въпроси са част от вашата първа среща с лекаря и той ще ви ги зададе, защото, когато говорим за проблеми от този род, винаги имаме и наум ендометриозата. При прегледа се търсят специфични точки, чиято болезненост би навела на диагнозата човека, който ви лекува.

 

Ултразвуковият преглед.

Нека уточним – с ултразвук ендометриозните огнища не се виждат, освен, когато са разположени дълбоко в яйчника. Тогава с всяко кървене огнищата започват да събират кръв и тази кръв поради дългото стоене в яйчника става гъста и кафява на цвят. Съдържанието ú прилича на течен шоколад, затова ние наричаме такива кисти “шоколадови” (за тези, на които звучи отвратително, спирам и моля ви не отказвайте шоколада, заради едно изречение!). Тези кисти се виждат на ултразвука и тогава диагнозата е по-лесна. Малко отклонение, но важно за онези, при които вече са открити подобни кисти. Кога трябва да се махат и кога – не? Съвременното становище е, че кистите с диаметър до 3,5 см не бива да се оперират, защото тогава нараняваме много яйчника, а и тяхната големина не пречи на работата му. Кисти, надхвърлили 4 см, са за операция, големината им вече е застрашителна и те могат да унищожат останалата работеща тъкан в него. Единственият абсолютно сигурен метод за диагнозата на ендометриозата е лапароскопията. Оказва се, че може да се постави диагноза само с визуален метод. Казано по-ясно, ние можем да сме сигурни, че една жена има ендометриоза, само ако я видим директно в корема. Кръвни тестове, рентгенови и ултразвукови снимки не помагат.

 

Стадии на ендометриозата.

Ендометриозата разделяме в четири стадия:

 

І стадий (минимално засягане) – повърхностно разположени огнища на засегнатите места (с големина по няколко милиметра); леки сраствания;

 

ІІ стадий (леко засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза, т.е огнищата са по няколко сантиметра или навлизат дълбоко в стената на органа, който засягат; леки сраствания;

 

ІІІ стадий (умерено засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза, леки до тежки сраствания. Тежките сраствания са дебели и плътни ципи, които не могат да се разкъсат с инструмент и които фиксират абсолютно неподвижно матката и тръбите. Трети стадий е и когато имате ендометриозна шоколадова киста на яйчника, независимо от диаметъра й;

 

ІV стадий (тежко засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза, тежки сраствания. Тук положението е тежко. В този стадий почти не различаваш матка, тръби, яйчници, черва. Всичко е „опаковано” от плътни сраствания и всички органи са трудно и дори невъзможно достъпни за оглед. В този стадий са и шоколадовите кисти на яйчника – тези, които са по-големи от 4 см. В много редки случаи (по-малко от 0,01%) ендометриозни огнища се намират извън корема – в белия дроб, очите, дори мозъка.

Тези ендометриозни огнища (дори и малки) слагаме също в стадий четири. Подобни форми са страшно редки. Аз, поне досега, не съм срещал такива, а само съм чел за тях.

 

Ендометриоза – лечение

В един английски сайт, посветен на проблема, прочетох следното изречение: „There is no known cure for endometriosis, but there is several good treatments”. Жалко, че българският език не е толкова богат като английския, но в превод това означава приблизително следното: “Имаме много добри начини да лекуваме ендометриоза, но излекуване от нея няма”. Следователно, каквото и да правим, за да лекуваме ендометриозата, шансът тя да се върне след време – години, месеци е голям.
Сега предстои да изброя отделните видове лечения, но не се заблуждавайте, че това ще ви е от полза, защото с такъв опасен противник не са толкова важни оръжията, с които се биеш, а стратегията към победата над него. Именно затова ще отделя повече внимание на стратегията.

 

Лечението се дели на три групи – хирургично, с лекарства (медикаментозно) и съчетано (от двете предходни, като обикновено първо е хирургията и после медикаментите).

Хирургичното е премахването на срастванията, изгарянето с ток или лазер на достъпните за това ендометриоми. Това вашият терапевт прави по време на лапароскопията или ако се прави отваряне на корема, по време на операцията. Тук е мястото да спомена, че шоколадовите кисти на ендометриозата се лекуват само хирургично! Казах и по-нагоре, оперирайте ендометриозна киста само ако е по-голяма от четири сантиметра. Хирургичното лечение е консервативно и радикално. Консервативното описах по-горе – премахват се, доколкото можем, ендометриозните огнища и се опитваме да възстановим нормалната функция на органите. Радикалното хирургично лечение прилагаме, когато се наложи отстраняване на тежко поразения от ендометриозата орган (матка, яйчник, яйчници или всичко заедно). Този вид лечение не е предмет на обсъждане в тази книга, но все пак трябва да ви дам един съвет. При мен са идвали момичета и са ми обяснявали че яйчникът е отстранен заради ендометриозна киста. Мили момичета, колкото и да е голяма кистата, не си давайте целия яйчник. Хирургът винаги може да остави малко здрава тъкан, а тя да има шанса да произведе необходимата ви яйцеклетка. Преди предстояща операция обсъдете това с вашия оператор.

 

Медикаментозното лечение. Ендометриозата, мили момичета, се храни (както и лигавицата на матката ви) с вашите хормони и по-точно с естрадиола. Помните от предишната глава, че той кара ендометриума да расте и подготвя за имплантация, а заедно с него растат бавно и ендометриомите. Следователно първото, което ни хрумва като лечение, е:
Спрете естрогените!

Когато тях ги няма, ендометриомите бавно, но сигурно съхнат и увяхват – като трева в сухия период на саваните.

 

Как става това?

 

Първа група лекарства са GnRH аналозите. Това са лекарства, блокиращи хипофизата. Тя спира да отделя вестителите хормони FSH и LH. Яйчникът това и чака: “Щом никой не ме търси, няма да работя”, и си взема почивка, спира отделянато на естрадиол. Лигавицата и ендометриомите спират растежа си, спира и менструацията. Лечението обикновено трае между три и шест месеца. Страничните симптоми са подобни на тези, които изпитват жените в менопауза – горещи вълни, влагалищна сухота, отпадналост, загуба на желание за секс и други.

 

Неприятен е и моментът със загуба на калций в костите и развитие на временна остеопороза. Всичките тези симптоми обаче са обратими още на следващия месец – веднага щом премине действието на медикамента.

Внимание! След такова лечение костната тъкан се възстановява за около година, следователно не е правилно курсът на лечение да се повтаря преди да са изтекли две години от първия. Това най-често са инжекции, които се поставят мускулно всеки месец или веднъж на три месеца. Ето и имената им Decapeptyl® Ferring pharmaceutical и Dipherilin® IPSEN, Lucrin Depot®Abbott, Zoladex® Astra – Zeneca.

Втора група лекарства – прогестини. Това са препарати братовчеди на прогестерона, но с доста по-силно действие от него. Помните от главата за оплождането, че прогестеронът е естественият опонент на естрогена, т.е. когато той се появи, естрадиолът се прибира. Така също се постига повяхване на ендометриозните огнища. Мензисът липсва за месеци. Курсът на лечение е също като горната група – шест месеца.

 

Странични ефекти – напрежение в гърдите, общо подуване от задръжка на течности, покачване в теглото, нерегулярни менструални изкървявания, депресии. Понякога липсата на редовен мензис при този вид терапия продължава дълго след преустановяването й (до шест месеца).

 

Това ги прави малко използвани при жени с проблеми в зачеването. Неприятните ефекти също са напълно обратими след спирането на терапията. Най-използваният медикамент от тази група е Depot Provera®Pharmacia. Това са инжекции, които се поставят мускулно веднъж на три месеца.

Трета група е само един медикамент, наречен Danazol. Това е синтетичен препарат, който повишава мъжките хормони във вашия организъм за сметка на женските (естрогените). Лечението е с хапчета и трае шест до девет месеца. Той е мощен противник на ендометриозата – при 80% (осемдесет процента) от жените се наблюдава унищожаване на ендометриозните огнища при прилагане на тази терапия, но в 75% (седемдесет и пет процента) от лекуваните се наблюдават странични ефекти – покачване на теглото, подуване и намаляване на размера на гърдите, акне и омазняване на кожата, повишено окосмяване, удебеляване на гласа, главоболие, горещи вълни (много по-слаби от при GnRH агонистите), промени в либидото, промени в настроението. Всички тези ефекти са напълно обратими (освен промените в гласа), но понякога това изисква доста месеци след терапията. При него няма проблеми с костите. Danazol не се дава при жени с проблеми с черния дроб, бъбреците и сърцето. Той е вече малко използвана терапия, но все още е голяма слабост на американските терапевти.

 

Четвъртата последна група е най-новото и съвременно лечение с т.нар. ароматазни инхибитори. Това са лекарства, блокиращи образуването на естрадиол в организма. При тях симптомите са почти подобни като тези в група едно, но са в по-лека форма. Възлагат им големи надежди, особено при жени с проблемно забременяване, и няколко проучвания са в ход в момента, чакаме резултатите. Неприятен момент е развитието на остеопороза, но костите се възстановяват след спиране на терапията. Ароматазните инхибитори са таблетки, които се вземат ежедневно. Името на най-известния е Femara® Novartis.

 

Стратегия – забременявай!

Едва ли лекарствата от горната част на главата са ви ориентирали – кое е добро за вас и как да постъпите. Ендометриозата е комплекс от проблеми и подходът към него е да решиш какво е най-важно за жената, която ти се е доверила. Дали да се справиш с трудното забременяване или водещото е тазовият дискомфорт, болката или неправилните кръвотечения? Водещият проблем в тази палитра определя и терапията.

 

Една тайна, която знаем за нашия противник, е – ЕНДОМЕТРИОЗАТА СЕ БОИ ОТ БРЕМЕННОСТ. Казано иначе, успеете ли да забременеете веднъж с нея, проблемът е приключил за дълги години напред. Ето я и първата стъпка в стратегията – забременявайте максимално бързо. В такъв случай възниква въпросът: има ли нужда от медикаментозно лечение преди това? Отговора ще получи всяка от вас индивидуално от своя терапевт, но ето някои неща, които за мен са важни в терапията:

 

  1. Ако имате ЛУФ синдром от ендометриозата, медикаментите няма да го излекуват, затова пристъпете без лечение към ин витро.

 

  1. Ако освен ендометриозата има и друго усложнение (запушена тръба или лоша спермограма), не губете време в медикаментозно лечение, а пристъпете към ин витро.

 

  1. Ако имате лека форма на ендометриоза (първа степен), нямате ЛУФ синдром, проходими тръби и добра спермограма, опитайте с инсеминации и ако не става, пристъпете към ин витро.

 

  1. Ако имате тежка форма на ендометриоза (четвърта степен), пристъпете към ин витро, но преди това направете медикаментозно лечение.

 

  1. Ако не планирате веднага забременяване, а след месеци или година, задължително ползвайте медикаментозен курс на лечение.

 

Защо ин витро – ще пита някой от вас. Защото, мили момичета, това е методът, който най-добре бори ендометриозата във всички точки на вашите репродуктивни функции, които тя поразява. Ин витро е най-бързият път към забременяването.
В заключение ще ви кажа – вярвайте, ендометриозата е победима.

Как ендометриозата пречи да забременея?

Кървящите огнища в коремната кухина бързо образуват сраствания, които “оковават” тръбите и “опаковат” яйчниците. Така се блокират движенията на цялата полова система. Наскоро прочетох, че дори и малки огнища, полепени по матката, променят драстично правилните й движения и така, дори и да няма много сраствания, пътят на сперматозоидите е объркан и грешен.
Непукането на фоликулите е вторият проблем. Имате яйцеклетка, “арестувана” в неспукания фоликул, която гледа тъжно през прозрачната ципа, търсещите я напразно реснички на тръбата.

Качеството на яйцеклетките. При развита ендометриоза, дори и да нямате шоколадови кисти, яйчникът започва да произвежда по-малко и с по-лошо качество яйцеклетки. Коварно, нали? Факт е, че дори при инвитро стимулации това пречи много. Стимулацията върви по-трудно (обикновено два пъти и повече), изваждаме по-малко яйцеклетки и не всички са с добро качество.

Тук ще направим кратка оптимистична пауза, за да не се отчае и разплаче някоя от вас. Ендометриозата е лош противник, но затова сме щастливи, когато го преборим. А случаи такива – колкото искаш… Побеждавали сме я много пъти и няма да спрем да го правим!

Четвъртият номер на ендометриозата е, че създава стерилно възпаление във и около матката. Стерилно е, защото няма причинител и не се лекува с антибиотици, но то активизира защитниците на организма ви (имунните клетки), както всяко друго възпаление. Представете си един изпълнен с розови планове за бъдещето ембрион, попаднал в матка с разбеснели се имунни клетки, които имат само една мисъл – “Открий и унищожи!”. Лошо, нали?
Като обобщение ще кажем, че ендометриозата е единствената причина за незабременяване при жената, която атакува всички части на зачеването: образуването на яйцеклетките, транспортирането и срещата на сперматозоидите с яйцеклетката и накрая – в имплантациата на получения ембрион.

 

Автор: Д-р Стаменов, акушер-гинеколог МБАЛ Надежда

Източник: purvite7.bg